Кули от пластмаса, стени от бетон, скулптори от стиропор. Това не е българският Дисниленд, а някои от родните паметници на културата, пише zapernik.com. Съсипваме ли ги или ги реставрираме? Според проф. Овчаров, истината е някъде по средата. „Ще реставрираме, разбира се, не може да не се реставрира, но умно и умело. Трябва винаги да се гради с автентични материали - това е основно правило! Никога с итонги, триплекси”, коментира археологът проф. Николай Овчаров.
Добър пример за подобна бутафория, според проф. Овчаров, е крепостта Кракра край Перник. За реставрацията й, завършена преди година, били пръснати близо 4 млн. лева европари. Полюбопитствахме за какво е била пахарчена тази сума? &bdquo;Това е крепостната стена, която е изградена от пластмаса. Тази пластмаса е изградена на две места на крепостта. Лятото има кафенце, имаме и зала за прожекции на филми за крепостта&rdquo;, обясни Виолета Богданова от Регионалния исторически музей &ndash; Перник.<br /> <br /> Ако си мислите, че реставрацията на крепостта се изчерпва с пластмасовата стена и кафенцето - грешите. Има и още. Изградени са алеи, поставени са пейки и дори осветление. А за тяхното опазване, била наета денонощна охрана. Според служителите, инвестицията наистина си заслужавала, защото увеличила посещаемосттта на обекта - от 1000 на 1400 души на месец. За съжаление обаче, екипът ни не срещна никого и чужди впечатления не чухме. Освен тези на служителите, пишат от пернишкия сайт.<br /> <br /> &bdquo;Националната й значимост е, че когато пристига Василий II със своите войски, решен да превземе пернишката крепост и да продължи своя път към Средец, тук получава решителна съпротива&rdquo;, разказва Теодора Кирилова от Регионалния исторически музей &ndash; Перник. &bdquo;Лошият пример на Кракра - това е най-главният пример. Наистина той е грозен и аз го казвам, но някак си покрай него забравиме, че има много други добре свършени проекти&rdquo;, категоричен бе проф. Овчаров.<br /> <br /> Като пример за умело направена реставрация, проф. Овчаров посочва Вила Армира край Ивайловград или пък ротондата &quot;Св. Георги&quot; в София. Като лош пример за реставрация, привържениците на тезата за бутафорните паметници, посочват и Созополската крепост - там бил излят твърде много бетон. Директорът на Археологическия музей в Созопол обаче, има друго обяснение.<br /> <br /> &bdquo;Бетонната конструкция служи за запазването на целостта на крепостния зид, който в противен случай би рухнал. Проектът е в развие&rdquo;, обясни Димитър Недев, директор на Археологическия музей в Созопол. Няма значение дали изпълнението на даден европроект се одобрява от хората или не. Защото в продължение на 5 години след завършването му по него не могат да се правят никакви корекции./БЛИЦ<br />