31 март: Преди 70 г. в германски концентрационен лагер умира Ане Франк

На 31 март 1945 г. в германския концентрационен лагер „Берген-Белзен” умира от тиф еврейското момиче Ане Франк (Анелизе Мари Франк) – чийто дневник е публикуван след края на войната на повече от 60 езика.

Детство

Ане Франк е родена на 12 юни 1929 г. във Франкфурт на Майн, Германия. Родителите ѝ Едит и Ото Франк са евреи. През 1933 г., след като идва на власт Хитлер, те са принудени да изоставят спокойния живот, който водят в Германия, и да заминат за чужбина. Ане и нейната по-голяма сестра Марго отиват при баба си по майчина линия в Аахен, докато родителите им се установят в Амстердам, Холандия. Малко по-късно при тях идват Ане и Марго.

Семейство Франк се установява в един от новите квартали на Амстердам, на „Мерведеплейн“ №37, ет 2. Тук Ане и Марго тръгват на училище. Ото Франк създава и ръководи фирмата „Опекта“. Семейството живее спокойно до окупирането на Холандия от нацистите през 1940 г.

Войната

На 5 юли 1942 г. Марго Франк получава призовка от СС, която ускорява с десет дни реализирането на плана на семейство Франк да се укрият от немците. Скривалището се намира на „Принсенграхт“ №263, в задната част на сградата на „Опекта“. Освен семейство Франк, там се укрива и тяхното приятелско семейство Ван Пелс, както и един познат зъболекар. В укриването на хората помагат и някои от служителите на „Опекта“, техни доверени приятели.

В укритието Ане пише своя дневник, всъщност предназначен като албум за снимки, подарък за 13-ия ѝ рожден ден от нейните родители. Тя го нарича Кити и го води от 14 юни 1942 до 1 август 1944 г. Ане споделя с Кити своите мечти, мисли, чувства и желания, веселите и тъжните моменти от всекидневието в Задната къща. След като изписва целия дневник, тя започва да пише в тетрадки.

Там изживява и най-красивия момент от живота си — влюбва се в сина на семейство Ван Пелс, Петер. Укриващите се живеят заедно добре две години.

Краят

На 4 август 1944 г. убежището е разкрито. Предателят е шпионин на полицията - Антон Алерс, уж „приятел“ на Ото Франк. Укриващите се са арестувани, а на другия ден са изпратени в холандския лагер „Вестерборк“, близо до град Дренте. Там остават близо месец.

На 3 септември 1944 г. Ане Франк е качена заедно със семейството си на последния влак за концентрационния лагер "Аушвиц. Там разделят Ото Франк завинаги от семейството му.

Едит Франк умира в Аушвиц на 6 януари 1945 г. Малко преди това Ане и Марго са преместени в концентрационния лагер „Берген-Белзен“ близо до Хановер. Епидемия от тиф убива 17 000 лагеристи: Марго умира през февруари, а през март я последва и Ане.

Бащата Ото Франк по една случайност избягва тази участ, тъй като се намира в лагерна болница от ноември 1944 до 27 януари 1945 г., когато Съветската армия освобождава концлагера.

Петер ван Пелс е изпратен в „Маутхаузен“, където умира в началото на май, малко преди лагерът да бъде освободен. Майка му Аугуста е изпратена в „Терезиенщат“, където умира при неясни обстоятелства.

Световната известност

Веднага след войната Ото Франк се връща в Амстердам. Неговите служителки Мип и Ели намират дневника на Ане и го запазват с намерението някой ден да го върнат на Ане. Мип Хис по-късно споделя, че ако е знаела какво пише вътре, щяла да унищожи страниците, защото те уличават всички, които са помагали на еврейското семейство.

През 1947 г. Ото Франк сбъдва мечтата на дъщеря си да стане писателка. Книгата е издадена под заглавие „Het Achterhuis“ — „Задната къща“ и веднага привлича вниманието на публиката.

През 60-те години сградата на „Опекта“ се превръща в музей „Ане Франк“. Днес в предната част на къщата се намира централният офис на фондация „Ане Франк“, която има клонове в Берлин, Базел, Виена, Лондон и един в Съединените щати. Апартаментът на „Мерведеплейн“ №37 ет.2 е ремонтиран и се дава под наем на млади писатели. Днес книгата е преведена на 60 езика, снимани са и филми по нея. През 2004 г. екипът на „Дискавъри чанъл“ излъчва филма „Кой предаде Ане Франк?“.

Най-добрата приятелка на Ане Жаклин ван Марстен написва книга за нея. Училището, в което е учила Ане, днес носи нейното име. Ане е толкова известна, че й правят два паметника — единият е пред музея, а другият — в парка на „Мерведеплейн“. В България книгата е издавана няколко пъти под заглавието „Задната къща“.

Публикацията е подготвена от Ганчо КАМЕНАРСКИ



"Въпреки всичко, аз вярвам, че хората са наистина добри в душите си."

"Всеки таи вътре в себе си добри новини. Добрите новини са, че ти не знаеш колко прекрасен можеш да бъдеш, колко много можеш да обичаш, какво можеш да постигнеш и колко голям е потенциалът ти."

"Колко бяха верни думите, които татко каза: „ Всички деца трябва да се грижат за собственото си възпитание. Родителите могат само да дадат съвет и да посочат правилния път, но окончателното формиране на характера се крие в собствените им ръце“.

"Колко прекрасно е, че никой не трябва да чака и момент, за да промени света към по-добро."

"Не мисля за цялата мизерия, която ни обгражда, а за красотата, която все още съществува."

"Аз живея в лудо време."

"Аз просто не мога да изградя надеждите си на основата на мизерия и смърт. Мисля, че мирът и спокойствието ще се върнат."

"Мързелът изглежда привлекателно, но работата дава удовлетворение."

"Ние всички живеем с една цел - да бъде щастливи. Животите ни са толкова различни и все пак толкова еднакви."

"Който е щастлив, ще направи и другите щастливи."

„В трудни моменти като тези идеалите, мечтите и надеждите са разрушавани от грозната реалност. Истинско чудо е, че все още не съм изоставила своите идеали. Те изглеждат толкова абсурдни и непрактични в това време. Въпреки това аз се придържам към тях, защото вярвам, че дълбоко в себе си хората са добри”.