Връщат ли Симеон в политиката?

Дали Симеон Сакскобургготски действително е готов за подобно предизвикателство на преклонната възраст от 77 години, ще стане ясно на пресконференция, насрочена за понеделник - 9 март. На нея ще участват бившият народен представител Станимир Илчев, историците проф. Андрей Пантев, акад. Георги Марков и Людмил Станчев, бившият земеделски министър Мехмед Дикме и други общественици.<br /> <br /> <div style="text-align: center;"><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ОБЩЕСТВЕНОСТ</strong></span><strong><br /> <br /> </strong></div> <div style="text-align: left;">Скоро ще се навършат 20 години от зараждането в българското общество на идеята към Цар Симеон II да се отправи настоятелен призив за завръщането му в България. &bdquo;Официалната покана&ldquo; тогава бе подписана от 101 интелектуалци, между които имаше хора с различна политическа ориентация. Тяхното решение отразяваше неимоверно широка палитра от нагласи и очаквания- от подчертано практични до идеалистично мотивирани.<br /> &nbsp;</div> Симеон II се върна преди всичко под натиска на нарастващите обществени очаквания за положителни промени в обществения, политическия и икономическия живот. По- прозорливите си даваха сметка, без значение дали огласяваха това или изчакваха мълчаливо, че той може да отвори и пътя към нов международен статут на страната- членството в НАТО и ЕС. Имаше, разбира се, място и за илюзии в някои социални групи, за себични калкулации всред някои политици, за необективни институционални планове. Но никога не е имало по-голямо съответствие между доминиращите българското общество проевропейски нагласи и профила на една личност.<br /> <br /> Тази личност беше Цар Симеон II.<br /> <br /> Симеон II не скочи в опасните води на конюнктурата. Той отрезви най-разпалените привърженици на монархизма. Протегна ръка и на личности, които не очакваха това, нагърби се с изпълнителната власт, състави достатъчно пъстър кабинет и така подсказа значението на не харесваната в България, но понякога неизбежна и твърде често спасителна коалиционна формула. Днес огромен процент от българите приемат коалиционното управление за полезно в конкретни ситуации. <br /> <br /> Ретроградни кръгове не простиха на Симеон II, че през периода 2001-2005 г. в управлението на страната остана най-малък брой служители и сътрудници на бившата ДС, и че България бе приета в ЕС през 2007 г., вместо 5-6 години по късно. Българското задкулисие беше неприятно изненадано, че:<br /> - Българският среден бизнес стъпи на крака и започна да се оформя средна класа;<br /> - Безработицата спадна наполовина;<br /> - За пръв път кривата на раждаемостта започна да се променя в положителна насока;<br /> - Забави се темпа на емиграция от страната;<br /> - Корупцията достигна най-ниски нива от началото на прехода;<br /> - Спря чистката в администрацията по партийно-партизански подбуди;<br /> - За първи път действащ Министър-председател и екипът му не се изкушиха да контролират медии или да създават собствена медийна империя.<br /> <br /> <br /> По ирония на съдбата и според специфичните особености на българската среда, а още по-често чрез систематичните действия на неговите недоброжелатели, основното послание на Симеон II- да обърнем страницата на миналото и да гледаме напред- беше неглижирано и заглушавано. През годините на неговия премиерски мандат изригнаха мащабни кампании за дискредитирането му. Някои от тях бяха очевидно несъстоятелни и затова не се подновиха. Други се оказаха продължителни и ожесточени. Бяха налагани спекулативни тълкувания на отделни пасажи от интервюта с него. Отделни формулировки на Симеон II за бъдещи управленски действия бяха трансформирани в тяхната смислова противоположност и негови намерения, които изискваха обществена солидарност бяха превърнати в обект на тежък сарказъм. <br /> <br /> Но рекордът принадлежи на авторите на сагата &bdquo;царски имоти&ldquo;. Няма съмнение, че темата за наследствените имоти на Симеон II все някога ще има юридически финал. Вън от съмнение също така е, че каквито и да бъдат финалните резултати, те отново и отново ще се използват като повод за различни интерпретации и ще разпалват силни страсти. Винаги ще има хора, които като са като въглен- ако не те изгори, ще те изцапа.<br /> <br /> Струва си днес да зададем и въпросите, които предпазливо и малодушно се заобикалят: <br /> - Можеше ли Симеон II да си остане в Мадрид и спокойно да изчака приключването на процеса по възстановяване на собствеността му, започнал с решението на Конституционния съд през 1998 г., ако единствената му цел са били въпросните имоти?<br /> - Възможна ли е втора национализация, вдъхновена от политически и олигархични интереси?<br /> - Кой има интерес Симеон II да напусне България, лишен от бащиния си покрив, изграден от предците му?<br /> - Казусът &bdquo;царски имоти&ldquo; не е ли опасно предизвикателство към смисъла и съдържанието на чл. 17 от Конституцията?<br /> - Не са ли вече маркирани някои от обектите за приватизиране в полза на онези, които са ги обитавали и ловували в тях 45 години.<br /> - Кои сред действащите политици мечтаят да видят Симеон II обезправен и унизен, за да обсебят идеята за национално съгласие и успокоят собствените си комплекси?<br /> <br /> Призоваваме за обществена дискусия по тези въпроси. Само честното търсене на верните отговори ще спаси достойнството ни на европейци, уважаващи държавността европейските ценности и националната си история. Само обективният прочит на фактите ще ни донесе истината за положителните фигури на българския преход, както и до допълнително горчиво, но необходимо знание за тъмните &bdquo;герои&ldquo; на задкулисието, които изкривяват миналото и настоящето, за да притежават бъдещето ни.