Богомил Герасимов е дългогодишен дипломат и бивш посланик на България в Мексико. Работил е и в Индия, Индонезия, Япония, Англия. Герасимов е автор на много книги, които се радват на широк читателски интерес: "Дипломация в зоната на кактуса", "Тайнствената сила на пирамидите", "Мистерията Ева", "Бутилка с бръмбари от Бали" и други. Бил е близък приятел на Людмила Живкова и заедно с нея организира честването на 1300-годишнината на България в Мексико. Наскоро излезе трето преработено и допълнено издание на книгата му “Дипломация в зоната на кактуса”.
<em>Пред &ldquo;ШОУ&rdquo; Герасимов разкрива своите разследвания за зловещите зомбита, за които имаме само представа от филмите. Това ли са те, всъщност? Ето и неговия отговор:<br /> </em><br /> <hr /> <strong><img width="300" vspace="0" hspace="9" height="250" border="0" align="left" src="/documents/newsimages/editor/201504/Tina_19/Bogomil_vatre1.JPG" alt="Bogomil_vatre1.JPG" />- Вие имате проучвания върху възкръсналите мъртъвци или зомбитата, написали сте и книга за тях! Какво представляват те, господин Герасимов - зловещи създания с разкапващи се меса, каквито са в холивудските филми? Или&hellip;?</strong><br /> - Гледал съм холивудски филми, в които зомбитата са някакви същества, които са възкръснали мъртъвци, грозни, с разпадащи се меса, които разкъсват всичко, което срещнат по пътя си, пият кръв! Това са зомбитата според Холивуд! Всъщност зомбитата не са такива! Това е холивудска измишльотина!<br /> <br /> Прочетох репортаж в мексикански вестник, от който научих, че в един провинциален град на Хаити една майка, загубила дъщеря си - младо, красиво момиче. След една година отива на пазара в този град&nbsp;и вижда дъщеря си в компанията на един бокор или магьосник. Майката се разпищява, прегръща я, но бокорът я удря с бастуна по главата, тя пада, а той изчезва с дъщерята в тълпата! Тогава става ясно, че момичето е зомби.<br /> <br /> Аз реших да напиша криминален роман, който нарекох &ldquo;Операция зомби&rdquo;. Но трябваше да се запозная по-отблизо с положението в Хаити, с религията вуду и зомбитата. Знаех, че католицизмът е официалната религия в Хаити и че народът не вярва много на белия бог, и предпочита да се моли на своите лоа &ndash; могъщите духове на вуду. Но това не беше достатъчно. Исках да съм абсолютно сигурен, че зомбитата наистина съществуват, а не са някакви фигури от областта на фолклора. Занимаваха ме също твърденията, че в Хаити се правят &ldquo;погребения с празни ковчези&rdquo; &ndash; подобно на погребенията в мексиканската Долина на мълчанието. Получих необходимите отговори от хора, не само работили в хаитянската столица Порт о Пренс, но и живели в тази страна.<br /> <strong><br /> - Кои бяха вашите източници?</strong><br /> - Обадих се на посланика на Хаити в Мексико. Той обеща да ми изпрати материали. Но той ми изпрати пропагандна литература с изгледи от страната, с приказки за успехите й. Тогава се обадих на един приятел в мексиканския университет. Казах му, че се интересувам от зомбитата. Попитах го: &ldquo;Имаш ли някой, който би могъл да ми разкаже нещо за тях?&rdquo;.<br /> <br /> Той ми отговори: &ldquo;Ще ти изпратя един човек, от който никой в Мексико не знае повече за зомбитата и вуду религията!&rdquo;. И ми изпрати един хаитянин, който бе преподавател в мексиканския университет. Запомних само първото му име - Шарл, но не е изключено и за него да греша. Поканих го в посолството и когато той влезе в приемния салон, помислих, че съм забравил някъде способността си да говоря. <br /> <br /> Към мен със стабилна походка вървеше чернокож мъж, по-висок с цяла глава от мен! Повтарям &ndash; със стабилна походка, защото не е лесно човек да ходи с протези на двата си отрязани крака! Помагаше си с два дебели бастуна. Казах му да забрави официалностите и че аз ще го наричам просто Шарл, а за него нека бъда просто Богомил. Той се усмихна, но продължи да се обръща към мен със &ldquo;сеньор Ембахадор&rdquo;. Когато седнахме,<br /> <br /> <strong>той ми обясни как е загубил двата си крака</strong><br /> <br /> Бил е член на ЦК на Хаитянската комунистическа партия. Бягал през джунгла и блата, за да се спаси от тонтон-макутите на диктатора Дювалие, повече познат като Папа Док. Пристигнал в Мексико с&nbsp;многобройни рани, вече инфектирани, и му ампутирали и двата крака!<br /> <br /> Докато ни сервираха кафе и по чаша български коняк, аз му обясних, че, освен на приятелите си от университета УНАМ, съм благодарен и на хаитянските зомбита, които станаха причина да се запозная с такъв забележителен човек като него. Шарл ме погледна с широко отворени очи и нескрита почуда, когато подхвърлих, че зомбитата вероятно са повече измислица. &ldquo;Измислица? &ndash; възкликна Шарл. &ndash; Разбира се, че има зомбита, сеньор Ембахадор, не се съмнявайте! Но вярно е също, че не съществуват зомбита като тези в холивудските филми&rdquo;.<br /> <br /> Казах му за статията, която съм прочел във вестника - за момичето и бокора. От Шарл разбрах, че зомбитата са нормални хора, на които по престъпен начин е унищожена паметта! Това са хора, на които мозъкът им е като яйце &ndash; без гънки, без нищо. Те не знаят никого, <br /> <strong><br /> не помнят никого, не могат да говорят, могат само да изпълняват заповеди! </strong><br /> <br /> Бокорите се занимават с това! Той ми обясни, че бокорът от репортажа, който бях прочел, е превърнал хубавата девойка в зомби, за да я &ldquo;ползва&rdquo; като робиня, а това означава и сексуално. <br /> <br /> <img width="500" vspace="0" hspace="0" height="333" border="0" align="bottom" src="/documents/newsimages/editor/201504/Tina_20/Bogomil_vatre3.JPG" alt="Bogomil_vatre3.JPG" /><br /> <strong><br /> - Но как се стига дотам, как се създават зомбитата?</strong><br /> - Зомбитата се създават от бокорите &ndash; така наричат магьосниците. Вуду свещениците също знаят как нормален човек се превръща в зомби, но с такива дела се занимават предимно бокорите! Те са вещи в магии и заклинания, в тайни познания и отрови, за които фармацевтите нямат дори понятие! Тези отрови предизвикват у човека някаква форма на каталепсия, при която почти спират биологичните функции на организма. Смъртта, или подобието на смърт, може да заблуди всеки лекар, да не говорим за невежите роднини или съседи!<br /> <br /> Шарл ми каза, че такива отрови се извличат от някои редки океански риби, но най-често от една жаба с латинското наименование буфо маринус.<br /> <br /> Мистерия представлява и начинът, по който отровата се вкарва в организма! Понякога това става бързо &ndash; в храна или напитка, или по-бавно &ndash; чрез намазани с отрова предмети, до които набелязаната жертва се докосва. Университетският преподавател ми разказа за случаи, в които отровата е била пренесена от заразени кокошки. На животното му няма нищо, но поразяващото въздействие се проявява върху човека, който го изяде. Отровата предизвиква привидна смърт и близките погребват жертвата&hellip; <br /> <br /> <strong>- И след това?!</strong><br /> - Ден след заравянето в гроба бокорът изважда трупа и налива в устата му неидентифициран антидот, който възстановява жизнените функции. Но мозъкът е безвъзвратно увреден. Съществото, което се превръща в зомби, продължава да живее, но вече е със загубен интелект, лишено е от памет и разума си на човек. Не се различава много от животните.<br /> <strong><br /> - Може ли да се помогне на такъв &ldquo;зомбиран&rdquo; човек?</strong><br /> - Шарл смята, че медицината е абсолютно безпомощна да върне човешкото в едно зомби! От други автори знам, че ако трупът се извади от гроба до 8 часа след погребението и веднага му се налее в устата съответен антидот, има някакви шансове за частично възстановяване. Но кой лекар знае / и има под ръка/ съответен ефикасен антидот за непозната отрова?! Всяко закъснение е фатално, мозъчните клетки умират бързо! Не е известен случай на възстановило се зомби след еднодневен престой в гроб!<br /> <br /> <strong>- След всички проучвания, вие написвате и вашия роман&hellip;</strong><br /> - Аз написах своя криминален роман &ldquo;Операция зомби&rdquo;. Пиер, главният герой в него, отлично познава не само религията вуду, но и методите на хунганите и бокорите, т.е. на свещениците и на магьосниците. Той не може да прежали годеницата си Ти-Нел, превърната в зомби от бокора Тчолите. Не се съмнява, че Ти-Нел е осъдена и ще бъде принесена в жертва в някоя от зловещите церемонии. Тези зловещи церемонии по правило се провеждат нощем, на някоя отдалечена поляна в джунглата.<br /> <br /> <img width="500" vspace="0" hspace="0" height="300" border="0" align="bottom" src="/documents/newsimages/editor/201504/Tina_20/Bogomil_vatre2.JPG" alt="Bogomil_vatre2.JPG" /><br /> <strong><br /> - Има ли нещо зловещо във вуду религията?</strong><br /> - За мнозина вуду е вяра на примитивни туземци, на чернокожи роби, които се подчиняват на идоли и черни магии, и изпадат в транс под ритъма на тъпаните &ldquo;там-там&rdquo;. Истината обаче е друга &ndash; вуду е организирана религия като всички останали. Християните отправят молитви към своя бог, като ги изговарят или пеят. Чернокожите го правят по същия начин, но те и танцуват. За тях танцът е въпрос на темперамент, на чувство, на средство за контакт и убеждаване. Но целта винаги е една и съща &ndash; да се благодари на бога или боговете и да им се поиска помощ или закрила. Така са облекчавали мъката си, съхранявали са надеждата. Робите са се събирали нощем... <br /> <br /> <strong>- Защо нощем? </strong><br /> - Няма нищо подозрително и зловещо в това! Нощта е закрилница на всички преследвани. Тя е единственото свободно време за робите... <br /> <br /> <strong>- В християнската религия, като дойде Страшният съд, мъртвите ще възкръснат, за да се изправят пред него. Това зомбита ли ще бъдат?!</strong><br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>- Зомбита навсякъде, зомбита безкрай! <br /> </strong></span><br /> Страшният съд ще ги произведе, след като започне от началото на новата ера, която ние наричаме след Христа. А масовото производство на зомбита ще се случи на Съдния ден, когато ще възкръснат всички мъртъвци. Ето, например, какво се пророкува в <br /> <br /> Третата книга на Ездра /Глава 14/:<br /> 35 стих: &bdquo;Защото след смъртта ще настане съд, когато ще оживеем, - и тогава имената на праведните ще се обявят и делата на нечестивците ще се покажат&rdquo;.<br /> <br /> Уместно е да спомена в същия контекст и съживяването на прословутия Лазар, описан в глава 11 от Евангелието на Йоана:<br /> &rdquo;43. Като каза това, извика с висок глас: &bdquo;Лазаре, излез навън!&rdquo;<br /> <br /> 44. И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето, забрадено с кърпа. Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи.&rdquo;<br /> <br /> КАК ДА ХОДИ? КАТО ЗОМБИ, НАЛИ?<br /> <br /> Аз не се съмнявам, че си навличам с тези думи гнева на ангелите, които записват в специална тетрадка всички деяния на човеците &ndash; и моите в това число. Вероятно най-много съм разгневил онези, които подготвят заседанията на Страшния съд с моето незачитане на поръката, изречена от най-светия апостол Павел в посланието му до римляните да се подчиняват на върховната власт /Глава 13/:<br /> <br /> &bdquo;1... Защото няма власт, която да не е от Бога.<br /> Усещам как на това място от някакво сметище в Отвъдното кимват по няколко пъти одобрително Хитлер, Сталин и другите като тях.<br /> <br /> Пак Павел покрай римляните призовава и мен /Глава 13/ да не се противя на властта, защото<br /> <br /> 2. ... ония, които се противят, ще навлекат върху си осъждане&rdquo;.<br /> <br /> Няма нищо в поведението на Лазар, което да показва, че няколкото дни след смъртта не са го превърнал в зомби! Но сам апостол Павел предупреждава, че важното е да се вярва и да не се задават въпроси...<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА<br /> <br /> </strong><br />