27 април: Преди 150 г. при пожар потъва американският параход „Султана”, загиват над 1700 души

&bdquo;Султана&rdquo; е сравнително нов дървен колесен параход, построен в САЩ в корабостроителницата в Цинцинати на река Охайо през 1863 г. По онова време със своята водоизместимост от 1720 регистър тона той е считан за един от най-големите и разкошни параходи в страната. Изграден е с три палуби, на които има просторни салони, зали и каюти. Мощна парна машина му осигурява скорост от 23 км/час.<br /> <br /> В началото на април 1865 г. щабът на генерал Улис Гранд издава заповед на &bdquo;Султана&rdquo; да бъдат натоварени в Уиксбърг военнопленници-северняци, които повече от 2 години са държани в лагери-затвори. Бившите пленници са много, а по Мисисипи извършват редовни рейсове само три оцелели парахода, сред които е и &bdquo;Султана&rdquo;<br /> <br /> На капитан Мейсън е наредено да приеме на борда 2239 освободени пленници при конструктивно предвидени 276 каютни и 400 палубни пътници. Заедно с предварително качените 70 каютни пътници и с 85-членния екипажа параходът напуска Уиксбърг с 2394 души на борда, тоест с 3 пъти повече от допустимото.<br /> <br /> Войникът Честър Бери (21 г.) пише в спомените си: &bdquo;Когато се качихме на парахода, на неговите палуби цареше веселие като на сватба. Никога в живота си не съм виждал по-радостна тълпа, отколкото тези бедни гладни младежи. Повечето от тях дълго време са се намирали в плен, някои даже по две години. В щастливо очакване скоро да видят бащиния дом те не обръщаха внимание на тази страхотна теснотия. На долните палуби войниците лежаха плътно един до друг. Всеки имаше една заветна мечта &ndash; колкото се може по-бързо да се окаже у дома.&rdquo;<br /> <br /> &bdquo;Султана&rdquo; се отличава от другите пътнически параходи с особената конструкция на котлите. За тях не са пригодни пролетните води с голям примес от глина. На капитан Дж. Мейсън му се налага по настоятелните молби на главния механик Найт Уинтрингер почти във всяко пристанище по маршрута да продухва котлите.<br /> <br /> Надвечер на 26 април &bdquo;Султана&rdquo; пристига в Мемфис. Продухват котлите и натоварват въглища, 24 тона захар в бъчви, десетина овце и 50 свине. В полунощ напускат пристанището на Мемфис и продължават пътя си нагоре по реката.<br /> <br /> Нощта е тъмна и хладна. Зад щурвала застава самият Мейсън. След 2 часа му предстои да премине край обкръжените с многобройни плитчини острови, обозначени в лоцията като &bdquo;Старата квачка с пиленцата&rdquo;. Наносите може да ги забележи само опитен лоцман, добре познаващ тези места.<br /> <br /> Вахта в машинното отделение носи вторият механик Клеменс. Него го безпокои десният котел, който в Нови Орлеан показва теч на вода.<br /> <br /> Към два часа през нощта всички на парахода се потапят в сън. &bdquo;Султана&rdquo; преминава край неосветения пристан Теглеман, вече отминава първите острови на &bdquo;Старата квачка с пиленцата&rdquo;.<br /> <br /> Часът е 2:40 часа на 27 април, корабът вече е на 8 мили нагоре от Мемфис. Тогава се взривява десният парен котел. Звукът е силен, но не гръмовен. Пробитите палуби рухват под тежестта на огромната маса човешки тела. Единият комин пада извън борда, но втората се стоварва напред на бака. Само след минута цялата средна част на парахода е обхваната от огън. Изцяло дървения кораб е лесна плячка за огъня.<br /> <br /> Разрушенията на &bdquo;Султана&rdquo; са огромни. Огромна част от спящите войници загиват още в първите минути. Раздухвания от вятъра огън превръща кораба в гигантски факел, плаващ по реката: парната машина и левият котел не са пострадали и продължават да въртят гребните колела на парахода. Няма кой да спре машината, почти всички в котелното са загинали моментално.<br /> <br /> Старшият механик Найт Уинтрингер пише в отчета си: &bdquo;<em>Отначало се вцепених от ужас. Изскочих нагоре и видят, че навсякъде наоколо плават хора. От всички страни до мен достигаше един вик: &bdquo;Загасете огъня!&rdquo; Пламъкът обаче непрекъснато се увеличаваше. Наоколо цареше страхотен хаос. Разбрах, че огънят ще ме застави да напусна палубата. Изкъртих от прозорец на някаква каюта дървена щора и скочих зад борда.&rdquo;</em><br /> <br /> Когато става взривът, наблизо няма други съдове. Ширината в тази част на реката достига 3 мили (5,5 км.). Малко по-надолу от пристана Теглеман на брега на реката се намира база на военния флот на Севера &bdquo;Пикеринг&rdquo;, като недалеч на котва е речният броненосец &bdquo;Есекс&rdquo;. Неговият вахтен началник мичман Ерншоу в два часа през нощта вижда преминаващия нагоре по реката ярко осветен голям колесен параход.<br /> <br /> Мичманът не вижда самия взрив, тъй като се намира на долно ниво на броненосеца. Чувайки грохота, той изтичва на горната палуба и чука на вратата на каютата на командира лейтенант Бери. Долага, че близо до тях се е взривил голям колесен параход, виждат се искри в небето.<br /> <br /> Бери веднага дава заповед да се подготвят лодките за спускане във вода. На пуснатия най-напред 8-гребен катер той потегля към местопроизшествието. Остават два часа до разсъмване, но времето е облачно и тъмно. Единствен ориентир са виковете на ранените и потъващи хора. Първите двама, качени на борда, умират от преохлаждане. После попадат и на живи хора.<br /> <br /> Когато се отправят към форта &bdquo;Пикеринг&rdquo;, оттам ги посрещат със стрелба. Тя е по постоянна заповед на командира на форта полковник Капнър да се стреля по неизвестни лодки, тъй като южняшки плантатори продължават да водят партизански действия. Едва сутринта полковникът отменя заповедта си.<br /> <br /> &bdquo;Султана&rdquo; се държи над водата още два часа. Когато отвътре прогаря обшивката по-ниско от ватерлинията, тя със страшно съскане сред кълба дим и пара се скрива под водата. Тогава затихват и последните викове на хора, опитващи се намерят спасение на борда й.<br /> <br /> Броят на загиналите при катастрофата на &bdquo;Султана&rdquo;, убити при взрива, загинали в огъня, потънали и изчезнали безследно по първоначални данни се оказват 1653 души. От спасените 741 човека над 70 умират за седмица в болницата в Мемфис от изгаряния. Така общите жертви надминават 1700. От офицерите оцелява само старшият механик Найт Уинтрингер.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />