Експерт №1 по строителството на газопроводи изригна: България я чака газов апокалипсис!

<br /> <strong>- Г-н Милков, как така миналото с прегръдки и целувки между Живков и Брежнев, ухаещи на нефт и газ, се изроди в истинска газова война между Русия и България?</strong><br /> - Началото беше през 1971 г., когато се сключи Оренбургската спогодба с договора за магистралните газопроводи, които сега се наричат преносни. Изградиха се Северен и Южен полупръстен с газопроводи за близо 7 млрд. куб. м газ. Българо-руската дружба ухаеше на газ и нефт. После се подписа Ямбургската спогодба.<br /> <br /> <strong>- Изгодно ли беше всичко това за България?</strong><br /> - Повече от изгодно. България спечели 22&nbsp;000 работни места, достигна до 30&nbsp;000, при това - с доста добри възнаграждения. Може би тези спогодби бяха и политически флирт, защото &bdquo;Правда&rdquo; и &bdquo;Работническо дело&rdquo; трябваше да пишат за несломимата братска дружба. Но това е без значение, когато цените на газа бяха толкова ниски, че българите с парно плащаха по 12,40 лв. на месец за огромен апартамент, а България плащаше задълженията си с консерви. <br /> <br /> <strong>- Да, но мина време и нещата се измениха...?</strong><br /> - Да, и на сцената трябваше да излязат българските държавници, но вече без прегръдки и целувки, след като България се дистанцира политически от Русия. С изтичането на Ямбургската спогодба, отношенията ни с &bdquo;Газпром&rdquo; след 1997 г. навлязоха в дълбока криза. Всички помним скандалите, тежките договори и претенциите на Русия, която реши да ни накаже. Тогава се яви служебният премиер Софиянски, който на магия спешно подписа спасителен протокол със зам.-министъра на промишлеността на Русия Лобов през април 1997 г. и спаси положението. Бесният Елцин уволни Лобов още в самолета на път на Русия. Прескачам периода, когато през Виденов се извървяха Луканов, Вяхирев, Илия Павлов, защото той е широко известен. Стигаме до управлението на Костов, когато щафетата пое Евгений Бакърджиев. На финала вицепремиерът пристигна от Москва и беше посрещнат с фанфари като държавник, постигнал много велико споразумение. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Напротив! </strong></span><br /> <br /> &bdquo;Великото&rdquo; споразумение на Бакърджиев предвиждаше плащане в твърда валута на завишени цени предварително заявените количества. Трябваше да плащаме 90 на сто и газа, който не ни беше нужен и нямаше какво да го правим поради срива в икономиката ни и най-вече на предприятията, основни потребители. <br /> <br /> След Бакърджиев обаче, на следващата година за Москва отлетя шефът на &bdquo;Булгаргаз&rdquo; Васил Филипов, който с подписа си успя да отмени въпросната клауза &bdquo;тейк ор пей&rdquo;, т.е. взимай или плащай, защото икономиката на България се беше сринала и вместо предишните 6,5-7 млрд. кубика газ годишно, реално потребявахме 2,8-3. Останалите плащания по неизползваните количества газ бяха огромна загуба за България. Постигнатото от Васил Филипов облекчи много положението и спести огромни пари на България във валута. Няма как да отминем и заслугите на Виденов преди това. Рем Вяхирев пристигаше със собствения си самолет, постилаха му червени килимчета на летището, но в края на килимчето Жан Виденов го нямаше и през цялото време не отстъпи и сантиметър от българските интереси. А знаеше се, че &bdquo;Газпром&rdquo; беше създаден като фирма, която чрез износа на суровини за различни страни да упражнява политическо влияние в полза на Русия. Най-пресният пример са взаимоотношенията между &bdquo;Газпром&rdquo; и &bdquo;Нафтогаз&rdquo; &ndash; Украйна, днес. <br /> <br /> <strong>- А ролята на Румен Овчаров като министър на енергетиката по време на Тройната коалиция? </strong><br /> - А, да, мина време, на власт дойде Тройната коалиция, енергийният министър Овчаров беше привикан на килимчето в Москва. <br /> <strong><br /> <span style="color: #800000">Русия беше решила да стисне обръча</span><br /> </strong><br /> През 2006 г. &bdquo;Газпром&rdquo; денонсира неизгодния според него действащ договор, продължение на Ямбургската спогодба, и цената на газа се увеличи неимоверно, стана непосилна за нас - за битовата и индустриалната ни газификация. Чрез редица допълнителни клаузи започнахме да плащаме само чрез валута на неимоверно завишени цени. С едно драсване се ликвидираха изгодите за България от протокола Софиянски-Лобов, постигнатото от Васил Филипов. <br /> <br /> Сега Румен Овчаров се сатанизира като агент на руските интереси, той пък се самооплака, че с руснаците преговори се водят изключително трудно. Това е така &ndash; да преговаряш с руснаците, е наистина много тежка задача. Те вече не се интересуваха кой е на власт в България, фактът, че към момента БСП доминираше в управлението за тях нямаше никакво значение, те си гледаха собствените интереси. Но в същото време да ти денонсират действащ договор си беше истински рекет, под който не си длъжен да си слагаш подписа, ако ще и на кръст да те разпъват! Така или иначе Русия реши да накаже България за &bdquo;политическата й изневяра&rdquo; чрез &bdquo;Газпром&rdquo; и го направи. Именно тогава започнаха големите мъки за България, които продължават и до днес. Разликата е, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>днес положението е по-страшно от когато и да било</strong></span><br /> <br /> <strong>- Какво имате предвид?</strong><br /> - Всички говорят за зависимостта ни от Русия и Украйна, но никой не казва какви безобразия и злоупотреби се вършеха в България. Защо никой не разследва и не изиска справка за закупените двигатели и турбоблокове от страната ни чрез руско-украинска фирма?! Никой не проверява какво е тяхното състояние? Защото това са рехабилитирани самолетни двигатели втора употреба, които ще поработят определен брой работни моточасове и ще издъхнат. А ако компресорните ни станции издъхнат и спрем транзита за Турция, Гърция, че и за Македония, ни чакат огромни глоби. В момента имаме пет петролопровода с десет компресорни станции. В името на ускоряване на транзита и подаването на газ към вътрешните консуматори, само за компресорните станции край Кардам и Стара Загора бяха закупени от Русия още 12 двигателя, т.е. на практика отново рехабилитирани самолетни двигатели, които отказаха да работят. През 2009 г. се закупи двигател дори от екзотичната държава Белиса, която се препитава с туризъм, но не и с производството на двигатели, а ние купуваме оттам компресор, който струва около 2 млн. долара!? Тоест, циркът е пълен! <br /> <br /> <strong>- Проработиха ли поне руските двигатели и този от Белиса?<br /> </strong>- Под секрет казано &ndash; украински, защото заводите за производството им се намират в град Сумни, Украйна. Въпросната сделка става 2001 г. Пет години се мъчиха да ги пуснат в действие, до 2006 г., а какво стана по-нататък с тях, никой нищо не знае. Знам само, че се проведе някакво разследване, което се замаза. <br /> <br /> Пълен цирк беше и конкурсът за закупуването на двигателите. Начело на един огромен състав беше специално командирована от &bdquo;Булгаргаз&rdquo; една незнайна служителка, която <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>веднага след сключването на договорите напусна... </strong></span><br /> <br /> Друг проблем е, че никой не проверява какво е състоянието на газопреносната ни мрежа. Доколко износени са тръбите, каква е дебелината им в момента, доколко е намален дебитът им в резултат на вътрешните задръствания... Тоест, всеки може да стане беля. Никой не проверява доколко лицензираните газопреносни дружества изпълняват инвестиционните си програми срещу получените лицензи за разпределение и обществен доставчик. Престъпление е и това, че в смесеното руско-българско дружество &bdquo;Южен поток&rdquo; се назначиха не специалисти, а парашутисти с огромни заплати &ndash; средно по три-четири хиляди евро. Липсата на кадри в дружеството доведе до това, че парашутистите приемаха на доверие заявленията на &bdquo;Газпром&rdquo;, без да ги проверяват, което е недопустимо! В резултат - България загуби милиони долари. Същото е положението и в &bdquo;Булгаргаз&rdquo; и &bdquo;Булгартрансгаз&rdquo;, в ДКЕВР, където се назначават политически личности, които на моменти ръсят такива бисери, че които човек може да се хване за главата! Благодарение на парашутистите се провали газопроводът с Румъния под Дунав с две тръби &ndash; по едната получаваме, по другата подаваме. Вярно, че вината е на румънската страна, чиято тръба се скъса, а другата изобщо не е започната. Но вече няколко години проблемът не се решава. За проекта бяха дадени 27 млн. евро европейски пари, а ние, т.е. и двете страни, окончателно се изложиха и загубиха всякакво доверие, но така или иначе се разбра, че сами не сме в състояние да разрешим един такъв въпрос. <br /> <br /> <strong>- В крайна сметка след плачевната картина, която очертахте, какво ни очаква? </strong><br /> - Пълен газов апокалипсис, ако се оправдаят най-мрачните ми прогнози. Независимо от развитието на събитията в Украйна, според мен рано или късно<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>ще се стигне до врътване на кранчето към България<br /> </strong></span><br /> <strong>- Кой ще го врътне &ndash; Русия или Украйна?</strong><br /> - Аз лично очаквам криза в доставките на газ, защото военните действия в Украйна доведоха до това, че тази страна е в разруха. Тя няма пари да си плати на &bdquo;Газпром&rdquo; заявените количества. Рано или късно &bdquo;Газпром&rdquo; ще спре доставките на газ за Украйна, без да пипа транзитните газопроводи, разбира се. Но тях ще ги пипнат украинците, които се &bdquo;подхранват&rdquo; от тези газопроводи. В един момент &bdquo;Газпром&rdquo; ще се усети, че Украйна буквално отклонява транзитния газ и ще си каже тежката дума. Ще се случат събитията от 2009 г., но те ще бъдат бледа сянка на това, което ни предстои. Защото България абсолютно не е подготвена за такава криза. Пълен блъф е, че можем да издържим три месеца, а след това ще получим на тепсия някакви химерични алтернативи. Нагнетените количества в Чирен няма да стигнат и за месец. Да не говорим, че бутне ли се т. нар. буферен газ, който пази находището от подводни оводнявания, то ще бъде окончателно унищожено. Евентуалният внос от Гърция ще бъде само временен и ще струва много скъпо. Тук си спомням за голямата вина на Иван Костов, който навремето отказа по необясними причини нов газопровод през България за Турция с бурно развиващата й се икономика. В резултат буквално принуди турците и руснаците да си направят &bdquo;Син поток&rdquo; и да загубят всякакво доверие към нас. Ние пък загубихме около 80 млн. долара от транзитни такси и осигурени няколко милиарда куб. м годишно. Плюс това сега Турция няма никакво желание да помага на България. Така че един от големите виновници за надвисналата страшна газова криза за мен е Костов. <br /> <br /> <strong>- И какво трябва да прави сега България, къде е спасението? </strong><br /> - Час по-скоро, буквално от утре, трябва да започне изграждането на газпровод Стара Загора-Комотини в Гърция. Дори без технически проект. Краен, но възможен вариант е да се съберат проектанти, които да се движат десетина километра напред, а след тях строителите да изграждат. Във всеки случай това е най-реалната възможност засега. Още от утре България трябва да започне да преговаря, ако трябва, всеки ден с гърците за нов терминал, в който да участваме заедно с европейски пари. <br /> <br /> Другият спешен вариант е осигуряването на втечнен газ от Алжир, Кувейт, Северна Африка и Перу, ако щете. Както една Испания си е решила проблема с втечнен газ от Еквадор и Перу, и в момента не зависи от благословията на &bdquo;Газпром&rdquo;. След като поемем глътка въздух, можем да се ориентираме към по-стратегическите варианти с газ от Азербайджан, Иран и т.н. Паралелно с това да си седнем на задниците и да започнем незабавно изграждането на една истинска диверсификационна програма. Защото такава в момента няма. <br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ </strong><br /> <br />