Точно преди 15 години Путин спечели първите си президентски избори. Преди това, на 31 декември 1999 г. президентът на Русия Борис Елцин обяви, че се оттегля. В обръщение той заяви, че "страната има силен човек, достоен да бъде президент и с когото практически всеки руснак свързва надеждите си за бъдещето". Така Владимир Путин влезе в голямата политика.
Откъси от интервю на Путин отпреди 15 години, публикува Лента.ру, цитирана от <a href="https://www.dnes.bg/iztochna-evropa/2015/03/26/ne-biah-ubeden-che-iskam-takava-sydba.258546" target="_blank"><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>dnes.bg</strong></span></a>.<br /> <strong><br /> - Когато Елцин каза, че иска да се оттегли предсрочно, не казахте ли: &quot;Какво говорите, Борис Николаевич, изключено!&quot;</strong><br /> - Не, не започнах да го убеждавам да не прави това, но и не започнах да се възхищавам, да му благодаря и да го уверявам, че ще оправдая доверието му. Първата ми реакция беше &ndash; не съм готов...<br /> <br /> Когато ме назначиха за премиер, беше интересно, почетно. Мислех си &ndash; ще поработя една година, и това е. Ако мога да спася Русия от развала, ще мога да се гордея с това. Това е цял етап в живота. Но после...<br /> <br /> Две-три седмици преди Нова година Борис Николаевич ме покани в кабинета си и каза, че е решил да се оттегли. Така аз трябваше да стана изпълняващ длъжността президент. Той ме погледна, чакаше какво ще кажа.<br /> <br /> Аз седях и мълчах. Той започна да обяснява по-подробно &ndash; че иска да обяви за оставката си още през тази година... когато той свърши да говори, аз казах: &bdquo;Знаете ли, Борис Николаевич, ако трябва да бъде честен, не знам дали съм готов за това, искам ли това, защото това е много тежка съдба&ldquo;. Не бях убеден, че искам такава съдба...<br /> <br /> Тогава той ми отговори: &bdquo;Когато дойдох тук, аз също имах други планове. Такъв е животът. Аз също не съм се стремил към това, но стана така, че трябваше дори да се боря за президентския пост предвид много обстоятелства. Мисля, че и вашата съдба е такава, трябва да вземете решение. Страната ни е огромна. Ще успеете&ldquo;.<br /> <br /> Той се замисли. Беше ясно, че не му е лесно. Изобщо това беше тъжен разговор. Не се отнасях много сериозно към назначаването си за приемник, а когато Борис Николаевич ми съобщи решението си, аз не бях съвсем готов за това.<br /> <br /> От една страна имаш своите вътрешни аргументи. Но има и друга логика. Нещата се стичат така, че може да поработиш на най-високото равнище в страната и за страната. И е глупаво да кажеш: не, ще продавам семки или ще имам частна юридическа практика. В края на краищата, след това можеш да правиш това. Първо тук ще поработиш, после там.<br /> <br /> <strong>- Какво според вас е най-важното за страната? Главното?</strong><br /> - Точно и ясно да бъдат определени целите. Тези цели трябва да бъдат разбираеми и достъпни за всекиго. Като Кодекса на строителя на комунизма.<br /> <br /> <strong>- И какво ще запишете на първия ред на този кодекс?</strong><br /> - Моралните ценности.<br /> <br /> <strong>- Ще търсим ли специален път за Русия?</strong><br /> - Не е нужно нищо да се търси, всичко вече е намерено. Това е пътят на демократичното развитие. Естествено, Русия е много разнообразна страна, но ние сме част от западноевропейската култура. И в това е нашата ценност, всъщност. Където и да живеят нашите хора &ndash; в Далечния изток или на юг, ние сме европейци.<br /> <br /> <strong>- Остава и Европа да смята по същия начин.</strong><br /> - Ще се стремим да останем там, където географски и духовно се намираме. А ако ни изтласкват оттам, ще бъдем принудени да търсим съюзи. Задължително.<br /> <br /> <strong>- В какво се състои проблемът на нашите /на Русия/ отношения с НАТО?</strong><br /> - В това, че там не се чувстваме пълноценни участници в процеса. Ако ще взимаме пълноценно участие в изработването на решенията, не виждам тук нищо страшно.<br /> <br /> <strong>- Ситуацията в Югославия показа, че решения могат да се взимат и без Русия.</strong><br /> - За това става дума! Такива отношения не ни трябват.<br /> <br /> <strong>- Кой от политическите лидери ви е интересен?</strong><br /> - Наполеон Бонапарт. /смее се/<br /> <br /> <strong>- А сериозно?</strong><br /> - Де Гол, вероятно. Харесва ми и /Лудвиг/ Ерхард. Много прагматичен човек. Той построи нова Германия, следвоенна Германия. Всъщност при него цялата концепция за възстановяване на страната започва с определянето на нови морални ценности на обществото. За Германия това е било изключително важно след краха на нацистката идеология.<br /> <br /> <strong>- Иска ли ви се да бъдете президент или не?</strong><br /> - Когато станах изпълняващ длъжността президент, почувствах ... удовлетворение &ndash; може би това не е точната дума &ndash; от това, че самостоятелно взимаш решения, от мисълта, че ти си последната инстанция, следователно от теб много неща зависят. И отговорността също ляга върху теб. Да. Това е приятно чувство на отговорност.<br /> Аз си имам някои собствени правила. Едно от тях е никога и за нищо да не съжалявам. Постепенно стигнах до извода, че това е правилно. Когато започнеш да съжаляваш, да се връщаш назад, започваш да се разкисваш. Трябва да анализираш естествено, защото в миналото може да има грешки. Но да се анализира е нужно, за да се коригира твоят курс в живота.<br /> <br /> <strong>- Харесва ли ви такъв живот?</strong><br /> - Трябва да получаваш удоволствие от процеса. Ние живеем всяка секунда и тази секунда никога няма да се върне.<br /> <br /> <br /> <br />