Проф. Божидар Димитров: Като млад агент от ДС чуках наред!

<br /> Директор на Националния исторически музей. Наскоро излезе от печат книгата на професора &ldquo;За кожата на едно ченге &ndash; Тервел, Кардам&rdquo;. В нея той публикува и досието си от Държавна сигурност! <br /> <br /> <strong>&bdquo;Не е махнато нито едно листче! От документа по проучването ми до финала на дейността ми като сътрудник на ДС&ldquo;, твърди Димитров.</strong><em><br /> <br /> Историкът продължава скандалния си разказ ексклузивно пред &ldquo;ШОУ&rdquo; - за уволнението си от ДС, за любовните си истории в Италия и за своята &ldquo;следа&rdquo; в опита за убийство на папа Йоан-Павел Втори - открехва завесата пред неизвестни факти от своя живот &ndash; в ДС и извън нея.</em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Професор Димитров, защо ви уволниха като агент Кардам от Държавна сигурност?</strong><br /> - За разпространение на книгите на Солженицин. Всеки демократ сега, да речем от Реформаторския блок, би дал мило и драго да има такъв щрих в биографията си. Но нямат - били са комсомолски и партийни секретари всичките, като ги гледам! Солженицин е бил офицер от Съветската армия, артилерист по време на Втората световна война. Веднага след нея е обвинен, че критикува Сталин и е изпратен в лагер &ndash; в Гулаг. Той описва живота там в една книга, която дори в България беше издадена след Априлския пленум - &ldquo;Един ден на Иван Денисович&rdquo;, която потресе света. В нея разказва за живота на затворник в сибирски лагер. След падането на Хрушчов от власт Солженицин стана &ldquo;лош&rdquo; писател. А той започна да издава книги една след друга! &ldquo;Архипелаг Гулаг&rdquo; беше най-известната, но имаше и други &ndash; &ldquo;Август &ndash; 1914&rdquo;, &ldquo;Деветият кръг на ада&rdquo;, които осъждаха съветската система. Изпращат го на заточение, Западът го обяви за герой дисидент и му даде Нобелова награда, а тук беше забранен и накараха Съюза на българските писатели, на който беше почетен член, да го изключи. Валери Петров и още 5-6 писатели отказаха да гласуват за изключването му под предлог, че не са чели книгите му. Това беше лъжа - книгите му ги внасяха такива като мен! В чужбина ги продаваха, и то на евтини цени, какъвто беше моят случай. Може би нарочно, за да бъде достъпен, понеже хората знаеха, че ни обменят само по 30 долара. И при нас от ДС беше така - не се ползвахме с никакви привилегии. 30 долара и толкова! Оправяй се с тях! <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Имало е случаи да гладувам <br /> </strong></span><br /> и то доста, особено в Париж! Една дама ме спаси, тя беше омъжена за пилот на &ldquo;Конкорд&rdquo;, студентка там, познавахме се от София. Хранеше ме от време на време. По-нататък в Италия вече беше лесно &ndash; със спагети като се наядеш хубаво, и ти държи цял ден топката в стомаха! Безплатни ми бяха в пансиона, в който бях. Оттогава започнах да пълнея, но това е друга тема. <br /> <br /> Купих си в Париж научни издания и събраните съчинения на Солженицин.<br /> <br /> Донесох ги тук и започнах да давам на приятели да четат. От всички си спомням само името на известния режисьор Димитър Гочев, който работеше повече в Германия. Бяхме много добри приятели с него.<br /> <br /> Един том дадох на състудентка, имаше хубави цици, а мен циците винаги са ме привличали. Свалял ли съм я или не, не се спомням, но не съм спал с нея. Но направих грешката да й кажа, ако хванат в нея книгата, да каже, че е седнала на една пейка в парка и там я е намерила, взела я, без да знае каква е тая книга! Когато ме арестуваха, лъжех, че не съм знаел, че има нещо нередно да имам тази книга, като подчертах, че е издавана и в България. Но те ми казаха: &ldquo;Виж какво е писала колежката ти: &ldquo;Той ми каза да кажа, че съм я намерила в парка...&rdquo;. Тоест съзнавал съм, че книгата е забранена!<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Изхвърлиха ме от ДС! </strong></span><br /> <br /> А колежката с хубавите цици се оказа агент на Второ главно, на политическата полиция, отдел &ldquo;Борба с идеологическата диверсия&rdquo;! Тогава още нямаше Шесто...<br /> <br /> След 6 месеца отново бях вербуван от същия професор - водещ офицер. Писал докладни, убеждавал ги, че &ldquo;момчето &ndash; младо, глупаво, заблудило се, вече няма да прави така&hellip;&rdquo;. И станах агент Тервел. Бил съм само Кардам и Тервел. Богдан, Терелиг, това са вече измислени за вътрешна употреба имена. Питал съм защо е така. - При даване на моите информации да се ползват от други отдели, са пишели други имена, за да ме прикриват, защото винаги е можело да има предател между тях. <br /> <br /> Така че сега разни хора напразно ме подиграват като &ldquo;агента с най-много имена&rdquo;! Две са имената ми, то си личи и на корицата на досието ми. Избрах имена на прабългари, защото и тогава, и сега съм увлечен от историята на прабългарите. Смятах, че Тервел и Кардам са незаслужено забравени имена, а те са направили много за укрепването на българската държава!<br /> <br /> <strong>- Още един път ви уволняват от ДС, и то окончателно, въпреки че вие не сте знаели! Как така?</strong><br /> - Един агент &ldquo;Невяна&rdquo; докладвал, че аз съм се разкрил пред нея, че съм агент и работя в Зографския манастир заедно с един холандски учен, когато съм вербувал. Тогава през 1980 г. светкавично съм отписан от ДС, но продължавах да ходя с мисии. Не съм и знаел, че съм отписан. Продължих с мисиите чак до 1990 г. Затова на корицата на книгата си за доказателство съм публикувал карта за достъп до библиотеката във Ватикана от 1988 г. Просто тя е оцеляла. Имам и от 1990 г., но не знам къде е. Сам не мога да отида до секретния архив на библиотеката, няма да ме пуснат, нямам и толкова пари! <br /> <br /> А и агент &ldquo;Невяна&rdquo; не познавам! Да кажем, че съм свалял някаква мацка, за която не съм знаел, че е агент, но аз няма да се хваля със Зографския манастир, а с Ватикана! Това е далеч по-стойностно! А и никога през живота си не съм познавал холандски учен! По всяка вероятност това е измислица. Отдел 14-и на Първо главно на ДС не е бил обичан и от съветските другари. Писали са, че в този отдел водим война основно срещу социалистически страни &ndash; Югославия и Румъния, срещу техните фалшификации на историята. Смятали са го за изява на великобългарски шовинизъм. Може би нашите са поискали да симулират, че наказват някого и не е имало по-подходящ от мен. Особено с моето &ldquo;черно минало&rdquo; със Солженицин! А и съм си &ldquo;вървял&rdquo; за недисциплиниран, буен, със собствено мнение по много въпроси &ndash; пише го в характеристиката ми. И те са ме резнали, но само формално! Аз не съм знаел! <br /> <br /> И друг парадокс &ndash; хората обикновено гледат да ограничат времето, в което са били в ДС, защото се срамуват! Аз настоявам, че съм бил до 1990 г., <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>10 години повече, отколкото пише в досието ми!</strong></span><br /> <br /> <strong>- Като един Джеймс Бонд имахте ли запомняща се, разтърсваща история с жена в Италия?</strong><br /> - Беше забранено да имаме секс контакти, защото казваха: &ldquo;Врагът ще ви направи компрометиращи снимки!&rdquo;. Нашите професори, водещи офицери, които си бяха мъже в пълния смисъл на думата, си чукаха! Аз също! Без да се опасявам, че ще ми направят компрометиращи снимки. Сигурно са направили! И как иначе! Тогава &bdquo;третият пол&rdquo; поне сред историците не съществуваше, мисля. И сега го няма. Той беше в други гилдии &ndash; театралната, кинаджийската.<br /> <br /> Няма да забравя, един път моят професор, водещият ми офицер, идва и вика: &ldquo;Ти да знаеш, взето е решение - сексснимки вече не са компромати за нашите агенти! Чукай си наред!&rdquo;. Понеже аз не реагирах много радостно, той ме погледна с подозрение: &ldquo;Ти какво, да не би и без това да си чукаш?!&rdquo;. Отговорих: &ldquo;Ами, да... Какво искаш, на тия години да онанирам ли?&rdquo;. А той: &ldquo;Доколкото те познавам, чукал си!&rdquo;. Наистина си чуках, но без да поемам ангажименти! В проучването за мен пише: &ldquo;Не гони жени, но не отказва на никоя, която му се предложи!&rdquo;. Действително не гонех, защото наистина сами идваха. Бях сред попско общество, но в Рим имаше достатъчно &ndash; и българки, и чужденки. Изпратени на специализация българки &ndash; по 6-8 месеца там, дори и женени, какво да правят, горките!... Няма и те да онанират, я?! Също и италианки много... А и аз бях хубаво момче! Но - наистина - без ангажименти! Директно и честно си им казвах в очите: &ldquo;Аз съм беден, от едно малко градче на морето, живея в София, нямам апартамент, заплатата ми не е висока, нямам намерение да вземам жена, която да живее с мен в бедност!&rdquo;. Е, някои бяха много героични, готови на всичко!...<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Две жени никога няма да забравя</strong></span><br /> <br /> Италия в тези години беше силно лява. Имаше &ldquo;червени бригади&rdquo;, които бяха нелегални и съпътстващи студентски организации, които бяха легални. Кипеше все още виетнамската война. Веднъж две девойки ме хванаха в университета, чаках един професор там. Те седнаха при мен. &ldquo;Чужденец?&rdquo;. &ldquo;Чужденец&rdquo;. &ldquo;Откъде?&rdquo;. &ldquo;От България.&rdquo; А те: &ldquo; О, мръсни ревизионисти на светлото учение на Маркс и Енгелс! Вие вече имате коли, телевизори, забравихте какъв трябва да бъде комунистът! И нищо не правите за виетнамския народ, който американците избиват, не се намесвате и не започвате война с Америка!&rdquo;. Викам: &ldquo;А вие какво правите, бе, дето само плямпате?&rdquo;. &ldquo;Ние събрахме пари в университета 60&nbsp;000 студенти и закупихме 10 000 кг лекарства и ги изпратихме във Виетнам! Вие какво сте направили?&rdquo;. Казвам: &ldquo;Аз доскоро бях моряк и им занесох един кораб с 10&nbsp;000 тона, не килограма, оръжие &ndash; картечници, автомати, бомби!&rdquo;. Нищо подобно не е ставало! /смях/ Един път само отидохме и им закарахме мотоциклети &ldquo;Балкан&rdquo;. Те им помагаха, между другото, да се придвижват през джунглата... Но на двете италианки очите им станаха като копчета! И... се влюбиха в мен!<br /> <br /> <strong>- И двете?!</strong><br /> - И двете.<br /> <br /> <strong>- И вие какво направихте?</strong><br /> - Любов. Поотделно, моля ти се! Тогава груповият секс не беше модерен! Пък и аз съм патриархално момче...<br /> <br /> <strong>- Разкажете и за &ldquo;участието си&rdquo; в опита за убийство на Папа Йоан-Павел Втори?</strong><br /> - След опита за покушение над папата всички българи бяха &ldquo;посъветвани&rdquo; да си ходят. Българките специализантки се прибраха и ме оставиха &ldquo;на сухо&rdquo;.<br /> <br /> Във Ватикана ме помолиха, в неофициален порядък, достатъчно отговорни лица, кардинали: &ldquo;Кажи в София, че не сме ние тези, които поддържаме обвинението към вас! <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Италианците и американците са в тази игра!&rdquo;</strong></span><br /> <br /> И наистина - неофициалното ембаргото срещу България беше страшно, страната започна да закъсва! Аз, естествено, предадох. <br /> В същото време в посолството пристигна една група от България , която започна да работи и да защитава Антонов &ndash; адвокати и други, да обработват италианските медии. Питам ги: &ldquo;Нещо да помогна?&rdquo;. &ldquo;Гледай си работата!&rdquo;. По едно време водещият офицер ми каза: &ldquo;Да, обмислихме. Ти си единственият във Ватикана, но за нас е по-ценно да вадиш документи. Но щом са те оставили, не са те &ldquo;посъветвали&rdquo; да напуснеш, стой си там!&rdquo;. Но аз пак настоявам: &ldquo;Какво да им казвам?&rdquo;. Професорът ми, за да се отърве от мен, вика: &ldquo;Казвай им, че не сме ние!&rdquo;. И аз, ентусиазиран млад човек, отидох във Ватикана и започнах да дърпам за пеша всеки един и да викам: &ldquo;Монсеньор, не сме ние! Ако бяхме ние, папата щеше да бъде мъртъв! Секретните служби са единственото, което работи при нас добре!&rdquo;. А те се оглеждаха и те като нас, там при поповете си е жив комунизъм, дисциплина желязна! Само шепнат: &ldquo;Знаем, знаем, сеньор Димитров, &ldquo;студена война&rdquo;, какво да правим, знаем, че не сте вие&hellip;&rdquo;. Един ден вицепрефектът на Ватиканската библиотека и мой приятел Руискар ми каза: &ldquo;Хайде, стига вече, че във Ватикана започнаха да се питат: &ldquo;Кой е онзи с бялото расо и бялата шапка до Божидар Димитров?&rdquo;. Разбрах, че съм прекалил.<br /> <br /> <strong>- Но се стига дотам, че получавате благодарност от ватиканската служба за сигурност. Защо? </strong><br /> - Руискар ми каза, че са взети всички мерки папата да не бъде убит от снайперист. Затова са закупени всички апартаменти, чиито прозорци гледат към площада &ldquo;Сан Пиетро&rdquo;, където той всяка сряда прави почетна обиколка с папамобила. А над Ватикана има един хълм &ldquo;Джаниколо&rdquo; - целият обрасъл с борова гора! И аз, млад човек, тръгнах пеша да пестя пари, сега бих взел такси, за да стигна горе до един манастир от 17-и век, където смятах да търся в сбирката му от старопечатни книги екземпляр от историята на Петър Богдан. Катеря се и гледам на една извивка на шосето се открива великолепна гледка към площада &ldquo;Сан Пиетро&rdquo;, отстоящ само на 500 м по въздуха. От тази позиция снайперист с обикновен армейски &ldquo;Драгунов&rdquo; би могъл да простреля папата! Казах на Руискар да предупреди службите. Но той се усъмни те да не знаят това място&hellip; След няколко дни обаче той тържествено заяви, държейки бутилката с ракия в ръка: &ldquo;Стани! Натоварен съм от нашите служби да ти изкажа сърдечна благодарност!&rdquo;. Оказа се, че ватиканските служби за сигурност не са знаели това място! Помолих за писмена благодарност към българина Божидар Димитров, че е направил нещо срещу възможен атентат срещу папата! Руискар ми каза: &ldquo;Сетих се и поисках, но те ми казаха: &ldquo;Да, бе, да го покаже някъде и да дотърчи някой италиански вестник и да ни разкатаят фамилията, че не си гледаме работата!&rdquo;&hellip;<br /> <br /> <strong>- Какво е това, което сте чули от водещия си офицер и ваш професор по време на негово посещение в Рим точно когато убиват писателя Георги Марков?</strong><br /> - Седяхме с него в едно ресторантче в Рим. Позвъниха му по уоки-токито за връзка с посолството. Съобщиха му нещо и той посърна. Попитах го: &ldquo;Какво ти стана?&rdquo;. А той ми отговори: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&ldquo;Убиха един голям приятел, наш човек!&rdquo; </strong></span><br /> <br /> След малко продължи: &ldquo;И никога няма да ставаш двоен агент, каквото и да ти предлагат, каквото и да ти е положението! Двойните агенти живеят не повече от 5 години!&rdquo;. Не знам дали се отнасяше за Георги Марков, но не знам някой друг да е бил убит!...<br /> <br /> <strong>- Защо нарекохте книгата си &ldquo;За кожата на едно ченге&rdquo;?</strong><br /> - Много са се упражнявали върху кожата ми, искали са да я смъкнат, но не са успели! Защото съм бил добро ченге &ndash; и тогава, и днес! Аз продължавам да смятам себе си за ченге! Защото изповядвам максимата: няма бивш негър и бивше ченге! Всичко, което съм научил като ченге, аз го използвам и сега. Защо Националният исторически музей не умря по време на прехода, както много други музеи? Дори направи бурен ръст през годините, когато всичко рухваше! - Просто защото бях видял във Ватикана как работи един музей в условията на пазарна икономика! Какво прави, за да си осигури пари. За разкопки, за консервация и реставрация, защото музеят не е само изложба.<br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА<br /> <br /> </strong>