Валя Балканска пред БЛИЦ и "ШОУ": Ако Янка Рупкина има съвест, трябва да ми се извини!

Тя беше казала: „Аз качих Петър Стоянов, но мога и да го сваля!” - Кой е бил партиен тогава?!

София, България 21 Март 2015, 09:50 48207 прочита 0 коментара

Валя Балканска пред БЛИЦ и "ШОУ": Ако Янка Рупкина има съвест, трябва да ми се извини!

Янка Рупкина пее на митинг на СДС – в подкрепа на Петър Стоянов.

Миналата седмица Янка Рупкина даде откровено интервю, в което сподели емоционално, че е готова да стане дори поредната жива факла, за да покаже колко разочарована и обидена се чувства от държавата! В разговора народната певица намекна, че „не е като други, които са били партийни по онова време”, а като пример даде колежката си Валя Балканска. За Балканска стана дума и в телевизионното интервю на Рупкина и по-конкретно - за емблематичната й песен „Излел е Дельо хайдутин”, изпратена в Космоса. „Защо точно тази песен, а не например песента на Янка Рупкина „Калиманко Денко мари хубава” е изпратена в небето” – като вид подстрекателство бе подаден и въпросът към Рупкина. След което и от думите на народната певица стана ясно, че песента на колежката й е избрана, защото тя е била партиен член, а и като вид реверанс към българските турци.

Потърсихме Валя Балканска, за да коментира &bdquo;междузвездните войни”. По време на целия ни разговор тя беше на върха на емоцията си, развълнувана до сълзи, а споделеното от нея не оставя равнодушни след себе си. <hr /> - Валя, в предварителния ни разговор ми споменахте, че онзи ден сте се върнали от Конго, без дори да предполагате кой какво е говорил или коментирал тук за вас… - Бяхме в Република Конго, да, но когато се върнахме, ми казаха къде какво е говорено за мен. Какво да ви кажа… За мен държавата си е държава, но сме станали малко по-големи мрънкала, както викаме ние в Родопите. Все да мрънкаме, да искаме, пък какво даваме?! Онзи ден ми дойде в ушите, че моя колежка е попитала: защо не нейната песен, а тази на Валя, която по политическа линия била изпратена в Космоса?! - Говорите за думите на Янка Рупкина в тв интервю? - Да, но ще ви кажа, че аз самата не знаех за това – че песента е изпратена. А и друго много важно – може би хиляди пъти съм казвала, че аз съм научила песента от Надежда Хвойнева, но след моето изпълнение аз сама отидох и я попитах – мога ли да пея песента по сцените, и тя ми разреши. Но след едно мое участие в град Златоград една баба ме пресрещна след концерта, аз я попитах дали й е харесало, певиците, изпълненията им… Тя отвърна: &bdquo;Да, ама чакам певицата, дето пее онази песен”, признах й, че аз съм тази певица, и тя каза: &bdquo;Да, дъще, но ти не я пееш така, по нашенски”. Помня го това добре, после говорихме за височините. А Надежда Хвойнева е един невероятен алтов глас, разкошна певица, разкошна – и като колежка, и като човек. Ако тя беше изпяла &bdquo;Излел е Дельо хайдутин” и нейният глас беше заминал за Космоса, аз щях да се радвам, много да се радвам. А защо тази моя колежка така злобно се е отнесла към моето име?!... - И пред мен, и в телевизионното интервю, което даде миналата седмица, Янка Рупкина заяви, че е до такава степен разочарована от държавата, че може дори да се самозапали! Но тя беше и подстрекавана от светския хроникьор Мон Дьо, като в крайна сметка на зрителите бе внушено, че песента &bdquo;Излел е Дельо хайдутин” е избрана да лети в Космоса, защото вие сте били член на БКП, пък е трябвало да се направи и реверанс на българските турци… - Да, точно това ми дойде в ушите, така ми казаха и мои познати, че е казано. Аз съм била партиен член в онова време, но след това съм казала &bdquo;Няма да ме оцветявате никога!”. А някъде мен Янка Рупкина да ме е видяла с такива послания?!? Както тя казва: &bdquo;Аз качих Петър Стоянов, но мога и да го сваля…”. Кой е бил партиен тогава? Защото тя тогава е пяла по сцените за Петър Стоянов. &bdquo;Аз, както пея за Петър Стоянов, за да го издигна, така мога и да го сваля!” - това са лично нейни думи. На Валя Балканска са й били дали пари… това беше още когато навремето с г-н Стоянов (Петър Стоянов, б.а.) трябваше да заминем за Португалия… И мен страшно ме заболя! Дори мислех да взема и лично да й се обадя. Но не искам да падам по-ниско от нея Нали казват – кучетата си лаят, керванът си върви! Тя ще си лае, а аз съм човек, който обича всички колеги. Обичам гилдията, в която са Георги Христов, Орлин Горанов, Нели Рангелова… да не ги изреждам. За мен това е музиката. Но да отидеш ти и за колега да говориш така, не го разбирам! И с нея сме били заедно толкова пъти на сцена, даже миналата година последно… Ами значи тая жена е с 2-3 лица! Бяхме в Китен, на вечери, на не знам какво... Оттук нататък тя просто ми падна в очите! Аз не искам да говоря глупости, които съм слушала за нея, защото я уважавам като колега, като глас, като човек. Аз не съм слушала това интервю, но ако тя има малко поглед, малко съвест, просто да намери начин да се извини. На нея тази пенсия от 700 лв. й е целта, извинявай!… - Вие всъщност май не сте били партиен член, когато сте записвали песента &bdquo;Излел е Дельо хайдутин”, или греша? - Не, не грешите. През ’68-а година я записахме тази песен, когато не съм била нито партиен член, нито нищо… Ако тя има доблест и малко, малко разум, ако е останал в нейната главичка, просто трябва да каже: &bdquo;Сбърках” или &bdquo;просто да се извиня на Валя”. Не да повтаря кой е бил партиен член, кой е бил еди-какъв си. Нищо общо с това няма песента! Мен не ме качва партия на сцената и не ми е пеела партията зад гърба! Пее Валя Балканска на сцената – като една българка, която си обича родината, семейството и децата! - След като песента &bdquo;Излел е Дельо хайдутин” е изпратена в Космоса, може пък мнозина да са ви завидели за успеха, дори за емоцията в онзи момент… За своята песен &bdquo;Калиманко Денко мари хубава” Янка Рупкина казва, че е космическа песен, но и до ден-днешен виждаме, че задават въпроса защо не тя, а вашата песен е изпратена Горе?! - Нищо, нищо, миличка, не мога да кажа. Аз съм застанала, изпяла съм си песента и никакви задни мисли не съм имала. Песента е изпята, избрана, дадена, взета, изпратена… Аз съм била в НАСА в Сан Франциско и имам 100-те формации, които са положени на златната плоча. И дори е правено следното – пускана е всякакъв вид музика на студенти. И всички са избирали тази песен! И така е избрана тя! А не само от комисията, която е положена отпред като жури да избира. Най-много се е чул гласът на студентите, разбирате ли!? - В интервюто ни Янка Рупкина не отрича хубавото ви изпълнение. Казва &bdquo;На Валя Балканска й изпратиха песента в Космоса, но за нея поне знаете, че е от другите... нищо лошо към жената, действително е изпяла хубаво песента, но става въпрос, че това постоянно реванширане на този и онзи вече ми дойде в повече. За едни има, а на други се хвърля прах в очите”… - Да извинява, ама аз партийни песни нямам! И цвят нямам! Ако тогава са ме накарали само да нося един партиен билет, то песента си е намерила мястото извън него. А какво означават думите, че трябвало да се направи реверанс към българските турци??? Боже мили, тази жена носи ли акъл в тая глава!?! Аз съм българка, аз имам деца, имам семейство! Бях го казала преди време и в едно интервю при Кеворк Кеворкян – когато аз отидох в моето семейство, от страната на мъжа ми, и попитах бабата: &bdquo;Бабо, как си?”, тя отвръща: &bdquo;Добре съм, ама четири пъти са ми сменяли имената, но само първото помня”. Макар че са били от такъв род – българо-мохамедани – ами че те бяха по-чисти хора от българите! Какво търсят сега българите в ДПС ми кажи? Българин какво търси в тази партия??! Болно ми е, вярвайте ми! И в момента цялата съм в пот… Защото има хора, които си продадоха и родината, и държавата заради пари и заради това да има. Грозна картина е това! Много грозна! - Вие дълги години бяхте обидена на медиите заради етикетите, които се слагат, заради това, че в нашата страна много често се чуват думите &bdquo;турци” и &bdquo;помаци”. И заради това, че са определяли дори самата вас като такава… - Преди години по БНТ Драго Драганов или Драго Чая ми зададе следния въпрос: &bdquo;Било ли ти е името Фейме?”. – Да, било ми е, но аз съм била много, много малка. Забранявам това име вече да ми го задават такива, да ме питат дори! Аз съм кръстена, и децата ми също, и съм българка! Тъпча българска земя, български хляб ям, обработвам си тук земята, мястото, и не нося нищо в себе си нито от Турция, нито от Гърция! Но аз не съм туркиня, за да влизам в каквито и да е било приказки. Аз съм Валя Балканска! И това е моето име и това ще бъде! Нося го от 60-а година – докато дойда и в ансамбъла. Забравила съм другото си име! А децата ми, мъжът ми, изобщо нямат и други имена. И ако продължават така историите, Янка просто ще ме накара и ще я съдя - до такава степен ми е пределът на емоцията сега! Да я попитам като колежка – когато тя е успявала, пътувала, пяла, аз съм се радвала за нея, на нейните песни, а сега – Валя Балканска ли й пречи?!? Дали парите й взима, дали хляба? Не знам… Ако аз съм обикаляла моите села тук и съм убеждавала нашите хора, че ние сме българи, какво е направила Янка Рупкина – че ходеше по Щатите и си получаваше парите!?... От колежка да излезе това от устата! Дотук за никого, разбирате ли, за никого не съм помислила дори нещо лошо! Уважавала съм всички!... Имам чувството, че не едно или две, а пет лица носи Янка… Толкова ме боли в този момент, че не знам. Откъде намери тая жена тази сила и този кураж, за да каже това така!? Не ми пада в очите, пада ми така направо в краката! Не знам… Господ да й дава здраве и сили и ако намери малко доблест, за да се извини, че не е била права, ако не - не. Попитай на Камен Воденичаров баща му – Борката, така ще го нарека, защото е по-малък от мен – когато той беше в Дирекция &bdquo;Музика” в радиото, когато отидохме с Георги Мусурлиев, вече покоен, той каза: &bdquo;Това изпълнение – да съм заспал, да съм умрял, да ме бутнат, ще кажа, че това е Валя Балканска!”. Но, знаеш ли, и тогава Янка се надигна, искаше да са те. Защо на Валя Балканска песента, а не нейната – &bdquo;Калиманко”?! Ами да са я пуснали, бе! Не съм била нито в комисия, нито съм протестирала, нито съм искала, нито съм знаела. Как да го кажа?! Ама не е само нейната песен – ето, и Бойка Присадова изпя &bdquo;Соньо, соньо”, за която взе и награда. Ами Калинка Вълчева – малко ли песни изпя?! А Надежда Хвойнева?!… - За &bdquo;Излел е Дельо хайдутин” разбирате, че е избрана да полети в Космоса след разказа на един американец… - Да, дойдоха екип от телевизията в Смолян и ми честитят. А аз нищо не знам, питам ги за какво. Чак тогава разбрах, а аз преди това дори не знаех, че моята песен е избрана. И чак след това отидох, за да се докажа и в София… После чух &bdquo;ето, ти взе милионите за това, а не почерпи”. Когато Гена Трайкова направи филм за песента и отиването й в Космоса, не го ли е гледала Янка Рупкина, за да види как е избрана песента и как е заминала?! Господ здраве да й дава, аз не знам дали тя сега ще си обърне лицето, за да види малко назад какво е ставало. Но оттук нататък за мен тя не е колежка, след като така се е изказала! Можеше да каже &bdquo;Да, Валя, можеше да бъде и моята песен, но твоята замина”, но аз и в обратния случай не бих й завидяла. И не завиждам! По този начин виждаш човек какво представлява… - Когато успехът с песента ви се случва, дори и без ваше знание, сте били още на едва 27 години… - Точно така, не съм била още и партиен член, с каквото се спекулира активно. Станах през ’78-79 година, после дойде ’89-а и - край! Оттам насетне не съм се занимавала. - Животът ви е пълен с признания, но сте имали и редица трудни моменти… - Знаеш ли, ще ти кажа, миличка, всичко друго съм преглъщала, трудно е било, деца сме гледали… На 40-ия ден съм си къпала голямата дъщеря в хотел &bdquo;Родопи”, в мивката, в Пловдив, за да отида да пея. Обичала съм си безкрайно работата, музиката, ансамбъла. Това ми е било начин на живот. Трудно, лесно - това е. Мъжът ми е бил с мен 12 години, казваше: &bdquo;Валя, аз искам само да знам на коя посока си, ако стане нещо с теб, да те знам къде си…”. Не ми е пречел. Три деца отгледахме, пет внука има, три правнучета… - Миналата година споделихте, че едното ви правнуче е оцеляло като по чудо след отправена молитва!… - Точно това стана! Господ отгоре гледа и записва, знайте това! Правнучето ми се роди осмак. А сега е в 8-и клас. Господ да му дава здраве, учи гайда, носи моето име – Валентин. Малката му сестричка пък е Никол. Но ситуацията беше следната – внучката ми се обажда в 1 през нощта, вика ме да отида, отидохме всички, и час и половина след това, след като роди секцио детето стана, каквото стана… Идва дъщеря ми при мен с думите: &bdquo;Майко, тя е млада, ще си роди друго дете, не знам дали това ще оцелее…”, защото е било много слабо, килограм и 800. От този момент нататък до 5 сутринта, когато има автобус, с който мога да отида до църквата в Устово, за да отправя молитва, просто не седнах на стол. Отидох там, отецът ми чете един час молитва. Връщам се в болницата. Звъня на вратите, излизат и двете акушерки с думите: &bdquo;Валя, стана чудо!”. И аз се свлякох пред вратата! Те ме изправиха жените и казват: &bdquo;Валя, кувьозът, в който е сложено вашето дете, две години не е работел, тръгна изведнъж!?!”. И аз просто извиках пред вратата: &bdquo;Господи, Света Богородичке, ти си!!!”. После рекох пред вратата: ако Господ е рекъл да изляза в чужбина, стотинка не искам, ще потърся начин за тия парички, ако можем – да вкараме кувьоз в болницата. 20 дена по-късно по телефона ми се обажда Николай Марков – едно момче от Пловдив, с думите: &bdquo;Лельо Валя, ще дойдете ли в Щатите?” - и ние заминахме. Тогава бяхме и при нашата Марияна Димитрова, актрисата, лека й пръст. Бяхме около седмица при нея. Всяка вечер българи на парти. И една вечер се бяха събрали доста и ме питат: &bdquo;Валя, какво семейство имаш, колко сте, как сте, що сте?”. И аз им казвам за правнука и тогава мъжът на Мариана – Игор, каза: &bdquo;Валя, поемам го, ще опитам, но не обещавам”. Прибрахме се в България и след месец кувьозът дойде. Бях толкова доволна, че детето ми беше в кувьоз, но още по-доволна, че ще има и за другите деца, когато стане нужда. Ако мога, всичкото бих си дала за децата, толкова ги обичам! - Лесно ли се трогвате? - Добротата много ме трогва. Знаете ли, аз дадох 2 лева на едно човече в Смолян неотдавна. И една дама видя, беше хубаво облечена, и каза: &bdquo;Валя, защо му даде тия пари, сега ще ги изпие?”. Отвърнах: аз ги давам от сърце и душа, ако ще да ги хвърли, да ги скъса, да ги изпие, каквото ще. Аз ги давам за добро. А и аз не бъркам в твоя джоб, бръкнах в моя! Навремето, когато парите бяха други, една жена ме пресреща и ме моли за 30 ст., за да си купи два хляба, че от 4-5 дена не са яли… Аз пак имах 2 лева, но тогава типовият хляб струваше 15 стотинки. На мен ми беше неудобно да кажа, че имам два лева в портмонето, а точно зад гърба ми беше тото пункта. Казвам й – ще разваля сега и ще ти дам, изчакай. Влизам аз в тотото, пуснах един фиш, беше 32 стотинки, излязох и дадох на жената 50 стотинки. Купих си после един пакет захар и никога няма да забравя – това беше в ден събота, а в неделя се оказа, че имам петица от тотото, и взех 1200 лева! Това е… Бабата, като й дадох стотинките, ме благослови. Ето какво се случи след това! Едно интервю на Анелия ПОПОВА ДОСИЕ: <hr /> Едва след 43 години Валя Балканска разбра защо и как всъщност изпълнението й на “Излел е Дельо хайдутин” стига до Космоса. Всичко й разказва Мартин Кейниг - американецът, който на 27 юни 1968 г. прави записа на песента й в малка класна стая. Кейниг тогава работи като учител по танци и в Колумбийския университет, и в нюйоркска гимназия с изучаване на руски и китайски език. “Всички българи от мисиите и консулството в Ню Йорк пращаха децата си да учат китайски и руски. В моя клас имаше едно момче, което ми каза: “Г-н Кейниг, вие трябва да отидете в България!”. Така и стана”, спомня си етнологът. Мартин се свързва с Комитета за връзки с чужбина и оттам се съгласяват той да направи записи на българския изворен фолклор. В САЩ заедно с колежката си Етел прослушва записите от Копривщица. Чуват Валя Балканска и си казват, че трябва задължително пак да я видят. “Дойдохме през 1968 г. със записващ инженер. Донесохме генератор, в случай че няма ток. Имахме всякакво оборудване, перфектни микрофони.” От комитета му предлагат други имена на изпълнители. Валя Балканска е едва на 27 г., съвсем непозната на хората, пееща в Смолянския ансамбъл. И Мартин, и колегите му са категорични, че държат на младото момиче. Дълго търсят подходящо помещение, в което да запишат Балканска. Понеже няма музикално студио в района, слагат техниката в класна стая с нисък таван и с твърди повърхности. “Помещението беше дълго 10 м и широко 7-8 м. Валя беше в единия край на стаята, а гайдарите - в другия, за да се раздели звукът. Пред всеки имаше по един микрофон. Ако слушате този оригинален запис на песента, ще усетите, че там няма какофония - чува се и гласът на Валя, и музиката на гайдарите”, казва Мартин. Те не избират професионални гайдари, а миньори “Стефан Захманов от Соколовци и Лазар Каневски от Момчиловци бяха толкова фантастични, защото свиреха от сърце”, спомня си Мартин. Тогава не разбира много какво се пее, макар вече да започва да поназнайва езика ни. “Повечето народни песни бяха на диалект, но разбирах контекста, за който се пееше. Знаех, че става въпрос за хайдук и че това беше страхотна музика. Това ми стигаше.” След като са готови със записите, учените се връщат в САЩ. Мартин и Етел правят селекция на музиката в специален лейбъл Nonеsuch Explorer Series през 1970-1971 г. “Това бяха изпълнения от различни краища на света. Два от записите бяха от България. Всички колежи в Америка, в които се изучаваше етнология, получиха от тези касетки”, обяснява Кейниг. Мартин всъщност няма много общо с излитането на записа на “Излел е Дельо хайдутин” в Космоса. Карл Сейгън, който основно участва в програмата “Вояджър”, се спира на него, докато търси музика от всички части на планетата. Сейгън се спира на 27 селекции на песни от цял свят. “Той чу и изпълнението на Валя Балканска и каза: “Трябва да сложим и тази песен. Така че нямах нищо общо с пускането на песента в Космоса.