На брега на река Иравади в област Мандалай, Мианмар се намира древния исторически град Баган. От 9-ти до 13-ти век той е бил столица на Кралство Паган, както политически, икономически и културен център на Империя Паган. По време на разцвета на кралството между 11-ти и 13-ти век, владетелите от Баганската династия издигнали в равнината над 10 000 храма, ступи, пагоди и манастири. От тях около 2 200 са запазени и до днес. По-малките са обрасли с трева, но други като централният храм Ананда са не само грандиозни по своето същество, но и са образец за много от другите сгради в по-късен етап.
Ананда е построен през 1091 г. от крал Анаврахта, като стените на централната част са 53 м, а височината му е 10,8 м. Всяка стена има врата, а шестте тераси на храма намаляват последователно.<br /> <br /> Колоната на Мязеди, която е тукашният вариант на Розетския камък, е друга голяма забележителност в археологическия комплекс. По нея има запазени надписи на четири езика &ndash; бирмански, пуй, пали и мон. След откриването на колоната през 1917 г. учени се амбицират да разшифроват посланията на непознатата дотогава писменост пуй. Самата колона е разположена в ступа, носеща същото име. В храма могат да се видят още стотици надписи, антики и скулптури, открити при археологическите разкопки на това място.<br /> <br /> Типичен пример за по-късния период на местната религиозна архитектура е храмът Гавдавпалин, построен от крал Нарапатиситху към 11 в. и завършен малко по-късно от сина му. От височките части на храма може да се види красивата панорама на река Иравади.<br /> <br /> Не по-малко атрактивен е и храмът Маха Бодхи, който е копие на индийският религиозен дом в Бодгая, в индийския щат Бихар. Това светилище изпъква сред останалите постройки в Баган с уникалната си архитектура, проектирана и издигната в началото на 13 в., съобщава hobyto.com <br /> <br /> Множеството дворцови конструкции, ступи и руини на азиатската религия в Баган превръщат мястото в най-големия будистки храмов комплекс в света. През 1990 г. правителството на Мианмар прави опит да възстанови доста от повредените пагоди, но не спазвайки оригиналните архитектурни стилове и използвайки съвременни материали то си навлича неодобрението на много историци и защитници на културни ценности от цял свят. Безотговорният акт на правителството не останал неподминат и Баган трябвало да плати цената, когато ЮНЕСКО не го включил в списъка със световното историческо наследство заради факта, че някои от храмовете са реновирани по неустановени исторически модели./БЛИЦ&nbsp;<br /> <br />