"Знам, че хората не ме възприемат като много забавен човек", казва актрисата Шарлот Генсбур с кротка усмивка. И няма как да е другояче - като акценти във филмографията ѝ стоят „21 грама" и три филма на Ларс фон Триер - „Антихрист", „Меланхолия" и сексуалната одисея „Нимфоманката".
&bdquo;Допада ми да съм обвързана с някакво безпокойство. Дори в една комедия е хубаво да можеш да покажеш и тъмна страна&quot;, обяснява тя пред &bdquo;Индипендънт&quot;.<br /> <br /> Генсбур предпочита режисьорската версия на &bdquo;Нимфоманката&quot; - която е дълга пет часа и половина (иначе филмът е около 4 часа, разделен на две части). &bdquo;Видях първо нея. За мен, тя всъщност е филмът на Ларс. Притежава неговия вкус, неговия ритъм, всичко, за което е работил.&quot;<br /> <br /> На въпрос дали е била шокирана да участва в провокативния филм, отвръща: &bdquo;Сексът не беше шокиращ изобщо. Необходим е за тази история, точно това трябва да се види. Аз видях много красота в бруталността и грубоста на секса, който Ларс изобрази&quot;.<br /> <br /> Тя все още се връща до снимачния процес и особено към преживяванията на героинята ѝ Джо със садиста Джейми Бел - по време на тези сцени Джо е вързана за диван и бита безпощадно с камшик. &bdquo;Беше много смущаващо. Исках да го направя, но в същото време исках да се скрия вдън земя&quot;, признава актрисата. /БЛИЦ<br />