Първан Симеонов: Разломът между обществото и елитът продължава

<strong>- Г-н Симеонов, какви са изводите на поредния месечен анализ на Института &bdquo;Иван Хаджийски&rdquo; за политическата ситуация и има ли някакво раздвижване?</strong><br /> - Анализът включва доста сериозен международен акцент и отражението му във и върху българския политически живот. По естествен път основният акцент в анализа пада върху международната ситуация и най-вече върху така близката до нас тревожна ситуация в Украйна. Ако трябва да обобщим, това е по-скоро един преходен месец, в който няма кой знае какви пробиви, разведряване или пък успокояване. Напрежението остава макар и да не ескалира видимо. Основните геополитически актьори премерват сили и преброяват своите съюзници. Дали това е затишие пред буяря е най-тревожният въпрос, който този анализ задава. А една от най-тревожните констатации на този анализ е, че българският политически процес като че ли все повече се движи в русло, продиктувано от тези събития и че българският политически живот се движи на две успоредни линии &ndash; една прозападна и една проруска. Нищо ново.<br /> <br /> <strong>- Това е добре забравено старо.</strong><br /> - Явно не толкова добре забравено старо, защото се обостря, вярно не със силата на някаква гигантска поляризация, но се обостря, включително и с новата политика, която БСП демонстрира.<br /> <br /> <strong>- Какво може да взриви бурята, предшествана от сегашното затишие?</strong><br /> - През миналия месец наблюдавахме ефекта от Минските споразумения. Те направиха така, че процесът в Украйна да намали интензивността си, да остане пулсиращ и възпален, но като че ли поуспокоен, да се отмахме вниманието от Крим, на се постигне на практика отделяне на Източна от Западна Украйна. На практика Минските споразумения извадиха Путин на плюс. Но в същото време няма признаци, че Киев ще се примири с това. В същото време Киев не може да получи очаква подкрепа и помощ от ЕС. Трето, виждаме, че в Киев вече има американски инструктори. Пето, виждаме каква е политическата ситуация, която е свързана с доста тревожни актове на насилие. Пък и самите Мински споразумения като че ли вече не се спазват, макар и не с такава интензивност. Отделно виждаме, че двата основни играча &ndash; САЩ и Русия, продължават да имат много високи амбиции. Пример за това е, че САЩ са пред пробив с Иран. Както и това, че показват принципно ново отношение към Латинска Америка и в частност с Куба. Пример за това е и фактът, че Русия побърза да продаде ракетни на Иран, предложи на Либия военно-техническо сътрудничество. Т.е. те имат високи амбиции и могат да потърсят ново съизмерване. Като че ли по фронтовата линия напрежението е сериозно. А България се намира точно на тази фронтова линия. Тъкмо затова анализът ни през този месец, както и през предходния, тревогата ни е голяма. В случая с Украйна е съществена позицията на Европа, но тя като че ли не е единна. <br /> <br /> <strong>- Как се вписват във всичко това българските политически позиции? Шикалкавим ли, важи ли отново стария принцип &bdquo;снишаваме се&rdquo;?</strong><br /> - Не точно. По-скоро имаме разнопосочна позиция, която се олицетворява най-общо в опитите на Борисов да балансира в германския вариант. От друга страна виждаме доста праволинейната позиция на Плевнелиев спрямо руската политика и действия. Така че не бих казал, че излъчваме единна политика и действия. Но не е съвсем снишаваме, защото виждаме активността, която България показва в темата с Крайовската тройка или активността на президента Плевнелиев по темата със Западните Балкани. Така че не е съвсем снишаване, а може би липса на ясни ориентири.<br /> <br /> <strong>- А как приемат хората тази политика? Има ли сериозно разминаване между позициите на върховете на властта и на гражданите?</strong><br /> - Не виждам някакво зверско обостряне на традиционния разлом проруско &ndash; антируско в българското общество. Има зачатъци и противоречията личат, но фазата не е драматична. В същото време расте междата между политиците и обществото. Затова продължавам да смятам, че по-опасните разломи не са вътре в обществото, които понякога наричаме леви и десни, София срещу останалите, или русофили и русофоби. По-опасният разлом е между обществото и неговият елит и той продължава да е валиден, въпреки че през последните месеци се наблюдава някакво желание за стабилизация, може би заради умората от последните протести и политическата криза. В обществото преобладава желание да се играе на сигурно. Но в същото време не липсва напрежение и когато няма ефективна опозиция, за каквато в момента е трудно да се говори включително и в парламента, обикновено всички управляващи са заплашени или опозицията да се появи на улицата, когато напрежението се натрупва и няма къде да избие, или опозицията да се появи в техните собствени редици. Сегашното формирование не е застраховано нито от едното, нито от другото. В момента съществува един страх, че лодката не бива много да се клати, но това не може винаги да е така. Април, като един преходен месец, който показва много намерение, не дава отговори, а задава повече въпроси.<br /> <br /> <strong>- А кога ще избият отговорите?<br /> </strong>- Този месец беше на стратегиите и намеренията за поредица от реформи &ndash; и пенсионната, и съдебната, и за борбата с корупцията. Отговорите ще дойдат, когато започнем да виждаме как сработват всички тези неща. Но подозирам, че няма да се правят много резки движения, защото идват избори. И господстващата тема ще бъдат не толкова реформите, колкото изборите. Сюжетите се смениха. В началото говорехме за реформи. След това някъде на стотния ден говорехме за стабилност. А сега страшно много ще говорим за събираемост. Това е новият медиен сюжет. Дано е подплатен. Събираемост, усвояване, оползотворяване ще сменят говоренето за реформите и стабилността. А около и след местните избори ще мислим и за следващите етапи.<br /> &nbsp;