На 28 април 1945 г. в бой със съветски войски загива в родната си Чехия край град Востиц танкистът на всички времена Курт Книспел. В този бой той регистрира официално признатата му 168-а победа, като има и почти 30 оспорени. Заедно с Ото Кариус и Михаел Витман е един от най-успешните командири на танк в световната военна история.
<strong>Начални години</strong><br /> <br /> Курт Книспел е роден на 20 септември 1921 г. в Салисов (Салисфелд), малко селце близо до град Злате Хори в Судетска област, Чехословакия. Прекарва безгрижно детство в Микуловиче, където баща му работи в автомобилен завод. След като завършва чиракуването си в автомобилен завод, през 1940 г. Книспел постъпва в бронетанковите сили (панцервафе) на Вермахта.<br /> <br /> Началното си обучение на Книспел преминава в запасния тренировъчен батальон на бронираните сили в Саган, Долна Силезия. От 15 септември до 30 септември 1940 г. Книспел се обучава на танкове Pz Kpfw I, Pz Kpfw II, Pz Kpfw III. На 1 октомври е назначен в 12-а танкова дизизия, като до лятото на 1941 г. се обучава като пълнач и мерач на Pz Kpfw IV (Панцер ІV). Така Книспел усвоява всички танкове на Вермахта, освен &bdquo;Пантера&rdquo;.<br /> <br /> <strong>Служба </strong><br /> <br /> Книспел служи на Панцер IV по време на операция &bdquo;Барбароса&rdquo;, където участва в първоначалното нахлуване в СССР в състава на 3-та танкова група, 57-ми армейски корпус под командването на генерал Адолф Кунцен.<br /> <br /> После Книспел участва в битките при Ярцево край Сталинград, на север край Тихвин в района на Ленинград, в Кавказ под командването на Макензен. Книспел се завръща в школата в Пултос в края на януари 1943 г. и се запознава с новите танкове &bdquo;Тигър&rdquo;. По това време на Книспел се приписват 12 унищожени танка. През лятото на 1943 г. оцелява край Курск, измъква се невредим от Корсун-Шевченковския чувал, като непрекъснато увеличава бойната си сметка. Има случай, когато улучва противников танк Т-34 от разстояние 3000 м.<br /> <br /> След като частта му е прехвърлена на Западния фронт, ротата е екипирана с танкове Тигър II (PzKpfw VI Ausf.B Tiger II),&nbsp; бие се около Кан и при отстъплението от Нормандия. Там обаче няма нито една победа. След това отново са върнати на Източния фронт. В един бой Книспел съобщава за 24 вражески попадения на неговия Тигър II.<br /> <br /> <strong>Бойна ефективност и награди</strong><br /> <br /> Книспел е награден с Железен кръст (1-ва степен) след като унищожава петдесетия си противников танк и златна Танкова щурмова значка след стотната си танкова победа.<br /> <br /> Когато Книспел унищожава 126 вражески танка (и още 20 непотвърдени) той е награден със златен Германски кръст. Той е и единственият без офицерски ранг в германските бронетанкови войски, който поименно е споменат в комюникето на Вермахта. Като мерач се прицелва точно в 126 противникови танка, а като командир на &bdquo;Тигър&rdquo; и &bdquo;Кралски Тигър&rdquo; Книспел ръководи унищожаването на още 42 противникови танка. Това прави общо 168 поразени танка, повече от всеки друг танков ас.<br /> <br /> Въпреки че е предлаган четири пъти, Книспел не получава престижния Рицарски кръст, отличителен белег на повечето танкови асове през Втората световна война. Причината е преди всичко заради неговия своеобразен характер. Известен е случай, когато напада офицер от оперативно-наказателните айнзатцгрупи, пребиващ съветски военнопленник. В друг случай от железопътен ешелон, охраняван от дивизия СС, краде шампанско, вино и храна, като ги укрива във въздушните филтри на своя &bdquo;Тигър&rdquo;. Демонстративно поддържа неопрятен външен вид &ndash; дълга рошава коса и козя брадичка.<br /> <br /> Трудно е да се оцени доколко обективен е официалният брой победи на Курт Книспел. От една страна има всички основания за добросъвестно водене на бойната сметка и цифрите са близки до реалните. Повечето колеги на Книспел отбелязват, че е бил достатъчно скромен човек и никога &bdquo;не гонел бройката&rdquo; и не настоявал да му припишат поредната победа, ако тя е оспорена от колеги.<br /> <br /> От друга страна практиката показва, че заявленията на участниците в боя за броя на унищожените танкове се отличава с неточност. В реалната динамика на боя, при отчитане условията на времето и задимяването на бойното поле, релефа на местността, далечината на стрелбата и т.н., практически е невъзможно точно да се оценят нанесените загуби на противника. Затова към резултатите на Книспел (а и не само към неговите) е естествено да има резерви. Освен това трябва да се разграничават понятията &bdquo;улучен, поразен танк&rdquo; (подлежащ на възстановяване) и &bdquo;унищожен танк&rdquo;. По такъв начин ориентировъчният брой на поразените от Книспел танкове наистина може да се приеме за 168.<br /> <br /> <strong>Гибел<br /> </strong><br /> При Востиц 23-годишният Книспел е смъртоносно ранен и почива в полева болница в Урбау, погребан е в местното гробище. Десет дни след смъртта му, войната в Европа приключва.<br /> <br /> На 10 април 2013 г. чешките власти потвърждават, че тлените останки на Книспел са открити сред тия на 15 други германски войници зад църковна стена в Урбау. Той е идентифициран посредством негово сувенирно куче. Тогава е обявено, че ще бъде препогребан във военното гробище в Бърно.<br /> <br /> <em>Публикацията е подготвена от Ганчо КАМЕНАРСКИ</em><br /> <br />