Последният оцелял бос на „Клуб 777”: Убиецът на Жоро Италианеца е отместил ризата от сърцето му и го е застрелял

Миналата седмица се навършиха 20 години от убийството на Георги Калапатиров-Жоро Италианеца, 17 от екзекуцията на Петър Петров-Патерицата и 10 от разстрела на Николай Попов-Мартеницата. Валентин Иванов е последният останал жив бос на &bdquo;седмиците&rdquo; от Пловдив. Не се страхува да говори и с гордост разказва за мъжките момчета и още по-мъжките времена, в които той и убитите му другари са воювали рамо до рамо. Иванов е роден на 7 септември 1958 година в Горна Оряховица, цял живот живее в Пловдив. Завършил &bdquo;Студена обработка на метали&rdquo;. Имал е много фирми, бил е председател на Синдиката на охранителите към КТ &bdquo;Подкрепа&rdquo;. Занимавал се е с международна търговия, с различни видове производства. През 1993 година основава &bdquo;Клуб 777&rdquo; и става негов вицепрезидент. По-късно в &bdquo;седмиците&rdquo; влизат Стоян Ненчев, Любен Алабаков, Николай Чилингиров, Васко Тодоров. Пешо Патерицата и Жоро Италианеца се приобщават към групировката 2 години по-късно. След като дейността на &bdquo;седмиците&rdquo; се разраства, е отворен офисът в София и Кристалбанк. Валентин е семеен, с едно дете. <br /> <br /> <em>На панихидата на тримата им &bdquo;бойни другари&rdquo; през уикенда се събраха близки и приятели на убитите. Те плакаха, отляха по глътка марково уиски за Бог да прости. Любимите песни на застреляните бяха изпълнени от любимите им певци - Пламен Трайков, Мария Кехайова, Елена Чаушева. Лошите момчета днес са побелели и помъдрели. Ето как вижда нещата днес &bdquo;последният оцелял&rdquo; - Валентин Иванов. Ексклузивно пред &bdquo;ШОУ&rdquo;! </em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Г-н Иванов, много от вашите колеги не дойдоха, за да почетат паметта на застреляните ви приятели - страхуват се да не излязат имената им по медиите. Вие защо дойдохте?</strong><br /> - За да почетем 20 години по-късно трима наши приятели и колеги - Пешо Петров, Жоро Калапатиров и Ники Попов. Това са наши приятели от старите времена, които не успяха да остареят и завинаги останаха млади.<br /> <br /> <strong>- Наричаха ви някога мафиоти - такива ли бяхте действително момчетата на прехода? Мафиот ли бяхте вие, например?</strong><br /> - Определено не, тогава бяха други години, по-мъжки времена, но мафиотски в никакъв случай. Мафиотските години са сега! Ние бяхме просто силова структура, която защитаваше и бизнеса като охранители, защитавахме националните интереси от домогвания на чужди групировки. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Руснаци, украинци, кавказци, албанци, турци напираха към нашите територии</strong></span><br /> <br /> Ние пазихме страната, по наше време такива хора в България нямаше, не бяха допуснати. Ако някъде се появяваше някоя чужда групировка или банда, ние ги намирахме преди полицията.<br /> <br /> Ние си обичаме държавата. За това и сме повечето тук. Някои колеги избраха да живеят в чужбина.<br /> <br /> <strong>- Забравиха ли миналото си тези ваши колеги, сега поддържате ли връзки с останалите живи ъндърграунд босове от страната?</strong><br /> - Е, миналото никой не може да го забрави. Поддържаме отношения. Някои са в Америка, други се устроиха в Канада, трети са в Германия. От нашите момчета от софийския офис на &bdquo;Клуб 777&rdquo; има един добър боксьор - Владо Кълвача му казваха. Сега той е в Германия, има автокъщи няколко и там живее. Там си вади хляба, няма лошо, чуваме се, виждаме се. Имам приятели, които държат игрални салони в Канада, те са момчета също от столичния ни офис. Вече 22 години са зад граница.<br /> <br /> <strong>- Казвате, че не сте били мафиоти, но имената ви се свързват с трафик на хора, с проституция, с дрога, с оръжие, с убийства...?</strong><br /> - Хората говорят какво ли не... Имаше много тежки и бурни години, когато защитаваш интересите на едни и накърняваш интересите на други, винаги е така. Имало е хора, които са се занимавали и с такива неща, но това е бил техният избор. <br /> <br /> <strong>- Вие занимавахте ли се с такива престъпления?</strong><br /> - Никога!<br /> <br /> <strong>- А убивали ли сте човек?</strong><br /> - Не!<br /> <br /> <strong>- Разкажете за хората около вас, във вашата групировка - вие сте били вицепрезидент на &bdquo;Клуб 777&rdquo; и сте ги познавали най-добре.</strong><br /> - Свестни момчета. Тъгувам по тях. Бяха добри спортисти, после станаха добри бойци, а сега са добри бизнесмени. Живите...<br /> <br /> <strong>- Защо убиха Жоро Италианеца, Патерицата и Мартеницата? Никой не иска да ми отговори на този въпрос, а всички знаете отговорите!</strong><br /> - С тях бяхме много близки приятели, особено с Пешо Петров. Кръстиха го Патерицата, защото катастрофирахме. Аз карах колата. Проверявахме охраната на Пампорово, бяхме три коли и един бус на Тютюневия комбинат - Асеновград удари моя автомобил челно. Пешо си спука таза и ходи една година с патерици. Мога да кажа само хубави неща за него. <br /> <br /> <strong>- Защо ги застреляха, кажете, кой го направи?</strong><br /> - Не може да се каже още. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Ако се знаеше кой е, щеше да има последствия!...</strong></span><br /> <br /> <strong>- Аз мисля, че всички вие, техните приятели, знаете или поне предполагате кои са поръчителите и авторите на разстрелите...?</strong><br /> - Не, лошото е, че те явно са били замесени в нещо, което ние не сме знаели какво е. Иначе щяхме да реагираме навреме още тогава и нямаше да се случат тези нещастия. <br /> <br /> <strong>- Хайде да започнем от разстрела на Жоро Италианеца и да бъдете откровен с мен. Как си обяснявате факта, че точно тук, на Гребната база, той е дошъл в 2.30 часа през нощта на среща с някого, освободил е охраната и е останал сам, а след час гардовете го намират мъртъв? Знаете ли с кого е имал среща?</strong><br /> - С някой много близък, който може да го извика в 2.30 часа през нощта на Гребната! Тогава аз бях на Управителен съвет в София, чакахме го да дойде там, а ме извикаха да го разпознавам мъртъв на другия ден. <br /> <br /> <strong>- Какво си спомняте от този фатален ден?</strong><br /> - Ризата не му беше пробита, а беше прострелян в сърцето. Ризата беше отместена и беше прострелян в сърцето от упор. Това си спомням ясно... <em>(разплаква се - б.а.)</em><br /> <br /> <strong>- Казвате близък, доверен човек. Може ли да е бил някой от вашата групировка?</strong><br /> - Не, не, щяхме да знаем. Това е някой, който е контактувал с него във връзка с някакъв бизнес встрани от нашите контакти и нашите дейности, и ние тогава не сме имали представа за това. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Ние търсихме много убиеца </strong></span><br /> <br /> но не можахме да го намерим. Ако го бяхме открили, определено щеше да има последствия. <br /> <br /> <strong>- Все пак нямате ли някакъв кръг от заподозрени хора, 20 години вече минаха?</strong><br /> - Не. Чух за някакъв контакт в Турция, който не е обявен... не знам дали е истина или не е. Може и така да е. <br /> <br /> <strong>- За някаква търговия и много пари ли подозирате?</strong><br /> - В някаква сделка е бил замесен, която не е била обявена във фирмата, и за това не сме знаели с кого контактува, не сме знаели как да го предпазим. Ние иначе щяхме да реагираме веднага. По всяка вероятност е нещо, което не е било във фаза според него толкова сериозна, че да го обяви, но се е оказало фатално... <br /> <br /> <strong>- Още повече пък и за да освободи охраната?!</strong><br /> - Охраната е най-малкият проблем. Когато реши човек да прави нещо, охраната няма да му попречи. А това, че той е пуснал гардовете, означава, че го е викнал някой много доверен, някой близък приятел.<br /> <br /> <strong>- Спрегна се версията за любовна драма, това възможно ли е?</strong><br /> - Глупости, това е абсурдно! <br /> <br /> <strong>- А Пешо Патерицата? Той е застрелян в пловдивския квартал &bdquo;Кючук Париж&rdquo; пред дома си. Там има ли яснота за поръчителя?</strong><br /> - Когато убиха Пешо, аз бях в Аржентина. Нямам преки впечатления за събитието, но той е убит пред дома си. Бил е следен два дни от бяло &bdquo;БМВ&rdquo;. Споменаха официално версията, че Ганеца го е гръмнал, което не се доказа. Аз лично не вярвам в тази версия, това мисля, че е прах в очите на хората. Ганеца не беше лошо момче, той не може да направи такова нещо. <br /> <br /> <strong>- Наскоро певицата Елена Чаушева, която е била близка с Патерицата, ми каза, че преди да го убият, той е освободил момчетата от охраната, за да не пострадат, защото е знаел, че му готвят покушение. Освен това шофьорът на джипа му не е пострадал - защо е бил пазен той според вас?</strong><br /> - Да, така е. Но шофьорът не е бил пазен. Там е друга история. В Пешо са били изстреляни от упор над 20 патрона с калашник. Пръскал е много кръв, шофьорът е бил целият в кръв и килърите са помислили, че е мъртъв. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Така са го оставили, без да го доубият</strong></span><br /> <br /> Иначе никой не би оставил жив свидетел на такова престъпление - просто убийците са се заблудили, защото е бил целият в кръв от Пешо, който в главата си е имал 14 патрона. <br /> <br /> <strong>- Имате ли предположения защо Патерицата е бил така зверски разстрелян?</strong><br /> - Предполагам. Той имаше много сериозни бизнесконтакти в чужбина, основно в Турция. Занимаваше се с някакви международни търговии - мисля, че там беше засегнал доста сериозни интереси на турски босове. Но винаги може да има някакъв фактор, който ние не го знаем, не го предполагаме даже. Не знам точно какви са били заниманията на Пешо там, но мисля, че алкохол изкарваше по това време. <br /> <br /> <strong>- Като че ли най-малко се знае за Мартеницата...?</strong><br /> - Ники? Ники беше едно високо, стройно момченце, приятел ни беше. Имаше по онова време автопарк с много тирове. Но нищо не знам за неговото убийство, по това време не съм бил в България. Помня, че беше много приятно момче, слънчево, симпатяга. Имаше къща в Марково, ходили сме си на гости семейно, абе, свястно момче. <br /> <br /> <strong>- Какъв беше животът тогава - вашият и на всички тези хора, за които говорим? Какво беше ежедневието ви? Тъгувате ли по онова време? Освен мафиоти, ви наричаха и рицарите на прехода?</strong><br /> - Е, хората говорят какво ли не. Както ви казах, тогава бяха мъжки времена, имаше принципи. В много от нашите структури имаше едно своеобразно братство. Когато имаше проблем някой, дори от другия край на България, се събирахме и го решавахме. Тук не става въпрос само за силово решение. Имали сме случаи, при които украински банди са влизали по 25-30 човека в страната. Имаше например един случай в завода за пиво в Шумен, когато такава банда от 30-ина души беше нахлула вътре. Бяха влезли при директора и искаха рекет от него. Беше много сложно за тях после, а ние бързо решихме тази дилема. В Бургас също се занимавахме с опитите на арабски групировки да влязат у нас. Искаха там да си прокарват техните партийки. Въобще, спирали сме много народ. <br /> <br /> <strong>- Вие сте действали буквално като една войска?</strong><br /> - Бяхме много организирани. Събирали сме се на места по 5 хиляди души. Това бяха борци не само от &bdquo;седмиците&rdquo;, а и от цяла България. В онези времена, когато някой примерно кажеше, че има проблем, преценявахме на място колко е сериозно положението и от цялата страна тръгваха коли. Тези автомобили дали са на &bdquo;седмиците&rdquo;, на СИК, на ВИС, на друга групировка, нямаше значение, ние си помагахме. Сега вече не е така.<br /> <br /> <strong>- Казахте ми в началото на интервюто, че мафията е сега, днес, в нашата държава. Какво точно имате предвид?</strong><br /> - Казах го, защото и от охранителни структури преди зависеше икономическото и политическото състояние на държавата. Сега отгоре си решават какво трябва да правят, не се съобразяват с никой. Дали ще вземат безплатната закуска на деца или на онкоболните лекарствата, или ще спрат на пенсионерите половината пари - виждате какво става днес в страната. А някога това ние дори не сме си го и помисляли. Ние сме били много сериозен фактор в това отношение. Ние много помагахме на бедните хора. Един пример ви давам. От дружеството на слепите в Пловдив ТПК &bdquo;Успех&rdquo; дойдоха възрастни хора, които казаха, че с едно кисело мляко карат по една седмица. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Бившият кмет на община &bdquo;Родопи&rdquo; Стоимен Марчев ги беше завлякъл с 3,5 милиона лева</strong></span><br /> <br /> Това става през 1994 година. Имахме среща с Марчев, той беше взел на тези възрастни хора конфекцията, която бяха ушили, продал я в Украйна. Беше си купил един мерцедес, два-три апартамента, а това, че хората нямаше какво да ядат, изобщо не го интересуваше. Та имахме среща с Марчев, Бог да го прости, и всичко си дойде веднага на мястото. За един ден се реши проблемът. <br /> <br /> <strong>- Познавахте ли босовете на ВИС-2, братята Васил и Жоро Илиеви?</strong><br /> - Да, много добре ги познавах, бяхме с Васко много близки приятели, а и с Жоро също. Васко не беше някакъв много изявен борец, но беше роден пълководец. Беше мъжко момче и работеше много сериозно. Имаше невероятни организационни качества, роден лидер. Брат му Жоро научи много неща от него. Жоро също имаше големи качества. Той беше един от основните фактори в София в много сериозни сделки, които финансираше, участваше сам. Развиваше много дейности. За жалост, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>и техните дни изтекоха, и те не остаряха...</strong></span><br /> <br /> <strong>- Кой ги уби?</strong><br /> - Предполага се, че е конкурентна групировка. Не мога да кажа категорично кой ги е убил. Само знам, че бяха много свестни момчета. Бяха мъже на думата, с чест и принципи. <br /> <br /> <strong>- Мислите ли, че в убийството на Васил Илиев са замесени руски поръчки?</strong><br /> - Не мога да отговоря на този въпрос. Не знам.<br /> <br /> <strong>- Наскоро се заговори, че се събират бившите борци, за да се възроди ВИС-2? Възможно ли е това в днешна България?</strong><br /> - Аз мисля, че това е по-скоро слух. Разговарях по тази тема с едно от моите момчета от софийския офис, близък мой приятел, работи в момента при Чавдар Бисерски, шофьор му е. Няма такова нещо. Човекът се занимава с легален бизнес, изобщо няма такова нещо. Аз не виждам нищо сериозно в това. <br /> <br /> <strong>- Вие живеете в България в момента, занимавате се с легален, строителен бизнес, вече не ви наричат &bdquo;лошо момче&rdquo;, но доволен ли сте, виждате ли някаква перспектива?</strong><br /> - Хората, особено младите, нямат причина да останат в България. За това масово напускат. Аз останах в Пловдив, защото семейството ми е тук, аз държа на родината си, на дома си, на всичко. Трябва държавата да се заинтересува за хората, те трябва да имат причина да останат. Трябва нещо да се случва, да се създава, да се развива. Виждате, страшно е, хората напускат масово!... <br /> <br /> <strong>- Останалите живи ъндърграунд босове, включително и вие, приспособихте ли се към съвременна България?</strong><br /> - Ние винаги сме били приспособени, въпросът е, че перспективата не е добра. Това важи както за всички хора в страната, така и за нас. Условията за живот тук стават все по-трудни и това кара младите да емигрират. Това е големият проблем. А ние сме друга тема. Проблемът е, че България се обезкървява и финансово, и икономически, и умишлено. България в момента е на колене - няма армия, няма нищо! Държавата ни никога не е била толкова уязвима, никога! <br /> <br /> <br /> <strong>Пловдив,<br /> едно интервю на Красимира ГЕШЕВА <br /> </strong><br /> <br />