Българи срещу българи в братоубийствената война в Донбас

&quot;Имам двама племенници на 19 и 20 г., които получиха призовки за украинската армия. В същото време в Донецк живеят братовчеди, чийто син се бие за проруските опълченци. Представяте ли си какъв кошмар е, ако те трябва да стрелят един срещу друг&quot;, обяснява ужасната ситуация 54-годишен бесарабски българин от село Голица, който държи името му да не бъде огласено.<br /> <br /> Според неофициална информация в Украйна живеят между 500 000 и милион наши сънародници. Повечето от тях са в паника заради масовата мобилизация, обявена от киевските власти.<br /> <br /> Активното разнасяне на повиквателни за бесарабски българи в Болградска област вдигна накрак над 300 майки в село Дмитровка и още 400 в Нови Трояни, които протестираха против мобилизацията на техните синове.<br /> <br /> &quot;На всяка врата в Болград се звъни и се чука с юмруци, за да се връчи повиквателната, ако откажеш да се подпишеш и да се явиш на медицинска комисия - тежко ти&quot;, оплакват се нашенци. Натискът за спешно попълване на киевската армия расте, след като военният министър на Украйна Степан Полторак призна, че на практика мобилизацията върви към провал.<br /> <br /> Според огласените данни едва една пета от предварително желаната бройка мъже ще бъдат закарани в казармите. &quot;Никой не иска да става пушечно месо. Затова всеки се спасява както намери&quot;, гласят коментарите в интернет на призовани младежи.<br /> <br /> &quot;С ръка на сърцето мога да заявя, че абсолютно никой от нашите бесарабски българи не иска да воюва на фронта&quot;, категорична е пред <a href="https://www.standartnews.com/svyat-bulgari_po_sveta/balgari_voyuvat_sreshtu_balgari_v_donbas-272740.html" target="_blank"><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&quot;Стандарт&quot;</strong></span></a> Мария Гайдаржи, председател на Болградския районен съвет. Според нея сънародниците ни в Украйна се надяват българската държава да задейства механизъм за експресно получаване на бг гражданство и изпращане на хуманитарна помощ за изпадналите в беда наши сънародници в Украйна. Нашите роптаят, че София е внесла 500 хил. лв. в дарителския фонд за лечение на ранени украински войници към края на 2014 г., но не се е погрижила за сънародниците си в Бесарабия, които се нуждаят от храни и гориво.<br /> <br /> &quot;На практика българите в Украйна не могат да напуснат страната заради обявената мобилизация, а и консулството в Одеса поголовно отказва да им издаде паспорти или пасавани&quot;, обяснява патовата ситуация Бойч Соколов от Одеса. Негови приятели и роднини са си намерили препитание в България и сега са готови да помогнат на свои земляци, ако те успеят да се измъкнат от Украйна.<br /> <br /> В същото време Соколов разказа и за един от триковете, с които властите в Киев привличат нови войници. &quot;На всички, които имат кредити и лизинги към &quot;Приватбанк&quot; (<strong>бел.ред. </strong>- това е банката на олигарха Игор Коломойски, който финансира наказателните отряди на Киев в Донбас), им обещават пълно опрощаване на задълженията, ако се хванат за оръжието. От колцентровете на банката звънят на длъжниците уж да им напомнят за вноските и веднага им предлагат пълно опростяване срещу място в украинската армия. Този метод касае и всички българи на украинска земя, които имат кредити в тази банка&quot;, обяснява Соколов.<br /> <br /> Отделно кандидатите за армията били насърчавани и с премии от 50 000 гривни (около 5000 лв.) за убит сепаратист на фронта в Донбас. &quot;Кашата е пълна. Половината българи поддържат украинските власти, а другата половина е проруски настроена&quot;, е мнението на Игор Басанджи, гагауз от Измаил, който живее и върти бизнес в Киев. &quot;Мобилизацията касае всички. И гагаузите, които са около 300 хиляди, и молдованите, и бесарабските българи, и евреите. Никой не те пита от коя националност си и искаш ли да се биеш, щом си украински гражданин, си длъжен да защитиш родината си&quot;, казва Игор. Въпреки това той е категоричен, че не иска да ходи на фронта. Вече е погребал много приятели, пренесъл е десетки ранени, много от които бесарабски българи, попаднали на фронта.<br /> <br /> Най-голям отпор срещу мобилизацията дават сънародниците ни в Болград. Градът е административен център на Болградски район, Одеска област. Смята се за неофициална столица на бесарабските българи. Те са около 80 на сто от 15-хилядното население на Болград. Градът е основан още в 1821 г. от български преселници. На 28 юни 1858 г. със съдействието на управителя на Молдова, българина Никола Богориди, отваря врати болградската гимназия &quot;Св. св. Кирил и Методий&quot;, която дава много кадри за българската държава след Освобождението. Повечето села около Болград също са населени от българи: Василевка, Кримичное, Бановка, Голеца, Виноградная, Ореховка, Дмитровка, Червеноармейское, Городнее, Нови Трояни, Залезничное, Табаки, Водочен и други. През 2013 г. градът прие българския език като официален.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>ОЧАКВАЙТЕ В БЛИЦ ПОДРОБНОСТИ ЗА ОБСТАНОВКАТА В УКРАЙНА</strong></span><br /> <br />