Скандалът с искането за оставка на министъра на културата Вежди Рашидов отекна във всички творчески гилдии. Особено чувствителни по темата за достойнството винаги са били хората на словото – писателите. Репортер на «ШОУ» ви среща с една жена, която беше сред най-смелите изразители на проблемите в писателския съюз. Елена Алекова е доктор по филология, поетеса, писател, публицист, литературовед и читалищен деец. Автор е на десетина лирически книги, романа в стихове „Милена”, книгите „Отвъд думите”, „По невидимите магистрали”, „Моята България”, „Сеячът на безсмъртие. Думи за Николай Хайтов”. Удостоена е с наградите „Николай Хайтов” за есеистика през 2007 г., „Дамян П. Дамянов” от Третия национален конкурс за поезия, и на „Богомил Нонев” за публицистика. Член е на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските журналисти и на Съюза на учените в България.
<br /> <strong>&ndash; Г-жо Алекова, вие сте доказал се творец, но ние живеем във време на бездуховност, в което творци се изправят гневно срещу министър на културата, членове на творчески съюзи не приемат председателите им и критикуват техни действия, както беше с Николай Петев... Какво мислите за всичко това и по-конкретно за казусите министър Рашидов и СБП?</strong><br /> &ndash;Нека цитирам Второзаконие: &bdquo;Човек не само с хляб живее...&rdquo;. Забелязахте ли, &bdquo;НЕ САМО с хляб&rdquo;? Не е казано &bdquo;БЕЗ ХЛЯБ&rdquo;! Защото без хляб човек не може да живее. Никой не отрича онова, което министър Рашидов е направил, за да се покаже българското изкуство в Париж. В случая нещата опират до простичкия факт, че определени хора у нас, които не са никак малко, в това число и министърът на културата (както личи от думите и поведението му), смятат, че е естествено творците да работят без хонорар. В отвореното си писмо Вежди Рашидов казва: &bdquo;Нито ръководството на хор &bdquo;Йоан Кукузел&rdquo;, нито екипът на подготовката на изявите в Париж, нито участниците в тях са поставяли въпроса да получат възнаграждения&rdquo;. А може би са поставяли този въпрос, но никой не ги е чул и затова е последвала реакцията на Георги Петров във Фейсбук... Но, кажете ми, трябва ли творецът специално да иска хонорар, когато такъв практически му се полага и би следвало да му дадат?! Това не се ли разбира от само себе си, или той трябва и да си го проси?... В случая с Георги Петров според мен по-опасно скандалният момент е, че един творец е бил принуден да обсъжда тази тема, макар и само в личното си пространство във Фейсбук &ndash; явно вече му е прекипяло! &ndash; и в следващия момент Е БИЛ ИЗГОНЕН ОТ ХОРА! На всичко отгоре министърът на културата се опита и да унижи публично този смел човек, загубил заради смелостта и работата си, на която е посветил толкова години от живота си. Опита се министърът. Но не успя! Само себе си унижи...<br /> <br /> <strong>- Имате си давнашни проблеми и в писателския съюз...</strong><br /> - В СБП проблемите са други, макар че там също не дават хонорари на писателите за техни публикации в съюзните издания&hellip; Николай Петев (Бог да го прости!) стана председател на СБП в края на 2003 г. Изкара два мандата безпроблемно. Всичко тръгна, след като приключи вторият му мандат и той, според Устава, вече нямаше право да се кандидатира за трети мандат, а се кандидатира. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>И недоволните изригнаха</strong></span><br /> <br /> Йордан Каменов, Павлина Павлова, Петко Братинов, Владо Любенов... Това не помогна особено много. Николай Петев отново бе избран за председател. Несъгласни писатели подадоха жалба до съда. Решението на Софийски градски съд от края на април 2013 г. гласи: &bdquo;На 07.04.2012 г. е проведено общо събрание на сдружението, на което е взето решение за избор на председател, за приемане отчета на управителния съвет (УС) и приемане отчета на контролната комисия (КС). Тези решения са незаконосъобразни&rdquo;. И то бе потвърдено в началото на 2014 г. от Софийски апелативен съд. Николай Петев вече беше починал и естествено беше правният интерес от исковете спрямо избора му за председател да отпадне. След като се разбра, че равносметката за управлението на СБП от 2003 г. нататък е катастрофална, своята критика към ръководството на СБП започнаха да отправят и Георги Константинов, Никола Инджов, Анжела Димчева, Юлиян Вучков&hellip; През 2012 година, след извършената данъчна ревизия, СБП е задължен принудително да заплати немалката сума от 207&nbsp;440,65 лева. През 2014 година съюзът е ревизиран за периода 01.01.2009 г. &ndash; 31.12.2013 г. и са констатирани потресаващи нарушения. Оказва, че дори липсват банкови сметки, че, цитирам, &bdquo;&hellip;не е спазено изискването за пълно и достоверно отразяване&rdquo;, &bdquo;не е налице вярно и честно представяне&rdquo;, &bdquo;грубо нарушение&hellip; на Закона за счетоводството&rdquo;, &bdquo;отчетната стойност на сградите на СБП не съответства на справедливите пазарни цени на имотите&rdquo; и т.н. <br /> <br /> <strong>&ndash; За Хайтов пък, помните, се говореше, че е &bdquo;крал&rdquo; творчеството на някакъв неизвестен горски. Защо българинът обича все да търси нещо скрито &bdquo;под хастара&rdquo; на таланта, на успеха? Вие сте носител на наградата на името на Хайтов, разкажете нещо, което широката публика не знае за него и по повод архива му, как той лично е преживял нападките, докато управляваше СБП?</strong><br /> &ndash; Николай Хайтов беше един невероятен човек! Който не е общувал с него отблизо и непредубедено, той не може да ме разбере. Цялото злословие, което спрямо Николай Хайтов се изсипваше, та и до днес... и то е плод на завистта. Който иска да знае истината за писателя, нека прочете написаното от него. Колкото до нападките, които го съпътстваха, докато бе председател на СБП... как ги е преживявал, не знам, но му докараха левкемия... Тя е следствие на всичко, което човекът е преживял, а през последните години на живота си Николай Хайтов получи доста нападки от страна на колеги &ndash; абсолютно несправедливи при това&hellip;<br /> <br /> Спомням си, веднъж през 1999 г. (в края на мандата му като председател на СБП ) го попитах насаме дали може само с едно изречение да ми докаже, че е невинен.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&bdquo;Аз вече говоря с Бога, а не с хората&rdquo; </strong></span><br /> <br /> ми каза. Потръпнах от тези думи &ndash; така говори човек, как да го кажа... отвъден. След малко продължи: &bdquo;За какво ми е да лъжа? Наесен, живот и здраве, навършвам 80 години. Някой ми беше предсказал, че на тая възраст ще умра. Готвя се за среща с Бога. Пред Бога ще давам сметка. Мога ли Него да лъжа?&rdquo;<br /> <br /> <strong>&ndash; Обвиняват Хайтов в далавера с Вежди Рашидов, както и че продал за жълти стотинки картини на Илия Павлов... Имате ли мнение по тези нападки?</strong><br /> &ndash; И тези нападки са с големи &bdquo;опашки&rdquo;. По въпроса на Христо Ганов за картините Николай Хайтов казва: &bdquo;Той е по-особен. Вижте как го е формулирал Ганов: &bdquo;МОЛЯ, ДА СЕ ПРЕДСТАВЯТ ПРОТОКОЛИТЕ ОТ ПРОДАЖБАТА И ОСОБЕНО ТЕЗИ ЗА ПРОДАЖБАТА НА КАРТИНИ НА ДИМИТЪР ИВАНОВ, ТОГАВА СЛУЖИТЕЛ НА &bdquo;МУЛТИГРУП&rdquo;... и пита по-нататък Хр. Ганов, обръщайки се към аудиторията: &bdquo;НЕ СЕ ЛИ ПОРАЖДА СЪМНЕНИЕ В НАМАЛЕНИЕ ЦЕНАТА НА КАРТИНИТЕ?&rdquo;<br /> <br /> Иска човекът протоколите &ndash; ето ги. Първият е с дата 13 февруари 1995 г. и се отнася до продажбата на 10 картини на обща стойност 5800 щ. долара. Вторият протокол е от същата дата, само че картините са 7, а цената им &ndash; 1880 щ. долара. Или общо по двата протокола са продадени 17 картини за 6780 щ. долара. А сега най-интересното: ПРОДАВАЧЪТ НА КАРТИНИТЕ НЕ СЪМ АЗ, А АДМИНИСТРАТИВНИЯТ ПО ТОВА ВРЕМЕ СЕКРЕТАР &ndash; ХРИСТО ГАНОВ, чийто подпис фигурира в края на двата протокола. Същият, който изразява съмнение, че цената на продадените картини може да е намалена, което &ndash; още една неприятна изненада, се оказва напълно вярно. В текстовете и на двата протокола е изрично написано, че продажбата е станала по ценоразписа, изготвен от Светлин Русев, а справката в същия ценоразпис удостоверява, че не е така: продажната цена на картините, пласирани от Ганов, е с 1330 щ. долара по-малко от цените, определени от Русев...&rdquo;.<br /> <br /> <strong>&ndash; И вие не сте подмината от българската злоба: В един форум ви обвиняват, че, цитирам: &bdquo;...в периода на Хайтов и неговото председателство на СБП Елена Алекова стана автор на публикации на теми, свързани с непризнаване на Възродителния процес&rdquo;... Същевременно пишат, че Захариева, като зам.-министър, ви е &bdquo;уредила&rdquo; със сладък пост в МК...</strong><br /> &ndash;Какво някой мисли за мен зависи от, как го беше казал някой... от &laquo;чипа&raquo;&hellip; През годините от 1995 г. насам съм издала множество публицистични статии и отзиви по парливи теми на деня. Възродителният процес никога не е бил тема на това, което съм писала, така че въпросният анонимко няма как да знае какво мисля по този въпрос. Колкото до поста в Министерство на културата, всеки що-годе нормален човек, запознат с реалностите на живота, би могъл да си представи доколко &bdquo;сладък&rdquo; за твореца може да бъде един чиновнически пост. Ако Надежда Захариева е искала да ме &bdquo;уреди&rdquo; в МК, би ме взела веднага за свой съветник. В МК отидох година и половина, откакто тя беше зам.-министър. Спечелих обявен конкурс. Ако все още се пазят документите в МК, ще се види черно на бяло, че от кандидатите единствено аз издържах писмения тест и за интервюто останах сама. Но и от него се страхувах, защото се явявах пред цяла комисия &ndash; всеки от членовете й можеше да ми зададе всякакви въпроси. Та... на &bdquo;смелчаци&rdquo;, дето по форумите пишат небивалици, ще кажа: Лесно е да си &bdquo;смел&rdquo;, когато си анонимен. Покажете се на видело, тогава ще видим какво чините...<br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА</strong><br /> <br />