На 10 март 1945 г. ВВС на САЩ извършват масирана бомбардировка на Токио. В нападението участват 334 стратегически бомбардировача В-29, всеки от които хвърля по няколко тона запалителни бомби и напалм. На практика градът е сринат със земята.
Предшестващи бомбардировки
Първото въздушно нападение на Япония (т.нар. „Рейд Дулитъл” е изпълнено на 18 април 1942 г., когато 16 леки бомбардировача B-25 Mitchell излитат от авионосеца USS Hornet и атакуват Йокохама и Токио. След атаката е планирано те да се приземят на летища в Китай, обаче нито един от тях не долита до определеното място. Всички те се разбиват или потъват, с изключение на един, който се приземява на територията на СССР. Екипажите на две машини са взети в плен от японците.
Бомбардировките с В-25 очевидно не са ефективни поради малкия им бомбен товар от 1340 кг. Затова после за 90% от бомбардировките в Япония са използвани В-29 Superfortress с далечина на полета около 6000 км и носещи от 4 до 9 тона бомби.
На 14 юни 1944 г. в рамките на операция Matterhorn от югозападния китайски град Ченду излитат 68 бомбардировача В-29, които трябва да прелетят 2400 км. От тях само 47 машини долитат до целта.
На 24 ноември 1944 г. 88 самолета бомбардират Токио. Бомбите са пускани от височина 8000 м., но едва 10% от тях поразяват набелязаните цели.
Нападенията от територията на Китай са малкоефективни поради това, че на самолетите се налага да преодоляват големи разстояния. За да долетят до Япония, в люковете за бомби са поставяни допълнителни горивни резервоари, намалявайки бомбения товар. Обаче след овладяване на Марианските острови и пренасяне на авиобазите на Гуам, Сайпан и Тинин самолетите вече могат да излитат с увеличен запас от бомби.
Метеорологичните условия затрудняват провеждането на дневно прицелно бомбопускане, заради наличието на височинно струйно течение над Япония хвърлените бомби се отклоняват от разчетните траектории. Освен това, за разлика от Германия с нейните големи индустриални комплекси, две трети от японските промишлени предприятия са разположени в малки сгради с по-малко от 30 работници.
Генерал Къртис Лемей решава да приложи нова тактика, като японските градове се бомбардират масирано нощем със запалителни бомби от малки височини (1,5-2 км.) Нововъведението за пръв път е успешно изпробвано на 3 февруари 1945 г. при нападението на Кобе.
Въздушната кампания, основана на тази тактика, започва през март 1945 г. и продължава до края на войната. Нейна цел стават 66 японски града, подложени на жестоко разрушение.
Японските градове се оказват уязвими за подобни атаки: голям брой дървени къщи са построени плътно без противопожарни междини и това способства за бързото разпространение на пожарите. От бомбардировачите е демонтирано защитното въоръжение и част от бронята, за да се увеличи товароподемността, която се увеличава от 2,6 тона през март до 7,3 тона през август. Самолетите летят в три последователни линии, хвърляйки напалм и запалителни бомби на всеки 15 м. При увеличаване на дистанцията до 30 м. тактиката става не ефективна.
На 23 февруари 1945 г. такъв способ е приложен по време на бомбардировка на Токио. Тогава 174 бомбардировача В-29 напълно разрушават около 2,56 кв. км. площ в града.
Нападението на 10 март 1945 г.
По време на конференцията в Ялта (4-11.2.1945 г.) Рузвелт в разговор със Сталин отбелязва, че не е желателно стоварването на американски войски на Японските острови (тя е разположена на 6800 острова) и това ще стане в краен случай: „На островите японците имат 4-милионна армия десантът ще бъде съпроводен с големи загуби. Обаче ако Япония е подложена на силна бомбардировка, то можем да се надяваме, че всичко ще бъде разрушено и по такъв начин ще бъдат спасени много животи, без да се стъпва на островите.”
За да бъде закрепен успехът от предишните бомбардировки, в нощта на 9 срещу 10 март от Марианските острови излитат 334 бомбардировача В-29. След двучасова бомбардировка в града се образува огнен смерч, подобен при бомбардирането на Дрезден.
В огъня са унищожени над 40 кв.км. основно в центъра на града, изгарят 330 хиляди сгради, разрушен е почти половината от жилищния фонд. Температурата на въздуха е толкова висока, че се запалват дрехите на хората. В пожара загиват от 80 до 100 хиляди души. Американската авиация губи 14 бомбардировача В-29, а 42 самолета са повредени.
На 26 май Токио е подложено на трета бомбардировка, при която американската авиация понася рекордните загуби от 26 бомбардировача.
Оценка
Необходимостта от бомбардирането на Токио се оценява не еднозначно и предизвиква спорове в кръга на историците. Генерал Къртис Лемей после заявява: „Мисля, че ако бяхме загубили войната, мен щяха да ме съдят като военнопрестъпник.” Той счита, че бомбардировките са спасили много човешки животи, подтиквайки Япония към капитулация.
Японският историк Цуоши Хасегава обаче твърди, че главната причина за капитулацията не са атомните удари и бомбардировките със запалителни бомби, а нападението на СССР, разтрогнал пакта за неутралитет между СССР и Япония, и разбиването на континенталната Квантунска армия, опора на японската военна мощ, както и лишаване от ресурсите на континента.
В Токио има посветени на бомбардировките мемориален комплекс, музей и няколко паметника. Ежегодно в изложбените зали се експонират фотоизложби. През 2005 г. бе проведена церемония в памет на загиналите преди 60 г., на която присъстваха две хиляди души, свидетели на бомбардировката и принц Акишино, внук на императора Хирохито.
Публикацията е подготвена от Ганчо КАМЕНАРСКИ
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
