Николай Георгиев е познат като водещ на екстремното предаване „Руска рулетка“, а след това - и на „Ясновидци“. По професия е корабен навигатор, но определя себе си като философ. През последните години се е отдръпнал от телевизията и професионално се занимава с йога – като инструктор. В момента е един от участниците в „И аз го мога“ по Нова тв, и се явява един от сериозните кандидати за първото място.
<strong>- Ники, дълго време не сме те виждали на екран и появата ти в &bdquo;И аз го мога&ldquo; беше наистина приятна изненада. Защо се включи в този формат?</strong><br /> - Защото това шоу е нестандартно. Кога друг път ще ми се отдаде възможност да ходя на въже пред публика и камери, боядисан целият в жълто?! Кога ще ми се отдаде възможност да уча ирландски танци &ndash; точно това правя за следващия лайф! <br /> <br /> - <strong>В повечето зрители остава чувството, че вие предварително знаете номерата, които специалистите показват, и съответно знаете какво ще изберете, т.е. не сте толкова изненадани от нещата, които ще трябва да правите за следващия път&hellip;?</strong><br /> - Не, не знаем, но аз дори не искам и да знам! Аз съм отишъл, за да ми е интересно. Ако на мен не ми е интересно, то значи и на зрителя няма да бъде. На мен ми е изключително трудно. Въпросът не е да си вземеш нещо, което си мислиш, че можеш. Най-големите провали са точно там, където си мислиш, че го можеш. На последния лайф се доказа това нещо. Симона Пейчева се представи блестящо, но това не е интересно, понеже го може и сме я виждали в тази светлина. За нея трябваше нещо друго, за да може да изпъкне. <br /> <br /> -<strong> Досега ти се падаха доста сложни неща, но някак остана недооценен, в дъното на класацията си за момента&hellip;?</strong><br /> - Най-трудните ми се паднаха! Не искам да оправдавам журито, но и на тях не им е лесно. Много е трудно понякога да дадат превес на единия или другия. Никак не им е лесно и трябва да вадят всякакви аргументи и предвид това, че извадиха такива в двубоя ми със Симона Пейчева, това означава, че изпълнението ми не е било достатъчно добро. Не можеш да се сърдиш, не е важно дали имаш две-три точки.<br /> <br /> <strong>- Не се ли бориш все пак за победа?</strong><br /> - Разбира се, че се боря за победата. Победиш ли себе си &ndash; побеждаваш всичко. Един път ходиш на въже, след това играеш ирландски танци, въртиш се на едно колело, което ти причинява психически дискомфорт, защото не знаеш в кой момент <br /> <br /> <strong><span style="color: rgb(128, 0, 0);">ще те фрасне по главата</span></strong><br /> <br /> Доста трудни неща минаха, просто не знам какво предстои! Страшна дисциплина трябва, днес съм станал в 5,30 за тренировка, на сутринта в 8 часа след лайфа на предаването веднага на тренировка, това е много приятно. <br /> <br /> <strong>- На последния лайф имаше леко премеждие - падна от този огромен обръч, колело &ndash; притесни ли те това?</strong><br /> - Ти не знаеш къде се намираш, като почне да се върти! Идеята на този номер беше да останем по-дълго в самото колело. Не е проблем да паднеш, само да не падаш от високо. Аз знам как да падам и това не е проблем. Може и да съм паднал, но в крайна сметка съм останал по-дълго на колелото, каквато беше целта на номера. Имам и доста синини от този номер. <br /> <br /> <strong>- Успя ли вече да се сприятелиш с останалите участници и кого смяташ за най-голяма конкуренция?</strong><br /> - Има универсални състезатели &ndash; Яна Маринова, Симона Пейчева, Алфредо Торес&hellip; Иван Звездев е сериозен, скрит фаворит, защото той има физическите данни &ndash; жонглира, свири, готви. Конкуренцията е навсякъде, не мога да подценя никого. И аз искам да излизам винаги срещу най-добрите, нека ме бие най-добрият. Разликата от други формати е, че тук наистина трябва умение. <br /> <br /> <strong>- Четох някъде, че си бил цирков артист, а след това - стриптийзьор, където всъщност си усъвършенствал танците&hellip;?</strong><br /> - Не, не, не! Ако бях цирков артист, то щях да бъда известен като такъв. Ако имам такова умение &ndash; защо да го крия?! Стриптийзьор също не съм бил, не е вярно. Не е важно какво се пише за теб, важно е да не ти бъркат името, защото рекламата отива при друг човек и ти си ощетен (усмихва се). В танците се усъвършенствах като ученик в един самодеен състав за модерни танци, това е 80-те години, да не казвам кога точно (усмихва се). <br /> <br /> <strong>- Получавал ли си неприлични предложения от дами, които са били впечатлени от физиката ти, от славата, която имаше преди години&hellip;?</strong><br /> - Има и по-хубави тела от моето. Вече моята популярност е смляна, предъвкана. Навремето, когато нямаше Интернет и правихме &bdquo;Руска рулетка&ldquo;, възможно е да се е случвало подобно отношение. Но смея да кажа, че винаги дамите са били интелигентни в отношенията си с мен. Въпросът е как се изживяваш вече. <br /> <strong><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><br /> Тогава имаше по-голям интерес към мен, сега вече не, </span></strong><br /> <br /> защото ме няма в тази публичност. Това е въпрос на избор. В личен план животът ми е пределно истински и не мога дори да си позволя да чуя, че някой ми отправя неприлично предложение. Всеки се ласкае, но няма нужда. <br /> <br /> -<strong> Каза, че е въпрос на избор оттеглянето от публичното пространство &ndash; твоят избор от какво е повлиян? </strong><br /> - Не може постоянно да работиш в телевизия. Хората са изключително неблагодарни към тези, които са пред камерата, защото бързо се изхабяват. Две-три години на екран и вече не си интересен. Малцина са тези, които успяват да поддържат интереса към себе си, което говори, че са много добри професионалисти. За мен телевизията е била винаги работа. Когато има работа &ndash; работя, когато няма &ndash; не работя. Дойде ли моментът, когато някой каже, че правим предаване &ndash; веднага го правим. Аз съм доволен, защото за 10-12 години съм направил 2-3 предавания. Но животът не е само телевизията, не живея с тази идея, това е просто моята работа. А когато нямам работа в телевизията, намирам си друга работа (усмихва се). Много е добре да живееш спокойно. Мина това време, когато бяхме под светлините на прожекторите, да отваряме пресата с надеждата нещо да пише за нас, остаряваме вече!... Не мога да забраня на хората да се интересуват от мен, но мога на себе си да забраня да се впечатлявам какво и как се пише и говори за мен. <br /> <br /> <strong>- Като изключим участието ти в &bdquo;И аз го мога&ldquo;, с какво друго се занимаваш през последните години?</strong><br /> - През последните години организирам живота си по един спонтанен начин, без да ги мисля нещата. Не ти говоря за кариера, а за лична реорганизация и преосмисляне. В момента се уча да преподавам йога, организирам разни семинари на тези теми, малко изкуство, много личен живот. Ако нямаш личен живот, значи нямаш нищо. Нямам планове, не съм имал и преди години, просто животът е случайност и ти с него. <br /> <br /> <strong>- С какво ти помага йогата?</strong><br /> - Помага на физическо ниво - свършваш определена работа и тя се отразява на емоционалното ти състояние. За пореден път се занимавам с нещо, което харесвам, и не мога да кажа, че това е работа по смисъла на заетостта. Но в общи линии от това си вадя хляба. <br /> <br /> <strong>- Сподели, че имаш много личен живот &ndash; включва ли се в него и жена?</strong><br /> - Да, имам приятелка, живеем заедно. Много е важно да намериш човека до теб, особено един мъж да намери жената и да се свърже с нея и да им се случат други, трети неща. Ако двама души са изключително красиви, интелигентни и щастливи и се срещнат, без да правят трето нещо заедно, то тези неща се изчерпват. Трябва да се свържеш с този човек, за да произвеждаш нещо ново. При мен това се случва в момента. <br /> <br /> <strong>- Ти си екстремна личност, но кое е най-шантавото нещо, което си правил през живота си? </strong><br /> - Ааа, екстремна личност не съм! (смее се) Всички шантави неща при мен <br /> <br /> <strong><span style="color: rgb(128, 0, 0);">са следствие на моята глупост </span></strong><br /> <br /> не са преднамерени. Има хора, които преднамерено скачат с бънджи, с парашут и т.н., докато при мен съвсем спонтанно се случва, като да объркам пътя за връх Мальовица преди години. Скосих го и пътят стана много стръмен, ходих по едни треви под подножието на върха, беше доста страшно. Бях съвсем сам, принципно сам ходя по такива места. Зимно време също ходя на Мусала, отново сам, което си е доста опасно. Изкачвал съм Мусала при минус 20 градуса и вятър 120 км/ч, а мечтата ми е да покоря връх Еверест. Нямам влечение към екстремното, не съм човек на адреналина. Най-екстремното нещо според мен е да бъдеш постоянен, защото това е най-трудно. В този смисъл йогата е екстремност, защото се изисква всеки ден да правиш едно и също, това е много трудно. <br /> По-екстремните неща на мен ми се случват по планините. На връх Мусала ми литна едната ръкавица през зимата. Маршрутът там е по едни въжета, държиш се за стоманено въже и когато е минус 10-15 градуса, доста е трудно без ръкавици, ръцете ти измръзват. Много е зловещо, все едно човек беше паднал, а не ръкавица. Справих се и без нея, но в такъв момент човек си прави изводи. <br /> <strong><br /> - А какво ти доставя удоволствие да изкачваш върховете сам, а не в компания? </strong><br /> - Когато си сам, не се налага да пренасяш ежедневието си в планината. Идеята е да се мълчи, защото неговоренето изключва и мисловната дейност. Ако отида с приятели, то ние ще си говорим през целия път, точно както правим всеки ден. Ходи се сам, или поне да не с много хора, защото не можеш да се насладиш на природата, на чистия въздух, а говорите за нещата от живота. Идеята е да се <strong><span style="color: rgb(128, 0, 0);">отпуснеш, нарича се мауна &ndash; <br /> <br /> ритуално мълчание</span></strong><br /> <br /> Минават много мисли през главата, но когато не се налага да ги казваш, те просто затихват. Стресът се поражда от мислите в главата. Точно в такъв момент разбираш, че няма смисъл от думите. Спокойствието лекува, проблемът е в неспокойството, а не в кръвта, черния дроб и т.н. Важно е колко си спокоен. <br /> <br /> <strong>- Доволен ли си от живота си?</strong><br /> - Да, винаги съм бил доволен. Но не е лесно, просто съдбата ми дава възможност, предизвиква ме. Ако нещо лошо ми се е случило по пътя, не мога да обвинявам живота. Неприятните неща се случва заради самия човек. <br /> <strong><br /> - Би ли се върнал сега в телевизията и на какво предаване би станал водещ? </strong><br /> - Навремето си мислех, че съм умен, оказа се, че съм глупав. Уча, полагам интелектуални усилия, образовам се, до ден-днешен не съм работил нещо с интелекта си, като изключим една година, в която бях преподавал в гимназия. Очевидно интелектът го няма, иначе щяха да ми предложат работа (усмихва се). На мен ми се занимава с телевизия, която е в сферата на публицистиката. Не искам да се захващам с политика, защото вече не говорим за телевизия. Харесвам обедни и сутрешни блокове, особено през почивните дни, много трудно време за работа. Честно да ти кажа, това бих правил с удоволствие. Имам богата обща култура, имам опит като водещ и&hellip; може би всичките тези неща ми пречат, за да бъда водещ. Всяка телевизия си има своите направления, мисли и чувства, ако някой прецени, че мога да се справя &ndash; сядам, гримират ме и започвам. <br /> <br /> <strong><br /> Едно интервю на Красимир Красимиров </strong><br /> <br />