Парадът на Полка на безсмъртните на 9 май беше нещо неописуемо и това е слаба дума. Няма как да не си кажеш, че никой не може да излезе на глава с руския народ. Този океан от фотоси бе величествен морален контрапункт на демонстрацията на военна мощ.
Народното въображение все още е живо, чувството за хумор - също. Ето ви един анекдот, нейде от мрежата: Меркел казала на Путин, че няма да идва на Парада. &bdquo;Няма проблем - отвърнал той -<br /> <br /> <strong>не се предвижда участие на пленници</strong><br /> <br /> Политическите лековерници, нашите включително, никога няма да проумеят какво се случи на 9 май в Москва. Същия ден Костов се обясняваше как е спасил парите си в КТБ. Един друг - той пък земеделски титан и по съвместителство министър на отбраната - не харесвал паметника на маршал Жуков, открит в Стрелча, и не пропусна да се похвали, ей такива неща. Маршала, при всичките му крайности и дори диващини, няма какво да го мелят палетата, за предпочитане е това да го прави един Виктор Суворов, макар че и той напоследък започна да си противоречи.<br /> Плевнелиев, който не може да задържа нищо зад зъбите си, и той се обадил: &bdquo;Като държавен глава не се впечатлявам от големи паради и оръжие за масово поразяване.&ldquo; Голямо нещастие е думите да те издънват всеки път, щом си отвориш устата, няма друг подобен случай. Държавният глава на една никаква държава, най-непрокопсаната в Европа, не се впечатлява - казва го един човек, който непрекъснато повтаря, че е държавен глава,<br /> <br /> <strong>сякаш все още<br /> не е сигурен в това<br /> </strong><br /> Това беше най-тъпото и безсрамно нещо, което се чу около 9 май, и ние трябва да се гордеем, че беше казано на български език. Сякаш чуваме реплика от семейна свада, когато съпругът рогоносец високомерно казва на жена си: &bdquo;Не се впечатлявам от теб!&ldquo; А става дума за честването на историческо събитие, което промени съдбата на света. Българският президент си е един жалък политикан, нека си го кажем направо. Той не се впечатлява, него едва го удържат да не се понесе срещу Москва с едничкия ни вертолет.<br /> <br /> А вие от &bdquo;Преса&ldquo; сте направо жестоки: в неделя поместихте снимка на Плевнелиев с японски туристи на площада пред &bdquo;Ал. Невски&ldquo;; японките са награбили нашия човек - те<br /> <br /> <strong>обичат да се снимат с каквото им падне<br /> </strong><br /> всички го знаете това. Но е любопитно все пак кой им е подсказал, че този невзрачен минувач е президент, а отгоре на всичко и не се страхува от оръжия за масово поразяване. Най-вероятно е сам да се е представил. А ония викат &bdquo;Хораа! Хораа!&ldquo; - това на японски значело &bdquo;ужас&ldquo;, понеже в онзи език нямало дума за &bdquo;бедствие&ldquo;.<br /> <br /> До края на кариерата му тази снимка трябва да бъде гордостта на Пл. Трябва да я закачат на всяка свободна стена в президентството, за да му напомня непрекъснато какво мислят за него - за разлика от японците - българите.<br /> А Парадът на Полка на безсмъртните на 9 май беше нещо неописуемо и това е слаба дума.<br /> <br /> Няма как да не си кажеш, че никой не може да излезе на глава с руския народ.<br /> А и единствено в руския разум може да се роди подобно нещо - най-малко 400 хиляди души само в Москва бяха понесли портретите на свои родственици, участвали или загинали във Войната. Този океан от фотоси бе величествен<br /> <br /> <strong>морален контрапункт<br /> на демонстрацията<br /> на военна мощ</strong><br /> <br /> преди това.<br /> Това бе величествен апотеоз на Паметта за жертвите. Мъничка отплата за преживяното от тях, а и от всички останали - и то без никакво политиканстване, без нечисти намеци, понеже Смъртта не търпи подобни неща.<br /> Това беше<br /> <br /> <strong>Истинският Парад<br /> на Победителите</strong><br /> <br /> - такива неща хора като нашия Японец и такива като него не проумяват. Нашите политически дребосъци нямат сетива за подобни неща - между другото и заради това, че никога не сме печелили нито една война.<br /> Това беше едно<br /> <br /> <br /> <strong>стъписващо Общение<br /> <br /> в страданието</strong><br /> <br /> Политиката е смешна пред подобно въодушевление - може би и затова не отидоха някои световни лидери в Москва.<br /> <br /> Това въодушевление никога няма да секне.<br /> Питаха една жена дали ще дойде на парада и следващата година. &bdquo;Как не - отвърна тя. - Ние живеем от 9 май на 9 май!&ldquo; Както искате разбирайте тези думи.<br /> А един малчуган каза за загиналия си прадядо: &bdquo;Той сигурно мисли за нас.&ldquo;<br /> <br /> <strong>Путин предостави Червения площад<br /> на народа<br /> </strong><br /> даде му го под аренда за няколко часа - и направи страхотен удар. И също се включи в марша на Полка на безсмъртните, понесъл портрета на своя баща. Тъкмо да го заподозрем в демагогия, и той си призна пред една репортерка, че героите от този полк никога иначе е нямало да дефилират на Червения площад.<br /> Парадът демонстрира една смазваща - за нас, анестезираните! - култура на Паметта.<br /> <br /> Хиляди хора бяха ровили в архивите и издирили всяка троха за своите родственици - нещо, което е напълно непознато и невъзможно тук. Така руснаците разбират величието на човешкия живот. Гробът на прадядото е неизвестен, но наследниците му пазят негова карикатура за &bdquo;фрицовете&ldquo;, направена преди войната. За друг пък разказваха, че скрил у дома си репродукция на икона - тогава, когато събаряли църквите и когато по време на войната го обкръжили немците, мислено се помолил на иконата и така се спасил - руският мистицизъм си е жив и до днес.<br /> <br /> Една възрастна жена спомена, че наоколо, на площада, група немци непрекъснато се извинявали: &bdquo;Еншулдиген, еншулдиген!&ldquo; Репортерката я попита: &bdquo;Вашите родители биха ли им простили?&ldquo;<br /> <br /> &bdquo;Не знам - замисли се жената, - това е сложен въпрос.&ldquo; Плевнелиевци веднага биха им простили.<br /> <br /> Едно момче разказа как на втората година върнали прадядо му от фронта и го пратили в лагерите да копае въглища - имаше и други такива признания, никой не фризираше Истината. Едно неколкомесечно бебе - Иван, разбира се - пък го возеха на количка танк.<br /> <br /> Чуха се много и направо знаменити реплики. По този начин по време на Парада Обикновените хора написаха на живо историята на други Обикновени хора.<br /> <br /> <br /> <strong>От тази история политиците се плашат<br /> <br /> С основание.<br /> </strong><br /> <strong>&bdquo;Докато помним, победата ни ще бъде непобедима!&ldquo; - така казваха мнозина.<br /> Мъртъвците заслужаваха този парад.<br /> </strong><br /> Днешните лидери нищо не са научили от Историята, те я използват бакалски за конкретните си нужди - веднъж дъвчат Крим, за който вече не отварят и дума, сетне се захващат с Украйна. И се крият, когато трябва да се почете Денят, в който Злото бе надвито, понеже трябва да поддържат театъра с Украйна, където сметките пак не излизат. А какво общо има украинската бъркотия с победата над фашизма? Японките да ви кажат.<br /> <br /> Все пак Меркел се домъкна в Москва - но ден по-късно, а тя трябваше да види на живо Парада на Полка на безсмъртните. И събра кураж да благодари на Героите. Думите й са многократно по-силни от присъствието й на площада, но усещането за неловкост остана. Не е лесно един германски канцлер да признае: &bdquo;Нека кажа на руския народ, че аз като канцлер на Германия се прекланям пред милионите жертви, които ви причини войната, разпалена от Хитлер. Искам да напомня, че (&hellip;) Червената армия заедно със западните съюзници освободиха Германия от нацисткото господство.&ldquo;<br /> <br /> А един от участниците в Парада каза: &bdquo;Не сме ви нужни като противници!&ldquo;<br /> Американците мълчат, и правилно: на всеки убит американски войник се падат 80 съветски.<br /> <br /> В един момент репортерите се натъкнаха на правнука на Тито и това не бе изненадващо - Югославия даде един милион и 600 хиляди жертви по време на Втората война, което е най-много на глава от населението от всички страни, участвали в Касапницата.<br /> <br /> Това бе Парад на дълга към Мъртвите. И една удивителна демонстрация на високата култура на паметта у този многострадален народ. Нашите страдания са незначителни в сравнение с неговите, но и най-малките изпитания ни разочароват. Последно се юрнахме през 1989-а: &bdquo;Хайде на променитеееее!&ldquo; - сякаш Захари Бахаров щеше да раздава на всеки калпак по един джакпот; и бързо се свихме, задоволявайки се да търпим хора, които унищожават тъкмо общата ни Памет.<br /> <br /> А 19 денонощия щели да са нужни, за да преминат през Червения площад всички загинали съветски войници.<br /> <br /> <strong>Източник: в. &quot;Преса&quot;</strong><br /> -----------<br /> <br /> <em>Други публикации на автора можете да намерите в https://presa.bg и www.kevorkkevorkian.com, както и в сайта vsyakanedelya.blitz.bg, който представя звездни моменти от легендарната програма &bdquo;Всяка неделя&ldquo;.<br /> </em><br /> <br /> <br />