Момчил: Интриги, клюки и мания за величие ни разделиха с Дони!

<em>&nbsp;В уникална изповед пред &ldquo;ШОУ&rdquo; Момчил разкрива как точно се е стигнало до края на култовия им дует с Дони.</em><br /> <hr /> <br /> <strong><img width="320" vspace="0" hspace="9" height="457" border="0" align="left" alt="Momchil_vatre1.JPG" src="/documents/newsimages/editor/201505/Tina_20/Momchil_vatre1.JPG" />- Момчиле, вие с Дони започвате да свирите заедно още от деца. Как се случи?</strong><br /> - Бях на 5 годинки и половина, когато баща ми ме накара да тръгна на уроци по пиано. Понеже пеех хубаво, той реши, че имам талант да се занимавам с музика. Десетина години свирих класическо пиано, след което исках да кандидатствам в музикалното училище, но се оказа, че трябваше да прекъсна една година, за да се подготвя добре технически. С родителите ми решихме да не го правя, тъй като училището ми вървеше добре. <br /> <br /> В 7-ма гимназия започнах с групите. С Дони направихме първата ученическа група - &ldquo;Швепс&rdquo;. Имахме много фенове и в училище, и в квартала. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Много ни харесваха момичетата</strong></span><br /> <br /> За да се занимаваме с музика, това беше една от причините &ndash; вниманието на момичетата. Всеки младеж обича да бъде ухажван, да има интерес към него от женската част! /усмихва се/<br /> <br /> <strong>- Кой от вас имаше повече фенки тогава?</strong><br /> - Деляхме си ги по някакъв начин, не си спомням точно на килограми &ndash; колко за единия, колко за другия /смее се/<br /> <br /> Започнахме тогава да правим авторски песни и се оказа, че хората много ги харесват. Бяхме към Дома на учителя и те ни казаха: &ldquo;Ще ви дадем страхотна апаратура, но трябва да свирите на баловете на учителите&rdquo;. Трябваше да свирим разни танга и такива неща и ние отказахме. Вече бяхме заразени от това да правим сами музика.<br /> <br /> Влязохме в казармата. После направихме студентска група &ndash; &ldquo;Супермаркет&rdquo;. Ние по принцип харесвахме популярни имена. Ученическата ни група се казваше &ldquo;Швепс&rdquo;, защото навремето имаше табели за &ldquo;Швепс&rdquo; навсякъде, табели &ldquo;Супермаркет&rdquo; също имаше навсякъде. Бяхме деца все още. Дани Милев също свиреше с нас.<br /> <br /> Но ни стана трудно с групата, чудехме се с Дони какво да правим. Той каза: &ldquo;Аз ще ставам певец!&rdquo; - и тръгна на уроци по пеене. <br /> <br /> Запознахме се с Даниела, певица на група &ldquo;Атлас&rdquo;. Започнахме да излизаме с тях в една компания. Тя в един момент ни предложи: &bdquo;&ldquo;Атлас&rdquo; търсят басист, &ldquo;Клас&rdquo; &ndash; пианист. За да можете да се реализирате, Дони отива в &ldquo;Атлас&rdquo;, Момчил отива в група &ldquo;Клас&rdquo;!&rdquo;. Така и стана. След това вокалистът на група &ldquo;Атлас&rdquo; замина за Шотландия и Дони зае и неговото място. От любителска група, ние отидохме в професионални групи, които съвсем сериозно се занимаваха с музика. Когато отидох в група &ldquo;Клас&rdquo;, те имаха собствено студио. <br /> <br /> Дадоха ми много, научиха ме как се правят аранжименти, как да търсиш нови идеи, а да не се осланяш само на познатото... Около 3 години бях нещо като чирак в групата. Бях постоянно с тях, слушах какво правят, бях в студиото всеки ден и се опитвах да поемам всичко. Изнасяхме концерти, влязох в техния репертоар, започнах да свиря техните неща, после започнахме да правим заедно песни и да записваме.<br /> <br /> След това се появи група &ldquo;Медикус&rdquo;. Постоянно ходех на техни концерти, страшно ми харесваха &ndash; как изглежда групата, как пеят, музиката, която правят. Те предложиха на Дони да свири едновременно в &ldquo;Атлас&rdquo;, и в &ldquo;Медикус&rdquo;. Пианистът на &ldquo;Медикус&rdquo; отиде да живее в Швейцария и Дони ме покани да отида при тях. За един ден влязох в групата, без да ми показват песни, нищо! На другия ден имахме концерт с 30 песни, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>а аз не знаех общо взето какво да правя на сцената! </strong></span><br /> <br /> От това, което бях чувал на концертите, свирех нещо, което можех да изсвиря&hellip; беше малко странно. С група &ldquo;Медикус&rdquo; през 1992 година започнахме да обикаляме цялата страна. С тях се живееше много свободно, много готино! Свирехме в един Кънтри клуб в &ldquo;Дървеница&rdquo; и там ставаха най-големите купони в София. Това тогава беше единственият клуб за жива музика. Беше пълно с хора. Клубът беше с 80 места, а идваха по 300-350 човека всяка вечер! След нас и Б.Т.Р., и &ldquo;Мери бойс бенд&rdquo;, и &ldquo;Подуене блуз бенд&rdquo; започнаха да свирят там. Беше приказно място! Свобода, всичко беше свобода! Първо трябваше да започваме да свирим от 9 часа вечерта, постепенно стана 10, 11 и накрая стартирахме в 1 часа и карахме до 6 часа сутринта! Всяка вечер. Много пари изкарвахме, имахме хубави хонорари, около нас имаше много приятели, много цветен живот!<br /> <br /> За да стигнем в Кънтри клуба навреме вечерта, сме взимали такси от Плевен, защото ни се беше строшила колата! <br /> <br /> <strong>- Правили сте всякакви щуротии, като сте пътували по участия с &ldquo;Медикус&rdquo;&hellip;<img width="320" vspace="9" hspace="9" height="425" border="0" align="right" alt="Momchil_family.JPG" src="/documents/newsimages/editor/201505/Tina_20/Momchil_family.JPG" /></strong><br /> - Всякакви щуротии се случваха! Веднъж с две коли пътувахме за участие в Свищов. В едната кола, мощен ретро форд мустанг, беше Калин Вельов, аз го задминавам с другата кола и се хилим, нещо се лензим. Изведнъж Калин, както ни гледа нас, зави лека-полека, беше сняг и се пързаляше, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>и ... потъна в дерето! </strong></span><br /> <br /> Спряхме, излязохме, седим отгоре, хилим се, нищо не можем да направим, там пътят е адски пуст! Изведнъж се появи един джип &bdquo;Нива&rdquo;, който беше с въже за теглене. Хората ни попитаха: &ldquo;Момчета, какво става, нещо закъсали ли сте тука?&rdquo;. А ние: &ldquo;Не, бе, снимаме филм!&rdquo;&hellip;<br /> <br /> <strong>- Кой ви изтегли в крайна сметка?</strong><br /> - Същите. Върнаха се, защото разбрали, че се лигавим. И ни помогнаха.<br /> Понякога решавахме да минем по по-неизвестен път, за да ни е по-интересно. Колите ни вървят една след друга. Първата кола следи пътя по картата. Но понякога тя се засилваше и се скриваше в някоя отбивка, а другите се чудеха накъде да вървят. Правехме си номера. В някое село се събирахме, и така.<br /> <br /> <strong>- Как се случи, че така в шеги и закачки решихте да направите култовия дует Дони и Момчил?</strong><br /> - Дони нещо си развалиха отношенията с &ldquo;Атлас&rdquo;, той написа песента &ldquo;Уморени крила&rdquo; и ме попита: &ldquo;Момчиле, искаш ли да я запишем заедно?&rdquo;. Влязохме и за 2-3 часа я записахме. Той я даде на Гери Лазарова от единственото тогава национално радио, да я чуе и да си каже мнението. Тя каза: &ldquo;Това е страхотна песен!&rdquo; и направи всичко възможно да я популяризира. Раздаде я на всички музикални редактори. Още една Гери, от телевизията, ни помогна да направим клип. В един момент песента тръгна навсякъде, всички хора я харесваха... И за около месец-два ние станахме звезди! Просто ей така, заради случайността!<br /> После направихме други песни, които станаха хитове &ndash; &ldquo;Малкият принц&rdquo;, &ldquo;Ближи си сладоледа&rdquo;, &ldquo;Картина&rdquo;, канеха ни навсякъде. Включиха се хора, които започнаха да ни помагат &ndash; Мартин Захариев, Атанас Янкулов ни станаха продуценти, мениджъри. Завъртяха и те колелото, не карахме само на нашия късмет. Имахме и много известни спонсори, които се включиха, като Застрахователно дружество &ldquo;Витоша&rdquo;. С него започнахме. Те ни финансираха клиповете. Станахме популярни и с това, че правехме хубави, скъпи клипове.<br /> <br /> <strong>- Как си разпределяхте работата в дуета?</strong><br /> - Гледахме песните поравно да ги пишем. Ако албумът е 10 песни &ndash; 5 песни бяха на Дони, 5 &ndash; мои, той пишеше текстовете на абсолютно всички, аз правех аранжиментите на песните - разбира се, и Дони ми помагаше. Дони беше двигателят. Това беше неговият проект. По негов план се движеха нещата. Той измисляше всичко, ръчкаше да свършим нещата навреме по планове, които си кроеше всеки ден. Аз бях по-скоро изпълнителят в дуета. Но може би духовната част е била отчасти моя. Защото във всяко нещо има и дух, не е само материя... <br /> <strong><br /> - Как понесохте славата с Дони, когато тя ви връхлетя?</strong><br /> - Трудно се поема, славата е трудна работа! <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Поддаваш се на много изкушения. Аз лично не се справих добре<br /> </strong></span><br /> Можеше и по-героично. Но не съм видял някой да понесе славата. Приемаш много енергии &ndash; от вниманието, от ухажването, от любезниченето, които трябва да ги удържаш, за да не избият в теб в един момент; трябва да изхвърлиш всичко това по най-бързия начин, ако можеш да го изхвърлиш, ако не... те заразява с разни неща, които не са приятни...<br /> <br /> <strong>- Ти успяваше ли?</strong><br /> - Не съм успял. Цялата тая известност ме удари! Започваш да си мислиш, че си малко повече от другите хора, че едва ли не ти си открил света!<br /> <br /> Спасих се с обратния процес. Започнах да се лишавам от много неща, все по-малко хора да допускам около себе си. Сам си го налагах, за да се изхвърли всичко това от мен, да остана сам със себе си и да разбера кой съм всъщност. За да мога да поема по новия си път. Разделих се с много хора, дори близки.<br /> <br /> <img width="500" vspace="0" hspace="0" height="376" border="0" align="bottom" alt="Momchil_klas.JPG" src="/documents/newsimages/editor/201505/Tina_20/Momchil_klas.JPG" /><br /> <strong><span style="font-size: x-small;">1992 г. Група &quot;Клас&quot; &ndash; Момчил е вдясно, на втория ред</span><br /> <br /> - При Дони как беше, той преживя ли подобни неща?</strong><br /> - Не, той е по-земен. От двамата аз се бях взел по-насериозно. /усмихва се/<br /> <br /> <strong>- Ревнуваше ли после Дони от дуета му с Нети?</strong><br /> - Не, не съм го ревнувал. Нети ми е симпатична, харесват ми като семейство. Аз обичам хората да уважават момента, в който са били заедно. Тогава нещата бяха доста истински и като взаимоотношения, и като приятелство, и като музика и творчество! Иначе аз не съм ревнив към нещата, които прави Дони, почти винаги му пожелавам късмет, той ми е приятел, все още сме приятели...<br /> <br /> <strong>- Развалихте ли си отношенията?..</strong><br /> - Донякъде сме ги развалили, то нямаше как да не ги развалим...<br /> <br /> <strong>- Какво ги развали?</strong><br /> - Около нас много хора се опитваха да подкопават нашето приятелство.<br /> <br /> Интриги и клюки влязоха между нас &ndash; той ли е по-велик, аз ли съм по-велик... Ние сме се пазели от това да не ни засегне, но то неминуемо удря някъде в тебе. Много бяха неща, които влизат бавно, но сигурно в тебе &ndash; съмнения в приятелството, неразбирателство... <br /> <br /> Но не е нужно да се нищи човешката низост, трябва да се говорят позитивни неща&hellip;<br /> <br /> Бяхме едно цяло и това цяло започна да се разрушава. Животът е по-сложен, отколкото ние си мислим. Сигурно сме били слаби, затова сме се поддали! Може да сме си го заслужили, така се случват нещата в живота.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Дони ми беше най-добрият приятел. Трудно е да се разделиш с най-добрия си приятел заради такива неща... </strong></span><br /> <br /> То всъщност приятелството остана - Дони и в най-тежки моменти е идвал да ме вижда, но някак си вече нищо не е същото...<br /> <br /> <img width="500" vspace="0" hspace="0" height="379" border="0" align="bottom" alt="Momchil_retro.JPG" src="/documents/newsimages/editor/201505/Tina_20/Momchil_retro.JPG" /><br /> <span style="font-size: x-small;"><strong>Култовият дует Дони и Момчил </strong></span><strong><br /> <br /> - Има ли още причини за края на дуета ви?</strong><br /> - Това са натрупвания през годините &ndash; от 1992 година края до 1999-а. Когато Дони направи кампанията &ldquo;Не на страха!&rdquo; и аз го подкрепих, нещата тръгнаха на зле. Много хора се отказаха от нас, много хора мислеха, че правим нещо комерсиално, че някакви пари седят зад това. Не можеха да си представят, че това е искрена постъпка и че действително това е нашето предупреждение, че нещата не отиват на добре. То всеки втори контактуваше с някаква мутра тогава! И сегашното време не е по-различно. Те се поскриха, но това не значи, че не действат&hellip; Дони дори беше викан при президента Желю Желев, Бог да го прости, за тая работа, да го &bdquo;преслуша&rdquo;! &ldquo;Ама, какво става, защо го правите това, момчета!&rdquo;&hellip; Защото тогава около 300 000 души подкрепиха това послание с подписка! Уплашиха се, помислиха, че ще правим партия, че ще се намесваме в политиката!<br /> <br /> Когато направихме едно турне с &ldquo;Пепси кола&rdquo;, разни техни съдружници от складовете и производството ме срещаха и ме питаха: &ldquo;Абе, какво правите, вие?! Вие скачате срещу нас, а ние ви даваме хляба!&rdquo;&hellip; А ние не сме знаели за тия неща! Ние знаем, че с &ldquo;Пепси кола&rdquo; работим, а не сме знаели, че мутрите са имали нещо общо!...<br /> <br /> Все по-трудно започнахме да правим концерти, все по-трудно намирахме рекламодатели. В края на кариерата ни като дует, &ldquo;Каналето&rdquo; ни подаде ръка и започнахме да правим турнета заедно с тях, доста успешни. <br /> <br /> Но като цяло ставаше все по-трудно. Това съвсем изчерпа нашите взаимоотношения. Дори музикално започнахме вече да не си отиваме &ndash; аз натисках повече към електронната музика, той &ndash; към акустичната.<br /> <br /> <strong>- Как точно се случи раздялата?</strong><br /> - Краят на дуета не беше малък шамар за мен. Не съм мислил, че ще правя нещо друго през живота си, а се оказа, че то има край. <br /> <br /> Раздялата, въпреки всичко, дойде неочаквано за мен. Дони един ден каза: &ldquo;Хайде да се разделим!&rdquo;. Отговорих: &ldquo;О`кей, щом така мислиш!&rdquo;. Но не бях подготвен за това.<br /> <br /> <strong>- По-късно говорили ли сте си какво се е случило и защо?</strong><br /> - Не, това е тема табу... Въпреки че се виждаме. Поне един два пъти в годината се виждаме. Ходим и на море семейно за по десетина дни.<br /> <br /> <strong>- Ти изпадаш в депресия преди години, дори се говори, че си стигал до самоубийство&hellip;?</strong><br /> - Няма такива неща! Имах трудни моменти в живота си, преживял съм ги... Не е имало опит за самоубийство. Хората по някакъв начин преувеличават нещата.<br /> <br /> Всеки човек се отчайва в един момент. Направих студио с Мартин Захариев и Иван Градинаров от група &ldquo;Клас&rdquo;. 5-6 години изкарахме, беше много успешно. 2003 година студиото фалира и аз трудно успях да го преживея, защото много обичах работата си! Стори ми се малко несправедливо всичко това. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Дойде ми малко в повече!</strong></span><br /> <br /> Една година не правех нищо. Не ми се занимаваше нито с музика, нито с каквото и да било. Но чух една френска песен, която много ми хареса, и си казах, че си заслужава, че трябва да го правя. Това някак си ме вдигна на крака, съживи ме, и започнах пак с музиката...<br /> <br /> <strong>- Ако беше оцелял през годините дуетът Дони и Момчил, какво щеше да се случи, сигурно си мислил?</strong><br /> - Щяхме да правим просто някакви песни, да имаме някакви почитатели, щяхме да се изчерпим, това е нормално...<br /> <br /> <strong>- Нямаше да сте легенда, като сега?</strong><br /> - Не мисля, че сме легенда, хората забравят много бързо...<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА<br /> <br /> </strong><br />