Веселин Маринов: Никоя от тези жени, с които съм бил, не е дошла да ми каже "Да, сгреших!"

<br /> <strong>- Когато гледахте от публиката на &bdquo;Като две капки вода&rdquo; образа си, в изпълнение на Ненчо Балабанов, се развълнувахте толкова много, че почти бяхте пред разплакване. Защо? Какво беше усещането да гледате&hellip; себе си?</strong><br /> - Виждам, че и в трите сезона на шоуто досега се имитират мои песни. Преди Ненчо Балабанов бяха още Иво Танев &ndash; с &bdquo;Да се събудиш до мен&rdquo; и Стефан Рядков &ndash; с &bdquo;България&rdquo;. Да се наблюдавам отстрани, е хем смешно, хем вълнуващо &ndash; особено когато виждаш как ти имитират движенията. А когато се имитират и от такъв тип актьори, тези движение, самата маниерност, стават малко по-пресилени, по-шеговито поднесени. Това с многото цветя, жените, Ненчо добре го изпълни, много хубаво. Аз много държа на майтапа и ми стана мило в онзи момент в публиката. Успя да се доближи до онова, което аз правя. Много се смях, от сърце. Действително бях много развълнуван!<br /> <br /> <strong><img border="0" hspace="9" alt="Marinov_vatre1.JPG" align="left" width="320" height="473" src="/documents/newsimages/editor/201505/Tina_20/Marinov_vatre1.JPG" />- Но в концертите на истинския Веселин Маринов се случва именно това - и цветята, и жените, и емоционалният заряд, са факт!...</strong><br /> - Точно така. Хората идват на сцената, става силно емоционално. Шегите са постоянно явление, особено при хора, които се познават добре &ndash; както се случва в моя екип. По време на концерти избягваме да го правим, защото там всичко е много строго и точно, и всяко едно своеволие или импровизация, може да доведе до проблеми. Когато сме с мои колеги на коледни партита например, много пъти ми се е случвало да участвам в шеговити моменти. Ако годината е била добра, накрая се събираме някъде с цялата фирма, запълваме един малък хотел и се забавляваме до късно. В един момент, когато някои станат твърде весели, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>като се понапият мъничко, започват да ме имитират, <br /> </strong></span><br /> става весело. <br /> <br /> <iframe height="315" src="https://vbox7.com/emb/external.php?vid=9567e58e5a&amp;af=zg61bl2" frameborder="0" width="560" allowfullscreen=""></iframe><strong><br /> <br /> - Какво искате да коригирате в себе си, гледайки се отстрани?</strong><br /> - Истината е, че аз не обичам да се гледам. Никога да не си гледам концертите, интервютата&hellip; Защото винаги намираме в себе си упрек &ndash; в начина ми на поведение, стойка и т.н.<br /> <br /> <strong>- Вие сте човек, който държи много на стойността в една песен &ndash; откъм текст, мелодия, послания&hellip; Как ви се отразява кризата в музиката? Като че ли хубавата българска песен липсва, няма я сладостта, с която са оставали публиките&hellip;</strong><br /> - Истината е, че светът е много различен вече. Когато аз израствах като изпълнител и формирах вкуса си и обичта към музиката, в света актуални бяха групи като &bdquo;АББА&rdquo;, &bdquo;Бони М&rdquo;, &bdquo;Смоуки&rdquo;, &bdquo;Дийп Пърпъл&rdquo;... Светът беше подчинен на мелодичната музика, на стойностните текстове, на изграждането на песента. Сега е коренно различно и светът е като музиката &ndash; глобален, груб. Сега всеки един може да каже, каквото си иска; да напише всякакви глупости; алтернативите са огромни, хиляди, милиони възможности за песен. Крадеш песен от интернет! Безнаказано! Безконтролно! Животът стана изключително груб &ndash; не само в България! А в България кризата стана огромна &ndash; изчезнаха стойности, няма морал, литературен език в музиката. Трябва да има някакъв вик, коректор, чатал на това, което се случва! Не може така!&hellip; <br /> <br /> В момента в ефир звучат вулгаризми, ориентализми, псувни... В един момент се оказва твърде печално и мръсно всичко! В едни сериозни демокрации, каквато има например в Германия, такова нещо не може да се случи.<br /> <br /> <strong>- Да, де, но и гилдията не е тази сглобка, това обединение &ndash; стоят като вълци-единаци, всеки подхожда хищнически...</strong><br /> - Силно казано, но&hellip; за съжаление е точно така. Това обединение наистина го няма! В България изобщо го няма &ndash; ние просто сме си такива хора. Завистливи! Лоши хора! И, да &ndash; единаци сме. Всичко е индивидуално, не колективно. Между другото, така е и в чужбина. <br /> <br /> Неотдавна ходих в Торонто &ndash; и видях два български лагера, съответно на два богаташа, при които тези хора работят. Аз имах концерт &ndash; имах покана от българския културен център. Пях, след което дойде една жена и ми каза &bdquo;Може ли един автограф, но само да не ме видят, че аз съм от другия български център!&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- И ако я видят - какво? Да не сте извършвали престъпление?!</strong><br /> - Така излиза, да. Но понеже Йорданка Христова е била преди това там &ndash; при другите, ми говореха глупости за нея, изречени от тези, от които съм поканен. А аз изобщо не съм знаел, че има два български центъра. Просто&hellip; българска работа! <br /> <br /> <strong>- Говоренето зад гърба как го отигравате?</strong><br /> - Много е трудно&hellip; <br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>Затварям се в себе си</strong></span><br /> <br /> Животът ми стана такъв, че се изолирах от всички такива срещи. Идва един момент, в който преставаш да можеш да поемаш нещо подобно. Вече нямаш и личен живот. Просто не мога да ви опиша колко ми е трудно! Изобщо живея един много труден живот, за да поддържам през цялото време това ниво на работа, на технологии, които сме вложили в концертите, мобилността, супер професионализма. <br /> <br /> И няма как да е друго, след като искаме и правим тези 80 концерта всяка година &ndash; в едни малки градчета, в които няма друго, освен жалейки на местата за плакати. И моите плакати&hellip; В един момент се оказва, че няма никаква съпричастност. Молиш се в някакви радиа да ти пуснат песните, които събарят душите на хората! Променят съдби! А аз не мога, просто не мога да се примиря с това! Но ето &ndash; моя песен не се пуска по тези радиа.<br /> <br /> <strong>- Защо? Мисля, че бяхте споменавали, че от 2000 година ваши песни не се пускат по радиото?!<img border="0" hspace="9" alt="Marinov_emil.JPG" vspace="9" align="right" width="320" height="480" src="/documents/newsimages/editor/201505/Tina_20/Marinov_emil.JPG" /></strong><br /> - Точно така! Ами защото са такива - лошо настроени, съсипващи, срутващи. Ако са пуснали, то е било веднъж на пет месеца някоя песен, при това много стара &ndash; от типа на &bdquo;Горчиво вино&rdquo;, която вече добива инерция. А междувременно аз имам толкова много нови, стойностни песни, хитове, които хората обичат... Просто има вербуване на българското пространство. Знаете ли например, колко са българските радиа в България? &bdquo;Хоризонт&rdquo;, &bdquo;Дарик&rdquo;, &bdquo;Фокус&rdquo; и &bdquo;Зорана&rdquo;&hellip; всичко останало е чуждо.<br /> <br /> <strong>- Очакването за българска песен най-често идва към &bdquo;Бг радио&rdquo;&hellip;</strong><br /> - А &bdquo;Бг радио&rdquo; е ирландско радио! То просто няма къде да я има тази наша музика! Ще ви споделя нещо &ndash; аз имам много голямо желание да създам едно радио, което да се казва &bdquo;Български шлагер&rdquo;. Опитах. Примерно, тази седмица я посвещавам на Михаил Белчев &ndash; да разказваме живота му, песните му, всичко. Такова радио не може да се направи. В България това са територии, обсебени от големи личности, много силни хора, които притежават ресурса да купуват резервните честоти. Няма интерес в момента да се възпитават хората. Тоя народ трябва да ей така, безпаметен, ограничен, поп фолк да е всичко! Но даже не поп фолк&hellip; защото рапът стана най-голямата чалга! <br /> <br /> <strong>- Виждам, че на стената в офиса си сте закачили снимка с Бисер Киров. Наближава 9 май - Денят на победата. Българският президент категорично отказа да присъства на военния парад в Русия. Какво отношение имате към този ден, защото в България сме на два лагера и по този въпрос?</strong><br /> - Аз не искам да коментирам отношенията на президента към този празник, нито пък отношението му изобщо към руския народ, тъй като, когато трябва да говоря нещо негативно, гледам вече да го избягвам. Това са братя! И ми е много тъжно, че го забравяме. <br /> <br /> <strong>- Знаете ли, хората ви гледат от сцената &ndash; усмихнат, емоционален, под светлините на прожекторите, сред цветя, внимание и си мислят &bdquo;той е звезда, животът му е песен&rdquo;, а всъщност, слушайки ви сега, си мисля, че във вас се е приютил един самотник, чиято душа е дори осакатена заради това, че не притежава този личен свят, от който има нужда&hellip;</strong><br /> - Наистина е така&hellip; Изглежда, че орисията ни е такава на нас, творците. Сега, като се замисля, много мои колеги нямат кой знае колко по-различна съдба. <br /> <br /> Ако говоря в личен план, всеки смята, че е прав, когато едни отношения делят две страни. И аз смятам, че разделите в живота ми са били провокирани не от мен&hellip; И вярвам, че съм бил на правата страна! Наистина силно вярвам в това. Аз съм домошар човек &ndash; много искам да си бъда вкъщи, да се прибирам, да ме чакат, да мирише на семейство, на ястия, на уют&hellip; Това е, за което мечтая. Малкото свободно време, което имам, да изляза с любимата си жена на почивка. Все неща, които години наред не мога да изпитам.<br /> <br /> <strong>- От колко време самотата стои така близко до вас?</strong><br /> - Реално <br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>от 10 години, с изключение на един малък брак </strong></span><br /> <br /> който бе твърде кратък. През всичкото останало време е тя - самотата! <br /> <br /> <strong>- А не сте ли се замисляли, че вероятно с това безотказно темпо на професионализъм, с което се движите от толкова години, влизате в ситуация на постоянен преразход спрямо себе си?! Тогава и разочарованията се виждат по-отблизо&hellip;</strong><br /> - Вероятно е така, да&hellip; Но когато срещнеш неразбиране, когато го видиш, не успяваш да останеш безучастен. И обикновено такива разочарования се отиграват с много страдание&hellip; което обикновено не се вижда. Затварям се в себе си&hellip; Изчезвам. Изстрадвам всичко сам. И съм си намерил отговорите, но те изискват и спокойствие. Да не разчиташ на емоцията &ndash; която е моментна. Особено когато си видял срещу себе си предателството... Никоя от тези жени, с които съм бил, не е дошла да ми каже &bdquo;Да, сгреших!&rdquo;...<br /> <br /> <strong>- И какво прави човек в такъв момент &ndash; когато срещне предателство на пътя си?</strong><br /> - Тогава си мисля, че трябва да постъпи като мен &ndash; в такъв момент аз се изолирам, изчезвам, докато се стабилизира психиката ми. <br /> <br /> Защото иначе мога да направя грешки, да говоря глупости, да обиждам. Животът ме научи и аз и до ден-днешен смятам, че по-голямо предателство от тези мои любовни отношения, които съм имал, са мъжките предателства. Тези, които се случват между големи и близки приятели. Хора, на които си разчитал и на които си се доверявал. И е много тежко за раздяла, а и за преживяване. Имал съм един-два пъти такива моменти. <br /> <br /> <img border="0" hspace="0" alt="Marinov_retro.JPG" align="bottom" width="500" height="333" src="/documents/newsimages/editor/201505/Tina_20/Marinov_retro.JPG" /><br /> <strong><span style="font-size: x-small">Първо изпълнение на песента &quot;Слънце зайде&quot; &ndash; вдясно до Веселин Маринов е композиторът Атанас Стоев</span><br /> <br /> - Ще ви попитам така &ndash; ако сега имате силата, магията, да върнете времето, бихте ли изминал пътя пак по същия начин? И дали бихте се спрели в определено време?</strong><br /> - Ако можех да избирам в живота &ndash; да бъда толкова зрял в мислите и да съм млад, да &ndash; това бих направил, в това бих се върнал! Но пък, връщайки се назад във времето, ще кажа, че не съжалявам за нищо в живота си. Така е трябвало да се случи. Тези грешки са ме научили на много други неща. Аз съм вече много зрял и умеещ във всичко, което правя. Може би остана само да си пооправя малко личния живот.<br /> <br /> <iframe height="300" src="https://vbox7.com/emb/external.php?vid=db6ca9a5&amp;af=zg61bl2" frameborder="0" width="520" allowfullscreen=""></iframe><br /> <br /> <strong>- Да, натрупвате зрялост, но пък понякога това води до прекалена предпазливост, повече съмнения в душата заради преживяното, обраност в моменти, в които е нужно повече волност&hellip; Греша ли?</strong><br /> - Не - точно така е. Не се впускаш вече до такава степен в емоциите си. Все си мислиш, че и този път ще е фалшиво. Ставам малко по-страхлив, така е, наистина. А ми се иска да бъде онова, другото влюбване&hellip; дано да се случи! За да мога пак да не се контролирам&hellip; <br /> <br /> <strong>- Мислите ли себе си за благословен човек?</strong><br /> - Да. Всъщност съм убеден, че нещо ме пази. Има нещо, което ми помага. Усетих го още от самото начало &ndash; когато кандидатствах в Консерваторията. Имаше поредица от случки, които няма как по друг начин да си обясня. Веднъж точно едни <br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>2 стотинки успяха да променят целия ми живот!<br /> </strong></span><br /> <img border="0" hspace="0" alt="Marinov_toncho.JPG" align="bottom" width="500" height="360" src="/documents/newsimages/editor/201505/Tina_20/Marinov_toncho.JPG" /><br /> <strong><span style="font-size: x-small">С Тончо Русев (вляво) и Евтим Евтимов</span><br /> <br /> - Разкажете ми за тези 2 стотинки&hellip;</strong><br /> - Тогава 2 стотинки струваше един телефонен разговор. Става въпрос за 81-ва година. Бях в казармата, където имахме право за една голяма междуармейска самодейност в оркестъра, където пеех и свирех на барабани. Трябваше да поканим певица. Бях в Хасково, имаше едно момиче, което завършваше Консерваторията. Дойде при нас, за да бъдем дует в този между армейски форум, и веднъж ми каза &bdquo;Веско, ти защо не кандидатстваш в Консерваторията, такъв хубав глас имаш, ще те запозная с моя преподавател?&rdquo;. Аз се запалих по тази идея. Започнах да се подготвям самостоятелно. Но нямах времето - човек не може за два месеца да се подготви за такова място. <br /> <br /> Просто е трябвало да имам шанса, за да стане. 10 дни преди изпитите отивам да се запиша в Консерваторията. Стигам едва-едва, успявам буквално в последната минутка. Това беше и първото ми стъпване в София &ndash; струваше ми се, че сякаш съм в ада&hellip; тези огромни разстояния! Учителят, който имах дотогава, ме насочи да отида на уроци по солфеж при бъдещата преподавателка, която ще ме изпитва. Влязох на този частен урок, на които имаше много момичета в стаята, минах и се оказа&hellip; че нищо не знам. И тази дама ми подаде един учебник с над 300 упражнения в него, и каза, че ако аз до утре не ги знам всичките &ndash; тъй като тя ще ме изпитва &ndash; изобщо да не се явявам, нито да се надявам, че мога да вляза, въпреки че Петър Димитров е казал &bdquo;колко талантлив певец е&rdquo;. В същото време това момиче, което ме нави да се явя да държа изпити, беше на общежитие в София &ndash; едно огромно студентско общежитие от 14 етажа &ndash; на всеки етаж с по 30 стаи, в което имаше един -единствен телефон при портиера. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>Аз слизам разплакан </strong></span><br /> <br /> от солфежа, нямам нито един познат в града, с един учебник, който ми е даден, и вече си пресмятах как ще си отивам. В този момент излизам от вратата на входа и виждам отдясно телефонен апарат. Бъркам за стотинки &ndash; нямам. Тогава телефоните бяха така &ndash; пускаш стотинката и ако никой не се обади, тя пада като в джобче долу, и можеш да си я вземеш обратно. Нещо ме накара да бръкна в това място, където обикновено падат стотинките. И... вътре имаше забравени 2 стотинки! Взех ги, обадих се&hellip; Но това не е нищо!<br /> <br /> Ако в същото това време аз бях отишъл, за да взема други 2 стотинки от магазин, да разваля, щях да изпусна това момиче, което точно в същия момент беше с куфарите на вратата, и портиерът ми казва: &bdquo;Ето я, тя е с куфарите, и си отива, изчакайте малко&rdquo;. Всичко е било за 15 секунди разлика! Момичето се върна, чухме се, качи си куфарите обратно, аз отидох и от 10 сутринта до другия ден по същото време сме учили непрестанно. Приеха ме! Влязох 4-ти от много кандидати. Когато отидох на първия си урок по солфеж при тази същата преподавателка, която ми даде учебника, тя с голямо учудване ми каза &bdquo;Ама ти влезе, бе, момче! Помниш ли, когато ти казах да научиш 300 упражнения за една нощ, при положение че не знаеше и най-лесните? Ти и на следващия ден нищо не знаеше, обаче бях видяла това, че беше учил цяла нощ&rdquo;.<br /> <br /> <img border="0" hspace="0" alt="Marinov_kitara.JPG" align="bottom" width="500" height="332" src="/documents/newsimages/editor/201505/Tina_20/Marinov_kitara.JPG" /><br /> <strong><br /> - Случвало ли ви се е да си изгубите гласа?</strong><br /> - Да. Първият път, когато изгубих гласа си, беше в продължение на три месеца. Заради притеснение в личния си живот. Това е заболяване, което се случва при певците, но което те не коментират. Има едни гласови мускули, които се свиват &ndash; можеш да говориш, но не можеш да пееш, да викаш. Имал съм много тежък такъв момент. Минаваха ми всякакви неприятни мисли - за болести, за всичко. Лекувах се &ndash; и физически, и с воля. Лекарката просто ми каза: &bdquo;Това, което имаш в главата, в съзнанието като болка, трябва да го махнеш!&rdquo;... Отне ми три месеца. <br /> <br /> Но отделно от този случай съм имал и други пъти проблеми с гласа. Никога няма да забравя един концерт в Плевен. Огромен интерес от едно предприятие, което искаше да дойде цялото на мой концерт. И когато залата вече беше почти разпродадена, те пожелаха да направя концерт само за тях. И ние направихме следното &ndash; изместихме концертите, за да станат от 18 до 20 ч. и от 20:30 до 22:30 - един след друг, само и само хем да си изкараме парите, хем да удовлетворим хората. Обаче аз не мога по този начин&hellip; аз в един концерт си оставям душата. <br /> <br /> И така &ndash; първият концерт мина, починах си половин час, започва вторият &ndash; излизам и ми изчезна гласът. Не можех и да говоря. Излязох, спряхме концерта, пих вода, въздух взех навън и се оправи. Същото ми се е случвало и в Горна Оряховица &ndash; пак на концерт, при 40-градусови жеги. Бях се обезводнил. Ставало е така и в Търговище &ndash; на една Нова година трябваше да пея в ресторант, който е за 200 човека, а вътре имаше 400, пушек, цигари, не може да се диша! И точно на последната песен &ndash; на &bdquo;България&rdquo;, гласа ми спря. Пак излязох навън, минаха 15 минути и всичко се оправи.<br /> <br /> <strong>- Щастлив човек ли сте?</strong><br /> - Мисля, че да&hellip; Когато човек връща времето назад, му изплуват много неща. Искало ми се е да имам много деца, а също и по-стойностен личен живот. Но няма пълно щастие. Едното е за сметка на другото. <br /> <br /> <strong>- И за финал, коя е песента, с която се идентифицирате най-силно?</strong><br /> - Казва се &bdquo;Чашата на моята съдба&rdquo;, от новия ми албум. Но при мен албумите са като последната любов - всеки нов е отражение на живота ми в момента. <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Анелия ПОПОВА<br /> <br /> </strong><br />