Почина поетът, преводачът и публицистът Николай Христозов. За това съобщиха негови приятели във Фейсбук.
Николай Димитров Христозов е роден на 06.01.1931 г. в хасковското село Раковски, днес Димитровград. Завършва гимназия в Хасково (1948) и българска филология в Софийския университет (1952). Бил е учител по литература, главен редактор на литературните предавания на Радио София, зам.-главен редактор на списание &ldquo;Септември&rdquo; (от 1972), главен редактор на списание &ldquo;Обзор&rdquo;. Бил е и първи зам.-председател на Съюза на българските писатели (от 1980), председател на Координационния съвет &ldquo;13 века България&rdquo;. За пръв път печата стихове през 1947 г. във в. &ldquo;Родопска борба&rdquo; (Хасково). <br /> <br /> Автор на книгите със стихове &ldquo;Първи песни&rdquo; (1958), &ldquo;Знамената не тежат&rdquo; (1965), &ldquo;Деветнайсет песни за Цветан Зангов и една за нас&rdquo; (1966) &ldquo;Бдение&rdquo; (1969), &ldquo;Третата планета&rdquo; (1971), &ldquo;Ранено мълчание&rdquo; (1975), &ldquo;Битка за мигове&rdquo; (1976), &ldquo;Сняг в гнездото&rdquo; (1981), &ldquo;Земя без въздух&rdquo; (1989), &ldquo;Черна кутия&rdquo;, &ldquo;Вик в есента&rdquo;, &ldquo;Пропукано сърце&rdquo; (избрани стихове, 2006). <br /> <br /> Прозаични книги: &ldquo;Дългът да живееш. Документална повест за Цветан Зангов&rdquo; (проза, 1967, 1981), &ldquo;По дирята на безследно изчезналите&rdquo; (1972, 1973, 1977, 1978), достигнала милионен тираж, по нея е създаден телевизионен сериал, &ldquo;Границите на оптимизма&rdquo; (публицистика, 1978), &ldquo;Гарнизонното стрелбище&rdquo; (1983), &ldquo;В сянката на планината&rdquo; (2000). Превежда Кайсън Кулиев (&rdquo;Избрани стихотворения&rdquo;, 1969); Пабло Неруда (&rdquo;Сто сонета за любовта&rdquo;, 1979, 1994); Владимир Набоков (&rdquo;Странник божий&rdquo;, поезия, 1999). Негови книги са преведени в Русия, Полша, Чехия, Естония, Украйна и Турция. Удостоен е с държавна Димитровска награда, три пъти &ldquo;Наградата на София&rdquo;, националната литературна награда &ldquo;Пеньо Пенев&rdquo; (1976), наградата на Съюза на преводачите в България, &ldquo;Златно перо&rdquo; на Съюза на българските журналисти и други национални отличия. <br /> <br /> Почетен гражданин на София, Хасково и Димитровград (1981). За цялостно творчество получава специалната награда &ldquo;Александър Паскалев&rdquo; от Община Хасково за 2006 г.<br /> &nbsp;