Звездата на “Комиците” Ненчо Илчев: Продавах гривни в подлеза на ЦУМ заедно със Слави Трифонов

<br /> <em>Ненчо Илчев е отец Григорий в култовия сериал &ldquo;Столичани в повече&rdquo;. В уникална изповед пред &ldquo;ШОУ&rdquo; симпатичният актьор ни завежда зад кулисите на прелюбопитния си живот.</em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Ненчо, тече 8-ми сезон на култовия сериал &ldquo;Столичани в повече&rdquo;. Какво да очакват зрителите?</strong><br /> - Всички, които са го гледали, казват, че това е може би най-интересният сезон от всички - с много динамика, с коренни обрати при повечето герои. Това се и вижда - вече са минали две серии и рейтингът е разбиващ! За сериал е страшно висок! Много сме доволни &ndash; и ние, и продуцентите, и телевизията. Това е единственият български сериал, който се задържа толкова сезони. Сега върви осми сезон, девети снимаме, може би ще има и десети, живот и здраве. При повечето сериали нещата в един момент тръгват надолу, а при &ldquo;Столичани в повече&rdquo; е обратното &ndash; става все по-харесван и по-харесван! В сезона, който върви в момента става дума за това, което е актуално и в държавата &ndash; банките, политиците, изборите&hellip;<br /> <br /> <strong>- Какво се случва с твоя култов герой - отец Григорий?</strong><br /> - Отец Григорий иска вече да си се върне в църквата на заплата и тръгва да се моли на Синода да го назначат на постоянна работа. Те го подлагат на &bdquo;мониторинг&rdquo;. Владиката му казва: &ldquo;Един месец трябва никакъв гаф на не направиш!&rdquo; Отец Григорий отбелязва: &ldquo;Е, значи нищо да не правя!&rdquo; <em>/смях/<br /> </em><br /> Имат страшни попадения сценаристите при моя герой! С удоволствие си уча репликите, като си чета сценария, си се смея сам! Има доста култови реплики! Примерно, когато взема колелото от едно детенце, защото му трябва, то му казва: &ldquo;Недей, че баба ме чака!&rdquo;. Отец Григорий му отговаря: &ldquo;Баба ти аз я чакам!&rdquo;. Когато идва касиерката да го предупреди, че не си е плащал дълго време водата, отец Григорий й казва: &ldquo;Ако трябваше да има водомери, Господ щеше да сложи на река Йордан!&rdquo;. <br /> <br /> <strong>- Вече си един от най-популярните и обичани български актьори. Забогатя ли?</strong><br /> - Не мога да кажа, че съм богат човек, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>не мога да кажа, че съм и беден... <br /> </strong></span><br /> Денонощно работя, с много неща се занимавам - със сериала, с &ldquo;Комиците&rdquo; и в театъра съм много ангажиран! Ето, например, утре имам премиера, другиден целият съм на снимки, след това заминавам за Варна, връщам се, отивам на снимки, следващия ден пак съм на снимки и имам запис на &ldquo;Комиците&rdquo;. Това ми е ежедневието! Но когато го правиш с удоволствие, когато ти е приятно, не ти тежи! Мечтал съм за това цял живот, не върви сега да тръгна да се оплаквам! Ще е грубо!<em> /смях/&nbsp;</em><br /> &nbsp;<br /> <strong>- Още като малък се запознаваш с Мистър Сенко&hellip;?</strong><br /> - Бях някъде в 5-ти клас. Излезе по вестниците, че Мистър Сенко прави 80 години. И пишеше адреса му: бул. &ldquo;Георги Трайков&rdquo; 37 , сега &ldquo;Черни връх&rdquo;. Реших да му напиша писмо. Най-подробно по детски му написах, че искам да стана илюзионист, попитах го какво трябва да правя, поканих го на гости в Момчиловци... След една седмица, няма да забравя, баща ми каза: &ldquo;Виж какво си получил!&rdquo;. Още си пазя писмото. На плика пишеше: &bdquo;От народния артист мистър Сенко до Ненчо Илчев&rdquo;. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Направо онемях! </strong></span><br /> <br /> Отворих го.&nbsp;Мистър Сенко ми пишеше: &ldquo;Драги Ненчо, не мога да ти дойда на гости, аз съм вече възрастен. Но когато ти решиш &ndash; заповядай в София.&rdquo; Не мога да ти опиша какво детско вълнение изпитах в този момент! И досега, като си го спомня, настръхвам! Това да ми се случи в Момчиловци на мене, не можех да повярвам! И, разбира се, още пролетната ваканция нашите ме качиха на колата и дойдохме в София, намерихме къщичката на Мистър Сенко. Тя беше между блоковете - една кокетна, мъничка, точно като къщичката на Хензел и Гретел. А аз бях събрал 10-ина фокуси, за да му ги покажа, в ръцете си държах кутия шоколадови бонбони... Позвънихме. Очаквах, че ще се покаже някакъв голям човек - с пелерините, с шапките!.. За моя изненада, на вратата се появи едно дребно човече &ndash; с ризка и пуловер, приличаше малко на Йода, и ме попита сопнато: &ldquo;Какво искаш?&rdquo;. Казвам: &ldquo;Търся Евстати Христов!&rdquo;. А той: &ldquo;Аз съм!&rdquo;. Обяснявам, а баща ми през това време стои зад мен: &ldquo;Аз съм от Момчиловци, писах ви писмо, вие ми отговорихте и ме поканихте...&rdquo;. А той ме прекъсна: &ldquo;Ами ти знаеш ли аз на колко хора отговарям!...&rdquo;. Направо ме разби! Подавам му кутията с шоколадовите бонбони и не знам какво да кажа. Промълвих: &ldquo;Ама аз идвам от много далече...&rdquo;. И мистър Сенко като осъзна, че идваме чак от Смолян само заради него, ни покани: &ldquo;Не ми е добре, но хайде, хайде, влизайте!...&rdquo;. Седнахме с майка ми и баща ми в двора, където имаше едно шадраванче, статуя и един пилон, на който Мистър Сенко на всеки празник вдигаше българското знаме и пускаше химна.&nbsp;Първо аз показах моите фокуси, а той всеки път махаше с ръка и казваше: &ldquo;Проста работа, проста работа!&rdquo;. Беше много директен.&nbsp;<br /> <br /> Но после започна той да ми показва фокуси и да ги разкрива, което беше уникално. Той на никого не е разкривал фокуси, освен на учениците си, но за това винаги е искал пари. На нас не ни поиска, а ми разкри поне 10-ина фокуси. Стояхме около 2 часа. Наскоро след това той почина...<br /> <br /> <strong>- Твой идол като дете е бил и Васил Найденов. На абитуриентския си бал си отишъл с костюм по поръчка, досущ като негов фрапантен сценичен костюм?!</strong><br /> - Гледах го в забавните програми по единствената тогава телевизия. Майка ми намери шивачка, която ми уши точно като костюма на Васил Найденов - бял на цвят, с панталони шалвар, с един пояс, с една жълта фланелка, със златен пискюл и със златни военни копчета. Толкова съм го харесвал, че съм мислил, че мога да го нося в живота!... <br /> <br /> Като дойдох в София да уча зъботехника, реших да изляза да се разходя из града за първи път. &bdquo;Барнах&rdquo; се с този костюм. Звъннах на хазяина да му кажа, че излизам. Той отвори вратата, видя ме и с потрес и ужас бързо затвори вратата! Не можеше да повярва на очите си какво вижда! Представяш ли си колко нелепо съм изглеждал?!&nbsp;Отидох до къщата на Сенко, после отидох да видя къде се намира ВИТИЗ. И вървя по &ldquo;Раковски&rdquo; към &ldquo;Свети Александър Невски&rdquo;, а насреща ми едни военни. Като се разминахме, чух да казват зад гърба ми:&nbsp;<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&ldquo;Е*ах ти военният!&rdquo;&nbsp;</strong></span><br /> <br /> Този костюм го носих известно време и като студент по зъботехника. Имах приятел и колега Жоро, който, като се прибирахме от училище, ме водеше по малките улички зад Александровска болница, за да не минаваме през &ldquo;Патриарха&rdquo;. След години ми призна: &ldquo;Срам ме беше от теб как ходиш като някакъв клоун!...&rdquo;. <br /> <br /> Отидох с този костюм и на концерт на Васил Найденов. Купих си билет на първия ред. Изведнъж той излиза да пее и виждам, че е със същия костюм, с какъвто съм и аз &ndash; едно към едно. Много учудено ме изгледа, като отидох за автограф. След години станахме много близки приятели и много сме се смели...&nbsp;<br /> <br /> <strong>- Ставаш студент по зъботехника в София, но продължаваш да мечтаеш за фокусите... </strong><br /> - След гимназията в Смолян трябваше да карам УПК-а, за да придобия някаква професия, и аз записах зъботехника. Това беше начинът да дойда в София. Исках да вляза във ВИТИЗ. Тогава беше така &ndash; за 15 места кандидатстваха 3000 човека. А аз бях с ужасяващо силен родопски диалект.&nbsp;<br /> <br /> Запознах се с Хери, който ми каза: &ldquo;Ела при мен, ще те науча да правиш фокуси!&rdquo;. Беше 1989 година, точно промените. Той беше бижутер и илюзионист. Правеше едни гривнички, плетени, от&nbsp;медна&nbsp;тел. Започнах да правя такива гривнички и да ги продавам в подлеза на ЦУМ, а той ме учеше на фокуси.&nbsp;Нямах пари и Хери ми беше направил едно тефтерче, в което записваше &ndash; на 6 продадени гривни &ndash; 1 чертичка. И ми каза: &ldquo;За 25 чертички ще ти разкривам по едни фокус&rdquo;. Пари не ми даваше. Продавах гривнички и учех фокуси. Ръцете ми бяха станали целите в мазоли!<br /> <br /> После започна и да ми подарява. Цяла нощ седяхме в подлеза, беше много студено, но желанието ми беше огромно. Хери ми измисли един номер, с който се явих се при Орфи и той ми даде 1-ва степен за илюзионист.<br /> <br /> <strong>- Говорил си на родопски диалект, което доста те е притеснявало и ти е пречело. Бързо ли успя да го премахнеш? </strong><br /> - Премахнах го с течение на времето в София. Не съм ходил на логопед или нещо подобно. Родопският диалект не е такъв като русенския или бургаския, за да остава винаги мъничко от него, по-бързо се маха.&nbsp;<br /> <br /> Знаеш ли как е:&nbsp;&ldquo;Цяла нощ не съм мигнал!&rdquo; на родопски? - &ldquo;Осовнах опулен&rdquo;.&nbsp; &ldquo;Рипнала бабулька на варгулька&rdquo; означава &ndash; &ldquo;Скочила буболечка на камък&rdquo;. Казват, че родопският диалект е най-близък до старобългарския...<br /> <br /> <strong>- Докато учиш зъботехника и фокуси, какво става с актьорството?</strong><br /> - Скъсаха ме на изпита във ВИТИЗ първата година. Аз не мога да пея. Но записах пантомима при Васил Инджев. Тогава бях в един клас с Краси Аврамов, с Иван Бърнев... Краси беше много добър пантомимист, той после тръгна да се занимава с пеене. Бяхме много близки приятели.&nbsp;<br /> <br /> Следващата година клас вземаше Стефан Данаилов. Познавах се с почти всички от първия му випуск. Ходех непрекъснато с тях. Силвия Лулчева е един от най-близките ми приятели и до днес. Тя много ми е помагала. По онова време&nbsp;<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Силвия беше гадже на Слави Трифонов</strong></span><br /> <br /> Той идваше също в нашата компания с една цигулка. Обикаляхме по купони заедно. Слави продаваше мартеници в подлеза на ЦУМ, аз пък - медните&nbsp;гривни на Хери. Влади Въргала тогава беше по-известен от Желю Желев. Пътувах с него по халтури. Той играеше Въргала, а аз правех фокуси. За първи път виждах толкова харесван и обичан човек. Те ме запознаха със Стефан Данаилов, водеха ме у тях на гости.<br /> <br /> <strong>- И той на другата година те взе в класа си...</strong><br /> - Стефан ме хареса веднага след като се запознахме. Прие ме, въпреки че пак не можех да пея. Стефан е уникално добър човек! През 1991-1992-а - най-бедните години, ни водеше с него по участия, пробутваше ни за някакви малки ролички да изкараме някакви пари, пускаше ни да снимаме, никога не ни е спрял от нищо. Казваше: &ldquo;Аз трябва да ви продам!&rdquo;. И успя. Всички негови студенти работим &ndash; Ани от &ldquo;Шоуто на Канала&rdquo;, Стефания Колева, Асен Блатечки, Август Попов, Влади Въргала, Силвия Лулчева, Карла Рахал, Башар Рахал... Не допускаше да има скандали.&nbsp;Спомням си, бяхме в 3-ти курс и репетирахме една пиеса с асистента ни Ивайло Христов. Идва той сутринта рано, а нас половината ни няма. Ядоса се и си тръгна. Ивайло срещнал Стефан по коридора и му казал. Той дойде при нас &ndash; кара ни се, кара ни се, кара ни се... Към 11 часа вика: &ldquo;Хайде да ви водя на обяд!&rdquo;. Заведе ни в един ресторант &ndash; седнахме на кебапчета и вино. После напазарува, заведе ни у тях всичките и ... приключихме в 2 часа през нощта. Имаше ни като деца.&nbsp;На него не можеш да му се обидиш &ndash; той дори да те псува, виждаш, че зад това стои обич! Като бях в 3-ти курс, бях влюбен в едно момиче &ndash; първата ми голяма любов и голямо разочарование. Отидох при него за съвет. Той ме прегърна и ме успокои. Чувствам го като баща и досега. Обичам го и него, и съпругата му Мария обичах много.<br /> <br /> Стефан лесно можеше от &ldquo;червен&rdquo; да стане &ldquo;син&rdquo;, но не го направи. Много хора се отдръпнаха от него. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Предаваха го такива, на които дори е помагал... </strong></span><br /> <br /> И сега му е трудно, но той е голям мъжкар и ще се справи! Много обичаше Мария, бяха много хубаво семейство. И аз обичах Мария, а и тя много ме обичаше, много често си говорехме на всякакви теми. Последния път се уговорихме, че ще ни дойдат на гости, но тя не след дълго почина... <em>/в очите му се появяват сълзи &ndash; б.а./<br /> </em><strong><br /> - Откога се познаваш с Любо Нейков и Евтим Милошев?</strong><br /> - От студентското &ldquo;Ку-ку&rdquo; през 1990 г. Евтим беше &ldquo;Репортерът-Слънце&rdquo;, а аз ходех из парламента и вадех кренвирши от джобовете на депутатите. В най-гладните и смутни години! Тогава беше много силно противопоставянето &ldquo;синьо&rdquo; &ndash; &ldquo;червено&rdquo;. Аз измъквах от дрехите на комунистите сини шалчета, а от дрехите на седесарите &ndash; червени, а те реагираха безумно! <br /> <br /> С Любо се познаваме още от ВИТИЗ. Сега в &ldquo;Комиците&rdquo; много се сближихме, той стана най-добрият ми приятел. Човек, на когото мога да разчитам по всяко време, както и той на мен. И двамата много са ми помагали, и в професионален и в житейски план.<br /> <br /> <strong>- Кой те покани в шоуто &ldquo;Комиците&rdquo;?<br /> </strong>- Работихме заедно в едно заведение - &ldquo;Дали&rdquo;. Той ме е учил на това как се правят скечове, естрадата си е много особен жанр. На втория месец след като тръгна да прави &ldquo;Комиците&rdquo;, ме покани да правя фокуси като гост, след това ме харесаха и ми предложиха да остана. Любо си измисли тази прословута асистентка Ненка, която стана любимка на публиката.&nbsp;Нито той, нито аз сме си давали сметка, че ще стане толкова обичана. Преди години като разхождах малкия си син Момчил в Южния парк една жена, която продаваше семки, ококори очи и ме попита: &ldquo;Това детенце от Ненка ли ти е?&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Казвал си, че &ldquo;Магията на Ненчо&rdquo; е най-скъпият спектакъл у нас?</strong><br /> - Всеки илюзионист е мечтаел да има такъв спектакъл в България! Да се играе вече толкова години на постоянно място, да пътува, с такъв голям декор, с балети, с апаратури... Дължа го на Любо Нейков е Евтим Милошев. Седнахме на една маса с продуцентите на &ldquo;Комиците&rdquo; и те ми казаха: &ldquo;Спри, ти няма да се занимаваш с нищо, ти си до тук &ndash; мислиш само за фокусите, всичко друго е наш ангажимент!&rdquo;.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Бях дълбоко потресен: </strong></span><br /> <br /> &ldquo;Това не може да бъде!&rdquo;. А те: &ldquo;Само кажи кой фокус искаш!&rdquo;. &ldquo;Ама той струва страшно много!&rdquo;. &ldquo;Не те питаме колко струва, искаме само да си спокоен и да си репетираш фокусите!&rdquo;. Не можех да повярвам, че ми се случва подобно нещо!<br /> <br /> <strong>- И какви фокуси ти купиха?</strong><br /> - Любо и Евтим купиха гумен под от Виена, невероятен, който изглежда като стъкло. Една театрална завеса, каквато за пръв път влиза в България. Представлява станиолови лентички, които се спускат надолу и като ги осветиш по различен начин, са в различни цветове, след това се превръщат в стена, през която може да се минава. Страшно ефектно! Двамата с Любо използваме микрофони, които са последна дума на техниката в света. Представляват едни точици, които се залепват до устата с тънка жичка телесен цвят. Купиха ми четири големи фокуса от Лас Вегас, много скъпи. Два от тях са коронни номера на световноизвестни илюзионисти. Например пясък, който си сменя цветовете. Той е на един испанец, който миналата година с него взе световната награда на илюзионистите.&nbsp;<br /> <br /> Другият фокус е със сняг, който струи от ръцете ми - на илюзионист, който работи всяка вечер с него в Лас Вегас, един от хитовете на представлението. За него примерно Любо и Евтим дадоха 5000 евро! Накрая на спектакъла завалява сняг и в самата зала, върху публиката &ndash;&nbsp;зрителите се изправят на крака и плачат.<br /> <br /> Любо и Евтим знаят, че аз искам да направя музей на илюзионното изкуство в България. И аз ще направя, вече имам преговори с Вежди <em>/Рашидов &ndash; б. а./</em> Реакцията му беше: &ldquo;Казвай кога, веднага го правим!&rdquo;. <br /> <br /> Искам да изложа вътре неща, които съм събирал 30 и повече години. Давал съм си всичките пари за тях, всички по-големи суми, които съм получавал, съм ги давал за фокуси! Хиляди, хиляди левове! В България съм илюзионистът с най-много реквизит, с най-много фокуси.&nbsp;Страшно съм вманиачен в това изкуство. Вече притежавам неща, които по 4-5 хиляди долара, по 4-5 хиляди евро,&nbsp;по 20 000 евро са купувани.&nbsp;Ужасно скъпи неща!&nbsp;Реквизитът на Орфи, който купих от Любка, жена му, когато той почина, платих с целия си хонорар от първото турне с &ldquo;Комиците&rdquo;. Бяхме приятели с Орфи. Не си купих нито дънки, нито маратонки, нито купих рокля на жена ми. И не съжалявах! Това са над 10-15 големи илюзии &ndash; сандъци, в които се разрязват хора, саби, ножове. Между тях има една илюзия, която е на Мистър Сенко.&nbsp;<br /> <br /> <strong>- Любка си отиде от тоя свят наскоро...</strong><br /> - Да, лека й пръст! Чух се миналата година с нея. Беше някъде в провинцията и каза, че ще си дойде във Вакарел, уговорихме се да мина да я видя. В телефона си все записвах: &ldquo;Да се обадя на Любка!&rdquo;. Отлагах ден след ден. Все нямах време!... В един момент ми се обади сестра й, че е починала. Любка беше много тежко болна от рак дълги години, не можа да се пребори с тази болест! Като отидох на погребението, сестра й и ми каза: &ldquo;Преди да почине, Любка ми каза всичко, което е останало от Орфи, да ти го дам&rdquo;. Много се развълнувах! Освен реквизита, който купих, той имаше още много неща &ndash; албуми, касети... Помолила да ми ги даде. Много мило ми стана, наистина!<br /> <br /> Спомням си, съпругата на Орфи и снахата на Факира Мити - жената на Юлиян, братът на Емил Димитров, който беше също илюзионист и умря много млад, преди години дойдоха разплакани на премиерата на &ldquo;Магията на Ненчо&rdquo; и ми казаха: &ldquo;Ако нашите мъже бяха видели всичко това, страшно много щяха да се радват!&rdquo;. След това идваха често да ме гледат.<br /> <br /> <strong>- Твърдиш, че си затворен човек. Трудно е да се повярва!...</strong><br /> - Такава зодия съм. Телец. Малко по-затворен съм. Не съм от най-усмихнатите хора нито вкъщи, нито в компания. Дори съм много мълчалив. Не обичам да разказвам вицове, не съм душата на компанията. Повече слушам другите. А като се обидя, малко по-дълго ме държи.&nbsp;<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Ревлив човек съм </strong></span><br /> <br /> обаче не се сдържам, не се срамувам от емоциите си...<br /> <br /> <strong>- Къде се запознахте със съпругата ти Зорница, която е дъщеря на певеца на &ldquo;Диана експрес&rdquo; Илия Ангелов. Заедно сте вече 17 години - завидно дълъг период за хора с вашата професия...</strong><br /> - Запознахме се в &ldquo;Спартакус&rdquo;. Това беше модерният клуб по това време. Една вечер бяхме там с актьора Яни Йозов. Като видях Зори, попитах Яни: &ldquo;Познаваш ли това момиче?&rdquo;. Той каза: &ldquo;Да&rdquo;. Запозна ни. И... на другата вечер тя вече живееше при мен в моята войнишка стаичка във Военния театър...<br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА <br /> </strong><br />