На 18 март 1915 г. британският линеен кораб HMS Dreadnought (Дреднаут) таранира германската подводница U-29, командвана от прославения подводничар Ото Ведиген, и през огромната пробойна нахлулата вода я повлича към дъното. Загива целият екипаж от 25 души.
Кой е Ото Ведиген?
Ото Ведиген е роден на 15 септември 1882 г. в Херфорд. През 1901 г. постъпва на военна служба в Имперските военноморски сили на Германия. На 1 август 1914 г. 32-годишният Ведиген е назначен за командир на U-9 - една от първите немски подводници (водоизместимост 493 т. и екипаж от 28 души).
Слава на Ведиген му донася атаката на 22 септември 1914 г., по време на която за един час са потопени трите британски крейсера „Хог”, „Абукир” и „Креси” – с обща водоизместимост 36 000 тона, при което загиват 1459 души от екипажите – почти толкова, колкото са загиналите английски моряци в прочутото Трафалгарско сражение. Инцидентът нанася силен удар по престижа на Кралския флот.
Ведиген се връща в базата в Кил на 23 септември, когато германската общественост вече знае за потопяването на трите британски броненосни крейсери.
Командирът на U-9 се превръща в национален герой, удостоен с лична благодарност от кайзера и получил железен кръст първа степен. Всички членове на екипажа на подводницата са наградени с железни кръстове втора степен.
На 15 октомври 1914 г. U-9 под командването на Ведиген потопява британския крейсер Hawke, след което Ведиген е награден за потопяването на четирите крейсера с пруския орден Pour le Mérite, с баварския Военен орден „Макс Йозеф”, с рицарски кръст на саксонския орден „Свети Хенрих” и с рицарския кръст на вюртембергския орден „Бойна слава”.
Броненосният крейсер Dreadnought
Британският боен кораб Dreadnought (безстрашен) е пуснат на вода през 1906 г. и незабавно революционизира военноморските сили на водещите морски държави, като предизвика надпревара в строежа на нови бойни кораби. Техни характерни особености са рязко увеличаване на габаритите, наличие на дебела броня, голям брой оръдия с голям калибър и бързина.
Британският „Дреднаут” има водоизместимост от почти 20 хиляди тона, притежава 10 оръдия калибър 305 мм и скорост 40 км/час. Задвижван е с турбинен двигател, създаден от Чарлз Парсънс през 1884 г. Той произвежда такова силно впечатление, че всички последващи новопостроени кораби от този тип са наречени на него.
По стечение на обстоятелствата британският „Дреднаут” не взема участие в морски боеве по време на цялата Първа световна война.
Таранът
На 11 януари 1915 г. капитан Ведиген сдава командването на U-9, а на 16 февруари поема по-модерната U-29. Преди това в продължение на половин година неин командир е Вилхелм Планж.
Новата подводница е по-голяма - водоизместимост 878 тона в потопено положение, дълга е 65 м., скорост 30 км/час в надводно положение и 18 км/час в подводно. Притежава 4 торпедни тръби калибър 50 см.
Не й е съдено обаче да жъне победи.
На 18 март 1915 г. капитан Ведиген повежда U-29 в атака на голяма група британски кораби, в условията на много лоша видимост. Тя обаче е забелязана от линейния кораб „Малборо”, който подава информацията в ефир.
Капитанът на „Дреднаут”, без да иска разрешение, напуска килватерната колона и се устремява към мястото на подводницата.
В същото време Ведиген е зает да избира цел и не вижда как над десния борд надвисва „Дреднаут”. Крейсерът има на носа си под водата специално направена мощна глава за таранни удари и изобщо не усеща как разсича подводницата, едва по-късно е установено, че това е U-29.
Това е единственото участие на „Дреднаут” в преки бойни действия. За своята инициатива капитанът на крейсера получава от флагманският кораб най-висшето одобрение, което може да получи командир в британския флот: „Добре направено”.
Публикацията е подготвена от Ганчо Каменарски
