В Театър София и НДК: Две интелигентни комедии и един смел експеримент

София, България 28 Март 2015, 12:12 5637 прочита 0 коментара

Интелигентната комедия за съжаление не е чест гост на родните театрални сцени. По-често наблюдаваме плъзгане в по-лесния улей на зрелищното, развлекателното, а не рядко вече под влиянието и на ТВ-шоута, и на откровена чалга с дебелашки шеги и клоунади.

Затова няма начин да не приветстваме Театър София, който ни поднася наведнъж две (макар и едноактни) интелитентни комедии: «Олд Сейбрук» и «Последният страстен любовник». При това от двама блестящи и може би най-поставяни по целия свят американски комедиографи: Уди Алън и Нийл Саймън. Изтъкнатият наш режисьор Николай Поляков се е нагърбил наистина с трудна задача. Не само да се играят една след друга творби на двама такива автори, но и да репетира двете пиеси едновременно на две сцени в Театър София – в голямата и в камерната зала, при това с различни актьори. За такъв подход се изисква наистина творчески кураж. <img width="520" vspace="2" hspace="2" height="347" border="2" alt="" src="/documents/newsimages/editor/201503/Rosina_Pencheva_web.jpg" /> Темата, която минава като «червена нишка» и през двете едноактни комедии, е от позната по-позната - любовта и най-вече изневярата. От нея обаче Уди Алън и Нийл Саймън успяват да забъркат искрящ коктейл от пречистващ смях, абсурдни ситуации, искрено забавление, но и мъдри мисли. В «Олд Сейбрук» (малък град в щата Кънектикът) интригата се завързва на парти на две семейни двойки. Сестрите Шийла и Джени (в ролите младите актриси Лора Мутишева и Силвия Петкова) са омъжени съответно за «моралния» зъболекар Норман (Николай Димитров) и пластичния хирург Дейвид (Пламен Манасиев), голям «фен» на голфа. Изненадващо от намерен в камината дневник се разкрива, че Норман изневерява със своята балдъза Джени. Нещата още повече се забъркват от появата на млада новобрачна двойка и на стария собственик на къщата - писателя Макс (Николай Антонов доказва отново, че добрият актьор може да се изяви ярко и в епизодична роля). В «Олд Сейбрук» не липсват реплики и диалози от запазената марка «Уди Алън» (роден в Бруклин, Ню Йорк като Алън Стюарт Кьонигсберг). «Спиш със сестра ми, а се наспиваш с мен», напада Шийла неверния си съпруг Норман. «Освен секса, всичко беше платоническо», гузно се оправдава той. «Животът не е дар, а бреме, принуда», дълбокомислено заявява старият писател Макс. «Това звучи глупаво, но и животът е глупав», и др. Може би още по-смешна е втората едноактна комедия «Последният страстен любовник». В нея трикратният носител на наградата «Тони» и лауреат на «Пулицър» Нийл Саймън се надсмива над неудачните опити на скромния ресторантьор Барни Кешман (в ролята Юлиян Рачков) да изневери на съпругата си, която много обича и почита. Комичното е заложено още в името Кешман, защото «дядото на Барни, руснак, бутнал пари («кеш») на чиновника по стар руски обичай, за да се сдобие с кръчмата». И трите «обекта на извънбрачните мераци» на Барни – много добре защитени от актрисите Милена Живкова, Йоанна Темелкова и особено Лилия Маравиля, се оказват обаче малко «шантави» всяка по своему. За фаловете допринасят и непохватните опити на ресторантьора изневярата да бъде ...по-романтична. «Да, в апартамента на майка ти, с пластмасови чаши от супера и обувките ни върху вестници, за да не разбере чистофайната ти мама ?!», репликира го героинята на Милена Живкова – Илейн. В комедията ясно личи колко добре запознат с темата «изневяра» е самият Нийл Саймън – пет пъти женен, с четири деца. «Женените мъже не са злобни, защото са ...гузни», «На този свят има само две категории хора – непочтени и глупаци». «Живеем в едно ново време, в което всеки може да си прави всичко, което иска, стига да си признае». В отговор на въпрос за агенция БЛИЦ за акцентите в двете пиеси и режисьорския подход към тях, Николай Поляков сподели:»За иначе дори баналната тема «изневяра», може да се покаже, че изневярата е крачка, която може да бъде направена обратно... Стремях се да липсва каквато да било дидактика (тя впрочем не е акцентирана и от авторите). Разказват се сериозни неща, но забавно, леко, остроумно. Българският зрител предпочита да не го удряш по главата с нравоучения, а по този начин. Театърът все пак е манипулация ...» За истинското удоволствие, което зрителят ще изпита от този спектакъл в Театър София, несъмнено допринасят и встъпителните и заключителните думи «И заживели щастливо до дълбоки старини...», в които звучи гласът на обичания Ицхак Финци, както и музикалната изненада в антракта. ******* ******** ******* ********** За драматичното изкуство отваря свои нови пространства Националният дворец на културата, а на 12 май т.г. предстои премиерата и на първия театрален спектакъл, продуциран изцяло от новото ръководство на НДК. Това стана ясно от среща на неговия директор Мирослав Боршош и видния наш режисьор Явор Гърдев с журналисти. <img width="520" vspace="2" hspace="2" height="353" border="2" alt="" src="/documents/newsimages/editor/201503/kwartet.jpg" /> Идеята е не просто в НДК да има епизодично театър, а да се създадат много театрални пространства – цял комплекс. Конкретни стъпки в това отношение са т.нар. Нов театър и театър &bdquo;Азарян”, кръстен на отишлия си от нас крупен български режисьор и педагог проф. Крикор Азарян. &bdquo;Искаме всеки театрален салон в НДК, изтъкна Мирослав Боршош, да има свой собствен характер, визия, своя публика. Да подкрепяме българската драматургия, да даваме сцени за изява на гостуващи извънстолични театри, да популяризираме и т.нар. независим театър.” Първия театрален спектакъл, продуциран изцяло от НДК, пък ще видим в най-голямата зала 1. С много трудната и както обичайно философска пиеса &bdquo;Квартет” или &bdquo;Опасни връзки след края на света” на най-известния немски драматург от втората половина на ХХ век Хайнер Мюлер се е заловил Явор Гърдев. Режисьор, който винаги е предпочитал трудното и рискованото, и тук ще направи провокиращ експеримент. Явор Гърдев ще смеси жанровете и ще постави &bdquo;Квартет” като спектакъл – филм. Вече се правят тестове, като се използва технология Motion Capture, която обаче по принцип е за репортажно заснемане, а не за реално време, каквато е идеята на Гърдев и неговия екип. Три камери ще засичат движенията, но само в инфрачервената зона, на двамата актьори – много популярните през последните години Снежина Петрова и Захари Бахаров. Движения, които компютърът обработва и излъчва. В «Квартет» на Хайнер Мюлер двамата актьори играят по няколко роли и пресъздават любовта помежду си пред края на света. Запитах Явор Гърдев за предизвикателствата, които крият творбите на Хайнер Мюлер, както и от факта на представяне на камерна творба в огромната зала 1. «Това е единственият текст, към който посягам за втори път – сподели режисьорът, титулован и с «Икар» и с «Аскеер» - след като вече съм го поставял. Но той е емблематичен за този голям драматург, свързан много и с България (б.а.- съпругата на покойния Мюлер е българка, а пиесата му «Филоктет» е писана у нас), а сега го правя и в чистия му вид. Уголемяването на камерния характер на «Квартет» в голям мащаб е не само възможно, но и дори много полезно.» Първите представления на «Квартет» ще можем да видим на 12 и 17 май т.г. в зала 1 на НДК. След това ще може да се гледа само 6 пъти годишно, поради сериозното време и технически ресурси, необходими за реализацията му. Борислав КОСТУРКОВ