Прокобата на диаманта: Мъжа убих, момичето опозорих!

Двамата стават най-издирваните хора през пролетта и лятото на 2000 г. В края на лятото Людовик, или както още го наричат Любо, застрелва съратника си. Осъден е на доживотен затвор. Днес, 12 години след като е прекарал сам в килията на Пловдивския затвор, се разкайва за миналото си. Надява се да бъде помилван. <br /> <br /> &quot;Лежах насред нивите, когато си отворих очите и дойдох на себе си. Бях сама. Мислех си, че няма да оживея. Със сетни сили изпълзях, влачех се през нива с жито. Стигнах до шосета и започнах да махам на колите. Един автомобил спря и ме качи. Едва дишах. Оказа, че шофьорът бил полицай. Закара ме в болницата. Там се събраха лекари, дойдоха полицаи, на които разказах, че съм изнасилена, а приятелят ми - убит.&quot; Думите са на 18-годишната тогава Руждие от първомайско село, която във фаталния 13 май 2000 г. е била с приятеля си Севгин Мюмюн в неговата кола. <br /> <br /> Двамата ходили на дискотека. Когато излезли, решили да тръгнат към Първомай. Спрели обаче на отбивката за Бяла река да си поговорят. Там ги засекли Людовик и Сладкото. Те пък се връщали от Кърджали. Ходили там да продават диамант, но не успели да намерят сервитьора, който търсел скъпоценни камъни, и се изнервили. Нямали никакви пари. Людовик дори се отбил при свой роднина полицай и го помолил да му даде 20 лева за бензин, за да се приберат в Хисаря. <br /> <br /> &quot;Бях задрямал на дясната седалка. Сладкото караше шкодичката. В просъница чух как изсвири с клаксона на спрялата кола. Спря до тях. Не му знаех намеренията, но тръгнах след него. Видяхме в автомобила момче и момиче. Сладкото потропа на прозореца. Оттам слезе Севгин, здраво момче беше. Двамата си размениха реплики. Сладкото извади пистолет и го застреля&quot;, разказва Людовик. Щом Севгин се строполил на земята, Иван гръмнал още веднъж. <br /> <br /> &quot;Стана бързо, не можех да се намеся по никакъв начин. Видях как Руждие си свали пръстените, хвърли ги на задната седалка&quot;, казва Людовик. После Сладкото счупил прозореца с пистолета. Измъкнал момичето навън и го изнасилил. Предупредил я да не се дърпа, иначе ще я прати за проститутка. Предложил на Людовик да направи същото. После вързал краката и ръцете на Руждие с въже, порязал я с нож по тялото. &quot;Искам да остана жива, не ме убивайте&quot;, молела се младата жена. Людовик твърди, че искал да спаси Руждие. Не бил изпълнил предложението на Сладкото и той да се гаври с нея. <br /> <br /> &quot;Легнах върху нея, но да дам указания какво да прави. Тя не ме послуша&quot;, казва Людовик. Толумов твърди, че Сладкото искал да я застреля, но той сложил стъкълца в пълнителя на пистолета, за да не гръмне. После убедил авера си, че Руждие била шашната, няма да ги разпознае и трябва да бягат, защото на разклона за Бяла река дежурели полицаи. Взели двата мобилни телефона на Севгин, автокасетофона, златните пръстени и 20 лева. Качили са не шкодата и потеглили за Хисаря. На другия ден Сладкото продал джиесемите в Пловдив, а бижутата подарил на негова приятелка. <br /> <br /> &quot;Не съм молила Толумов да запази живота ми, защото едва ли щеше да го направи. Той не спря Иван, не трябва да бъдете снизходителни към него&quot;, заявява в съдебната зала Руждие. <br /> <br /> Месец по-късно двамата отиват на Беклемето. Сладкото споделя с Людовик, че бил скрил в урва автомат и пистолет. На 6 юни 2000 г. трима туристи се разхождат на прохода, когато срещу тях се изправят двамата мъже. Те ги заплашват с пистолет, след което ги обират. <br /> <br /> Не след дълго следва нова ужасяваща вест. На 12 юли 2000 г. на Беклемето са застреляни немските туристи Кристиян Херлан и неговата 28-годишна приятелка Хайдрун Голомб от град Касел. Чужденците идват в България да разгледат забележителностите. Минават през Беклемето. Решават да слязат да се снимат за спомен до чешмичката. Иван дебне в храстите. Щом чува чужда реч, изскача. С пистолет първо екзекутира Кристиян, а после - Хайдрун. Трупа на жената качва в колата и оставя в канавка до село Павел баня. Кристиян захвърля в урвите на Беклемето.<br /> <br /> &ldquo;Той беше озверял, не спираше да върши престъпления&rdquo;, казва в съда Людовик. Уплашва се, че Сладкото може да го убие, за да не оставя свидетели. Напрежението между двамата расте. На 15 юли 2000 г. Сладкото предлага на Людовик да отидат и да вземат скрито оръжие в нива край Хисаря. По време на пътуването с Толумов е и неговата приятелка Таня от Пловдив. Тримата седнали да пият кафе. &quot;Сладкото започна да се прави на мъж, хвалеше се колко убийства е направил. Гледаше приятелката ми, което ме подразни. Тя беше намазана пловдивчанка, не някаква селянка. Ядосах се&quot;, признава днес Людовик. Спират край Хисаря. Толумов застрелва Сладкото. Твърди, че го направил при самоотбрана. Месец по-късно е задържан за убийствата и грабежите и осъден на доживотен затвор. <br /> <br /> Людовик Толумов е преуспяващ бизнесмен в Хисаря в началото на демокрацията. Дотогава работил като шофьор в ДАП-Баня. Прекарвал инертни материали за строежа на блоковете в ЖР &quot;Тракия&quot;. За кражба на 60 торби от тях е осъден на няколко месеца затвор. Там се засича със Сладкото, но двамата се познават, защото са от едно село. Като напуснал затвора, се захванал с търговия в Сърбия. Първоначално продавал лагери за машини. Тук купувал бройката за една марка, а там предлагал за 7 марки. С партньорката му делели парите на хавлиена кърпа. <br /> <br /> &quot;Слагах ръката наполовина на пачките и тези за мен, другите за нея. Натрупах средства. Бях доволен от живота. Но може би от свободията започнах да вървя по кривите пътеки&rdquo;, обяснява Людовик Толумов. След това заминал да работи в Австрия. Там на един от пътническите терминали се запознал с немски шофьор. Той го запалил за работа в Намибия. Людовик си извадил виза и заминал. В африканската страна намерил работа като монтьор на автомобили, лодки и камиони в къщата на бизнесмен. Хората живеят в островни лоджии. Придвижването става с лодки. <br /> <br /> &quot;Запознах се с работници от диамантените мини, на които пренасях хашиш, емфие и алкохол. Те не ми даваха пари, а ми се отплатиха с няколко нешлифовани малки диаманта. Беше ми потръгнала работата, но синът ми се обади за проблеми вкъщи. Трябваше спешно да се връщам. Събраните пари дадох за билети, а като се върнах без средства, се чудех накъде да поемам. В Хисаря един ден срещнах Иван Сладкото, който познавах като дребен престъпник, обираше лавки. Видя ми се солиден, загладен, защото си бе купил кола и го караше шофьор&rdquo;, спомня си Людовик. Нямал пари, но пък не искал да търси помощ от роднини и приятели в Хисаря. <br /> <br /> &ldquo;Как да поискам. Бях горд и наперен, а хората знаеха, че се справям. Не желаех да се знае, че имам диаманти. Защото се бяха появили първите &ldquo;борчета&rdquo; в Пловдив, щяха да притесняват семейството ми. Иван каза, че познавал баровец в Кърджали, който бил сервитьор. Споделих му за камък. Чудех се какво да правя, нямах пари. Не успяхме да го намерим човека. Носехме диаманта в джоба, бяхме изнервени, когато срещнахме Севгин и Руждие в колата&rdquo;, разказва Людовик. <br /> <br /> Спряната кола на отбивката променя завинаги живота му. Съжалява за случилото се, но с дарителството смята да изкупи греховете си. Ако един ден излезе на свобода.<br />