Бизнес дамата Виолета Кременска: Пуснаха на свобода пияния шофьор убиец на мъжа ми и даже книжката не му взеха!

<em>Запознали се в двора на ВИНС-а във Варна пред 18 години, когато тя проверявала кога ще й започне обучението по магистърската програма, а той имал държавен изпит. Любовта пламнала и две години по-късно вече били женени. Родили им се две чудесни дъщери, развивали успешно частния си бизнес и живеели добре. До фаталния 11 февруари тази година, когато един 22-годишен шофьор с редица нарушения зад гърба си не направил така, че приказката да свърши и да бъде изместена от кошмара. Кошмар, с който Виолета ще се бори цял живот. <br /> <br /> Варненската бизнес дама се съгласи да разкаже пред &bdquo;ШОУ&ldquo; за личната си трагедия и абсурдите в българското правораздаване и институционалност, които са позволили на един безразсъден шофьор да прави каквото си иска по улиците, а накрая &ndash; и да отнеме живот при катастрофа!...</em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Г-жо Кременска, сполетяла ви е жестока трагедия, разкажете какво всъщност се случи?</strong><br /> - На 11 февруари тази година животът на цялото ми семейство се преобърна, след като съпругът ми Станислав Кременски загуби живота си при пътнотранспортно произшествие. Той загина в резултат на безразсъдното шофиране на един млад мъж, за когото после разбрах, че е карал пиян! Казва се Радослав Росенов Русев и е на 22 години&hellip; <br /> <br /> Рано сутринта на 11-и си станахме както всяка сутрин, и мъжът ми тръгна с голямата ни дъщеря да я заведе на училище. Обикновено той я кара, след което се връща вкъщи да пием кафе, и после отива на работа. Ние двамата развиваме частен бизнес, който движим заедно. Но в този ден се забави и аз реших да му звънна. Направих го и видях, че си е забравил телефона вкъщи. Мина известно време, а него го нямаше и аз вече започнах да се притеснявам. И още тогава ми мина през ума, че може някъде да е катастрофирал &ndash; знаете, всички се притесняваме за близките си. Тръгнах към офиса, който се намира по пътя за квартал &bdquo;Виница&ldquo;. Изтръпнах, когато видях, че пътят за там е отцепен, и полицаите не пускаха, нито пък даваха някаква информация. Три пъти заобикалях, но не ме пускаха да мина. Накрая действах малко по-грубо, тъй като бяха афектирана, и ме пуснаха, като видях реното на мъжа ми &ndash; забито в строителна борса край пътя и цялото смачкано&hellip; Не мога да ви обясня как се почувствах!... Попитах за детето и полицаите ми казаха, че имало и дете в колата. И ми каза: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&bdquo;Отивайте в болницата!&ldquo;</strong></span><br /> <br /> Бях в абсолютен шок, даже ми се губят моменти. Помня, че звъннах да класната на дъщеря ми, а тя ми каза, че това е някаква телефонна измама, защото била пред очите й на чина. Отидох до болницата и разбрах, че мъжът ми е там&hellip; И ми съобщиха, че е починал. Първоначално успели да възстановят ритъма на сърцето му, но за кратко&hellip; Аз в началото не можех да повярвам, като ми казаха, че е мъжът ми и че е починал, въпреки че полицаите ми казаха, че е неговата кола, със същите регистрационни номера&hellip; Помня, че лекарят даже ме пита дали искам да видя личната му карта, аз казах, че да. Той ми я показа и&hellip; тогава повярвах. След това отидох на мястото на катастрофата и, може би малко грубо, но попитах полицаите как може да ме лъжат, че и дъщеря ми е била вътре в колата?! А те се извиниха и обясниха, че така си мислели, защото възглавницата до шофьорското място се била отворила&hellip; Сега, като се връщам назад&hellip; просто всичко ми е като на сън. Може би човешкият мозък изключва в подобни ситуации&hellip; <br /> <br /> <strong>- И как всъщност е станала катастрофата?</strong><br /> - Радостин Русев, който управлявал мощно &bdquo;Ауди&ldquo;, докато изпреварвал, навлязъл в насрещното движение и се блъснал челно в колата на мъжа ми. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Било е нещо ужасно! </strong></span><br /> <br /> Даже не исках да чета написаното &ndash; от какво е починал. Лекарят ми каза само, че има счупени ребра, изпотрошени крака&hellip; А съпругът ми беше изключително здрав мъж, спортувал е активно още от детските години. При ударът е била ранена и спътничка на другия шофьор, която мисля, че била със счупен крак. Впоследствие експертите установили, че мъжът ми е карал с 35-40 километра в час, а другият шофьор &ndash; с около 80 километра в час. И освен това е карал пиян! Въпросният шофьор аз не го познавах и още не го познавам. Не съм го виждала до ден-днешен, нито пък искам да го виждам. Разбрах кой е и как се казва, когато ме запознаха с материалите по образуваното досъдебно производство&hellip; <br /> <br /> <strong>- И?</strong><br /> - Направихме проверка и се видя, че и преди е шофирал след употреба на алкохол. На 23 октомври 2012 година е бил признат за виновен, че е карал с 1,58 промила алкохол в кръвта и е получил 3 месеца условно с 3 години изпитателен срок. И на практика катастрофата, при която умира мъжът ми, Радослав я е предизвикал в изпитателния срок на това си наказание! Това, което видях от полицията - справка за Русев, може би бяха около 6 листа написани актове, с които се доказва, че нееднократно прави нарушения, но... продължава да кара! Да не говорим, че има и други присъди &ndash; съден е три пъти за кражби! И може би ако държавата беше взела мерки, това с мъжа ми нямаше да се случи и той сега щеше да е жив! Да си е до нас вкъщи, децата ми да си имат баща, а аз - съпруг! Това нещо постоянно ми е в главата, не минава минута, без да мисля за съпруга си! Понякога, когато ми е страшно трудно през деня, защото вече всичко е на моите плещи - съвсем. Много ми липсва! Малката ми дъщеря имаше рожден ден през април и това беше най-кошмарният рожден ден, който сме изкарали. А тези празници винаги са били прекрасни за нас. Дъщеря ми беше разстроена, защото баща й го няма... <br /> <br /> <strong>- За тях при всички положения това да научат подобно нещо е нечовешко&hellip; </strong><br /> - Абсолютно всичко знаят. Първо се чудех как да им кажа. Първо изобщо не смятах да го правя на самия ден, но като се прибрах от болницата, малката ми дъщеря ме видя, че не съм добре. Тогава й казах, че баща й е претърпял катастрофа и е в болница. Че все още е жив, но в много тежко състояние&hellip; Просто не знаех как да кажа на децата&hellip; После казах и на голямата, двете плакаха през цялото време. И ми казаха: &bdquo;Мамо, все пак има някакъв шанс&rdquo;. А аз: &bdquo;Ами почти няма&hellip;&ldquo;. Те ми отвърнаха: &bdquo;Не! И един процент да е, значи има! Ще се молим на Господ и той ще помогне на татко!&ldquo;. И сутринта аз им казах, че няма да ходят на училище, но голямата ми дъщеря реши, че ще отиде, и така баща й ще оживее. Беше си навила телефона, всичко&hellip; <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>И аз тогава вече им казах&hellip; </strong></span><br /> <br /> Беше трагедия просто. Не може да се опише с думи&hellip; <br /> <br /> <strong>- Какво се случва с този Радослав?</strong><br /> - Случва се това, че книжката му не е отнета и продължава да си кара кола! Този човек може да причини и на други хора същото, което причини на нас! Той си живее живота по стария начин! Това мен ме подразни най-много! <br /> <br /> А наблюдаващият прокурор Пламен Иванов, освен всички друго, независимо от досието му на този човек и всички нарушения по Закона за движение по пътищата, го пуснал с &bdquo;подписка&ldquo;!?... Това е най-леката мярка за неотклонение, доколкото разбрах. Ами този човек, който уби мъжа ми в тази катастрофа, ако реши да избегне наказанието, може да замине зад граница, защото няма и забрана да напуска пределите на страната ни!<br /> <br /> <strong>- Вие говорихте ли с прокурора за цялата тази ситуация и защо го е пуснал с подписка?</strong><br /> - Вие мислите ли, че той ще иска да се срещне с мен, след като знае какво е направил? Надали!...<br /> Искам да ви кажа нещо - аз това момче не го мразя, не тая абсолютно никаква омраза към него. Даже като стана ясно, че е млад човек, си казах: стават грешки, колкото и да ми е мъчно &ndash; случват се такива неща. Но като разбрах, че има толкова нарушения преди това, че е карал пиян, че го е правил и преди, съм на категоричното мнение, че трябва да си получи заслуженото наказание! Защото на него са му давани шансове, но той не се е поправил. Нищо не му е повлияло и той продължава да си кара пиян! А така може да загинат и други хора!<br /> <br /> <strong>- Какво искате да се случи с този човек, който буквално е убил мъжа ви в катастрофата?</strong><br /> - Искам да има справедливост, държавата да си свърши работата. Обидена съм на прокурора, който го вижда какво е направил, но не си е свършил своята работа. Какво се оказва &ndash; че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>държава мисли за престъпника, а не за пострадалия</strong></span><br /> <br /> Аз настоявам този шофьор да си получи това, което заслужава. Нека съдът да реши какво е. След това престъпно досие, което има, всички знаем какво би трябвало да е наказанието. Ако трябва да е затвор, за да не причини и на други хора това, което на нас - нека да е затвор! Но само като погледнете с каква мярка е пуснат &ndash; &bdquo;подписка&ldquo;, която е смешна мярка в този случай, какво има да говорим&hellip; На практика пуснаха на свобода убиеца на съпруга ми!!! Първо, че има смъртен случай, второ, че е бил пиян, когато е карал, трето - имало и предходни случаи. Той редовно не е спазвал закона! И пак искам да подчертая - не изпитвам никаква омраза към това момче, но търся справедливост! Търся я заради децата ми, за да мога да им обясня, че в България има закони. А кажете ми, сега как да им обясня, че той е на свобода?<br /> <br /> <strong>- Те питат ли какво се случва?</strong><br /> - Питат, разбира се! И аз се чудя какво да им казвам, а те не са малки и за това им казвам истината. Ами ако този човек избяга зад граница, какво би се случило? <br /> <br /> <strong>- А опасявате ли се, че може да се случи?</strong><br /> - Ами може! Защото за мене той&hellip; ако всъщност понякога имаше това човешко чувство да си дава сметка за нещата и си вземаше поука, той нямаше да стори това нещо. Но на него не му пука за живота на хората, на него му пука единствено за него самия. И от страх, че може да му се случи най-лошото &ndash; да влезе в затвора имам предвид, той може да избяга в чужбина! И какво ще обяснявам тогава на моите деца?! Ако това се случи, те може би ще се сринат психически. Защото те също търсят справедливост. Аз сега се държа заради тях и съм силна. Старая се да им осигурявам животът, който им осигурявахме, докато баща им беше жив. Въпреки че ми е много тежко, аз им говоря, че той е постоянно с нас&hellip; В този момент, когато той почина, повярвах, че има живот след смъртта. Колкото и странно да ви се вижда това. Убеждавам ги и тях, че той е сред нас и когато имат трудни моменти, баща им ще е винаги зад гърба им.<br /> <br /> <strong>- Сериозно, усещате ли го като присъствие?</strong><br /> - Ами мисля, че да. Не знам това как ще прозвучи на хората, които ще го прочетат, но е така. И това нещо ни крепи. Знаете ли, случва ми се понякога след тази трагедия да плача, но гледам да съм силна. Даже аз самата не мога да се позная &ndash; че толкова се държа. Значи, никога не съм си мислила, първо, че такова нещо ще ми се случи, и второ &ndash; че мога да бъда толкова силна. Тази сила я почувствах след погребението на мъжа ми. Не знам откъде, не знам как&hellip; Но почувствах страхотен прилив на сила, седнах с нашите деца и да им обясних как ще продължи нашият живот от тук нататък. И им казах, че баща им ще е винаги с нас. <br /> <br /> <strong>- Смятате ли да съдите извършителя за кръвнина?</strong><br /> - Решила съм със собствения си труд да осигуря бъдеще на децата си! Не ме интересуват кръвнини и такива неща. Искам аз да си вадя финансите, а не да чакам някой да ми дава, пък било то и кръвнина. Мъжът ми винаги се е гордял с мен. Даже негови приятели ми разказват сега &ndash; как им е говорил, че е горд с това колко му помагам и как се оправям с работата. И аз съм длъжна това, което сме го започнали двамата заедно, да го продължа.<br /> <br /> <strong>- И все пак, иска ли ви се да го попитате нещо този Радослав, да му кажете нещо, или пък да ви се извини&hellip;</strong><br /> - Това за извинението си го мислих, че може би е нужно един човек&hellip; <em>(започва да хлипа &ndash; б. а.)&hellip; </em>в смисъл да почувствам, че той съжалява. Но той до момента не го е направил, а имаше два месеца. Дори сега, ако го прочете и дойде, няма да има смисъл!<br /> <br /> <strong><br /> Едно интервю на Орлин ФИЛИПОВСКИ <br /> <br /> </strong>