8 май: Преди 70 г. германският ас Ерих Хартман постига своята 352-ра въздушна победа

<strong>Преди фронта</strong><br /> <br /> Ерих Алфред Хартман &ndash; Буби е роден в град Вайсах, Вюртемберг, на 19 април 1922 г. Има по-малък брат, Алфред, който също служи в Луфтвафе като стрелец на Юнкерс-87 в Северна Африка, но прекарва четири години като английски военнопленник.<br /> <br /> По време на Втората световна война Хартман извършва 1425 бойни полета, сваляйки 352 противникови самолета (от тях 345 съветски) в 825 въздушни боя. За това време неговият самолет Месершмит-109 пада 14 пъти заради повреди, причинени от отломките на сваления противников самолет или технически неизправности. Хартман винаги успява успешно да скочи с парашут. Приятелите му го наричат &bdquo;Русият германски рицар&ldquo;, а противниковите летци &mdash; &bdquo;Черният дявол&ldquo;.<br /> <br /> През 1928 г. семейството се установява в град Вайл им Шьонбух, Вюртемберг. Тук Хартман започва да се интересува от авиацията. Присъединява се към програмата за подготовка на планеристи, организирана от възраждащите се Военновъздушни сили. Майка му Елиза е една от първите жени-пилоти. Семейството дори си купува малък самолет, но през 1932 г. е принудено да го продаде заради икономическия колапс в Германия.<br /> <br /> След като на власт идват националсоциалистите, летателните школи получават подкрепата от новото правителство и Елиза Хартман създава във Вайл им Шьонбух школа, в която 14-годишният Ерих получава пилотско свидетелство, а на 15-годишна възраст става инструктор на една от планерните групи на Хитлерюгенд.<br /> <br /> Хартман започва военното си обучение в Луфтвафе на 1 октомври 1940 г. в 10-ти авиополк в Нойкурен. Завършва основната си подготовка през октомври 1941 г. По време на обучението Ерих показва отлични умения като стрелец, а в края на подготовката си вече владее отлично изтребителя си.<br /> <br /> Започва висши курсове за въздушна стрелба на 1 ноември 1941 г.<br /> <br /> В периода 1 март - 20 август 1942 г. Хартман се обучава да лети на Месершмит-109. Обучение не преминава без драматични събития. По време на третия си самостоятелен полет Хартман се оказва в средата на въздушен бой, обърква се и допуска редица грешки: не запазва мястото си във формацията, попада в зоната на обстрел на водаческия самолет и при опит да се приземи поврежда самолета си. В резултат на това е отстранен от полети за три дни.<br /> <br /> При тренировъчен полет над Цербст на 24 август 1942 г. той нарушава правилата за сигурност, изпълнявайки елементи от висшия пилотаж. Наказан е с домашен арест и глоба, но това наказание вероятно му спасява живота &mdash; пилотът, който го замества, на следващия ден, претърпява авария и загива.<br /> <br /> През октомври 1942 г., след завършване на обучението в запасната изтребителна група &bdquo;Изток&ldquo;, Хартман е назначен в 52-ра изтребителна ескадра (Jagdgeschwader-52), базирана в Северен Кавказ. След като пристига в снабдителната база на Луфтвафе в Краков, на Ерих Хартман и още трима други пилоти е възложено попътно да пребазират непознати им Юнкерс 87 &bdquo;Щука&ldquo;. Това завършва с два разбити самолета. Пилотите са изпратени с транспортен самолет.<br /> <br /> <strong>На фронта в Русия</strong><br /> <br /> Сраженията на Източния фронт се водят на дълбочина до 1200 км в съветска територия и Хартман трябва да води въздушни боеве над съвършено непознат терен. В 52-ра ескадра летят много от най-добрите асове на Луфтвафе, сред които е Валтер Крупински (197 свалени самолета, 16-и в света) &mdash; той е първи командир и наставник на Хартман. Там е и оберфелдфебел Паул Росман, който не обича да влиза във &bdquo;въздушна въртележка&ldquo;, а да атакува от засада. Щателно проучена, тактиката &bdquo;виж-реши-атакувай-отстъпи&ldquo; после ще донесе на Ерих Хартман първото място в неформалното съревнование на най-добрите асове на света.<br /> <br /> Когато командир на ескадрата става Крупински, Ерих е 20-годишен новобранец, изглеждащ много по-млад за годините си. Затова Крупински постоянно го нарича &bdquo;Bubi&ldquo; (дете, момченце) и този прякор му остава трайно.<br /> <br /> На 5 ноември 1942 г. Хартман сваля първия си самолет - Ил-2 от състава на 7-ми гвардейски щурмови авиационен полк, но малко след това и той е свален от атакуващ от засада съветски изтребител ЛаГГ-3. Отнема му близо три месеца да постигне следващата победа.<br /> <br /> На 27 януари 1943 г. сваля изтребител МиГ-3. Хартман постепенно натрупва летателен опит, наблягайки на ефективността на първата атака. С времето този опит започва да дава плодове: по време на Курската битка през юли 1943 г. той сваля за един ден 7 самолета, през август 1943 г. вече има в сметката си 49, а през септември добавя към тях още 24 свалени самолета. Достига 100 въздушни победи на 20 септември 1943 г.<br /> <br /> <strong>В руски плен</strong><br /> <br /> На 19 август командирът на ескадрата Дитрих Храбак заповядва на подразделението на Хартман да поддържа пикиращите бомбардировачи &bdquo;Щука&rdquo; от ескадра Sturzkampfgeschwader 2, водени от известния ас на щурмовата авиация Ханс-Улрих Рудел, но ситуацията неочаквано се променя и на немските летци им се налага да се бият с множество изтребители Як-9 и ЛаГГ-5.<br /> <br /> Хартман успява да свали 2 самолета, но парчета от последния повреждат неговия &bdquo;Месершмит&rdquo;. След проблемно приземяване зад фронтовата линия Хартман вижда от самолета си приближаващите се съветски войници. Успява да ги заблуди, че е тежко ранен.<br /> <br /> Качен е на камион, където изчаква подходящия момент да избяга. В момент на нископрелитаща &bdquo;Щука&rdquo; шофьорът на камиона и двамата му охранители изкачат от камиона в търсене на укритие, а Хартман побягва в обратна посока. Укрива се през деня, а през нощта успява да се добере до частта си, преминавайки фронтовата линия. Пристигайки при своите, Хартман е обстрелян от часови, който не вярва, че се завръща свален пилот. За негов късмет, куршумът само разкъсва панталона му.<br /> <br /> <strong>Дъбови листа </strong><br /> <br /> На 29 октомври 1943 г. лейтенант Хартман е награден с Железен кръст, след като сваля 148 самолета, а на 13 декември отбелязва 150-та си въздушна победа. До края на 1943 г. в сметката му са записани 159 победи. В началото на 1944 г. е назначен за командир на 7-ма ескадрила от 52-ра изтребителна ескадра, а няколко седмици по-късно е началник на отдела за бойните операция на ескадрата.<br /> <br /> За първите два месеца на 1944 г. Хартман извоюва още 50 победи, а скоростта, с която ги печели, постоянно нараства. Тези резултати предизвикват съмнение в ръководството на Луфтвафе, победите му са препроверявани по два-три пъти, а полетите му са наблюдавани от специално назначен пилот.<br /> <br /> На 2 март сваля 10 самолета и достига 202 победи. Съветските летци вече знаят позивната на Хартман &bdquo;Карайа 1&rdquo;, а командването на Съветската армия определя награда за главата му от 10 000 рубли. По това време Хартман лети на самолети, украсени с черно лале отпред. Смята се, че заради това съветските летци са го нарекли &bdquo;Черния дявол от юга&ldquo;, &bdquo;Черния&ldquo; или &bdquo;Дявола&ldquo;.<br /> <br /> Съветските пилоти започват да разпознават характерната рисунка и да избягват срещи с Хартман. Това го кара да даде самолета си на по-неопитни летци (предполага се, че така ще са в по-голяма безопасност) и да полети на &bdquo;Месершмит&rdquo; с обикновено оцветяване. На новия му самолет има нарисувано само пронизано от стрела сърце и надпис &bdquo;Урсула&ldquo;.<br /> <br /> През следващите 2 месеца той реализира над 50 нови победи. На 21 март 1944 г. Ерих Хартман печели 3500-та въздушна победа за 52-ра ескадра.<br /> <br /> През същия месец заедно с Герхард Баркхорн, Валтер Крупински и Йоханес Визе са извикани в щаба на Хитлер и са им връчени награди. Баркхорн е награден с &bdquo;Мечове към Рицарския кръст&ldquo;, а на Хартман, Крупински и Визе са връчени &bdquo;Дъбови листа към Кръста&ldquo;. Епизодът има комична подробност: докато пътуват с влака, летците се напиват и пристигат в резиденцията олюлявайки се. Адютантът на Хитлер от Луфтвафе майор Николаус фон Белоу е в шок. След като Хартман идва на себе си, взима от закачалката офицерска фуражка, за да я премери, с което предизвиква паника у фон Белоу &mdash; оказва се, че това е фуражката на Хитлер.<br /> <br /> <strong>Бранейки Райха срещу САЩ)<br /> </strong><br /> На 21 май 1944 г. Хартман за първи път води въздушен бой с американски пилоти над Букурещ, Румъния. Прикривайки своето звено, той атакува 4 американски изтребителя P-51 Мустанг и сваля 2, другите 2 са свалени от другарите му.<br /> <br /> На 1 юни 1944 г. Хартман сваля 4 &bdquo;Мустанга&rdquo; в един полет над нефтените полета край Плоещ, Румъния. Месец по-късно, при петия си бой с американски изтребители, той сваля още 2 &bdquo;Мустанга&rdquo;, но зад него се залепват други 8. Докато маневрира интензивно, Хартман хваща на прицел един P-51, но открива, че е свършил боеприпасите, а и скоро ще му свърши горивото, и скача с парашут. Парашутът е лесна мишена за преследващите го. Един от изтребителите се откъсва от групата и полита към него, но в последния момент се връща, махайки с крила за сбогом.<br /> <br /> На 4 юли 1944 г. е награден лично от Хитлер с Рицарския кръст с дъбови листа и мечове.<br /> <br /> <strong>Диаманти</strong><br /> <br /> На 17 август 1944 г. Ерих Хартман става първият летец-изтребител в света по брой на въздушните победи, изпреварвайки Герхард Баркхорн от 52-ра ескадра с неговите 274 победи до момента.<br /> <br /> Към 24 август 1944 г. личната сметка на Хартман достига 300 свалени самолета. През този месец сваля 78 съветски самолета, 19 от тях само за два дни. За този резултат на 25 август е награден с Рицарски кръст с дъбови листа, мечове и диаманти. Едва 27 души в германските въоръжени сили са наградени с отличието.<br /> <br /> Диамантите по традиция връчва самият Хитлер. След неуспешния атентат на Клаус фон Щауфенберг от 20 юли 1944 г. охраната на Хитлер изисква военните да предават личното си оръжие преди аудиенцията. Хартман обаче отказва и заявява, че няма да приеме диамантите, ако демонстрират към него недоверие и му отнемат пистолета. След като се посъветват с полковник Николаус фон Белоу &mdash; адютанта на Хитлер, на Хартман е разрешено да запази оръжието си.<br /> <br /> Освен наградата Хартман получава кратък домашен отпуск и на 10 септември се жени за дългогодишната си приятелка Урсула.<br /> <br /> Хартман вече е жива легенда и командването на Луфтвафе иска да го изведе от активни бойни действия, за да се избегнат негативните пропагандни последици, ако той загине.<br /> <br /> Той получава ново назначение - изпитател на реактивните Месершмит 262. Пускайки в действие всичките си връзки, Хартман успява да се завърне на фронта и продължава да лети. До края на войната Хартман изпълнява над 1400 полета, в 825 от които води въздушни боеве.<br /> <br /> <strong>Арест и следвоенни години в плен</strong><br /> <br /> През март 1945 г., когато Хартман регистрира 336 въздушни победи, Адолф Галанд за втори път го кани да лети на новите реактивни Me 262 и да се присъедини към 44-ти изтребителен отряд. Хартман отново отказва и печели 352-та си победа на 8 април 1945 г. в небето на Чехословакия, същия ден е произведен майор и решава да се предаде на американската 90-та пехотна дивизия.<br /> <br /> По-късно немските военнослужещи, сражавали се срещу съветските войски, са предадени на СССР в съответствие с Ялтенските споразумения. В СССР Хартман е осъден по обвинение във военни престъпления, както и за нанасяне на големи щети на съветската икономика, изразяващи се в унищожаването на 345 самолета.<br /> <br /> Хартман е осъден на 25 години каторжен труд и прекарва 10 години в руски концентрационни лагери (ГУЛАГ). По време на пленничеството си получава предложение от Херман Граф (лидер на фракция &bdquo;антифа&ldquo; сред немските затворници) да служи във ВВС на Източна Германия, но той отказва. Хартман често лежи в карцера за неподчинение и това подбужда другарите му към протести.<br /> <br /> През 1955 г. майката на Хартман пише на новия западногермански канцлер Конрад Аденауер, за да иска освобождаването му. Свободата на Хартман, както и тази на други 16 000 немски военнослужещи, е получена като част от търговско споразумение между двете страни. Той е сред последните освободени затворници.<br /> <br /> През януари 1997 г. руското правителство, като правоприемник на Съветския съюз, реабилитира Хартман, като приема, че присъдата му за военни престъпления е била неправомерна.<br /> <br /> <strong>Пилот в Бундесвера</strong><br /> <br /> През 1955 г. Хартман е освободен и се завръща във ФРГ. Става офицер във военновъздушните сили на ФРГ и командва 71-ва изтребителна ескадра &bdquo;Рихтхофен&ldquo;.<br /> <br /> Той е командир на първата ескадрила, летяща на свръхзвуковия Lockheed F-104 &bdquo;Старфайтър&rdquo;. Той обаче счита американския самолет за опасен за полети и се противопоставя на приемането му от Луфтвафе. (След това последват 282 произшествия със 115 загинали пилоти.) Отделно излизат информации за корупция при сделката, довели до &bdquo;скандала Локхийд&rdquo;. Командването намира постоянните критики на полковник Хартман за непоносими. Накрая главният инспектор на Луфтвафе генерал Вернер Паницки заявява: &bdquo;Ерих е добър пилот, но не е добър офицер.&rdquo; Пенсионират го преждевременно през 1970 г., когато е само на 48 г.<br /> <br /> След това Хартман работи като авиоинструктор близо до Бон и лети в групата за висш пилотаж заедно с Адолф Галанд. Получава стенокардия и е принуден да се откаже от летенето.<br /> <br /> Хартман умира на 20 септември 1993 г. във Вайл им Шьонбух, Германия.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/<br /> </em><br />