24.4.1980 г.: Започва операция „Орлов нокът” по освобождаването на 53 американски заложници в Техеран

<strong>Предходни събития<br /> </strong><br /> Към края на президентството на Джими Картър САЩ преживяват истински шок. Той е свързан с дошлите на власт в Иран ортодоксални ислямисти, които обявяват САЩ за &quot;царство на Сатаната&quot;.<br /> <br /> Следва заложническата драма в американското посолство, започнала на 4 ноември 1979 г., когато група фанатизирани ортодоксални ирански студенти, директно манипулирани от аятолах Хомейни, обсаждат американското посолство в Техеран.<br /> <br /> След двучасови схватки с морските пехотинци, които охраняват сградата, тълпата нахлува в посолството, неговите служители са пленени в нарушение на всички дипломатически правила и Виенските конвенции. Шестима американци успяват да избягат през задната врата и намират убежище в канадската дипломатическа мисия.<br /> <br /> Похитени са 66 служители. Окупаторите искат в замяна на освобождаването на заложниците предаването на Революционен трибунал на избягалия шах Реза Пахлави, който се намира в болница в Ню Йорк, и връщане на заграбените от него богатства.<br /> <br /> Ислямистите-студенти още в първите седмици освобождават всички чернокожи, които според тях страдат достатъчно в Америка. Освобождават и всички жени, заявявайки, че Ислямът уважава жените. Това са добри медийни ходове, предвид огромното внимание към Иран. В посолството остават само бели мъже-християни.<br /> <br /> Според бившия президент Бани Садр окупацията на посолството е трябвало да приключи за четири дни. Тя обаче продължава повече от година. Освен че по същество е политическо противоборство между САЩ и Ислямската република, тя е и част от сложната битка за надмощие между различните кланове, които си оспорват властта в Техеран.<br /> <br /> На свой ред следва неуспешната операция за спасяването на заложниците, известна като &ldquo;Орлов нокът&rdquo;, лично одобрена от президента Джими Картър. Тази му грешка става причината заложниците да са държани в плен 444 дни и пуснати чак на 20 януари 1981 г. &ndash; само 12 минути след края на речта на новия президент Роналд Рейгън.<br /> <br /> <strong>Операция &bdquo;Орлов нокът&rdquo;<br /> </strong><br /> Инцидентът в Техеран със заложниците взривява гражданското общество в САЩ, тъй като показа безсилието на световния лидер да защити своите поданици от посегателството на недружелюбна държава.<br /> <br /> На 6 ноември полковник Чарлз Бекуит е привикан в Пентагона и му е поставена задача да разработи операция по освобождаването на заложниците. Въпреки песимизма си дисциплинираният воин започва разработката. Оказва се, че съмненията му са основателни. Най-близката до Техеран авиобаза е в Турция на 700 км., но в това направление иранската ПВО е по-добра и по-плътна. Затова Бекуит се насочва към старо британско летище в Оман.<br /> <br /> Планирането по необходимост ляга на редица случайни стечения на обстоятелства и по-скоро са нужни магии и чародейци, отколкото оръжия и войници. Една от най-трудните пречки е разделянето на 53-мата заложници в две различни сгради в столицата.<br /> <br /> За участие в операцията са привлечени 8 хеликоптера RH-53D от ВМС с екипажи от морската пехота, които трябва да извозят спасените. От ВВС участват 11 самолета: 3 са спецназовските МС-130Е, 3 въздушни цистерни ЕС-130, 3 &bdquo;летящи батареи&rdquo; с мощно оръдейно-картечно въоръжение АС-130 и 2 огромни военнотранспортни самолета С-141 &bdquo;Старлифтер&rdquo;. Отделно са 3 специални въздушни командни пункта ЕС-130Е, които не навлизат над иранска територия. В Техеран са изпратени специални агенти за събиране на разузнавателна информация.<br /> <br /> Планът се свежда до следното: В първата нощ три МС-130 превозват до Иран 118 бойци на &bdquo;Делта&rdquo;. След тях кацат три ЕС-130 и дозареждат с гориво вертолетите, пристигнали от авионосеца &bdquo;Нимитц&rdquo;. Веднага след дозареждането вертолетите качват спецназовците и ги откарват в покрайнините на Техеран, където ги посрещат тайни агенти и ги укриват до следващата нощ.<br /> <br /> През втората нощ МС-130 и ЕС-130 отново се отправят на рейд в Иран към летище Манзари. Там 100 рейнджъра овладяват пистата и я удържат до кацане на С-141 за освободените заложници. Три АС-130 осигуряват прикритието на рейнжърите в Манзари, като поддържат операцията на &bdquo;Делта&rdquo; и предотвратяват всеки опит за противодействие на иранските ВВС от авиобаза Мехрабад.<br /> <br /> Групата &bdquo;Делта&rdquo; на шест камиона в съпровождане на агенти на ЦРУ в това време прониква в Техеран, превзема с щурм посолството, освобождава заложниците и с вертолети от разположеното край посолството футболно игрище се евакуират в Манзари. Там всички се прехвърлят на С-141 и напускат Иран. Вертолетите подлежат на унищожаване.<br /> <br /> За цялата операция са отделени 36 часа. За тренировка е използван специален лагер, тъй като Форт Браг е следен денонощно от съветски спътници. На тренировките особено внимание е отделено на проникване в помещения, използването на оръжия със заглушител, атака през прозорци и от покрив на сграда.<br /> <br /> След като операцията на няколко пъти е отлагана, най-сетне на 24 април 1980 г. от самолетоносача &quot;Нимиц&quot; излитат 8 вертолета RH-53D Sea Stallion и се насочват към изоставеното летище в пустинята.<br /> <br /> За сполучливо изпълнение на операцията са необходими поне 6 вертолета. От излетелите 8 вертолета един е изоставен по пътя заради повреда на носещия винт и екипажът му е прибран от другите вертолети, още един се губи в пясъчната буря и се връща назад. Така с възможните резерви е приключено.<br /> <br /> Сериозните несполуки обаче започват още с кацането - избраното за временна база уж пусто място всъщност се оказва на оживено шосе, като операцията веднага е демаскирана.<br /> <br /> Отначало на командосите се натъква автобус с 43 души. Задържат го. След минута изскача цистерна с гориво, тя отказва да спре и се налага да стрелят по нея с противотанкова установка. Шофьорът оцелява и избягва с попътна кола, загива спътникът му. Издига се стълб от пушек, който е засечен на 70 км.<br /> <br /> На трети вертолет след кацането са констатирани проблеми с хидравликата. Големият фал обаче идва от най-невероятно място: при дозареждането един вертолет RH-53D се блъска в самолета-цистерна ЕС-130 и те пламват. Загиват осем летци &ndash; 5 от самолета и 3 от вертолета.<br /> <br /> При разчета на акцията са планирани поне 6 вертолета да вземат от Техеран участващите в операцията командоси и освободени заложници. Според Бекуит не е реално това да стане с 4 машини и той дава отбой.<br /> <br /> В пустинята са изоставени невредими всичките 4 вертолета, труповете на пилотите и на другите членове на екипажите, секретната документация по провеждане на операцията.<br /> <br /> Провалът на &bdquo;Орлов нокът&rdquo; е категоричен и пълен! Следва обаче да се добави, че според експерти в случай на успех операция &bdquo;Орлов нокът&rdquo; е можела да доведе до огромен брой жертви сред иранците и до непредсказуеми последици в международните отношения.<br /> <strong><br /> Последствия</strong><br /> <br /> На следващия ден ирански патрул открива изгорелите останки от вертолет и самолет, както и 4 напълно изправни вертолета, които после влизат в състава на иранските ВВС.<br /> <br /> Заснетият материал обхожда целия свят и слага край на кариерата на най-малко виновния за провала - планиращият операцията полковник Чарлз Бекуит е пенсиониран.<br /> <br /> По думите на Бани Садр в Париж в хотел &bdquo;Крийон&rdquo;, а след това в хотел &bdquo;Рафаел&rdquo; в третата седмица от октомври 1980 г., се срещат пратениците на бъдещия американски президент Роналд Рейгън с тези на аятолах Хомейни. Пак според Садр преговорите са водени от Джоржд Буш-баща, по онова време е кандидат-вицепрезидент, и бъдещият директор на ЦРУ Уилям Кейси. Никога не става ясно каква е мизата в пазарлъка.<br /> <br /> Според различни източници на Техеран са обещани оръжия и части за авиацията на страната. Заложени са основите на бъдещият скандал &bdquo;Ирангейт&rdquo;. Междувременно се случва едно друго сериозно събитие: на 22 септември избухва войната между Иран и Ирак, който по онова време е подкрепян от арабския свят и от Запада. Така че заложниците стават за Иран стратегически залог.<br /> <br /> Иранците избират сполучлив момент, в който да освободят заложниците си. Те умишлено играят с картата &bdquo;Рейгън&rdquo; още преди неговото избиране за президент на 4 ноември 1980 г. Джими Картър няма да има втори мандат. Кризата със заложниците слага окончателен край на неговото президентство и унижава Америка. Картър ще изпие горчивата чаша до дъното.<br /> <br /> Тъй като провалът идва само 6 месеца преди изборите, той не отшумява преди тях и Джими Картър ги губи, прощавайки се с така мечтания втори мандат в Белия дом.<br /> <em><br /> Материалът е подготвен от Ганчо Каменарски</em><br /> <br />