Бившето топченге Стойне Христов: Шпионирах бащата на Петко Сертов!

<em><br /> Стойне Христов разказва ексклузивно пред &ldquo;ШОУ&rdquo; за шпионската си дейност преди 10 ноември и за контактите си с други известни топченгета!</em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Като &ldquo;агент на прикритие&rdquo; в чужбина вие сте шпионирали бащата на Петко Сертов! Кой ви постави тази задача, господин Христов?<br /> </strong>- През юли 1971 година, няколко дни преди катастрофата на футболистите Гунди и Котков, мен ме извикаха от Чехословакия и зам.-министърът на вътрешните работи Мирчо Спасов ми каза: &ldquo;Поставяме ти нова задача! Ще отидеш в Брюксел, ще работиш в нашето посолство! Там е посланик Георги Чанков, първи заместник на посланика е Стефан Стайков - син на Енчо Стайков, там работи като търговски представител Младен Грозев - брат му е Геро Грозев, постоянен представител на България в ООН, там е Димитър Пеев и ... Гаврил Сертов! Бивши партизани от средногорския отряд. Там работи и един земеделец - Богомил Зафиров, и се среща с Ценко Барев - враг №1 на България! Ти си вече чужд сред чуждите и чужд сред нашите!&rdquo;.&nbsp;И Мирчо Спасов продължи ядосано: &bdquo;Това го иска една мъжка секретарка!&rdquo;. Имаше предвид Милко Балев, който беше началник на кабинета на Тодор Живков. Искал да разбере какво се върши в това посолство, говорят ли срещу Живков... <br /> <br /> И така ме изпратиха да работя &ldquo;на прикритие&rdquo; в българското посолство в Брюксел...<br /> <br /> <strong>- Казвали ли сте на бившия шеф на ДАНС Петко Сертов, че навремето сте шпионирали баща му?</strong><br /> - Петко беше малък тогава и риташе топка в посолството! Но аз съм писал само хубави неща за тях, после всички ги повишиха. И действително - те бяха много свестни хора. Търсил съм Петко Сертов, като стана шеф на ДАНС, да намери тези документи, но той не се отзова. Баща му почина веднага след 1990 г. &ndash; не издържа на смяната на режима.<br /> <br /> <strong>- Мирчо Спасов ви изпраща там като зам.-министър на вътрешните работи, а вие в същото време се ровите в миналото му, в което се оказва, че има доста скандални неща. Дори сте намерили доказателства, че е предавал своите?</strong><br /> - Мирчо Спасов е бил агент на Гешев - агент №4! Тодор Живков е бил агент №5. Иван Асен Христов Георгиев е агент №1. Той е бил много интелигентен, от голяма величина. Агент №2 и агент №3 няма да спомена сега. Ще ги кажа, когато трябва...&nbsp;<br /> <br /> Малко преди 9 септември 1944 година Гешев изпраща шифрограма до Алън Дълес - резидент на ЦРУ за Европа /и впоследствие &ndash; дългогодишен шеф на американското разузнаване &ndash; бел. ред./. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&ldquo;Аз си отивам, но оставям агент №5, който в близките десетина години ще бъде един от партийните и държавни ръководители на България!&rdquo;</strong></span><br /> <br /> Руските служби я засичат. Ген. Минчо Агайн знаеше тези работи. И Григор Шопов е знаел. Това не е тайна... <br /> <br /> На доносите на Мирчо Спасов се дължат едни от най-големите провали на БКП в София.&nbsp;<br /> <br /> Гешев получил информация, че през пролетта на 1944 година ще има раздвижване и прегрупиране на партизанските отряди и решава да изпрати Мирчо Спасов в някой от тях. Така с голяма група и той става партизанин. След тежките сражения в Софийско, отрядът &ldquo;Чавдар&rdquo; остава в района на София и се разделя на няколко батальона, а отрядите на Славчо Трънски и Желю Демиревски тръгват към Трънския край. Но двамата командири решават да се разделят - Славчо Трънски да отиде към Югославия и да се срещне със сръбските партизани, а Желю Демиревски тръгва към Рила и Пирин. Мирчо Спасов тръгва с неговия отряд. Някъде три часа през нощта се установяват на бивак в една горичка край село Дебели Лак, Радомирско. Желю Демиревски дава указания да се удвои охраната. Тогава при него отива Мирчо Спасов и му казва:&nbsp;&ldquo;Другарю Демиревски, може ли да ме освободите за 1-2 часа, за да ида до моята годеница в село Дебели Лак? Тя е учителка там заради бомбардировките в София&rdquo;. Демиревски се усмихнал: &ldquo;Вие сте млади хора, може, един-два часа ще ти трябват да се върнеш в лагера!&rdquo;. Мирчо Спасов слиза в селото, вижда се с годеницата си, но, вместо да се върне в отряда, отива в недалечното село Извор, където имало гарнизон на полицията и войска<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>и предава отряда</strong></span><br /> <br /> В ранното лятно утро няколко кордона от войска и полиция обграждат лагера на Желю Демиревски. Уморени, дори и часовите спели. Започва ожесточена престрелка. Загива Свилен Русев - секретар на ЦК на РМС, и още 19-21 партизани. На следващия ден на площада в село Дебели Лак са изложени телата на убитите партизани. Годеницата на Мирчо Спасов напразно го търсила сред тях... Той вече пътувал за София по указание на самия Гешев.&nbsp;<br /> <br /> В първите дни след 9 септември Мирчо Спасов тръгва с мотор с кош да прибере годеницата си от Дебели Лак. Там са задържани кметът, свещеникът и още няколко човека, които са обвинени за предателството на партизаните. Свещеникът казал следното: &ldquo;Аз не ви обичам комунистите, но нямам нищо общо с това! Началникът на полицейския участък в село Извор, Радомирско, ми каза, че предателят е бил от вашите!&rdquo;. Тогава лично Мирчо Спасов разстрелва тези хора без съд и присъда.&nbsp;<br /> <br /> По-късно командирът Желю Демиревски се сеща, че е разрешил на един от новите партизани да слезе в селото да види годеницата си, а той не се върнал... След 9 септември той вече е убеден, че предателят е бил именно този партизанин, който е бил в отряда на Славчо Трънски, и преди да замине за фронта, праща бележка на Трънски: &ldquo;Славе, какъв човек ми даде за партизанин, той ни изеде край село Дебели Лак!?&rdquo;. Демиревски не знае, че това е Мирчо Спасов. Но Славчо Трънски знае... Желю Демиревски загива на фронта.&nbsp;<br /> <br /> След това Мирчо Спасов започва работа в Държавна сигурност и много скоро стига до началник на Областното управление на ДС в София. Той е знаел каква бележка държи Славчо Трънски, но бившият партизански командир бил на голяма почит и затова нищо не могъл да му направи. <br /> <br /> Но времената се променят и през 1949 година Славчо Трънски бил задържан с тежко обвинение. Една вечер Мирчо Спасов отива в килията му и му казва: &ldquo;Положението ти е тежко, мога да ти помогна, но в замяна искам писмото, което ти е изпратил Желю Демиревски, преди да замине на фронта!&rdquo;. Трънски му отговорил, че няма представа за какво писмо говори. Това ми го е казал лично Славчо Трънски. А за бележката знам от приносителя, разговарял съм с него. Това стана, след като Трънски беше прочел книгите ми &ldquo;Страшният сън&rdquo;, &ldquo;Срещу вятъра&rdquo; и &ldquo;Закъснялата истина&rdquo;, които му занесох. Извика ме на разговор на &ldquo;Позитано&rdquo; 20 - тогава сградата беше на Комитета на активните борци. Покани ме в кабинет №506 - на Славчо Радомирски, който по това време е в болница. Явно се е страхувал от подслушване. Славчо Трънски ме посъветва: &ldquo;Тези книги ги унищожи, те могат да ти отрежат главата!&rdquo;. Както и стана... Славчо Трънски ми потвърди, че действително писмото на Демиревски съществува.<br /> <br /> Андрей Луканов знаеше всичко това и нарича Мирчо Спасов &ldquo;сатрапът на нашата партия&rdquo;. Живков е наричал Луканов &ldquo;британски шпионин&rdquo;, а Луканов него &ndash; &ldquo;агент на Гешев&rdquo;! Когато написах книгата &ldquo;Червеният Скропион&rdquo; за Мирчо Спасов, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Луканов потвърди, че всичко е истина</strong></span><br /> <br /> Тодор Живков е пазил до края Мирчо Спасов, защото се е страхувал от него. Та нали и двамата са били агенти на Гешев! Живков създава за Мирчо Спасов специален отдел - &ldquo;Партийни организации и командировки в чужбина&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- В началото на кариерата си вие сте работили заедно с полк. Александър Кюлев - баща на разстреляния банкер Емил Кюлев, по едно от най-големите убийства за онова време. То е завършило скандално, какво се случи?</strong><br /> - В средата на месец ноември 1968 г. към 21.30 около транспортния вход на Градския универсален магазин в Перник неизвестен човек разстрелва касиера на &ldquo;Хранителни стоки&rdquo;. Взема му куфарчето с 90 хил. лева и изчезва. По данни на очевидеца, който е бил охрана там, човекът е бил с бяла маска, среден на ръст или малко по-нисък, със специфична походка. След 1 минута се чува тръгването на москвич. Тогава нямаше много видове коли и не беше трудно да се различи звукът на двигателя.&nbsp;<br /> <br /> Веднага бяха създадени координационни центрове на местно ниво и на национално под ръководството на полк. Александър Кюлев, който по това време е началник-отдел &ldquo;Убийства&rdquo; към отдел Криминалната милиция. <br /> <br /> В страната започнаха масови проверки. Бяха поставени задачи на всички служби. Тогава рядко ставаха такива убийства. На мен също ми беше наредено да проверя по линия на картотеките &ndash; кои хора отговарят на това описание. Извадих някъде около 10-15 човека. Като ги пресях и тях, само един човек отговаряше точно. И аз го познавах, защото градът е малък и хората се знаеха. Около 35-годишен. На една от бузите имаше голям, страшен белег по рождение. Докладвах за него.<br /> <br /> През това време се правеха оперативки всяка седмица. Полк. Кюлев идваше на място. Той на практика ръководеше операцията. И за да няма изтичане на информация, разговорите ставаха на четири очи. Дадох, каквото съм събрал, и на полк. Кюлев. Той ми каза да довърша проверката лично.<br /> <br /> Лицето, което подозирах, работеше като елтехник в Металургичния завод &ldquo;Ленин&rdquo; в Перник и имаше москвич. Отидох на работното му място и видях, че той се води трета смяна на датата на убийството. Това го изключваше като заподозрян. Обадих се на полк. Кюлев. Той ми каза: &bdquo;Продължавай!&rdquo;. Пак отидох в завода и говорих с началник-смяната. Имаше някакъв спомен, че той същата вечер не е бил на работа, но се е подписал и законно се води на работа. Тогава аз <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>стигнах до следващото разкритие:</strong></span><br /> <br /> заподозреният от мен се подписва предварително и изчезва. Дава на един свой колега 20 лв., за да стои вместо него на работа. Казал му: &ldquo;Имам среща с една жена, ще ме заместиш ли?&rdquo;, и му дал 4 пъти повече от надницата, която била 5 лв. Веднага пак се обадих на полк. Кюлев. Той остана доволен. <br /> <br /> След това установих с коя жена се среща заподозреният. Беше разведена с едно дете. Той й помагал с пари, затова се виждала с него. А на този човек най-слабата страна му бяха жените - поради физическия му недостатък. Въпросната жена ми каза, че дори един път я заплашвал с пистолет. Значи &ndash; имаше и оръжие.<br /> <br /> Точно бях доста напреднал в разследването, полк. Кюлев ме извика в София и ми каза: &ldquo;Спирай да се интересуваш! Вече имаме човек, който 100 процента е извършил убийството!&rdquo;. На този ден щели да задържат едно лице, студент по право от Плевен, който&nbsp;за една вечер на &ldquo;Копитото&rdquo; е похарчил 2000 лв., има скъпа кола за около 20 000 лв. И действително го задържат. Но се оказва, че този студент е правил едни измами с пощенски записи и оттам са му парите... <br /> <br /> Тогава полк. Кюлев ми каза да продължавам да работя с елтехника, с &bdquo;моя&rdquo; човек. През това време се установява, че той си е купил вилно място на морето. И вече започна да се подготвя неговият арест. В Радомир дойдоха черни волги за пълно наблюдение. Аз трябваше да го изведа, уж да му взема пръстовите отпечатъци, за да се наблюдава психологическото му състояние. Не можех да му взема отпечатъците, защото ръцете му непрекъснато се потяха. Той по едно време ми вика: &ldquo;Ти да не се съмняваш, че съм убил касиера?!&rdquo;. Един вид, беше готов да си признае. Но аз нямах право да го притискам, нито да предприемам каквото и да било.<br /> Точно тогава дойде отново разпореждане от София:<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Не арестувайте този човек! </strong></span><br /> <br /> Полк. Кюлев остана много изненадан и ни нареди да отидем привечер в Районното на МВР в Перник при него. Каза, че неговите началници са разпоредили спирането на операцията. Чу се, че в крайна сметка този елтехник бил използван като агент на Държавна сигурност. Но никой не го каза в прав текст. Обаче уличаващите го материали, целият доказателствен материал, бяха извадени от делото! Къде са занесени, знаят само хората, които са ги изискали &ndash; може би в архивите на ДС... <br /> <br /> По този случай аз написах книгата &ldquo;Бялата маска&rdquo;, но тя беше спряна от отдел &ldquo;Пропаганда&rdquo; на МВР. Дори не разрешиха да се печатат откъси от нея в засекретения вестник на МВР &ldquo;Народен страж&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- А как приключи делото?</strong><br /> - В средата на месец февруари 1971 г. от Перник избяга бившият&nbsp;зам. окръжен началник на МВР полк. Стефан Свръдлев, който е бил агент на ЦРУ,&nbsp;даже е имал звание полковник от ЦРУ. Бяга през Петрич в Гърция и отива в Мюнхен. И МВР прехвърли вината на него - той бил убил касиера! А по време на убийството той дори не е бил в Перник, а в Благоевград... Но просто така, за да се приключи случаят!<br /> <br /> Сашо Кюлев ми каза тогава: &ldquo;Да знаеш, ти си млад офицер, световната практика показва, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>когато остава неразкрито тежко престъпление, винаги е замесен някой висш полицай или висш политик!&rdquo;</strong></span><br /> <br /> Той говореше за света, защото в България по това време нямаше такива големи престъпления, нямаше поръчкови убийства.<br /> Но по-късно се доказа, че думите на Кюлев се покриват 100-процентово с действителността. И при убийството на Луканов, и при убийството на Емил - синът на Сашо Кюлев, при убийството на Васко и Жоро Илиеви, на Илия Павлов...<br /> <br /> <strong>- Ти имаш съмнение, че и самият Александър Кюлев е бил убит?</strong><br /> - Много уважавах полк. Александър Кюлев. След години той се пенсионира. Някъде през 1988 г. тръгва на разходка по тиха уличка. Излиза една лада, премазва го и си заминава! Колата не е открита. Някъде през 1992 г., когато излезе книгата ми &ldquo;Кръг от двама&rdquo;, посветена на полк. Александър Кюлев, аз я надписах за близките му. Отидох при Емил Кюлев, който беше председател на борда на директорите на &ldquo;Туристспортбанк&rdquo;. Влязох в кабинета му. Казах му: &ldquo;Това е за вас и вашето семейство! Вие сега имате достатъчно пари и власт. Защо не предприемете действия да се разкрие дали баща ви не е умишлено прегазен?!&rdquo;. Емил Кюлев ми каза думи, които никога няма да забравя: &ldquo;Не ме занимавай с баща ми! Ако искаш някакъв кредит - ще ти дам, но с баща ми това е приключено!&rdquo;.&nbsp;<br /> Като че ли не искаше да се коментира името на баща му. Стана ми много неприятно, защото, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>ако някой е бил топченге, това беше полк. Александър Кюлев! </strong></span><br /> <br /> Повече не съм търсил сина му! <br /> <br /> Благодарение на протекциите на баща си Емил Кюлев завърши Школата в Симеоново и отиде в Дирекция на милицията, не е ходил по районни управления... Те с Богомил Бонев, който беше от неговия випуск, отидоха направо в Дирекцията. <br /> <br /> А Кюлев ми предложи кредит, защото по това време беше модерно да се вземат кредити, които да не се връщат&hellip;<br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА</strong><br /> <br />