На 18/30 март 1885 г. руската армия разбива афганистанските войски край река Кушка (сега град Серхетабад, най-южната точка в Туркменистан). Това става след като преди това руската армия завладява афганистанска територия на 300 км. югозападно от големия завой на север на река Амударя.
Противопоставянето на руските и британските интереси в Средна Азия продължава с години във вид на &bdquo;студена война&rdquo;, известна под името &bdquo;Голямата игра&rdquo; и боят при Кушка довежда това противоборство до границата на пълномащабен въоръжен конфликт.<br /> <br /> <strong>Предистория<br /> </strong><br /> Генерал Александър Комаров, началник на цялата Задкаспийска област (днешен Туркменистан), обръща внимание на оазиса Мерв като &bdquo;гнездо на разбойничество и разрушения, спъващи развитието едва ли не на цяла Средна Азия&rdquo;.<br /> <br /> В края на 1883 г. генерал Комаров изпраща там щабс-ротмистър Алиханов и текинеца майор Махтум Кули-хан с предложение мервци да приемат руско поданство. На 25 януари (ст. стил) 1884 г. в новооснования туркменски град Ашхабад пристига делегация от Мерв, поднасяща на Комаров прошение до императора за приемане на Мерв в руско поданство и полага клетва.<br /> <br /> След анексията на Мерв възниква необходимостта от определяне на границата между новата руска провинция и Афганистан. Великобритания, също защитаваща своите имперски интереси, изпраща своя разграничителна комисия с военен отряд за охраната й от 1500 души.<br /> <br /> Русия също изпраща своя комисия също с военен отряд под началството на генерал Комаров.В хода на преписката по повод назначаването на англо-руската погранична комисия Русия оправя предизвикателството към Афганистан да притежава оазиса Панджшех, като упорито твърди, че оазисът принадлежи на Русия на основание, че тя владее Мерв.<br /> <br /> Тъй като Афганистан се намира под протектората на Британската империя, вицекралят на Индия лорд Даферин вдига голям шум, опасявайки се от подготовка на руско нахлуване в Индия. Той иска от афганистанския емир да окаже въоръжена съпротива на придвижващите се руснаци.<br /> <br /> Афганистан изпраща в Панджшех войски за усилване на защитата му. Когато Комаров научава това, изпада в ярост. Генералът заявява, че оазисът принадлежи на Русия и нарежда на отряда незабавно да напусне. Афганистанският командир Наиб Саелар отказва да се подчини. Комаров се обръща към специалния британски пълномощник в Афганистан генерал Лънсдейн, искайки той да нареди на афганистанския отряд да се маха. Лънсдейн отказва да го направи.<br /> <br /> <strong>Стълкновението</strong><br /> <br /> Изпълнен с решимост да не допусне Панджшех да се изплъзне от ръцете му, Комаров решава да смени тактиката. На 13/25 март 1885 г. под натиска на Великобритания руското правителство дава клетвена гаранция, че руските войски няма да атакуват Панджшех, ако афганистанците се въздържат от военни действия. След три дни руският външен министър Николай Гирс повтаря това и добавя, че това задължение е поето с пълното одобрение на царя.<br /> <br /> Афганистанската войска междувременно се съсредоточава на западния бряг на река Кушка, а руската заема източния. Независимо от повторните обещания на руското правителство, войската на Комаров постепенно обкръжава Панджшех и излиза на дистанция по-малко от миля от неговите защитници. Комаров предявява на Наиб Салар ултиматум: или след пет дни той ще изведе войската си, или руснаците сами ще ги изгонят.<br /> <br /> На 18/30 март, когато срокът на ултиматума изтича, а афганистанците не дават признаци да напускат, генералът заповядва на своята войска да премине в настъпление, но да не открива огън първи.<br /> <br /> Нервите на недисциплинираните афганистанци не издържат напрежението и откриват огън, ранявайки коня на един казак. Наиб Салар командва: &bdquo;Правете подвизи в името на Аллаха!&rdquo;<br /> <br /> След това на руската войска незабавно е дадена заповед да открие огън по афганистанската конница, която е съсредоточена в пределите на пряката видимост. Конницата не издържа на убийствения огън и безредно побягва. Афганистанската пехота обаче се сражава храбро през цялата нощ. Към сутринта противникът е изтласкан зад моста Пул-и-Кхищи, след което панически побягва.<br /> <br /> Генерал Комаров демонстрира миролюбие, като не само не позволява да се преследват бягащите, но даже връща целия си отряд на левия бряг. Руските загуби наброяват един убит офицер и 8 нижни чинове, ранени &ndash; 5 офицери и 30 нижни чинове. Афганистанците губят около 500 убити, много повече са ранените (сред които е и Наиб Салар) и 24 пленени. Взет е като плячка целият лагер с провизиите, 8 оръдия със зарядни сандъци, 70 камили, голямо количество барут и олово.<br /> <br /> <strong>Последствия<br /> </strong><br /> За боя при Кушка генерал Александър Комаров е награден със златно оръжие, украсено с диаманти. А началникът на щаба генерал Николай Закржевски е награден със златно оръжие с надпис &bdquo;За храброст&rdquo;.<br /> <br /> Същевременно този международен инцидент активно е отразен в европейската преса и, както е мислено тогава, поставя Русия на границата на война с Великобритания.<br /> <br /> Емирът Абдул Рахман, който в същото време е на среща с лорд Даферин в Равалпиди, се опитва да представи станалото като малко гранично недоразумение.<br /> <br /> Лорд Рипън, влиятелен член от кабинета на Гладстон, настоява, че всяка отстъпка от страна на британците ще бъде поощрение за открита руска интервенция в Афганистан.<br /> <br /> Войната обаче е предотвратена с усилията на дипломатите, които получават от представители на царя уверения за намеренията да се уважава в бъдеще териториалната цялост на Афганистан.<br /> <br /> За урегулиране на инцидента е създадена руско-британска гранична комисия, която с протокол от 10 юли 1887 г. окончателно определя сегашната северна граница на Афганистан, но тя реално е установена през януари 1888 г. Русия запазва завоюваната от Комаров територия, на която впоследствие е основан град Кушка. Той става най-южният населен пункт както на Руската империя, така и на СССР.<br /> <br /> Първият пограничен пост се появява скоро на брега на плитководната рекичка Кушка, като наброява две роти пехотинци, две казашки сотни и една батарея 3-дюймови (76 мм) оръдия.<br /> <br /> За населване на завоюваната територия в околностите на Кушка царското правителство изпраща свободни преселници &ndash; селяни от Полтавска и Харковска губернии. Така на плодородната земя покрай рекичката се появяват две селища под названията Полтавка и Моргуновка, които не са засегнати от вълната на преименуването.<br /> <br /> Три години по-късно този преден пост на Руската армия получава юридически статут като най-южна точка на империята, закрепен с руско-афганистанвски мирен договор. Установената тогава граница не е търпяла никакви изменения до наши дни.<br /> <br /> Империята се отнася грижливо към завоеванията и към 1892 г. на кушкинските височини се появяват мощни фортификационни съоръжения. Фортовете и бастионите са обединени в единен отбранителен възел, получил през 1892 г. статут на крепост. Всичко е изградено под ръководството на българския капитан на руска служба Георги Вазов, емигрирал в Русия след неуспешната детронация на княз Александър І Батенберг и завършил през 1888 г. Николаевската военноинженерната академия. И сега в Серхетабад (бивша Кушка) има улица &bdquo;Вазовска&rdquo;.<br /> <br /> Публикацията е подготвена от Ганчо КАМЕНАРСКИ<br /> <br />