С аргумент, че руската военна техника е несъвместима със стандартите на НАТО, Консултативният съвет за национална сигурност (КСНС) при президента вчера забрани бъдещите й ремонти. Това ще засегне най-вече изтребителите МиГ-29 и МиГ-21, както и хеликоптерите Ми-17 и Ми-24 в армията, които гарантират въздушния суверенитет, пише "Сега". Летателната годност на МиГ-29 изтича чак през 2030 г.
Така реално всички парламентарни сили без БСП и &quot;Атака&quot; се обединиха около вече заявената позиция на президента и на военния министър пред висши офицери от Алианса, че България трябва да прекъсне зависимостта си от руското въоръжение. Решението на КСНС няма задължителна сила, но е ясен индикатор какво ще стане при предстоящото приемане в парламента на плана за модернизация на армията до 2020 г.<br /> <br /> &quot;Бъдещите инвестиции в отбранителни способности трябва да отговарят на стандартите на НАТО, да бъдат насочени към повишаване на оперативната съвместимост със съюзниците в съответствие с възможностите на държавата&quot;, гласи становището, около което се обединиха ГЕРБ, Реформаторският блок, АБВ, Патриотичният фронт, ДПС и БДЦ. &quot;Атака&quot; не присъства на заседанието, а нейни симпатизанти протестираха пред президентството. Представителите на БСП демонстративно си излязоха преди края на КСНС.<br /> <br /> Миналата седмица в интервю за &quot;Сега&quot; министърът на отбраната Николай Ненчев заяви, че няма да подпише договора за поддръжка на МиГ-29 и така от 9 септември няма да имаме летящи изтребители с изключение на старите МиГ-21. Тогава Ненчев се аргументира, че руската оферта от 80 млн. лв. е тройно завишена и че му е предлаган процент, за да подпише. Въпреки че темата на заседанието беше за състоянието на армията, вчера не стана ясно какво ще прави България без бойни самолети. Миналия петък Ненчев не изключи възможността да се поиска от друга страна - членка на НАТО, да помага за охрана на небето ни. Това би струвало около 5 млн. евро на година. Възможно е услугата да се поиска от Турция, Гърция или Румъния. Пред телевизия &quot;Алфа&quot; лидерът на &quot;Атака&quot; Волен Сидеров директно заяви, че Турция ще пази българското небе, като цитира извадки от доклад на Ненчев пред КСНС. В него се съобщавало, че въздушното ни пространство ще бъде предоставено на други държави от НАТО.<br /> <br /> Засега шансовете да се купят западни изтребители, дори и втора употреба, не изглеждат реалистични. Въпреки че президентът Росен Плевнелиев и военният министър очакваха да бъде актуализиран военният бюджет тази година, това няма да се случи. Увеличаването на бюджета до 1.5 % от БВП ще стане през 2016 г. Сега е около 1.3%, т.е. около 900 млн. лв. Парите за отбрана бяха намалени със 100 млн. лв. тази година въпреки обещанията на президента на срещата на върха в Уелс миналата есен. Вчерашното решение да не се актуализира военният бюджет може да се тълкува като бламиране на държавния глава, който заяви пред генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, че това ще се случи тази година.<br /> <br /> &quot;За 2015 г. нямаме възможност и го казвам на всички партньори - първо пенсиите, инфраструктурата, образованието&quot;, заяви след заседанието министър-председателят Бойко Борисов. Той очаквал по-добри постъпления от приходните агенции през 2016 г., благодарение на което щели да се отделят пари за армията. Борисов отново обвини предишни правителства за лошата ситуация и купуването на фрегати без оръдия. &quot;Все едно са купували риболовни траулери или вертолети, които нямат никакво въоръжение. Сега всичко да се изсипе в най-голямата криза на нашата глава. 2015 г. - нулева, от 2016 нагоре до 2024 г. ще влезем в рамките. Никой не ги караше да събарят КТБ и да даваме 3.5 млрд. сега. Тази година толкова, от годината имаме по-големи приоритети&quot;, обясни Борисов. За изтребителите премиерът отговори, че ще бъдат купени, когато има пари, през следващите 2-3 години. Какво ще става дотогава - отговор не беше даден.<br /> <br /> Според лидера на БСП Михаил Миков, който напусна заседанието, без да гласува общото решение, предвиденото постепенно увеличение на процента за отбрана от БВП не държи сметка за други сектори, които са изключително важни. &quot;Няма да участваме в приемането на окончателното решение, защото за нас е неприемливо в такъв формат да се обсъжда състоянието на отбраната и въоръжените сили, без преди това ясно в парламента да са обсъдени всички параметри&quot;, каза той./БЛИЦ<br /> <br />