Първан Симеонов пред БЛИЦ: Борисов изглежда единствено стабилен в еднополюсния модел

<strong><em>Ето какво още казва той: </em><br /> <br /> - Г-н Симеонов, защо идеята на интелектуалците да възкресяват Симеон Сакскобургготски на политическата сцена събуди такива страсти? Той заплаха ли е за някого от действащите политици или е някаква схема, която поставя в цайтнот Плевнелиев?</strong><br /> - Не вярвам да поставя Плевнелиев в цайтнот. Не съм много наясно с плановете му, но мисля, че те са свързани с кандидатирането му за нов мандат и защо не с отглеждане на някакъв собствен политически сектор. Някак интуитивно долавяме очертанията на този сектор. Той вероятно ще изглежда по-градски, по-либерален, по-западно ориентиран, по-протестърски. Така че не виждам какво пречи единият на другия на политическия терен.<br /> Второ, самият Сакскобургготски няма огромни шансове да се превърне в нова звезда, при положение, че вече е бил звезда. Знаем, че на българския политически небосклон вече изгрелите звезди постепенно помръкват и такива рестартирания са трудни. Съдбата на Борисов го показа. Знаем с какви шеметни надежди започна първия мандат на Борисов и колко рутинно започна вторият. Това се вижда от нивата на доверие. В началото е имало свръх надежди, а сега Борисов просто е единственото видимо нещо. Така че Симеон Сакскобургготски едва ли ще направи някакъв шеметен рестарт. <br /> Трето, аз не виждам как може да се развие тази ситуация. В момента виждам само нейните неясни очертания, тъй че всяко гадаене около нея по-скоро я създава, отколкото да я анализира. Създаваме шум около нещо, което може би не заслужава такъв шум. И четвъртото важно нещо е, че ако Симеон Сакскобургготски беше останал с еднозначно положителни оценки в нашата политическа история, сега можехме да обсъждаме на дълго и на широко неговото завръщане. Но той не остана с нееднозначни оценки. Вярно, колкото повече минава времето, толкова повече хората си дават сметка, че онези години бяха години на икономически подем, на по-добри перспективи за страната, влизането в ЕС предстоеше, икономическата конюнктура беше по-добра. Т.е., възможно е мнозина да си спомнят с носталгия за онзи мандат, но пак твърдя, че е много трудно да се рестартираш политически в България. Единственият, който го е правил е Бойко Борисов.<br /> <br /> <strong>- А как изглежда рестартът на старата десница в лицето на Реформаторския блок, след като се изпокараха помежду си и получават нелицеприятни обвинения за преяждане с власт? Цялата тази конструкция не удря ли по Борисов и те ще оцелеят ли след местния вот, където всяка коза е за свой крак?</strong><br /> - Въпросът дали те ще оцелеят или не като блок вече не е толкова важен, защото те са във властта и това е най-важното нещо, което ги споява. Така че има ли значение дали формално са блок или не са, след като всеки си има министри, ресори и назначения. Дали си говорят помежду си или си говорят през Борисов вече няма толкова голямо значение. Впрочем, има в контекста на въпроса дали това вреди на Борисов. <br /> Да, строго погледнато това, че някакви хора се карат във властта, сигурно вреди. Но в известна степен и помага на Борисов, защото превръщайки се в арбитър в техните отношения, той ги владее. Вкарва системно интрига във всичките си партньори, опозицията е полуопозиция, тъй като ДПС не се държи като опозиция на ГЕРБ, а по-скоро се бие с Патриотичния фронт и понякога с Реформаторския блок, БСП е по-скоро обърната към себе си, &bdquo;Атака&rdquo; е в някаква паралелна реалност и реално, освен Борисов, на терена не се вижда нищо друго стабилно. <br /> Живеем в еднополюсен политически модел. И не защото Борисов е силен и е лидер, и други такива клишета, а защото държи всички останали в насипно състояние, включително и партньорите си. Което означава, че това, че в Реформаторския блок се карат, обслужва тази негова стратегия. Вижда се как той вкарва интригата. Борисов се яви на заседанието на ДСБ и накара половината от Реформаторския блок да скърцат със зъби, защото Радан Кънев постепенно започва да представя себе си като единствен представител на блока, а от това не е доволна частта &bdquo;Кунева&rdquo;, &bdquo;Лукарски&rdquo; и пр. И в същото време Радан е или в симбиоза, или в паразитизъм, но нещо се е сдвоил с Борисов и демонстрира близки отношения. Между другото, едва ли си мислят доброто един на друг, но са една лицемерна двойка, в която всеки има план за другия и този план не е добър, но е дългосрочен. И двамата си играят на нерви. И ние видяхме, че в последния епизод около оставките, Радан успя да спечели малко територия &ndash; пазари да се махнат Писанчев и Лазаров и отново представи себе си като човек, който може да вземе нещо от Борисов. Т.е., две червени лампи светнаха и в кабинета на Борисов, и в кабинета на Кунева. Защото Борисов вече би трябвало да си дава сметка, че Радан много му извива ръцете, а Кунева трябва да си дава сметка, че Радан вече много започва да се представя като Реформаторски блок. Това мъртво вълнение в Реформаторския блок, където отгоре уж всичко е спокойно, а отдолу има ритане по кокалчетата, обслужва тактиката на Борисов, който държи постоянно в шах партньорите си и насъсква интригата между тях, за да бъде единственото стабилно нещо на терена.<br /> <br /> <strong>- Но местните избори ще извадят на повърхността много явни неща, защото там говорят цифри, а не усещания. Това няма ли да взриви не само Реформаторския блок и съюза им с ГЕРБ, но и цялата крехка коалиционна конструкция на управлението?</strong><br /> - Продължавам да мисля, че до местните избори стабилността на правителството е по-вероятният вариант. Може да има преформатирания, може да има министри с ярки ходове, може да има такива като АБВ, които го играят авантюристи и се чудят дали да напускат или не, пеят на два гласа като доброто и лошото ченге, с единия крак остават, а с другия напускат, но това ще продължи до изборите и ярките ходове ще продължат, защото всеки трябва да се обозначи. След изборите, като се преброят, вероятно ще мислят за прекрояване. <br /> Живеем в толкова турболентна среда, че не бива да се правят никакви прогнози. Но все пак логиката &ndash; и външнополитическата, и геополитическата, защото България е външен пост и за Украйна, и за &bdquo;Ислямска държава&rdquo;, и тяснопартийната логика на всички партньори говори за по-вероятният вариант до местните избори да има стабилност, макар и с много сериозно клатене. Но най-големият страх на Борисов е сред всички плаващи подкрепи да не се окаже най-непоклатима подкрепата на подводната скала ДПС, защото тя изглежда като подкрепа, но можеш да се разбиеш в нея. Не случайно той много се дразни от подмятанията, че зависи от ДПС. Факт е обаче, че при много ключови гласувания ДПС извади правителството. И е факт, че Борисов много упорства преди да смени Лазаров и Писанчев. Факт е също така, че много упорства на теми като Мавродиев и Искров. Тъй като е много модерно да говорим за новия Борисов, който пази мостове, от всички мостове, които той иска да запази, най-ценни са му мостовете с ДПС. Защото в крайна сметка идват президентски избори и ако той има амбиции, те ще са му нужни.<br /> <br /> <strong>- А Борисов има ли амбиция за този пост?</strong><br /> - Не зная. Както казва доц. Даниел Смилов, ние много често грешим, като свеждаме политическия анализ до психологически анализ на Борисов. Но това се случва по необходимост. Според мен, Борисов още няма ясен план, но едно от ясните неща е, че Плевнелиев не е неговия фаворит, т.е. плановете им се разминават, дори и още да ги нямат и двамата, те няма да бъдат еднакви. Второ, новата роля на Борисов може да му се е усладила, защото я играе не особено зле и в момента играта му се получава. <br /> Трето, мнозина мислят, че Борисов обича властта, а той обича славата. И според мен той ще избере онзи тип власт, който носи слава с по-малко негативи. А в изпълнителната власт негативите тепърва предстоят, защото държавата изнемогва икономически, демографски, никакви реформи не се случват и според мен няма да се случат, тъй като реформата означава социална болка, а това правителство няма накъде повече да губи рейтинг и едва се крепи, това е ходене по въже. Така че най-нормалното е Борисов да мечтае за изход от тази ситуация, а той какъв да е, освен президентството. Той донякъде вече играе роля, която прилича на президентската, на последна инстанция. И тази роля е колкото неизбежна, заради обстоятелствата в страната, толкова и благодатна, защото така прилича на баща на нацията. Заради тези няколко обстоятелства мисля, че е логично той да гледа с интерес към президентските избори. Но да не бързаме с прогнозите.<br /> <br /> <strong>- След местния вот ли ще се вземат тези решения?</strong><br /> - Местният вот има много специфики. Ето, на изборите в Сърница се явяват някакви реформатори. Реформаторите най-вероятно ще тръгнат да припознават кметове като този на Монтана, като този на Кюстендил, може и този на Хасково. В момента реформаторите може да се карат помежду си, но са крайно прагматизирани. Един от основните атрибути на Реформаторския блок винаги е бил моралният патос. Сега Реформаторският блок постоянно е в режим на обяснение за компромисите, които правят, успява или се мъчи да представя тези компромиси като единствено възможни и са крайно прагматизирани. А щом реформаторите са настроени на крайно занаятчийска вълна в политиката, какво остава за другите. Така че те могат да си премерят силите, но на местните избори всеки бизнесмен с малко влияние може да обърка сметките. Но там политическото отстъпва за сметка на занаята.<br /> <br /> <strong>- Значи не рискувате с прогнозите?</strong><br /> - В момента не са важни прогнозите, а диагнозите. Ситуацията в страната е толкова неприятна, накъдето и да се обърнеш, има нереформирани сектори и се вижда, че там пак няма да се случи нищо, в новия епизод от сагата КТБ вече си личи, че всичко пак ще излиза от нашия джоб, след две години протести те вече изглеждат обезсмислени, защото когато министър-председателят каза: ние като си дръпнахме хората и останаха 100 души, това дали означава, че цялата красота на протестите е била фалшива? Т.е. намираме се в ситуация, в която на мнозина анализатори сигурно им идва да кажат: а ние казахме ли ви, че така ще стане. Ситуацията е гадна, много гадна, затова в момента не е нужда прогноза, а проглеждане, защото перспективата за страната не е добра.<br /> &nbsp;