На 4 април 1975 г. недалеч от авиобазата Таншоннят край Сайгон катастрофира военнотранспортен самолет С-5 „Галакси” от ВВС на САЩ. В рамките на операция „Babylift” самолетът евакуира безпризорни деца и сирачета от Южен Виетнам.
Предшестващи събития
През пролетта на 1975 г. Северовиетнамската армия води масирано настъпление на юг, правителството на Южен Виетнам практически губи контрол над лавинообразно влошаващата се ситуация и в началото на април едва балансира. (На 30 април партизаните завземат Сайгон.)
По това време САЩ практически не участват във войната. На 3 април американският президент, за да спаси честта на армията, отдава заповед ВВС за евакуация 2000 деца, много от които са родени от връзки на американски войници с виетнамки. На следващия ден, 4 април, стартира операция Babylift.
За евакуацията са привлечени големи транспортни самолети Lockheed C-5 Galaxy. Първият рейс е възложен на С-5А с борден номер 68-0218 от 60-та въздушна армия. Той пристига в Сайгон от Анхелес на Филипините с екипаж от 17 души: командир е капитан Денис „Бъд” Трейнър и втори пилот Тилфърд Харп.
На авиобазата Таншоннят на борда на 68-0218 се качват 247 деца: 147 дечица и 7 души обслужващ персонал са поместени на горната палуба в десантното отделение, а в основния товарен отсек са настанени 102 деца и 47 възрастни (основно ранени и обслужващ персонал).
Медицинският персонал се състои от 10 души начело с лейтенант Регина Оне, при това 5 от тях идват от съседния на стоянката С-141, за да подпомогнат такъм голям брой евакуирани.
Катастрофата
В 16:03 часа борд 68-0218 излита от Таншоннят и взема курс към филипинската база Кларк. След 7 минути, когато самолетът е набрал височина 7000 м. и вече лети над Южнокитайско море, в задната част на машината се раздава силен трясък, сравним с взрив, след което капаците на товарната рампа се откъсват и политат надолу.
Командирът Трейнър прави обратен завой към Сайгон. Тогава обаче той констатира, че в 2 от всичките 4 хидросистеми спада работното налягане. Това довежда до загуба на възможността за управление на самолета посредством кормилата за направление и височина, работещи остават само елероните и спойлерът на едното полукрило, а също така е възможно да се променя режимът на работа на двигателите.
В процеса на завоя самолетът отпуска нос и започва да губи височина, като увеличава скоростта. По това време не съществуват никакви препоръки или техники на пилотиране в подобна ситуация, а катастрофата може да погуби 328 души.
Тогава Трейнър си спомня особености от аеродинамиката на самолета и независимо от нарастването на скоростта увеличава мощността на двигателите. Благодарение на това действие Galaxy повдига нос и скоро преминава в набиране на височина, тогава командирът намалява мощността на двигателите и стабилизира скоростта на 410-420 км/час. В същото време вторият пилот Харп посредством наличните спойлер и елерони изравнява самолета в напречна плоскост.
Със съвместни усилия пилотите снижават машината до 1220 м. (4000 фута), след което се насочват към пистата. Посред маньовъра Galaxy отново отпуска нос, а вертикалната скорост на снижение нараства до 20 м/сек. Разбирайки, че кацането в тази ситуация е невъзможна, командирът взема решение да извърши аварийно кацане и избира за целта голямо оризово поле покрай река Сайгон.
Снижавайки се до височина 15 м., той превежда двигателите в режим на малък газ. Около 16:30 часа на скорост 500 км/час (270 възела) самолетът меко се отпуска на оризовото поле, но след като сде вдлачи около 300 м. заради голямата скорост пак се издига във въздуха.
Отпред се намира река Сайгон и за избягване падането в нея командирът отново увеличава мощността на двигателите. След като прелита половин миля (800-900 м.), Galaxy се врязва в дигата покрай брега и се разчупва на 4 части.
При удара товарният отсек е напълно разрушен, а от намиращите се там 149 деца и възрастни загиват 141. В десантната част загиват само 3 души от 152. Загиват и 5 члена на екипажа, 3 медици и още 3 други. Общо катастрофата погубва 155 души.
Наред с катастрофата на С-130 в Кхамдък през 1968 г.(също 155 жертви), това е най-голямата катастрофа на територията на Виетнам и в историята на ВВС на САЩ.
Причини
Поради взривния характер на инцидента отначало е разглеждана версията за диверсия. Отговор за причините обаче могат да дадат само капаците на задната рампа и бордовия самописец, които падат в Южнокитайско море.
ВМФ на САЩ привлича за търсенето десантния товарен кораб USS Durham (LKA-114), фрегатата USS Reasoner (FF-1063) и кораба за управление USS Blue Ridge (LCC-19. След продължително издирване те намират в морето двата капака на люка, самописеца и дори телата на неколцина загинали, изхвърлени навън при декомпресията.
Изследването на въстановените товарни врати показва, че отделните скоби за удържането им в затворено състояние са взети от запасни части или от други самолети, като не са напасвани както следва. В резултат някои от ключалките не се фиксират устойчиво в заключено състояние.
Екипажът също потвърждава, че е имал проблеми при затваряне на вратите в Таншоннят, но заради бързината не е отдал значение. Заради това при набирането на височина с увеличаване на разликата в налягането вътре и вън от самолета натоварването на изправните ключалки значително нараства и довежда до тяхното разрушаване.
Последствия
Независимо от катастрофата, операцията по евакуирането на децата продължава и завършва през май. Всичко от Виетнам са изведени 2678 деца. Заключващият механизъм на вратите на товарната рампа на С-5 е доработен и няма повече произшествия поради тази причина.
За спасяването на много хора в катастрофална ситуация, Националният съвет по сигурността на транспорта в САЩ прави предложение за награждаване на екипажа. На 1 октомври 1975 г. началник-щабът ва ВВС на САЩ генерал Дейвид Чарлз Джоунс награждава пилотите Трейнър и Харп с Кръст на Военновъздушните сили. Още 37 медала са връчени на екипажа или на техни роднини.
Медицинската сестра лейтенант Регина Оне, която ръководи операцията със счупен десен крак и многобройни порезни рани и благодарение на която 149 деца са преместени на безопасно място, е наградена с Премията „Чейни”, като става първата жена, получила тази награда.
Публикацията е подготвена от Ганчо Каменарски
