Стефка Берова: Погледнете Боре Гуджунов, погледнете мен, Мими Иванова…и ви става ясно!

· Данчето Христова успя да си намери пенсия, Лили също си намери, а за мен има… 46 лв., което значи 136, преведено сега

София, България 24 Май 2015, 10:56 40924 прочита 0 коментара

Стефка Берова: Погледнете Боре Гуджунов, погледнете мен, Мими Иванова…и ви става ясно!

Новината, че състоянието на Борис Гуджунов отново се е влошило, потресе и колегите му в естрадната гилдия, и цяла България. 73-годишният музикант, който страда от тежък диабет, за пореден път е изписан от болницата и лежи вкъщи. Според последните информации, певецът тежи едва 40 кг и не може да ходи. „Не мога да дишам! Умирам бе, умирам!”, споделил изпълнителят наскоро.

Както става ясно миналата седмица, през хирургията на “Пирогов” е минал и Борислав Грънчаров, с когото заедно пяха в легендарното трио “Бо Бо Бо”. Той също не е добре здравословно. Болен е от рак, опериран от херния, но му предстоят още две интервенции, тъй като са се появили разсейки. Преди няколко месеца в тв интервю Гуджунов отговори лаконично, но ясно и точно какво чувства. На въпрос &bdquo;Хората познават ли те?”, той отговори с &bdquo;Не!”, а на &bdquo;За тях кой си?” – &bdquo;Никой не съм”. На въпрос &bdquo;Липсва ли ви сцената?”, певецът отвръща &bdquo;Много! Аз загивам, това е!…”. После добави с болка: &bdquo;Срам ме е. Като ме питат колко ти е пенсията, срам ме е. Защото някои си мислят: той е обиколил света, той е пял и изведнъж с мижавите 220 лв. Смешна работа! Искам да погледа сина си в очите, истински – в неговите очи съм една плюнка”. В началото на декември миналата година пък споделя следното: &bdquo;Аз съм загубил всякаква надежда, въпреки че така пеех в песента &bdquo;Надежда”. Припомняме, че през март тази година министърът на културата Вежди Рашидов награди с парични премии от 2500 лева и почетни грамоти Борис Гуджунов и Борислав Грънчаров. Това бе признание за високите им постижения в областта на изпълнителското изкуство. Грънчаров получи лично наградата си, а тъй като Гуджунов все още се възстановяваше от заболяването си, неговата награда прие синът му Кристиян. Министърът на културата уточни, че това е еднократна премия за двамата известни певци. "ШОУ" потърси най-близките колеги и приятели на Гуджунов – Стефка Берова, Мими Иванова и д-р Борислав Фурнаджиев, за да споделят те има ли промяна в състоянието му – не само физически, а най-вече в душевен план. Защото някогашният му емблематичен образ на лорд, със задължителните фрак и папийонка, още стои в съзнанието на мнозина! Успяхме да се чуем, макар и за минутка, и със самия Борис Гуджунов. Той отново бе кратък, лаконичен и с думи, пропити с болка: &bdquo;Разбира се, такова отношение към мен ме стопля. Ние се знаем от 100 години! Но нищо друго… Не ми помага за това духът ми да стои високо… Повече не мога да кажа…”. <hr /> - Г-жо Берова, всички знаем за тежкото състояние на Борис Гуджунов – и във физически, и в емоционален аспект, но онзи ден се появи стряскащо заглавие под формата на негов цитат, който гласи: &bdquo;Не мога да дишам, умирам!”. Вие сте от колегите, които му подадоха ръка в трудния момент. Помня дори една от първите ви реакции: &bdquo;Сълзи ми капаха за Борис Гуджунов, когато го видях на какво положение е…”. - Ами да… за жалост, то си продължава. Продължава и нехайното отношение на държавата! Истината е, че каквото и да сме направили, все едно, че не сме казали нищо… Има двама-трима човека от нашата гилдия, които взеха държавни пари, останалите са в такова положение. Не е само Боре Гуджунов - а аз как съм?! А Мими Иванова как е?! А другите колеги?!… Никой не си мърда малкото пръстченце! Боре със сигурност не е добре… И не може да диша, както е казал. Но той поне си казва. А другите колеги, които не си казват – и те са в същото положение. Болна, много болна тема! Ще се обадя лично на министъра Вежди Рашидов, но той, ако искаше, досега да беше помогнал… - А защо трябва вие или ваш колега да се обаждате, за да провокирате реакция? Не е ли по-логично отношението – не само към певци и артисти, но и като цяло към хората, да дойде отвън навътре, а не обратното?! - Точно така е, макар че ние все пак го направихме – отвътре навън… Аз лично го направих, макар че с Емил Димитров и с Лили Иванова бяхме най-големите звезди на онова време! Аз останах и съм по-голяма дори с една година от Данчето (Йорданка Христова, б.а.), но тя си намери пенсия, Лили също си намери пенсия, за мен има… 46 лв., което значи 136, преведено сега! - Срамно е дори да се изрече! Но срамно не за вас!... - Наистина… Какво е това? Мизерно не само във физически смисъл на думата. Такава е обаче истината! - А как така едни си намират, други не? - Еее, как… хората с връзки и познанства успяха така - Е, искате да ми кажете, че вие – с цялата ви досегашна биография, с името, с таланта си – нямате връзките, познанствата..?! - Да, имам име… Но нямам връзките! За да постигна нещо, то беше борба, беше чудо! Точно стигнеш донякъде и - пляс – и те върнат обратно. В България, а мисля, че и на Запад е така – нямаш ли хора, които да се застъпят, да ти помогнат – край! Погледнете Боре Гуджунов, погледнете мен… и ви става ясно!... - Доколкото съм чувала и чела, Борис Гуджунов живее с инвалидна пенсия от 220 лв., но в мизерни условия. Не много отдавна той сподели голямата си болка – че не може да преодолее факта, че вероятно в очите на сина си в този вид, при тези обстоятелства, не стои достатъчно високо… - Да… за жалост. И той не стои никак… Те са тримата – той, жена му и синът им. През годините Боре получаваше помощи от приятели, от колеги… Ама каква е тая просия!? Той достойнство няма ли?!… Така хубаво пееше! След самолетната катастрофа той върви все назад, назад… - Тежката му форма на диабет се отключва точно след тази самолетна катастрофа от 1971 г., за която говорите… - Разбира се, оттогава е. И аз имам диабет, и не само… Да ви кажа, всеки от нашите певци от онова време има сериозни болежки. Опитваме се някак да си помагаме помежду си, доколкото можем, но не винаги можем. На Борето няма кой да му помогне. Вежди Рашидов му беше дал едни 2700 лв… Но, знаете ли, не е въпросът да получиш наведнъж някакви си пари, въпросът е да ти се уреди проблемът. Моята пенсия в момента е 210 лв. – това е, инвалидна пенсия по болест, първа категория! Да ги уредят тези пенсии веднъж завинаги – докога ще е това?! А те междувременно си раздават и разменят едни милиони, правят милионите, а ние пеехме като пчелички, като славейчета… после, като нямаха вече нужда от нас, като направиха парите – и ни забравиха! А помните ли кой пееше – включително и на избори, а и преди това? Ние бяхме певците отпред! Ето това е истината! - Като теглим чертата под сметката, май за гилдията сега остава &bdquo;рестото” от въпросните милиони, но изразено в стотинки… - Ох, ами точно така е… То даже и ресто не остана! Когато дадеш на мен, на Борис Гуджунов или на Мими Иванова, а ние по болест сме с по 210 лв., Мими например ще получи 150 лв. Пълна гавра е всичкото това! Гавра с таланта, с хората, с всичко! Но те се интересуват само от милионите… Няма разбиране, как е възможно подобно нещо!?... - Кога за последно се чухте с Борис Гуджунов? - Отдавна не сме говорили. Аз пътувам често до дъщеря си, връщам се… Преди година и половина-две с общи приятели му занесохме малко парички, това-онова, но тогава му казах: &bdquo;Боре, с тия помощи всеки месец не оставай. Дай да направим нещо!”. Те всички чакаха мен или такива като мен. Бутат ни напред. Ей сега той вижда, че наистина не може така… - А той какво ви отговори тогава? - Каза ми само: &bdquo;Аз нямам сили, айде, направете нещо, аз ще се присъединя”. Но това е най-лесното да го кажеш. Не му се сърдя, разбира се, но някак си се свих… казах си: този не ще, онзи не ще, всички имат нужда, а всички чакат, чакат и бутат – да кажем мен, напред… защо?! Аз съм също уморена достатъчно. И обидена! Само един човек - Владимир Войнов, който е и последният директор на Концертна дирекция - единствен той каза на 14 февруари в една статия, че &bdquo;ние използвахме певците, не им давахме нищо, а те си плащаха всички данъци на държавата”. Ще взема този документ от самия Войнов, който е прекрасен човек, стана на 86 години – и каза истината за нас! Той ни е благодарен за труда, за работата, той всичко знае! Да не говоря как сме сега… аз какво имам, Мими какво има… Досега беше достойнство, сега у мен има някакъв яд! Няма по-зле и по-добре… болни сме, стари сме, имаме нужда от помощ! Не помощ – ей така, подхвърлена, а истинска – искам си трудовите години, защото се трудих героично за моята България! Трудих се! И си искам пенсията! Аз съм на 72 години, може ли такова нещо?!… - Вероятно и заради това дъщеря ви Косара, виждайки подобна реалност у нас, вече не живее в България… - Видя и си отиде, като всички други деца. Да! И тя престана да пее изобщо! Този прекрасен глас, който пееше кънтри изумително!… - Защо? - Престана! Учи две висши образования, и още едно в Англия – и сега работи в една компания там. Това е положението. Не пее. И само болка. Виждам я, когато аз пея, каква болка има в очите. И й казвам: &bdquo;Косе, не ти ли е мъчно, майко?” – Мъчно й е, разбира се. Аз съм майка й и от мен знае тези неща. И мълчи. Но само при мен ли е така?! А на Мими Иванова къде е детето?! На другите… Това е положението! Тук останахме бабичките – обидени, унижени и унищожени! Мария Грънчарова: Баща ми беше опериран преди 3 дена! Предстои му още една операция! <hr /> Певецът Борислав Грънчаров е поредният ни творец, когото държавата е обрекла на мизерия. Той има рак на панкреаса и парите, които получава като пенсия, не стигат дори за лекарства. Миналата седмица в публичното пространство се появи информация, че здравословното му състояние е влошено и му предстоят нови две операции. Потърсихме за коментар дъщеря му Мария Грънчарова, за да разберем как е към момента – и емоционално, и физически, нейният баща. - Мария, появи се информация, че на баща ви му предстоят още две операции, тъй като са се появили разсейки... Вярно ли е това? - Да, това е вярно. Даже едната му операция мина преди три дена. Предстои му още една. Състоянието му си е същото, не е влошено, ако така се е написало. Просто се налагат такива постфактум операции спрямо голямата, която той премина. - И тези операции повлияват в посока стабилизиране, нали така? - Да, определено. - Чуват ли се Борис Гуджунов и баща ви? Знам, че освен колеги, са и дългогодишни приятели... - О, да, чуват се даже всеки ден. - Може би активното медийно внимание в случая би съдействало да се помогне чисто физически – който има възможност, не само на Борис Гуджунов, но и на баща ви – Борислав Грънчаров... - Специално за Борис Гуджунов – да, но за баща ми не е така. То всичко се случи съвсем без ние да го искаме – покрай моето промотиране миналата година. Просто баща ми се изпусна пред журналисти, че му предстоят операции и има рак. А преди това ние доста време криехме. Никой не знаеше. Но така се получи, че се разбра. - Той не е искал да се разчува, предполагам заради медийното пречупване на информацията, нали? - Абсолютно да... А и кому е нужно това. Но сега, понеже вече стана въпрос за пенсиите, които в крайна сметка им се полагат, а не че те търсят някаква милостиня, медийното внимание е обяснимо. Но тези хора са работили толкова години и толкова са плащали – и данъци, и такси, и импресарски права, и е нормално сега да си търсят правата. Все пак не са работили за лудо толкова години! Но иначе баща ми не иска помощи. Той не търси съжаление, много е борбен и с философията, че каквото трябва да стане, ще стане. А каквото зависи от него да направи, го прави. Много оптимистично настроен е към всичко това, което му се случва. Мога да кажа, че е спокоен. - Прекрасно е, че има този висок дух, който за съжаление в Борис Гуджунов го няма... - Наистина го няма. Много са различни. Баща ми не се оплаква и не иска да се оплаква. Напротив. По всички предавания, в които сме участвали, и сме давали интервюта заедно, той навсякъде казва, че изобщо не го интересува какво ще се случи с него. Ляга си, спи си, пуши по две кутии цигари и гледа оптимистично – каквото има да става, да става. Общо взето, когато мислиш положително, болестите бягат от теб до някаква степен – и ти си помагаш сам. - Развитие по въпроса с пенсиите има ли? - Все още не. Щеше нещо да се разглежда в министерството – сега, юни месец, но все още няма нищо. Все пак това не им е било хоби, а професията, на която са се уповавали цял живот. Д-р Боримир Фурнаджиев: Няма такова нещо, че Гуджунов умира и не може да диша! Абсолютни лъжи! <hr /> Д-р Борислав Фурнаджиев е известен сред певците като д-р Бари. Той е отоневролог. Преподава фонология в Консерваторията и се грижи за гласовете на най-известните български изпълнители. Самият той също е музикант, дори има любителска рок група &bdquo;Осем”, с която наскоро записа и нов албум. За да отсеят вечното, изпято от Гуджунов, приятелите му д-р Борислав Фурнаджиев и Тома Спространов са прослушали около 250 негови песни, от които подбрали 22. Само малцина знаят, че през миналото лято в същия този албум, въпреки че е болен, Борис Гуджунов успява да запише две нови песни – &bdquo;Раздяла” и &bdquo;Среща в 5”. За издаването на албума помага още и Валентин Михов, който преди това финансира и диска с най-доброто, изпято от Боян Иванов – другият член от легендарното трио &bdquo;Бо Бо Бо”. - Д-р Фурнаджиев, вие сте сред приятелите на Борис Гуджунов, които и до момента се стараят да помагат, с каквото могат – не само морално, но и финансово. Заедно с рок група &bdquo;Осем” направихте ретроспективен диск с избрани песни от творчеството на Борис Гуджунов. Миналата седмица в столично печатно издание се появи стряскащото заглавие с цитат на Борис Гуджунов, което гласи: &bdquo;Не мога да дишам, умирам!”… - Не, не, няма такова нещо. Това са абсолютни лъжи! Обадете му се, за да видите. - Потърсих го, но обяснимо на него не му се говори… Единствено сподели, че нищо не му помага за това духът му да стои високо… - Ами обяснимо, да… Нямам представа от тези неща, но това наистина не е така, както е написано. Последно с него се видяхме преди две седмици и нямаше такова нещо. Пишат всякакви неща, които нито той, нито аз следим. А и в случая журналистите са постъпили крайно нетактично, гаврят се, не знаят какво да пишат, и пишат глупости. Мими Иванова: Боре беше голяма звезда! Сега се чувства самотен, унизен и неразбран! Умира от… срам! <hr /> Изведнъж в забързаното ежедневие на всички ни се видя, че за него е дошъл страшен момент, видя се, че Борето просто е потъвал, потъвал, потъвал… &bdquo;Ужасно е това, което става с Боре Гуджунов, и не само с него!... Това е унижение! Страшно е да се чака човек до такава степен да изпадне в беда, та тогава да се сетят, да хукнат, да помагат”, споделя с болка в гласа Мими Иванова. И добавя: &bdquo;Ние и преди този момент сме правили концерти – за да му помогнем финансово, но какво от това?!… То е невъзможно нещо да се промени, да се оправи само заради един период на подкрепа. Възрастни хора не трябва да бедстват! А Боре е горд и достоен човек. И сигурно  умира от срам в момента. Мисля си, че вероятно неговото оцеляване преди години е един късмет, но ако човек така трябва да изживее живота си, не знам дали е късмет… Човек трудно се възстановява след такъв ужас! Помня, че в началото той беше добре, един прекрасен изпълнител е, с един от онези разпознаваеми гласове, красив, докоснат Отгоре. Беше голяма звезда! Голяма, голяма звезда… когато беше млад и работеше активно. После обаче, гласът му отслабна, а и този диабет, който има, си каза думата. Но въпреки всичко продължаваше – където има възможност, за малко нещо да направи. Последното, което направи досега, е да изпее песен в &bdquo;Музикална академия” по-миналата година. Някак доби някакво желание, защото преди това все отказваше, отказваше, дори интервюта. Чувстваше се самотен, унизен, неразбран! Страх го беше. Поне аз така го почувствах, но то и какво бъдеще можеш да си представяш, при положение, че живееш в мизерии и болки?! Намираха се добри хора, които от време на време спорадично помагаха. Но, знаеш ли, това не беше начинът… беше някак много недостойно за него. Унизително! Не мога и да си представя какво е било в душата му до момента, в който всички разбраха какво му е в действителност. Изведнъж в забързаното ежедневие на всички ни се видя, че за него е дошъл страшен момент, видя се, че Борето просто е потъвал, потъвал, потъвал… Аз направо се стресирах, като го видях! Това е истински кризисен момент за него! Много страшно! Настръхвам! Бедствено положение, голяма сбърканящина е в държавата ни, има нещо много тъжно и безнадеждно за възрастните хора… А какво беше в самото начало ли? Ами той вече беше утвърдена звезда, когато аз отидох и започнах да пея в оркестър &bdquo;София”. Поработихме 1-2 години, бяхме непрекъснато някъде заедно. След това станахме и близки приятели. Развигор дори направи аранжимента на неговата емблематична песен &bdquo;Надежда”. Изпитвам някакво много топло чувство към него, защото ние не сме останали много от това време. Данчето (Йорданка Христова, б.а.), Стефка Берова, той, а после и следващото поколение – Маргото (Маргарита Хранова, б.а.), Кичка (Бодурова, б.а.), но те са 8-9 години след нас. Борето все едно ми е като брат. Един много интелигентен човек е, много работеше, много му се и работеше… до фаталната случка, която преобърна живота му! Затова наистина по-добре да сме хора, да си помагаме, защото не се знае на нас кога ще ни се наложи да ни помагат….”, сподели пред &bdquo;ШОУ” Мими Иванова.  Подготви: Анелия ПОПОВА