Александър, младежът, който оцеля при опустошителното земетресение в Непал, признава, че не иска да си спомня за преживения ужас. Когато Катманду започва да се тресе, той си повтаря, че няма място за паника. Не е подготвен обаче за мъката и отчаянието на хората там, изгубили всичко само за няколко минути.
&bdquo;Почна да се тресе земята, хората плачеха, викаха, бореха се за живота си всички, докато аз просто мислих как да се дръпна от тази зона възможно най-бързо. Къщите на хората бяха почти срутени, бяха останали на поляната и хващаха пръст и се молеха на Кришна, надаваха звуци до Господа. Летяха над нас хеликоптери, пишехме SOS, но никой не спираше. Страшно беше да ги гледам &ndash; хора с превързани глави и в инвалидни колички. Тези хора бяха загубили всичко, къщите им сринати. Седяха пред тях с празни погледи в небесата и се молеха&rdquo;, спомня си Александър.<br /> <br /> Той признава, че за него най-шокираща е била смъртта:<br /> <br /> &bdquo;Много е гадно да виждаш трупове. Най-шокиращото, което съм виждал &ndash; толкова много хора починали, нещо се подаваше, дори не исках да поглеждам и да видя какво е. Земетресението минава и отминава, но опустошението след него е най-плашещото.&rdquo;<br /> <br /> Александър от Варна бе първият българин, обявен за издирване в създадената специално платформа на Гугъл. В рамките на няколко дни близките му не знаят къде е, независимо от уверенията на Външно министерство, че няма пострадал наш сънародник при земетресението. Накрая все пак той дава знак, че е жив и подготвя завръщането си в България./БЛИЦ<br /> <br />