Монархистът Маргарит Мицев: Антония Първанова била сезирала не българската, а швейцарската прокуратура за аферата с парите за НДСВ от КТБ

<strong><br /> - Г-н Мицев, как ще отговорите на онези, за които удостояването на Симеон Сакскобургготски с орден и предстоящото му споменаване в литургии като цар на българите бе наречено &bdquo;преврат&rdquo; и &bdquo;безумие&rdquo;? Имаше и доста по-дръзки като &bdquo;психопатско хрумване&rdquo;...</strong><br /> - Болшинството хора не са наясно и затова се изказват толкова остро негативно. Ще обясня защо с това патриаршеско послание за първи път от десетилетия насам беше спазен канонът и беше произнесено името на Н.В. Царя в молитвено споменаване. Като всеки проблем в едно общество като нашето - с все по-нарастващ брой на недоучили хора, той си има своята предистория. Няма да влизам в подробности за начина на встъпването на маловръстния престолонаследник на мястото на неговия баща, но държа да уточня, че съгласно тогава действащата конституция и канона, Н.В. Симеон получава царско миропомазание, което някои църковници броят като осмо самостоятелно тайнство. Тогава именно става<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&quot;венчанието&quot; на царя с църквата</strong></span><br /> <br /> Извършването на този сакрален обред е записано в спомените на участвалите в него свещенослужители - владици, свещеници и представители на черното духовенство. Съществува и нарочен писмен документ. Казвам това, за да припомня на хората, вземащи отношение по темата, да се подготвят добросъвестно за дебати. <br /> <br /> След обявяване на &quot;резултатите&quot; от т.нар. &quot;референдум&quot; , когато България става държава с републиканска форма на управление, обещанието на БКП, в лицето на Димитров и Коларов, дадено пред Сталин, става факт - веднага след 9 септември 1944 г. започва репресия спрямо духовенството в страната. Тя достига върха си с узаконяването на извършените убийства на свещеници и монаси с постфактум смъртни присъди от Народния съд, както и с убийствата на Неврокопския митрополит Борис и на архимандрит Ириней. След като в присъствието на Димитров духовенството споменава в молитвено пожелание за здраве името на детето цар Симеон ІІ, следва бърза негласна забрана това да се прави под страх от привикване за &quot;малка справка&quot;. Така че по тази причина неспазването на каноничното молитвено общение от страна на църквата не може да й се вмени като вина &ndash; <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>било е въпрос на оцеляване</strong></span><br /> <br /> В този дух бяха и поясненията, които покойният патриарх Максим направи пред мен по повод на упреци по тази тема от моя страна. Подробности за тази среща се съдържат в моята вече готова книга с описани преживелици, която се редактира в момента. <br /> <br /> След 10 ноември 1989 г. църквата беше в дълг към самата себе си поради несъобразяването, описано по-горе. Прелатите и свещениците от алтернативния синод на дядо Пимен отправяха молитви към Господ за здраве, молейки се на първо място за царевото. Бил съм свидетел на това нееднократно. Но след разсипването на алтернативния синод, тази практика не се възприе от официалния, въпреки че в редиците на висшия клир влязоха и владици на Пимен. Така че сега, с актуалното отпреди дни решение на Светия Синод, се възстановява едно справедливо отношение на църквата към единствения православен монарх на света. Нещо, което винаги е било нейно канонично задължение. И това е не само израз на почит от страна на църквата ни, но и едно напомняне, че тя има право на собствени решения, защото е отделена от държавата. Така отговарям и на думата &bdquo;преврат&rdquo;, с която започнахте. <br /> <br /> <strong>- Вие сте едно от най-доверените лица на Симеон Сакскобургготски. Как гледа той на сегашното НДСВ и все по-западащото влияние на партията сред електората?</strong><br /> - Нямам мисленето, че съм доверен човек на цар Симеон. Познаваме се от около 25 години, но нямам основание да твърдя , че съм му &quot;доверено лице&quot;! Не знам и някой да може да го твърди, без да послъгва. С цар не може да се държиш като с човек, когото може да срещнеш всеки ден. Няма да влизам в подробности, но като цяло на нас, българите, ни липсва чувството за дистанция, за почитание. Особено към хора с българска душевност. Ние прощаваме на другородците и друговерците много неща, включително и злодеяния към нас и към държавата ни, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>но сме до смърт безпощадни към всеки, който ни превъзхожда по възпитание, произход, образованост, култура, и ако щете - и по богатство</strong></span><br /> <br /> Ние, българите, мразим успелия българин. Може би защото сме свикнали да сме еднакви, и тежко на оногова, който е различен. На другите &ndash; небългарите, им прощаваме, че често пъти и ги приветстваме. <br /> <br /> Разбира се, че царят не е безразличен към НДСВ и нерадостната му политическа съдба, но той показа отношение и поведенчески образец, който, уви, не беше правилно оценен. Държа да заявя, че НДСВ никога не е било монархическа партия. В движението сред огромното мнозинство от длъжностни лица - организационен апарат, хора в изпълнителната власт с разпоредителни правомощия, както и народни представители преобладаваха симеоновистите. Даже си припомням, че част от депутатите през първия мандат на НДСВ не знаеха дали титлата е &quot;Величество&quot; или &quot;Височество&quot;. Категорично мога да твърдя, че монархист в истинския смисъл на думата е била госпожа Анелия Атанасова от Варна. Монархист по самоопределяне беше и Николай Бучков от Пловдив. Определението &quot;царисти&quot; беше много подло наложено от праволинейните врагове на цар- Симеоновата личност.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Хората в НДСВ, които наистина се чувстваха монархисти, бяха прогонени<br /> </strong></span><br /> Мога да дам за пример членовете на монархическите клубове във Врачанско. Чрез термина &bdquo;царисти&rdquo;, и посредством други форми на политическо &bdquo;инженерство&rdquo;, се целеше цар Симеон да бъде превърнат в &quot;свой сред чужди и чужд сред свои&quot;. Знакови негови жестове като например речта му пред един от конгресите на БСП бяха неоценени. Дори от хората, които разбираха, че това е един от пътищата за национално помирение. <br /> <br /> <strong>- Вие как станахте ръководен кадър в НДСВ?</strong><br /> - Бях поканен от госпожа Първанова да стана член на НДСВ и да вляза в управленския й екип. Ще проявя въздържаност в оценката си за поведението й като председател, но не мога да не й благодаря, че покрай нея станах познат с такива хора като заместниците й Станимир Илчев, Петко Добрев, Мария Джатова и Георги Найденов. Към днешна дата нито един от първоначално избраните й заместници не работи с нея в качеството си на такъв. Сам по себе си този факт е показателен. Много значещо е и обстоятелството, че и бившата председателка на НДСВ &ndash; г-жа Христова, също се отказа да работи със сегашната председателка.<br /> <br /> <strong>- Първанова ви вика в НДСВ и тя ви гони от организацията. Вие споделихте това пред &bdquo;ШОУ&rdquo; точно в разгара на скандала с парите от КТБ. След целия медиен шум наскоро с почуда установих, че известни телевизионери, навремето изключително близки до партията ви, твърдят, че дори не били чували за скандала. Или се правят, че не са чували? Как си обяснявате това?</strong><br /> - Силно съм обезпокоен не от това, а от липсата на реакция от страна на съответните органи след оповестените не само от мен, но от много други хора, обстоятелства. Срещат ме хора и ми казват: &bdquo;Гарван гарвану око не вади!&rdquo;. Други пък под сурдинка ми намекват за силно &bdquo;разклонената&rdquo; система от познанства на председателката Първанова, в това число и на най-високо равнище в изпълнителната и съдебната власт. Всъщност, противоречието между нас - нейните заместници, и нея възникна от липсата на каквото и да е смислено и логично обяснение от страна на Първанова партията получила ли е пари от КТБ или не. Този въпрос и до ден-днешен е загадка. Ние всички посъветвахме Първанова, ако е жертва на клевета, да си потърси правата по съответния съдебен ред. Тя само отвърна, че не вярвала на българската прокуратура и била&hellip; сезирала швейцарската!?! <br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА <br /> <br /> </strong>