Неповторимите Родопи: Мостове от камък и легенди

&quot;Старите мостове в Източните Родопи са ценно архитектурно наследство. Тяхната основна задача е да осигуряват преминаването над реките, усложнена от трудността на терена. Стръмните брегове на река Арда и притоците й - Върбица, Крумовица, Бяла река, Кесебир, са принудили строителите да приспособят пътя със стотици метри, дори километри, за да се избере най-подходящото място за мост&quot;, пише в книгата си през 1978 г. Иван Балкански &quot;Стари мостове в Кърджалийски окръг&quot;. Според автора &quot;често тези мостове се наричат &quot;римски&quot;, така както всички старини се смятат за построени от римляните. Но мостовете в Източните Родопи по всяка вероятност са от Средновековието, когато пътят за Гюмюрджина и Беломорието е минавал покрай (или през) река Арда и притоците й.&quot;<br /> <br /> Една от емблемите на Източните Родопи е Дяволският мост над река Арда. Той се намира близо до село Дядовци на 6 км северно от град Ардино. Мостът е включен и в герба на общината. Съоръжението е разположено на 420 метра надморска височина, оградено от двете страни от стръмни склонове, достигащи до 800 метра надморска височина. Дължината на моста е 66 метра, широчината - 3,4 м. Мостът е трисводест, като на страничните му ребра са направени отвори с полукръгли сводчета за оттичане на водата. Височината на централния свод е 11,50-12 метра, а по ръба е запазен каменен парапет.<br /> <br /> Мостът е построен в началото на ХVI век по заповед и желание на султан Селим I като част от път, свързващ Горнотракийската низина с Беломорска Тракия и Егейско море. На мястото на днешния мост някога е имало римски мост, свързващ района на Пловдив, Асеновград, Тополовски проход, Дяволски мост, Даладжа, Алада, Устра, Маказа, Беломорието.<br /> <br /> По нареждане на султан Селим I през Средновековието мостът бил възстановен, за да продължат и търговските връзки между двата географски района. Той бил известен с името &quot;Шейтан кюприя&quot; (в превод от турски - Дяволски мост). За изпълнител на задачата се приема майстор Уста Димитър от съседното село Неделино. Той вградил останките на римския мост в новата конструкция, използвайки само камъни от местността.<br /> <br /> Мостът следва средновековната архитектурна традиция. Срещу течението са дозирани вълноломи. Обявен е за защитен обект през 1979 г. <br /> Много е удобен за туризъм. До него има маркиран път, включен в туристическа пътека. В района се намира тракийският култов комплекс &quot;Орлови скали&quot;. Върху извисяващите се скали са изсечени множество ниши (около 90 на брой). Една от хипотезите за тяхното предназначение е, че вътре са оставени оброчни плочи или глинени съдове, свързан с култа към мъртвите. Под скалите има следи от улеи, жертвеници и други древни съоръжения.<br /> <br /> Покрай река Арда пътища съединявали Филипопол и Одрин. Заради тях римляните са построили много мостове, някои от които са запазени. Един от тях е над река Боровица, сред най-големите притоци на Арда.<br /> Намира се в близост до село Ненково на 22 км от Кърджали. Изглежда магнетичен, откъснат от времето и забравен. Също както Ненково, малко село от 20-ина къщи. Върви се по тесни калдъръмени улички (много по-тесни от тези в Златоград). Повечето от къщите са с оригинална архитектура с основи и зидове от дялан камък, на места се използват и парчета скали в зидовете, с тикли по покривите и кирпичени замазки.<br /> <br /> Мостът до Ненково следва архитектурната особеност на времето си. Прави впечатление с внушителните си размери. Той е асиметричен с пет свода с различна големина. Пътното платно е дълго 58 метра. Част от моста е разрушена от буйните води на реката. В единия край е дострояван, но след повторно разрушаване вече е неизползваем. Мостът е подходящ за посещение в комбинация с други обекти в тази посока - пещерата Утроба, скалните ниши край с. Дъждовница.<br /> <br /> Тракийските скални ниши при село Дъждовница наподобяват огромен фриз в скалите и въпреки че са трудно достъпни, е истинско предизвикателство за човек да се приближи до тях. Местните възрастни туркини разправят на внуците си приказки за мистични духове, наречени &quot;Джинавис пенджери&quot;, които се появяват в района на нишите, а от срещата с тях може да зависи съдбата на човека или иначе казано, да се осъществи неговата връзка с Космоса.<br /> <br /> Много легенди се разказват и за моста при село Сухово, който е разрушен през 1962 година при изграждането на язовир &quot;Кърджали&quot;. С построяването му са свързани различни предания, които и днес се разпространяват от старите хора. Сред най-сърцераздирателните е за богат баща, който загубил единствения си син. Младежът искал да прекоси реката, за да се види с любимата си, но придошла вълна го погълнала. Съкрушен от трагедията, бащата дал пари да се направи мост. За моста на Сухово е създадена даже и народна песен.<br /> <br /> През територията на община Кирково е преминавал важен път, свързващ вътрешността на страната с Беломорска Тракия през днешния проход Маказа. Пресеченият планински терен и поройните дерета и реки са принудили строителите да изградят редица мостове за тяхното преминаване.<br /> <br /> Живописното село Шумнатица е съставено от няколко махали. То е застинало в пазвите на планината, намира се на 5 км от общинския център Кирково. Шумнатица е известна с каменните си мостове, градени преди около 400 г. Първият е до мегдана, а срещу него до чешмата, е старата воденица, която и днес мели брашно. На разстояние от 1,5 км по поречието на реката има още три моста. Платната на два от тях, за съжаление, са бетонирани, с цел минаване на коли.<br /> <br /> От Кирково по новия път за Кърджали се намира една от големите забележителности на този край - дървената джамия в с. Подкова - свято място за мюсюлманите и атракция за туристите. Според легендата е построена за една нощ от седем девойки пред 1438 г.<br /> <br /> Мостовете и в Кирковско са едносводести и многосводести. Засводяването става в полукръг, като ширината е 4-5 до 8 м. Такива съоръжения има и в селата Долно Къпиново (върху приток на Къпиновска река), Дрангово (на река Пещера), Шумнатица, Лозенградци, Тихомир, Кирково.<br /> <br /> Няма точни данни откога точно датира едносводестият каменен мост в Дрангово. Сред местните хора е известен като римския мост. Всъщност мостовете в Източните Родопи са наричани от местните &quot;румели кюпрю&quot;, което е по-вярно да се превежда като &quot;византийски мост&quot;. Съоръжението, изваяно от незнайни майстори, е служило вярно векове. Занемарено е след 1990 г.<br /> Мостът, който е на река Пещерска, приток на Дранговската река, е бил единствената връзка между махалите при порои. Смята се, че е бил един от най-красивите в Родопите. Сводът е широк 13 м, висок 5,90 м, пътното платно е дълго 32,45 м и широко 4,30 м. В Дрангово има и друг каменен мост в центъра на селото. Бил е петсводест, но реката е отнесла двата от тях.<br /> <br /> В близост до граничното село Тихомир (Терзи юрен) се намират два моста от римско време, дело на местни майстори, владеещи до съвършенство изкуството на каменната зидария. В землището на Тихомир има четири средновековни български некропола, където са открити накити, съдове. Според някои източници селото е заселено към ХVI в. от преселници от Беломорска Тракия и три семейства от Македония и Арнаутлука.<br /> <br /> Говорът от село Тихомир е родопски, той се приема за един от най-старинните български говори с голямо значение за проучването на историята на българския език.<br /> <br /> На 29 км в посока северозапад е село Старейшино, където може да бъде посетена Куполната гробница &quot;Пунар кая&quot;, в превод от турски означава Скален кладенец. От гробницата извира вода, която се събира в два каменни басейна, изсечени в скалата пред нея. Гробницата се почита сред местното население като свещена, тъй като съществува поверие, че мястото и водата, изтичаща от гробницата, са с лечебни свойства.<br /> <br /> От Тихомир може да се продължи до Бенковски с интересна скалиста местност, където в продължение на векове природните стихии са изваяли огромните камъни в различни причудливи скални форми на животни и растения, най-интересни от които са &quot;Крокодила&quot;, &quot;Гъбата&quot;, &quot;Лъвската глава&quot;.<br /> <br /> На 40 км в посока югозапад се намира връх Вейката - най-южната точка на България, представляваща планински район, покрит с мезофилни гори, включващи застрашени естествени хабитати. От върха може да се види Бяло море.<br /> <br /> В района на село Егрек и тези в близост до него има няколко каменни моста, които местното население също нарича &quot;римски&quot;. Те са строени към края ХVIII в. или началото на ХIХ в. В Егрек има два моста, единият (в долната махала), които е трисводест и вече полуразрушен, а вторият - двусводест (в горната махала), строен от овчар за хаир на хората. Мостът е двусводест с дължина на пътното платно 13.20 м. Строен е от обработени камъни, като сводовете са облицовани с корнизи от по-малки плоски камъни. Спойката е направена от бял хоросан. На стълба на моста е дозиран вълнолом. Посещението на старите мостове на Егрек също може да се комбинира в маршрут с други забележителности от района.<br /> <br /> В селото има 5 действащи и до днес ползвани от населението воденици. То е рекордьор с тях в Кърджалийския регион, а може би и в цяла България. Водениците са в съхранен автентичен вид. Изградени са от ломен камък, споен с хоросан. Покривите са покрити с каменни плочи (тикли). Меленето на жито и царевица се извършва от месец ноември до месец март, когато реката е най-пълноводна.<br /> <br /> <strong>&quot;Стандарт&quot;</strong><br /> <br />