Каква игра на съдбата?! Буквално един след друг ни напуснаха двама достойни и много скромни хора - нашият президент д-р Желю Желев и федералният президент на ФР Германия Рихард фон Вайцзекер.
Този човек, произхождащ от аристократично семейство, син на държавния секретар (втория човек) във Външното министерство на Германия в края на 30-те и началото на 40-те години барон Ернст фон Вайцзекер, самият излъчваше вроден аристократизъм - с благородната си осанка и изискани маниери. И въпреки всичко, поразяваше със своята скромност. <br /> <br /> Години наред, по време на неговото президентство (1984 -1994 г.) и след това съм го наблюдавал на тенис кортовете в берлинския клуб &quot;Рот-Вайс&quot; по време на Откритото първенство на Германия по тенис за жени (големият German Open der Damen). Идваше на кортовете без охрана, с един и същ шлифер в цвят слонова кост, но винаги безукорно спретнат. За разлика от други &quot;ВИП и псевдо ВИП персони&quot; (има такива и в Германия !) Рихард фон Вайцзекер много рядко се отбиваше съвсем за малко във ВИП-зоната, дори само минаваше през нея, поздравявайки познати. Седеше през цялото време скромно и тихо на трибуната на централния корт и гледаше нон-стоп мачовете - в студ и жега. Турнирът се провеждаше винаги в началото на май и времето беше променливо. Поздравяваше и се усмихваше на всички, които го поздравяваха. Поздравяваше много учтиво и мен, макар че не ме познаваше лично. Просто беше свикнал да ме вижда често на турнира, който отразявах тогава за БТА и други наши медии, и разменяхме по няколко думи за тениса. <br /> <br /> Личеше си, че този достолепен мъж се различава много от тези сноби, които идват на престижния турнир като на светско събитие. За да ги видят, че са там и ако може да завържат някакъв бизнес контакт. Рихард фон Вайцзекер беше винаги там от първия до последния ден на турнира, а не само на финалите, защото наистина обичаше тениса. Истински качествените, възвишените хора се отличават с това, че не се стремят да се различават от другите, обикновените хора. Не парадират с позиция или знания, а са скромни, внимателни и учтиви и дори незабележими. Да припомним ли, че покойният федерален президент, когато е едва 25-26-годишен млад юрист, блестящо защищава баща си на един от Нюрнбергските процеси и старият барон получава минимална присъда затвор. Впрочем Ернст фон Вайцзекер винаги се е стараел да бъде коректив на нацисткото външно министерство на Йоахим фон Рибентроп. Той дори умело отклонява настояването на Хитлер да участва в злокобната конференция на езерото Ванзее, решила съдбата на евреите в Европа, уверен, че се прави съдбоносна грешка. Да припомним също, че братът на покойния президент и бивш кмет на Западен Берлин (1981-1984 г.) е не по-малко ярка фигура &ndash; проф. Карл-Фридрих фон Вайцзекер, един от най-големите учени в света в областта на ядрената физика, а също философ и изследовател на проблемите на мира. <br /> <br /> Поклон пред светлата памет на големия държавник и скромен човек Рихард фон Вайцзекер!<br /> <br /> <strong>Борислав КОСТУРКОВ </strong><br /> <em>журналист, работил и като кореспондент и по-късно дипломат (пресаташе) в посолството на България в Бон и Берлин след 1992 г.</em>