Иван Попйорданов: Липсват ми съпругата и Чочо, но животът продължава

<em>Преди дни бащата на актьора &ndash; Иван Попйорданов, каза в телевизионно интервю, че &bdquo;Няма Великден за мен, Чочо си отиде на този празник!&rdquo;, но сега животът му осмисля малката Катя. &bdquo;Тя има нещо от неговия темперамент, щура е. Катя дойде месец, след като загубихме Чочо&rdquo;, сподели той.<br /> <br /> А ето и какво добави Иван Попйорданов пред репортер на &bdquo;ШОУ&rdquo;, макар да му бе трудно да говори&hellip;</em><br /> <hr /> <br /> <strong><img width="300" vspace="0" hspace="9" height="392" border="0" align="left" src="/documents/newsimages/editor/201504/Tina_19/Ivan_vatre1.JPG" alt="Ivan_vatre1.JPG" />- Г-н Попйорданов, казахте преди дни в тв интервю, че за вас вече няма Великден, защото Чочо си отиде на този празник. Но в предварителния ни разговор все пак ми споделихте, че бихте искали да поднесете и нещо позитивно, оптимистично от себе си&hellip;</strong><br /> - Така е, да&hellip; Усещам липса, липсват ми двама от най-скъпите за мен хора &ndash; съпругата ми и синът ми. А иначе животът продължава и трябва човек да го живее. Аз съм човек, който не губи надежда и дори напротив &ndash; искам на много хора да дам каквото още мога. Да дам като отношение, като топлина, обич, защото само това има смисъл. Другото&hellip; от него боли, това са лични трагедии. Но човек трябва да е готов да понася изпитанията на съдбата и да вижда, че около себе си има хора, които могат да му вдъхнат надежда.<br /> <br /> <strong>- Тези вече две години бяха най-страшни във вашия живот досега&hellip;</strong><br /> - Безспорно&hellip; Наистина бяха най-страшни, но това е&hellip; съдба. Човек някак трябва да понесе и мъка, и болка, и същевременно да погледне и към слънцето &ndash; защото всеки ден е някакъв наш подарък. И, знаете ли, никога не съм търсил обяснение защо се случва всичко това, не поставям такива въпроси.<br /> <br /> <strong>- Защо?</strong><br /> - Защото човек трябва да погледне отгоре, да види, че всъщност всеки минава през някакви изпитания, а аз не се възприемам в онзи, лошия смисъл, като един избраник за изпитания&hellip; Всеки по някакъв начин преминава в живота си през изпитания, проверка. Така се опитвам да мисля.<br /> <br /> <strong>- Чочо мечтаеше много за детенце, но си отиде дни преди с приятелката му Даниела да осиновят малката Катя... Може би тя е този лъч светлина, за който говорите и вие?</strong><br /> - Да, наистина е такава. Но за жалост човек трябва да погледне реалностите и някак да си даде кураж. Да се опре на останалите хора около себе си. Да чувства, че има подкрепата им. Че има смисъл да продължи, да продължи да дава обич на хората, които са около него. Сега Катя е това, което осмисля моя живот и тази обич. Но и не само това &ndash; имам и някои занимания, които също за мен са някакъв стимул да продължа.<br /> <br /> <strong>- Чувала съм, че малката Катя е истинско копие на баща си &ndash; взела е много от неговия темперамент, поведение, дори излъчване&hellip;</strong><br /> - Тя е едно слънчево дете. Дете, което винаги е готово да пее, да танцува, да се усмихва, тича, лудее. Нормално дете, слава Богу, да чукам на дърво &ndash; здраво, а вече наистина си носи и темперамент, вече проявява и характер. Та в този смисъл действително прилича на Чочо. А и Чочо беше буйно дете &ndash; нещо, което беше всеизвестно.<br /> <br /> <strong>- На колко стана тя?</strong><br /> - На 3 годинки и два месеца. Дано има от неговите черти, както казват и както изглежда досега. Важното е да израсне като един добър човек. Чочо искаше това дете, но и процеса на осиновяването не става за дни, отнема дълъг период от време. А това дали има или не някаква предопределеност, не бих искал да коментирам&hellip; <br /> <strong><br /> - Разбрах, че последното, за което сте си говорили с Чочо, е бил проект, свързан с планината, а от вас знам, че той е имал особено отношение към планината&hellip;</strong><br /> - О, да, наистина имаше! Понеже в нашата фамилия &ndash; още от неговия дядо и мой баща, бяхме възпитавани в голяма любов към нашите планини, към Пирин, към Рила. Чочо от малък знаеше, че това да ходим из нашите планини и да ги обичаме е фамилна черта. Проектът отмина, нямаше условия да бъде пуснат и реализиран, но в края на краищата вярвам, че един ден сигурно ще има такова специализирано предаване за младите, от което да заобичат тази природа, която ни е дарена от Господ. Понякога се връщам в спомените, но истината е, че не ми е никак комфортно&hellip; Трудно и говоря на тези теми. Може би те трябва да останат чисто мои, лични преживявания&hellip;<br /> <br /> <img width="500" vspace="0" hspace="0" height="400" border="0" align="bottom" src="/documents/newsimages/editor/201504/Tina_19/Ivan_vatre_chocho.JPG" alt="Ivan_vatre_chocho.JPG" /><br /> <strong><span style="font-size: xx-small;">Чочо Попйорданов</span><br /> <br /> - Говорите ли често за Чочо с вашите или с неговите приятели? Казват, че душите горе се топлят, когато биват споменавани тук, на земята&hellip;</strong><br /> - Да, сигурно е така&hellip; А и често говоря за него с неговите колеги &ndash; той ги обичаше много, а и те него - също. Когато се виждаме, си говорим за общи спомени с него, за преживени неща. Правим го и така го връщаме между нас! Сега предстои Великден, на мен ми е свито в душата, но сега ще се подготвим, Даниела ще боядиса яйца&hellip;<br /> <br /> <hr /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><img width="300" vspace="0" hspace="9" height="336" border="0" align="left" src="/documents/newsimages/editor/201504/Tina_19/Ivan_vatre2.JPG" alt="Ivan_vatre2.JPG" />Бившата съпруга на актьора - Хилда Казасян:&nbsp;С Чочо се запознахме на Великден в църква, на Великден си и отиде, но той продължава да е абсолютно жив за мен!</strong></span><br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><em>&bull; Събрахме се, след като аз подпалих случайно със свещ косата на жена, която пък той спаси от оплешивяване</em></span><br /> <br /> <strong>- Хилда, правите ли нещо по-специално в дните, когато съзнанието ви връща към спомените за Чочо Попйорданов?</strong><br /> - Не. В интерес на истината, аз съм човек, който буквално изтрива такива ужасяващи неща като дата от съзнанието. И даже няма нужда да правя нещо специално в конкретен ден просто защото това е човек, който все още продължава &ndash; в най-истинския смисъл на думата &ndash; и в сърцето, и в душата ми да е абсолютно жив! Особено в дните, които най-много правят реално на практика това, че него го няма&hellip; А и човек като него, пълен с толкова много живот, емоция и обич в себе си, особено и когато се случи на такава млада възраст, наистина сякаш не се е случило.<br /> <br /> <strong>- Мнозина сякаш не вярват и до днес, въпреки че са минали две години, че него го няма физически!...</strong><br /> - Аз мога сега да призная абсолютно искрено, че до ден-днешен има моменти, в които все едно това е сън, не мога да повярвам, че това се е случило.<br /> <br /> <strong>- Дъщеричката му Катя бе неговата сбъдната мечта &ndash; да има дете&hellip;!</strong><br /> - О, да, и наистина Господ си знае работата &ndash; защото първо това добро и страхотно момиче, с което той беше (Даниела, б.а.), направи тази смелост да поискат това детенце. А това, което мен лично ме удиви, когато я видях, е физическата прилика, която имат с Чочо! И това не е нещо, което искам да бъде така &ndash; то просто наистина е така &ndash; и това е удивително! Господ наистина си знае работата!<br /> <br /> <strong>- Катя е още твърде мъничка, но чух, че по темперамент и нрав е копие на баща си&hellip;</strong><br /> - Абсолютно! А и аз, тъй като съм абсолютно убедена, че няма нищо случайно, мисля, че и тази връзка &ndash; въпреки че се случи след това кошмарно нещо &ndash; е благословена. А и фактът, че когато Чочо вижда това дете, и на секундата е казал: &bdquo;Това е моето дете!&rdquo;, доказва категорично, че няма нищо случайно! <br /> <br /> Иначе към майка й Даниела тая едни много топли чувства, мисля, че и тя към мен, но не мога да кажа, че сме толкова близки, колкото съм чела например из медиите. При една такава загуба болката е толкова голяма, че някак, когато видиш толкова близки до него хора, тя като че ли се усилва по някакъв начин &ndash; болката, че този човек го няма. В никакъв случай не мога да кажа, че сме в някакви изкуствено близки отношения, просто сме се харесали още много преди това да се случи с Чочо. Но това, в което съм убедена, без да се чувам всеки месец с нея или да се виждам, е, че тя знае, че може да разчита на мен.<br /> <br /> <strong>- Идва Великден, а той все пак е пъстър празник &ndash; кой е най-пъстрият спомен, който ви изниква в съзнанието, когато си мислите за него?</strong><br /> - Ами ето сега настръхнах, като ме попитахте така&hellip; Защото може да се каже, че аз почти съм се запознала с Чочо навръх Великден! И това беше ситуацията, след която ние всъщност станахме по-близки помежду си. Аз бях в църквата &bdquo;Свети Георги&rdquo; &ndash; църквата, в която се и оженихме след това &ndash; палех свещичка, но понеже съм доста разсеяна, без да искам със свещичката запалих косата на жената пред мен, а тя беше една огромна коса, която пламна като факла. Чочо изскочи отнякъде и потуши всичкото това с бързата си реакция и спаси тази жена от оплешивяване. И малко след това ние всъщност бяхме заедно&hellip; За по-силен спомен сега просто няма как да се сетя!<br /> <br /> <strong>- Доста огнено обстоятелство ви е събрало &ndash; в буквалния смисъл на думата!...</strong><br /> - (смее се) Много, твърде огнено даже! Но наистина това бе първото, което изникна в съзнанието ми, когато ме попитахте, и е хубаво, че го споделих сега с вас.<br /> <br /> <hr /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Мародери обраха посмъртно Чочо Попйорданов</strong></span><br /> <br /> Преди време се появи информация, че крадци са обрали вилата на семейството на Чочо Попйорданов в Етрополския Балкан &ndash; кражба, за която и лично неговият баща Иван Попйорданов потвърждава. Апашите задигнали лични вещи на актьора, мебели и прибори. Най-вероятно кражбата се е случила през зимата, защото това поне досега бе периодът, в който съпругата на Чочо &ndash; Даниела, както и баща му Иван, не посещават вилата. <br /> <br /> <strong>Подготви: Анелия ПОПОВА<br /> <br /> </strong><br />