На 20 април 1949 г. възниква така нареченият „Инцидент на Янцзъ”, когато в долното течение на река Янцзъ започва престрелка между батареи на Китайската народоосвободителна армия (КНОА) и кораби от кралските ВМС, при която британците позорно бягат.
<strong>Битва<br /> </strong><br /> Сутринта на 20 април 1949 г. британската фрегата &bdquo;Аметист&rdquo; се отправя на запад срещу течението на Янцзъ от Шанхай към Нанкин (Нандзин), отстоящ на около 200 км., за да смени ескадреният миноносец &bdquo;Консорт&rdquo;, охраняващ британското посолство.<br /> <br /> В това време комунистите, преследващи гоуминдановците на Чан Кайшъ, овладяват северния бряг на реката и се подготвят да я форсират. В 8:30 часа, след изстрели от стрелково оръжие, се раздава залп от полева артилерия, като снарядите падат във водата пред фрегатата. Предполагайки, че залпът е предназначен за гоуминдановците на южния бряг, екипажът провесва големи британски флагове и ускорява хода на кораба.<br /> <br /> След час, когато &bdquo;Аметист&rdquo; преминава покрай Цзянъин, по него открива огън друга батарея. Вторият залп сериозно поврежда рулевата рубка и капитанския мостик, ранявайки смъртоносно командира на кораба лейтенант-командър Бърнард Скинър и първия лейтенант Джефри Уестън, преди те да успеят да заповядат откриване на ответен огън.<br /> <br /> Следващите снаряди повреждат генератора и двигателя, убиват корабния лекар и неговия помощник. Жирокомпасът и системата за управление на огъня също излизат от строя. &bdquo;Аметист&rdquo; се превръща в лесна мишена.<br /> <br /> Корабът засяда на плитчина в положение, позволяващо му да стреля само с две кърмови оръдия, като едното скоро излиза от строя. След известно време лейтенант Уестън заповядва огънят да бъде прекратен, като се надява китайците да отговорят по същия начин. Обаче артилерийският обстрел продължава. Здравите членове на екипажа получават пушки и картечници.<br /> <br /> Уестън заповядва по-голямата част от екипажа да бъде евакуирана с плаване, а ранените са превозени с единствената оцеляла лодка: 59 членове на екипажа и 4 китайски помощници се добират до южния бряг, но част от от мораците са убити от картечния огън на комунистите.<br /> <br /> Към 11 часа артилерийският обстрел, освен снайперските изстрели, се прекратява, загубите на британците възлизат на 22 убити и 31 ранени. На борда остават 52 членове на екипажа, като 12 от тях са ранени. &bdquo;Аметист&rdquo; получава над 50 пробойни и моряците се заемат да оправят повредите под ватерлинията.<br /> <br /> В това време &bdquo;Консорт&rdquo; с максимална скорост се спуска по течението от Нанкин към мястото на инцидента. Достигайки до мястото, той открива бегъл огън по северния бряг, но се оказва под ураганен огън и отминава на изток, без да успее да вземе фрегатата на буксир. Убитите 10 души от екипажа и 3 ранени, както и сериозните повреди, принуждават ескадрения миноносец да продължи плаването към Шанхай.<br /> <br /> На 22 април Уестън вади &bdquo;Аметист&rdquo; от плитчината и го извежда извън досегаемостта на китайските оръдия. Същия ден командването на кораба е поето от британския военноморски аташе капитан-лейтенант Джон Керънс.<br /> <br /> На 26 април тежкият крайцер &bdquo;Лондон&rdquo; и фрегатата &bdquo;Черен лебед&rdquo; под командването на вицеадмирал Мадън се опитват да си пробият път към &bdquo;Аметист&rdquo;. Крайцерът попада под огъня на замаскираните батареи и се отбранява с тежката си, средната и зенитната артилерия. В недостатъчното пространство за маневриране морският кораб получава изключително тежки повреди, включително са изкарани от строя 3 оръдейни кули.<br /> <br /> Преди да измине последните 15 мили (28 км.) до &bdquo;Аметист&rdquo;, &bdquo;Лондон&rdquo; завива обратно, но скоро е обхванат от пожар. Следващата го фрегата &bdquo;Черен лебед&rdquo; загубва 7 души. Същия ден Чърчил иска от парламента да изпрати на мястото на инцидента 2 самолетоносача.<br /> <br /> <strong>Последствия</strong><br /> <br /> През следващите 3 месеца &bdquo;Аметист&rdquo; стои под наблюдението на части на КНОА, като през това време гоуминдановците отстъпват от Нанкин. Преговорите на Керънс с комунистите не довеждат до резултат, тъй като те настояват на вината на британците в инцидента. Според тях договорът с републикански (чанкайшистки) Китай със западните държави (в частност на въвеждане на военни кораби в Янцзъ) не е валиден за комунистически Китай и &bdquo;Аметист&rdquo; е навлязъл в реката незаконно.<br /> <br /> Китайските комунисти също така обвиняват членовете на екипажа, че те уж първи са открили огън. Чак през 1988 г. китайски военачалник признава, че те първи са започнали стрелба.<br /> <br /> На 30 април 1949 г. комунистически Китай поисква от западните държави да изтеглят своите войски от тяхната територия.<br /> <br /> Едва на 30 юли &bdquo;Аметист&rdquo; под прикритието на тъмнината и на един товарен кораб вдига котва, а на следващото утро излиза в морето, където се среща с &bdquo;Консорт.&rdquo;<br /> <br /> Фрегата е ремонтирана и служи във флота още 7 години. &bdquo;Лондон&rdquo; обаче получава твърде сериозни повреди, което се прибавя към 20-годишната му служба, и адмиралтейството го бракува.<br /> <br /> В инцидента британците дават 43 жертви и 88 ранени. Китайците печелят тактическа победа, но признават за себе си загуби от 252 души.<br /> <br /> <em>Публикацията е подготвена от Ганчо Каменарски</em><br />