Турският президент Реджеп Ердоган остро разкритикува Европейския съюз и европейски водачи, определили като "геноцид" избиването на 1,5 млн. арменци в османската империя през 1915 г, предаде АФП. На среща с бизнесмени в Истанбул Ердоган обвини президентите на Франция, на Русия и на Германия, които използваха думата геноцид, че "подкрепят искания, основани на арменските лъжи", съобщава АФП.
Бихме искали нито руският президент Владимир Путин, нито Оланд да не бяха отишли в Ереван, каза той. На възпоменателната церемония в Ереван в петък за жертвите на убийствата френският президент и руският му колега призоваха Турция да признае геноцида на арменците.<br /> <br /> Последните страни, които говорят за геноцид, са Германия, Русия и Франция &ndash; посочи Ердоган и ги призова &quot;да изчистят петната от тяхната собствена история&quot;.<br /> <br /> Вчера турското външно министерство разкритикува Путин и германския президент Йоахим Гаук, че са използвали думата &quot;геноцид&quot; за събитията през 1915.<br /> <br /> Ердоган също така обвини Европейския съюз, чийто парламент призова на 15 април Турция да признае геноцида, че &quot;не казват истината&quot;. &quot;Ей, Европейски съюз, ние не се интересуваме какво мислите, запазете за вас вашите мисли&quot; - отбеляза той.<br /> <br /> Те имат уши, които не чуват, очи които не виждат, и езици, които не казват истината, добави Ердоган.<br /> През последните дни Турция системно изобличава декларациите, определящи като геноцид избиването на стотици хиляди арменци по време на Първата световна война &ndash; престъпление, което Турция категорично отказва да признае<br /> <u><strong><br /> По повод официалната турска реакция Дойче веле публикува днес коментар &quot;Гибелният гняв на Анкара срещу осъждането на арменския геноцид&quot;: </strong></u><br /> <br /> Турция се разгневи от това, че различни държави отбелязаха изтреблението на арменците отпреди 100 години, и още повече от това, че някои го нарекоха &quot;геноцид&quot;. Анкара смята, че несправедливо е подложена на унижение.<br /> <br /> На няколко пъти през последните седмици Турция със скърцане на зъби трябваше да приеме факта, че различни политически субекти в Европа отказват да се съобразят с нейното искане: оценките за депортациите на арменците между 1915 и 1917 да бъдат оставени изцяло на историците. Първо се изказа Папа Франциск, който употреби неприеманата от Турция дума &quot;геноцид&quot;, после същото понятие се появи в резолюция на Европарламента и на австрийските парламентарни фракции.<br /> <br /> Президентите на САЩ, Русия и Франция - Барак Обама, Владимир Путин и Франсоа Оланд също си навлекоха гнева на Анкара, защото припомниха злодеянията срещу арменците. При това Обама дори не беше споменал думата &quot;геноцид&quot; в името на близките партньорски отношения между двете страни в рамките на НАТО. За капак дойде казаното от германския държавен глава Йоахим Гаук, който в речта си пред Берлинската катедрала не се поколеба да говори за &quot;геноцид&quot;.<br /> <br /> <br /> <strong>&bdquo;Дипломатически позор&quot;</strong><br /> <br /> Турция смята подобни позиции за неприемливи. Националистът Юмит Йоздаг се разгневи на Германия, която най-малко от всички имала правото да говори за геноцид. Фактът, че го прави и дава съвети на Турция, представлявал &quot;дипломатически позор&quot;.<br /> <br /> Вицепремиерът Ялчън Акдоган препоръча на всички, които говорят за &quot;геноцид над арменците&quot; да се вгледат в собствените си проблеми и да видят как са се отнасяли към чужденците в хода на историята. С подобни аргументи турското външно министерство отхвърли и изявленията на Путин по този въпрос. С оглед на множеството руски злодеяния в Кавказ и други региони, Москва явно добре можела да разпознае кое е геноцид и кое - не, се казваше в становището.<br /> <br /> В турските медии изявленията на Гаук и на Путин бяха многократно критикувани. &quot;Грозни думи&quot; бил казал германският президент по адрес на османците, писа близкият до управляващите вестник &quot;Сабах&quot;. Вестник &quot;Миллиет&quot; пък обяви, че Гаук е предизвикал &quot;скандал&quot;.<br /> <br /> <br /> <strong>&quot;Огромен страх&quot;</strong><br /> <br /> Адвокатът правозащитник Орхан Кемал Ченгиз смята, че всичките тези обвинения издават &quot;огромен страх&quot;: &quot;В крайна сметка, съвременна Турция се гради върху изолирането на всички не-мюсюлмански малцинства. Този факт в Турция се признава само от малцина интелектуалци, но не и от широката общественост, а още по-малко от политиката&quot;, каза той пред Дойче Веле.<br /> <br /> Острите политически реакции на Анкара се посрещат добре в самата Турция. Броени седмици преди турските парламентарни избори на 7 юни, те радват най-вече националистически ориентираните избиратели. Не е изключено те да са адресирани именно към тях, с цел мобилизация на силите.<br /> <br /> Външнополитически обаче, подобни изблици на пресилен гняв повече вредят, отколкото помагат на Турция. В атакуваните от Анкара страни почти не е останал отговорен политик, който да обръща сериозно внимание на турските претенции. Освен това, неконтролираните изблици на гняв допълнително пораждат съмнения в надеждността на Турция като партньор на Запада.<br /> <br /> <br /> <strong>Курс, който води до изолация</strong><br /> <br /> Това, че турското правителство отказва да приеме оценката за &quot;геноцид&quot; над арменците, е донякъде разбираемо с оглед на вътрешнополитическата ситуация в страната и десетилетията, в които тези престъпления са били изцяло отричани.<br /> <br /> Но това, че Анкара с лека ръка си позволява почти да развали приятелството с някои от своите най-важни съюзници, само защото те не желаят да следват турската позиция по въпроса, вероятно ще даде сериозен повод за размисъл на редица западни политици.<br /> <br /> От доста време насам Турция обича да се представя пред света като регионална сила, чийто неспирен възход се блокирал единствено от чуждестранни фактори в Европа и САЩ, които се страхували от появата на силен съперник. Това твърде странно възприятие за света е и част от обяснението за остротата на актуалния спор по арменския въпрос. Не е изключено, Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието /ПСР/ да извлекат някои временни вътрешнополитически ползи от този спор, привличайки на своя страна още повече националистически настроени хардлайнери. Външнополитически обаче, този курс води само до изолация.<br /> <br /> <br /> <br /> <br />