На 18 април 1941 г. пилотът Фритц Вендел изпълнява първия полет на експерименталния прототип на Месершмит 262, станал впоследствие първият в света сериен реактивен самолет и първият в света реактивен самолет, участвал в бойни действия. В този полет обаче на машината (още с опашно колело!) е монтиран 12-цилиндров бутален двигател Jumo 210 G с мощност 750 к.с., заради задръжки с разработването на реактивните двигатели.
<strong>История<br /> </strong><br /> През 1938 г. по поръчка на Райхсминистерство на авиацията на Германия, фирмата на Вилхелм Месершмит започва по Проект 1065 за разработването на експерименталния самолет Me 262 Schwalbe (Лястовичка) за полетни изпитания на турбореактивни двигатели BMW 003 с теглителна сила 600 кг. BMW е трябвало да достави тези двигатели до края на 1939 г., но това не става.<br /> <br /> Що се отнася до експерименталния самолет, то инженерите още в началото залагат в неговата конструкция възможността той да се доработи до сериен боен изтребител.<br /> <br /> Едва в края на март 1942 г. на самолета монтирани два реактивни двигателя на BMW с тяга едва по 460 кг. При пробен полет същия месец единият двигател се разрушава, но благодарение на запазения като резерв витлов мотор машината се приземява невредима.<br /> <br /> На 18 юли 1942 г. Фритц Вендел изпълнява първия полет на Ме 262 само с реактивни двигатели Юмо 004, които обаче се оказват много капризни и с малък работен ресурс. (Изпреварва с почти 9 месеца британския Глостер &bdquo;Метеор&rdquo;.)<br /> <br /> Вторият поръчан модел е завършен през октомври 1942 г., а през май следващата година четвъртият готов екземпляр е изпробван от генерал-майор Адолф Галанд, командващ изтребителите на &quot;Луфтвафе&quot;. Според очевидци Галанд е силно впечатлен от новата машина.<br /> <br /> През ноември 1943 г. Ме 262 е демонстриран в Инстербург и пред Хитлер, който обаче не е така въодушевен и пита дали самолетът не може да бъде приспособен да носи бомби. Райхсмаршал Гьоринг отговаря положително, след което фюрерът възкликва: &quot;Най-сетне светкавичният бомбардировач!&quot;<br /> <br /> Въпреки някои критики и протести от страна на военните, Хитлер благославя масовото производство на Ме 262, но с изричното условие самолетът да се използва основно като изтребител-бомбардировач. Това еднолично решение е съдбовна стратегическа грешка, понеже заради сравнително ограничената видимост от пилотската кабина към земята Ме 262 показва слаба резултатност при поразяване на земни цели.<br /> <br /> Втори недостатък е, че при голямото натоварване с бомби максималната скорост 870 км/ч на 6000 метра височина намалява поне с 200 км/ч. Така революционният изтребител губи предимствата си и влиза в скоростния диапазон на стандартните изтребители, което прави неговата бомбардировъчна версия &quot;Щурмфогел&quot; (&quot;Буревестник&quot;) уязвима за съюзническите самолети.<br /> <br /> Експлоатационното състояние на Ме 262 е достигнато чак в средата на 1944 г., като е представен на 30 юни. В сравнение със съюзническите си съвременници, включително и реактивния Глостер &quot;Метеор&quot;, е много по-бърз и по-добре въоръжен.<br /> <br /> Независимо от Месершмит, по такава разработка работи и германската фирма Хайнкел. Тя произвежда модела He 280 с два турбореактивни двигателя Хайнкел HeS-8, но този самолет не успява да издържи на надпреварата с Месершмит и през пролетта на 1943 г. работата по него е прекратена.<br /> <br /> <strong>Бойни изяви</strong><br /> <br /> По време на войната са произведени общо 1433 броя от Ме 262, от които обаче едва 200 - 250 са в оперативна готовност в частите на &quot;Луфтвафе&quot;, като едновременно могат да се използват не повече от 100. Много от произведените машини не са доставени своевременно на фронта, десетки са разрушени на земята при съюзнически нападения още в заводите. Освен масираните бомбардировки на съюзниците във втората фаза от войната, причина е и липсата на достатъчно гориво и резервни части, както и в грешките на набързо обучаваните пилоти. Но основният пропуск си остава наложеното от фюрера грешно предназначение.<br /> <br /> Военното ръководство на Райха на няколко пъти прави неуспешни опити да върне Ме 262 към същинското му предназначение за боен изтребител, където би имал безспорно предимство във въздушните боеве със съюзническите ескадрили. Не случайно ген. Галанд през пролетта на 1944 г. заявява, че един Ме 262 е по-ценен, отколкото пет от витловите изтребители Ме 109.<br /> <br /> На 19 април 1944 г. е сформирано първото пробно подразделение с Ме 262, а първата въздушна победа е удържана на 8 август с.г. от лейтенант Йоахим Вебер над бомбардировач &bdquo;Москито&rdquo;.<br /> <br /> Едва през март 1945 г. Луфтвафе е в състояние да проведе широкомащабни атаки срещу съюзниците. На 18 март 32 Ме 262 прехващат формация от 1221 бомбардировача и 632 ескортиращи изтребителя. Те свалят 12 бомбардировача с цената на три загубени Ме 262.<br /> <br /> В листата на най-добрите пилоти на Ме 262 първите 28 от тях удържат общо 235 победи. Лидери сред са:<br /> - старши лейтенатант Курт Велтер с 20 победи (от общо 63;<br /> - подполковник Хайнрих Бер с 16 победи (от общо 220), летящ на Ме 262 от 1945 г.<br /> - капитан Франц Шал с 14 победи (от общо 137).<br /> <br /> <strong>Ме 262 през погледа на съюзниците<br /> </strong><br /> Ме 262 бързо става известен сред съюзните сили, въпреки използването му предимно като скоростен бомбардировач. Отделни сведения американците получават чрез разузнаването си още по време на тестовите полети. Съюзниците изпитват изключителните му способности и при единични въздушни боеве, когато се проявяват съществените предимства на германската машина - изключителна бързина, отлична аеродинамика и никакво затормозяващо витло.<br /> <br /> Капитан Джеймс Финеган от американските ВВС свидетелства: <em>&quot;Чухме за първи път за Ме 262 през октомври 1944 г. Германците казаха, че това е реактивен самолет, най-бързият в света. Не изпитвахме страх да умрем, ако видим този самолет. По това време вече знаехме, че ще спечелим войната и че пилотите срещу нас са предимно деца. С изключение, разбира се, на отряда на ген. Галанд (Jagdverband 44), който е разположен на Западния фронт. И когато сетне за първи път видях Ме 262, не можех да повярвам на очите си, такъв ад беше! Дотогава го знаех само на схема, а и никога не сме получавали никакви други указания за него освен просто: &quot;Внимавайте с тези неща!&quot;</em><br /> <br /> Капитан Финеган е убеден, че ако Хитлер се е вслушал в думите на Галанд за използването на Ме 262 още преди да започнат масираните бомбардировки по петролната инфраструктура, американците несъмнено пак са щели да спечелят войната, но &quot;щеше да бъде много тежко&quot;.<br /> <br /> Във въздушен бой, когато Ме 262 се пилотира грамотно, той наистина се оказва труден за противодействие поради своята висока максимална скорост от 870 км/час. Пилоти на &bdquo;месершмита&rdquo; твърдят, че са свалили общо 509 съюзнически самолета (макар понякога да изказват и по-високи претенции) срещу загубени около 100.<br /> <br /> Съюзниците противодействат на потенциалната му ефективност във въздуха, като безкомпромисно атакуват самолета на земята или докато той се подготвя за излитане или кацане. В крайна сметка, Месершмит 262 оказва незначително влияние върху хода на войната поради забавяне на въвеждането му и малките количества, които са въведени в експлоатация.<br /> <br /> Дизайнът на Ме 262 е изработван в различни модификации, включително като лек бомбардировач, разузнавателен самолет и дори експериментални версии на нощен изтребител. Машината оказва сериозно влияние върху дизайна на самолетите след войната, като Норт Американ F-86 и Боинг B-47.<br /> <br /> <strong>Ме 262 в Съветския съюз<br /> </strong><br /> Първите въздушни боеве между съветските изтребители и Ме 262 показват, че последният е необичайно опасен и силен противник. В края на февруари 1945 г. даже е организирана голяма конференция, посветена на методите на борба на витловите самолети с реактивните. Оказва се, че съотношението между бойните възможности на Ме 262 &bdquo;Швалбе&rdquo; и например на Як-9 е каквото в началото на войната между &bdquo;месершмит&rdquo; Bf-109 и морално остарелия И-16 на Поликарпов.<br /> <br /> Практическият резултат от конференцията е заповед, която предписва да се открива огън по Ме 262 от дистанция 600 м. Шансовете за попадение от такова разстояние са практически нулеви, но самият факт за издаване на тази странна заповед говори за респектът пред немската машина. Разумен е обаче изводът по-нататъшните конкретни решения да бъдат взети след залавяне на екземпляр Ме 262.<br /> <br /> Такава възможност се предоставя едва през април и май 1945 г. Тогава съветската 16-а Въздушна армия получава над 20 броя Ме163 и Ме 262, завладени на летищата Ораниенбург, Далгов и Темпелхоф. Пореден &bdquo;Швалбе&rdquo; е открит на летището Шабиндорф. <br /> <br /> Самолетите са пребазирани в Научно-изследователския институт на ВВС край Москва, където са подложени на изследване и летателни изпитания. Първи стартира на ремонтирана &bdquo;Швалбе&rdquo; изпитателят Андрей Кочетков на 15 септември 1945 г. До ноември той изпълнява още 17 полета, за които едва през 1958 г. получава званието Герой на Съветския съюз.<br /> <br /> По време на изпитанията излизат неприятните особености при полети на високи скорости, с които по-рано се сблъскват немските пилоти. При опитите да се достигне максималната скорост 870 км/час самолетът преминава в неконтролирано пикиране. За късмет на Кочетков това става на височина 11 000 м. и той с голям труд успява да спаси машината.<br /> <br /> Този първи изтребител все пак се разбива на 17 септември 1946 г. заради авария в двигателите, погребвайки под отломките си летеца-изпитател Ф. Демид. Това е първият пилот от Института, който става жертва на реактивна силова установка.<br /> <br /> През цялото това време Ме 262 служи за прототип на авиоконструктора Павел Сухой, който на базата на него създава Су-9. Неговият първи полет е на 13 ноември 1946 г. На 4 юни 1948 г. работата по самолета е прекратена, тъй като по това време А. Микоян, А. Яковлев и С. Лавочкин при активното сътрудничество на немски водещи авиостроители и със закупени два типа по-мощни британски реактивни двигатели създават други перспективни изтребители.<br /> <br /> <strong>Технически характеристики на Ме 262<br /> </strong><br /> Екипаж - 1 пилот; дължина &ndash; 10,60 м; размах на крилото &ndash; 12,60 м; височина &ndash; 3,50 м; тегло празен - 3795 кг; нормално полетно тегло - 6473 кг; максимално полетно тегло - 7130 кг.; горивните резервоари от 2000 литра му осигуряват продължителност на полета от 60 до 90 мин.<br /> <br /> Тактико-технически данни: максимална скорост - 900 км/час; максимална далечина на полета - 1050 км; таван на полета - 11 450 м; скороподемност - 20 м/сек (при максимално полетно тегло); въоръжение: бордови оръдия - 4 &times; 30 мм МК 108, ракети въздух-въздух 55 мм - 24, бомби - 2 &times; 250 кг. <br /> <br /> <em>Публикацията е подготвена от Ганчо Каменарски<br /> </em><br />