Петър Бояджиев е роден на 3 юли 1947 г. в Шумен. Завършва гимназия в родния си град. След казармата е приет да учи математика в Софийския университет. В навечерието на ІХ конгрес на БКП през 1966 г. заедно със своя приятел Алфред (Фреди) Фосколо (в момента главен редактор на в.”Про и Анти” – б. а) разпространяват позив с искания за излизане от Варшавския договор, за свобода на сдруженията и многопартийност. Държавна сигурност го поставя под наблюдение и го задържат на 15 август 1968 г. – месец преди нахлуването на войските на Варшавския договор в Чехословакия. Предлагат му да сътрудничи на спецслужбите, като замине във Франция и проникне в емигрантските среди. Бояджиев отказва. Осъден е на 12 години затвор при строг режим. Разбирайки това, майка му изразява негодуванието си и е затворена в психиатрична клиника, където няколко месеца по-късно слага край на живота си. Според Бояджиев обаче тя е обесена от ДС в София една година след неговото затваряне. За това той има доказателства. В затвора му съобщили, че е починала от сърдечен удар. Истината той научава 9 години по-късно след излизането си.
<br /> Петър Бояджиев е изпратен в политическия отряд на Старозагорския затвор, където следват поредица от опити да бъде вербуван за агент на ДС и изпитва на гърба си цялата гама от физически и психически методи за натиск на репресивната машина. Освободен е след изтичане на наказанието на 3 май 1978 г. Принуден е да изкарва прехраната си като общ работник и дърводелец.&nbsp;На 6 август 1981 година е изведен нелегално от България чрез организация, извършена от Алфред Фосколо и Антон Машев. В емиграция е активен и работи в областа на защита правата на човека в България. На него дължи популяризирането си на Запад Дружеството за ЗПЧ в България, както и на синдиката &ldquo;Подкрепа&rdquo;.<br /> <br /> Връща се в България на 17 май 1991 година за да участва във Втората национална конференция на СДС. На 2 декември 1992 г. президентът Желю Желев възлага на Петър Бояджиев, кандидат за министър-председател, посочен от парламентарната група &bdquo;Предизборен съюз на БСП и коалиция&ldquo;, да състави правителство. Кандидатурата се оказва неконституционносъобразна, тъй като бившият политзатворник има двойно гражданство &ndash; френско и българско, и живее в Тулон, Франция, заедно със семейството си. <em><br /> <br /> Ексклузивно пред &ldquo;ШОУ&rdquo; Петър Бояджиев разкрива дълго пазени тайни от възлови периоди на прехода и обяснява защо според него има нелегална България и кой я създаде! Вижте какво казва той в седмицата, в която България се раздели с президента Желев и в която преди 18 години, през 1997-а, Николай Добрев връща мандата на БСП за съставяне на правителство, а страната се тресеше от протести.<br /> </em><hr /> <strong><br /> - Господин Бояджиев, отиде си президентът Желю Желев. Вие с него бяхте опоненти по много въпроси...</strong><br /> - Има една приказка - за починалите или добро, или нищо. Но той е политическа личност, и то във важен етап от историята на България! Решенията, които е взимал, са повлияли върху съдбите на милиони българи. Очевидно, че не е много редно да не кажа нищо. Но и лицемерно ще бъде да е добро, след като през последните 25 години съм бил един от първите му критици. И нещо повече - познавахме се лично и не съм крил критиките си и в разговори очи в очи! <br /> <br /> За мен Желев е основоположникът на манипулирания преход! Той беше израснал и възпитан в свят, в който лицемерието и задкулисието решаваха всичко. Не мога да коментирам намеренията му, защото това само той може да знае. Но мога да говоря за резултатите от решенията му.<br /> <br /> Още с Кръглата маса излязох публично с оценка, че това е манипулация, която ще даде горчиви плодове! Защо, ще кажат опонентите ми, нали и в Полша я имаше? Измама! Няма нищо общо между полската Кръгла маса и българската! В Полша беше между правителството и опозицията, което означава, че правителството признава и легитимира опозицията като равен опонент. Българската кръгла маса беше сбъркана още във формата си. Това не беше Кръгла маса между правителството и опозицията, а някаква комунистическа имитация за отвличане на вниманието и омекотяване на обществения натиск срещу комунистите. Всъщност при българската Кръгла маса беше обратното - опозицията легитимираше БКП! Опозицията признаваше легитимността на властта на БКП, която всъщност беше завзета чрез руския шмайзер, а не в условията на свободен избор. Тази легитимация на завзетата по престъпен начин власт тегне и днес като сянка над българското общество и спира развитието му! <br /> <br /> <strong>- Първото правителство на СДС с премиер Филип Димитров падна, след като той поиска вот на доверие от парламента след т. нар. Боянски ливади - пресконференция, на която покойният вече президент Желев разкритикува остро &ldquo;синия&rdquo; кабинет. Какво остана зад кулисите? Вие бяхте решили да разкриете това в мемоарите си, но сега ще открехнете завесата ексклузивно пред &ldquo;ШОУ&rdquo; какво се случи?</strong><br /> - Имаше възможност Филип да получи искания вот на доверие! Лично аз водех преговорите по инициатива на една неформална група бивши политзатворници. Тези преговори ги водехме много тайно и винаги след полунощ, защото преговаряхме с една отцепническа група депутати от БСП, които бяха вече в изолация в тяхната партия и бяха готови да преговарят. Така с тази група можехме да изненадаме заговорниците срещу правителството и при тайно гласуване то щеше да остане и да спечелим време. За съжаление Филип отказа този вариант, защото беше убеден от един тесен кръг около него, че се върви към предсрочни избори. Това само според мен. Какво точно е мислел Филип, само той може да каже...<br /> <br /> <strong>- Пак идва 4 февруари - датата, на която през 1997 г. Николай Добрев върна мандата на БСП за съставяне на правителство, а София и цялата страна се тресяха от протести. В столицата улица вече носи името на Николай Добрев. Вие го познавахте добре, каква е вашата оценка за него? </strong><br /> - Познавам Николай Добрев още от 1992 година, когато се върнах уж за малко в България от емиграция, което &ldquo;малко&rdquo; продължи малко повечко. А се върнах, защото бях стреснат от успеха на огромната историческа манипулация над наивните българи! Манипулация, която комунистите с помощта на някои социнтелигенти като Желю Желев, Бог да го прости, и, разбира се, под методологичното ръководство на комунистите перестройчици от Русия успешно прилагаха. Макар и с голямо закъснение решихме да опитаме да намерим стратегия, с която да й се противопоставим. Разбира се, че не сме успели, щом и с днешна дата на дневен ред стои истината или тайната за КТБ! Но вече едва ли има мислещ и честен човек в България, който да се съмнява, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>дълбоката всеобхватна криза, в която се намира днешна България, е резултат на тази успешна историческа манипулация! </strong></span><br /> <br /> Защо говоря за тази престъпна манипулация, когато ме питате за събитията от 1996-1997 година и увековечаване името на Николай Добрев? Правя го, защото през целия период, чак до смъртта си, той също беше един от активните участници в този манипулационен процес! <br /> <br /> Пътищата ни се кръстосваха много пъти и той все беше от отсрещната страна на барикадата. Беше сред тези, които полагаха своите усилия да успее тази манипулация и да се попречи на развитието на страната!<br /> <br /> Решението да се увековечи името на Добрев чрез именуване на улица в София показва пълно неразбиране на историческия момент, в който се намира страната ни! През последните 2 години имаме една млада генерация българи, които дадоха своята ясна заявка за участието на гражданското общество в процеса на вземане на решения за неговото развитие. Политическата класа, плод на манипулирания преход, отказва да отчете тази нова реалност. Това неминуемо ще доведе до сблъсъци под различни форми! <br /> <br /> Добрев е един много емблематичен продукт на манипулирания преход! Нека все пак си припомним няколко жалона от политическия му път. Той е кадър на младите комунисти номенклатурчици, които старите барони комунисти изтикаха на предна линия, за да се скрият зад тях. Началния си тласък получава от Андрей Луканов. Веднага след преврата на 10 ноември 1989 година е било на кантар &ndash; или в небитието, или да го включат в новите маневри на комунистите. Остава в известния списък на Луканов, комуто е благодарен до последния му ден! Член на &ldquo;генералското движение&rdquo; при комунистите, най-ярък представител на задкулисието, базирано на структури на бивши ДС-величия!<br /> <br /> Нека обаче се върнем към събитията от края на 1996 година и началото на 1997 година, за които някои говорят, че имал някакви заслуги. Добрев е МВР шеф, когато банките, създадени от ДС, извършват кражбата на 20-и век. Колко проста и нагла беше схемата! След това си раздадоха лицензи на банки. След това от тези ДС-банки си раздадоха необезпечени кредити! Обмениха българските пари в долари и си ги изнесоха вън от България! Е, докато това се случваше, Добрев беше министър на вътрешните работи! <br /> <br /> Вече години размахват някакъв доклад на Добрев. Ами Виденов, който също знаеше какво се случва, просто накара Добрев да напише на хартия това, което всички що-годе информирани хора в България знаеха! Тайният доклад на Добрев! Какво му е тайното?! <br /> <br /> Така че Добрев е и един от участниците в този грабеж на 20-и век. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>А как се стигна до 4 февруари? <br /> </strong></span><br /> Ама почти никой не желае да говори за това! Виденов се беше закучил и не позволяваше да започне раздаването на собствеността на комунистическите кланове под прикритието на приватизацията! Те си крадяха от произведеното, но им беше мерак да си станат собственици! Но Виденов не позволяваше това нито на българските комунисти, нито на руснаците! Е, обраха парите на хората изкараха ги в чужбина! Виденов също носи отговорност за тази кражба, разбира се. Но като усети, че го употребяват като пушечно месо, каза: &ldquo;На ви всичката власт и без мен!&rdquo;. На&nbsp;21 декември&nbsp;1996 г. Жан Виденов подава оставката си като министър-председател на България и като председател на БСП. За председател на партията е избран&nbsp;Георги Първанов. Оставката на правителството е гласувана на&nbsp;28 декември&nbsp;1996&nbsp;г. на извънредно заседание на&nbsp;37-ото Народно събрание. А сега изчислете от 21 декември до 4 февруари колко време има! Цялата отговорност за този период на безвремието се носи от Георги Първанов и Николай Добрев, който беше всъщност реалният председател на БСП по онова време!<br /> <br /> Тези синковци, български &bdquo;герои&rdquo;, които имаха мнозинство в парламента, държаха страната в това безвремие с правителство &ldquo;в оставка&rdquo;, за да може да се доокрадат и малкото останали пари на хората! И... чакаха повече от месец, за да се обявят за спасители на България и да върнат мандата! <br /> <br /> На 10 януари 1997 г. Добрев се беше скрил от председателя на парламента. Едва го изкарах от бърлогата му да го види цяла България, защитаван от шлемовете. Като влезе в парламента и като ме видя в коридора пред вратата на председателя на парламента Сендов, почервеня, посиня и само изсъска през зъби: &ldquo;Пак ти ли?!&rdquo;. Е, доволен бях! Поне го вкарах в собствения му капан. Секретарката му беше се опитала да го скрие. Казва: &ldquo;Няма го, прави кабинет!&rdquo;. Това е 10 януари. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>`Бах този кабинет! </strong></span><br /> <br /> От 10 януари та чак на 4 февруари, когато отидоха да се откажат! Срам и пак срам от тази комунистическа наглост, простотия и клептомания! <br /> <br /> Цялата работа се състоеше да се проведат &bdquo;под масата&rdquo; разговорите, за да се даде властта след конкретни споразумения - това ще е на мен, това на теб, това на тоз наш другар, това на онзи наш другар и тъй нататък. А хората си протестираха, защото ги бяха обрали до шушка. Разбраха се, дойде усмихнатият крадец Софиянски и се започна! Това е всъщност реалността. Другото е за камуфлаж! Да се занимава галерията и да вика: &ldquo;У-у-у, или давайте наш`те!&rdquo;. Едва сега започва да се говори за &bdquo;модела КОЙ&rdquo;. А той, моделът, си е отдавна! <br /> <br /> <strong>- Виденов защо не успя да се пребори с партийните си другари? </strong><br /> - След 1994 година дълго време България имаше едновременно двама министър-председатели &ndash; Виденов и Луканов. Една част от министрите на Виденов изобщо не го зачитаха като премиер и се отчитаха на Луканов, между тях са Пирински и Николай Добрев. Отиваха на заседание на Министерския съвет колкото да събират информация, и после търчаха да обсъждат с Луканов. Често&nbsp;Виденов казваше: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&bdquo;Ще освободя партията от тези мафиоти, или ще я взривя!&ldquo;&nbsp;</strong></span><br /> <br /> По моему беше искрен...&nbsp;<br /> <br /> След конфликта с &ldquo;Газпром&rdquo; Луканов взе курс на отстраняване на Виденов от властта. Желев вече беше прочетен вестник и Луканов се ориентира към преговори с Костов. Още от самото начало винаги съм имал хора по високите етажи на СДС и още при първите им контакти получих информация за това. В много конкретни ситуации Елена Костова или Слава - жената на Красимир Стойчев, посредничеха технически за контактите на Луканов и Костов. Пръв &bdquo;лейтенант&rdquo; на Луканов при тези разговори беше Николай Добрев! Това се знаеше от кръг от 40-50 човека. Когато Луканов го убиха, преговорите продължи Добрев. В центъра на разговорите беше приватизацията. Те казваха на Костов: &ldquo;Ние ще ти дадем властта, но ти ще ни дадеш достъп до приватизацията!&rdquo;.&nbsp;<br /> <br /> <strong>- По време на януарските протести от 1997-а сте най-довереният човек на председателя на парламента Сендов и негов съветник. Как протече този знаменателен ден, когато беше нападнато Народното събрание?</strong><br /> - Сендов е мой професор от Математическия факултет и близък приятел.<br /> <br /> Имах добри връзки в щаба на Евгений Бакърджиев. От тях знаех, че са организирали обсадата на парламента много добре, с много средства и че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>бяха ангажирали няколко мутренски групи да бъдат авангард</strong></span><br /> <br /> <br /> Отидох в ранния следобед в парламента и питам Благовест: &ldquo;Как е? Ще си ходиш ли?&rdquo;. А той ми казва: &ldquo;Ще поостана малко. Ламбов <em>/главен секретар на МВР - б. а./</em> и Николай Добрев бяха тук, казаха, че щяло да има протести, сложиха заграждения. По-добре е да съм тук&rdquo;. А аз го питам: &rdquo;Благо, ти наясно ли си какво предстои?&rdquo;. Отговори ми: &ldquo;Разбира се, хората бяха тук, дори ми оставиха плана за организацията на охраната!&rdquo;.<br /> <br /> Казвам му: &bdquo;Дай да го видя!&rdquo;. Започнах да се смея: &rdquo;Благо, да не се наложи да се качваш на покрива!&rdquo;. Той ми се опъна: &rdquo;Защо бе, ти все си подозрителен!&rdquo;. Аз: &rdquo;Слушай, газиш във вода, за която не ти ясно колко е дълбока! Май са те хванали за канарче и не знам как ще завърши всичко. Трябва да ти е ясно, че навън ще бъде страшно, а това, което са ти нарисували Ламбов и Добрев, е подигравка с теб!&rdquo;.<br /> <br /> И, както си говорим в кабинета му, едно стъкло от прозореца се счупва и на 20 см пред краката ни пада един метален болт поне 10 см дълъг, над 100 грама. Благовест спря, погледна ме, главата му заработи като компютър: &ldquo;Абе, май си прав, какво предлагаш?&rdquo;. Казвам: &ldquo;Ти се водиш втория човек в държавата, но не разполагаш с никакъв ресурс. При това, което предстои, вътрешният министър трябва да е на твое оперативно разположение на 100 процента.&rdquo;. Благовест не каза нищо, отиде до телефона и поиска връзка с Николай Добрев. Говори, слуша нещо, говори, слуша... Затвори слушалката. Секретарката на Николай Добрев го уведомила, че той не може да разговаря с него, защото в момента е извън министерството за консултации по съставянето на кабинета си и тя нямала връзка с него. Почувствах, че Благовест е много ядосан. Той взе пак телефона и се свърза със секретарката на Добрев: &ldquo;Тук е председателят на парламента, не ме интересува нищо,&nbsp;искам Добрев час по-скоро тук при мен или ще запаля страната!&ldquo;. И трясна телефона. Не изминаха и две минути, и секретарката, която уж нямаше връзка със своя министър, звънеше на пожар да го уведоми, че Добрев бил вече на път за парламента. Така се стигна до фамозните кадри с предпазвания от щитовете на полицаите Добрев при влизането му в парламента. Министърът на вътрешните работи се опита да се скрие от председателя на парламента! Това е подробно случаят с Добрев, с който започнах разказа си и той ми просъска: &ldquo;Пак ти ли?!&rdquo;.<br /> <br /> Но няколко часа по-късно през нощта следваше по-голямата ми изненада. Към кабинета на председателя на парламента има малка стая за почивка, до нея тоалетна и малко антре. Някъде късно вечерта се почувствах уморен и реших да полегна в тази стая. Кабинетът беше полуосветен. Добре, че имам конспиративния навик да се заключвам. Бях на път да задремя, когато чух приглушени гласове, от които ме делеше една врата.<br /> <br /> И не повярвах на ушите си! <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Гласовете бяха на Иван Костов и Николай Добрев</strong></span><br /> <br /> Иван Костов казва: &rdquo;Как се намери тук, нали нямаше да идваш!?&rdquo;. А Добрев обяснява: &ldquo;Как няма да дойда, ти знаеш ли на какво ме направи този, лудият! Ти знаеш ли, че той невинаги е контролируем!&rdquo;. Костов го пита: &ldquo;Кой, бе, кой бе?!&rdquo;. А Добрев: &ldquo;Как кой? Академикът!&rdquo;. Тук вече се стъписах и наистина благодарих на Бога, че бях заключил вратата. И двамата не можеха да подозират, че аз съм там. В този момент разбрах, че не знам в детайли сценария. И хората пак ще бъдат излъгани.<br /> <br /> <strong>- Вие познавахте ли лично Иван Костов?</strong><br /> - Първата и последната ми среща с Иван Костов бе през септември 1991 г., малко преди изборите. Появи се възможност да помогна на СДС чрез едно пътуване на водещ лидер на &bdquo;сините&rdquo; във Франция. Щеше да се срещне с голям брой водещи политици, да се завържат контакти, бяхме направили списък. Условието беше - когото посочи българската страна. Посъветвах се с Тренчев, защото тогава не познавах всички хора. И Тренчев ми каза: &rdquo;Най-подходящ е Иван Костов, той става дори и за премиер&rdquo;. Тренчев ме заведе при Иван Костов в кабинета му на министър на финансите в правителството на Димитър Попов и каза: &ldquo;Иване, това е наш приятел от Франция, помагал ни е много, сега предлага еди-какво си... Аз мисля, че ти си най-подходящ за това...&ldquo;. Костов ме изгледа с високомерна любезност и каза: &ldquo;Много ми е приятно и благодаря, но изглежда господинът не е в течение, че <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> ние, българите, сме определени в зоната на Щатите </strong></span><br /> <br /> и от Франция не зависи нищо. Ако беше в Щатите &ndash; да, но за Франция - не е интересно!&rdquo;. Аз щях да падна от канапето. Казвам си: &ldquo;Мълчи, Петре, не си отваряй устата, че този може утре да каже, че си искал да го вербуваш за френски шпионин!&rdquo;. Дадох някакъв мъгляв отговор на моите приятели. <br /> <br /> Много ми е чудно откъде тогава Костов е имал тази информация, която и високопоставените френски дипломати нямаха тогава?!...&nbsp;<br /> <br /> <strong>- Господин Бояджиев, много пъти сте твърдели в наши интервюта, че има т. нар. нелегална България? Какво представлява тя?</strong><br /> - Нелегалната България е конгломерат от кланове &ndash; няма един шеф. Който търси един шеф, няма да го намери. Властта след промените се разпадна на кланове. Всяко управление на ДС е един клан, помежду си те се конкурират и дори се убиват.&nbsp;<br /> <br /> В началото имаше шеф и това беше Андрей Луканов.&nbsp;Той беше координаторът. Сърцето на &bdquo;нелегалната България&rdquo;. След убийството му външното представителство на &bdquo;нелегалната България&rdquo; падна на гърба на Николай Добрев. Той тогава отиде до Русия и като се върна, рапортува на Благовест Сендов като председател на Народното събрание: &ldquo;Надо менят команду!&rdquo; /&rdquo;Трябва да се сменя отборът!&rdquo; - б. а. / И... оттам нататък продължиха разговорите му с Костов, които Луканов беше започнал, и така нататък... <br /> <br /> Просто има две Българии! Една легална и една нелегална, която се опитва да кадрува. Тя преди 10 ноември 1989 г. беше легалната България, но събитията я принудиха да мине в нелегалност. Нелегалната България се контролира от бившата Държавна сигурност! Най-голям е ресурсът на Първо главно на ДС - огромни структури, цялата външна търговия, цялата информация беше там!<br /> <strong><br /> - Вие познавахте лично и Луканов... </strong><br /> - С Луканов сме обядвали един-единствен път по негова инициатива в Дипломатическия клуб в Горна баня. Предложи ми да си сътрудничим, да си партнираме, както правел това с Желев, но аз отказах. Казах му, че той по мое мнение ще свърши зле.&nbsp;Луканов възприе тези мои думи на нокти: &ldquo;Ти заплашваш ли ме?&rdquo;, сопна се той. Обясних му, че просто се опитвам да му кажа, че при неговата авантюристична политика и забъркването му с бандите може да очаква всичко.&nbsp;<br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА<br /> <br /> </strong>