Галя Райнова: Избягах от България, от семейството си, за да не полудея!

<em>Репортер на &bdquo;ШОУ&rdquo; разговаря с нея по време на краткия й престой в България по великденските празници. </em><br /> <br /> <hr /> <strong><img width="300" vspace="0" hspace="9" height="539" border="0" align="left" src="/documents/newsimages/editor/201504/Tina_19/Raynova_vatre.JPG" alt="Raynova_vatre.JPG" />- Галя, известно ли ви е, че на 2 май граждани организират &bdquo;протест срещу циганските своеволия и бездействието на държавата&rdquo; пред парламента?</strong><br /> - Да, казаха ми, но аз няма да съм тук &ndash; пътувам за Франция, след това отивам в Израел. Иначе бих участвала. Не искам думите ми обаче да бъдат изтълкувани като расизъм. Това, че синът ми бе убит от цигани, не означава, че мразя циганите. Самият Боби не мразеше циганите. Напротив - той даваше пари на едни цигани в квартала, подаряваше им дрехи. На едно цигане редовно даваше пари да му чисти колата. Никога не е влизал в пререкания с цигани &ndash; жалеше ги. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Основният проблем с циганите у нас е в бездействието на държавата <br /> </strong></span><br /> и в отношението на държавата към своеволията на част от този етнос. Те се чувстват безнаказани и извън правилата, които важат за всички останали граждани в тази страна. Ползват привилегии, които не са заслужили, отказват да се подчинят на каквито и да е принципи на цивилизован живот. Нещо е сбъркано и не се поправя &ndash; това поражда конфликт и както виждам, този конфликт ескалира. <br /> Между другото, мъката ме свърза с майката на Ангел от Катуница. Станахме близки. <br /> <br /> <strong>- Помня едно от първите предавания с вас, в което Мартин Карбовски се опита да ви накара да кажете, че синът ви е жертва на етническо убийство...</strong><br /> - Категорично отказах тогава да се солидаризирам с неговото изказване. Отказвам да ме въвличат в етническа пропаганда и сега. Казах ви какво мисля. Мога да говоря само като майка, чието сърце е жива рана. Болката в душата ми е непоносима и времето не я лекува &ndash; това е истината. Избягах от България, от семейството си, за да не полудея! Не че ако избягаш, се спасяваш от лошите мисли и от постоянното чувство за огромна липса, която не може да бъде запълнена с нищо и от никого... Свикнах да общувам с мислите си за Боби така, че да притъпявам болката от мисълта, че него го няма! Случват ми се разни неща &ndash; получавам някакви знаци, които донякъде ме спасяват. Донякъде... <br /> <br /> <strong>- Вашият син е бил умъртвен с множество удари... </strong><br /> - Удряли са го по главата, счупили са черепа му и са продължили с ударите, докато го умъртвят. Предполагам, че Боби е бил доубит при опита му да избяга. Другото момче - Виктор, което е било с него, му е казало: &bdquo;Боби, дай да бягаме, защото става напечено!&rdquo;. Боби му казал: &bdquo;Как бе, виж &ndash; има полицаи!&rdquo;, но явно е тръгнал към задната част на къщата, за да се измъкнат, и именно там го застига фаталния удар &ndash; трупът на Боби е намерен зад къщата. Виктор се обадил на по-големия ми син и му е казал за брат му.<br /> <br /> <strong>- Защо Боби се озовава на това място?</strong><br /> - Негов познат от квартала &ndash; Кристиян, му казал, че родителите му си имат проблеми със съседи-роми и го помолил да отидат заедно там да се разберат с тях. Казал му: &bdquo;Няма да се бием, а само да видят, че не съм сам!&rdquo;. Боби взима още едно момче &ndash; Виктор, и отиват. <br /> <br /> Бащата на Кристиян пък си извикал някакви негови познати &ndash; цигани от друг квартал, да го защитават. И явно се заформя една голяма група хора, които веднага почват да си раздават удари. Като става горещо, идва и полиция. В това е парадоксът: Имало е <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>полицаи, които са стояли отстрани и буквално са наблюдавали как двете групи хора се пребиват!!!</strong></span><br /> <br /> Полицаите са били абсолютни &bdquo;статисти&rdquo;! И след това от МВР твърдяха, че &bdquo;добре си били свършили работата&rdquo;. Открих Цветан Цветанов на една партийна сбирка и му зададох въпроса намира ли този отговор за адекватен при наличието на човешки труп?! &ndash; И се оказа, че той изобщо не знае нищо. Покани ме в кабинета си. Там взе да отрича, че е имало полицаи на мястото. Първоначално нищо не знаеше, а после взе да твърди, че това не било възможно. Влязохме в спор. Три месеца след убийството въпреки свидетелските показания Цветанов продължи да твърди, че полицаите не са били там по време на убийството, а били отишли след това. А е абсолютно сигурно, че е имало полицаи. Свидетели потвърдиха, че дори са ги молели да се намесят, а те си обръщали главите на другата страна&hellip; Ако не друго, а поне бяха стреляли във въздуха, може би циганите щяха да се разбягат и Боби да е жив&hellip;<br /> <br /> <strong>- Защо според вас полицаите не са се намесили?</strong><br /> - Предполагам, че не са искали да &bdquo;пишат&rdquo; после. Изглежда цинично, но най-вероятно е така.<br /> <br /> <strong>- За убийството на сина ви бяха обвинени четирима - Траян Георгиев, Трайко Филипов и Здравко Симеонов. Четвъртият &ndash; Славчо, се е обесил в ареста..</strong>.<br /> - Имам съмнения дали става въпрос за самоубийство, или <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>останалите са му &bdquo;помогнали&rdquo; да умре, за да се опитат да му прехвърлят вината</strong></span><br /> <br /> Помислете: Защо ще се беси човек, който още няма присъда?! Този Славчо беше 29-годишен. Съпругата му я познавах &ndash; тя ходеше по кофите в квартала. След ареста един ден сама ме спря на улицата и ми каза, че мъжът й искал да разговаря с мене, но аз не отидох. Сега съжалявам! Може би щях да науча нещо, макар че &ndash; какво от това?!... <br /> <br /> След като се разбра, че този Славчо се е обесил, пак срещнах жена му и я попитах ще дойде ли в съдебната зала да говори, а тя ми отвърна: &bdquo;Страх ме е!&rdquo;. Явно, че е заплашвана... <br /> <br /> Оказа се, че едни хора, с които ние нямаме никакви допирни точки, промениха целия ни живот. Аз съм осакатена до края на дните си. И аз, и съпругът ми, и другото ми дете &ndash; нашият живот вече не е същият!...<br /> <br /> <strong>- Искахте доживотен затвор без право на замяна за убийците, а първата инстанция се произнесе на 20 години лишаване от свобода...</strong><br /> - До 2-3 месеца очакваме присъдата на Върховния касационен съд. Не знам какво би ме удовлетворило, при положение че няма да ми върне сина!... Аз дори не знам къде са убийците му в момента. Задържаха ги след убийството, след това ги бяха пуснали по време на делата и оттам насетне не знам какво става с тях. Според мен са на свобода и е възможно и да са напуснали страната. Няма да се учудя. Гледах репортажа с майките на убитите студенти &ndash; за онзи Хюриет, който е избягал безпроблемно през КПП-Русе, така че не знам дали не са направили същото и убийците на сина ми. У нас всичко е възможно. Аз например много пъти съм се чудела как такива хора си наемат адвокати. Вие видяхте профилите на тези цигани &ndash; неграмотни, безработни хора, без доходи. Човек се пита <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>откъде имат пари да наемат скъп адвокат като Марковски?! </strong></span><br /> <br /> Във Франция най-малкото биха ги попитали. Там всичко се плаща с чекове, които са гаранция за произхода на парите. Тук тези цигани никой не ги пита откъде имат пари за високоплатена защита! Правосъдието ни е мудно и неефективно. За престъпниците остава чувството за безнаказаност, а у близките на жертвите, върху болката, се наслагват разочарование и гняв от бездушието на системата. <br /> <br /> <strong>- Казахте, че другият ви син е научил пръв за брат си. У него не рита ли чувството за мъст?</strong><br /> - Справя се мъжки. Разговаряли сме много пъти по този въпрос и мисля, че овладява емоциите си. Една от причините да напусна България беше не само да се откъсна и да не ходя на делата, но да не влияя на близките си с моето настроение. Атмосферата около мен беше започнала да става повече от тягостна &ndash; осъзнах, че не им помагам, като ме гледат страдаща... Взех решението да замина. <br /> <br /> <strong>- Видяхте ли убийците на сина си?</strong><br /> - Да, видях ги на първото дело. <br /> <br /> <strong>- Кажете нещо повече за Боби...</strong><br /> - Той завърши спортното училище. 12 години играеше футбол. Тренираше в &bdquo;Славия&rdquo; и искаше да продължи, но и там изпита едно голямо разочарование. Преживя го много тежко.<br /> <br /> <strong>- Какво?</strong><br /> - Ами, поискаха ни пари. <br /> <br /> <strong>- Имаше ли приятелка Боби?</strong><br /> - Имаше, да. Общувахме известно време след смъртта му с нея, но тя вече си създаде семейство, има си друг живот...Времето тече. Само за мен е спряло. В мига, в който е спряло сърцето на моя син...<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА <br /> <br /> </strong> <br />