През живота си първият демократично избран президент Желю Желев отприщи много от нещата, които се случваха на държавата ни за пръв път. А със смъртта си отприщи вълната на лицемерието. Права беше Велислава Дърева, когато заяви, че в момента крокодилски сълзи за починалия държавен глава леят всички. Приживе обаче той стоеше като най-голямото обвинение пред СДС за разпада, а след това и за срива му. И като най-ярката жертва на братоубийствената война в коалицията, която създаде и чиито пръв председател бе.
През последните години медиите също рядко се сещаха за него и хората го четяха и виждаха само по някакви протоколни събития. Не защото Желев беше с доста разклатено здраве, особено след смъртта на съпругата си, а защото 25 години след промените и 19 години след като напусна президентската институция вече им изглеждаше като мухлясало минало. Без да си дават сметка, че така той тъй и ще си остане едно непрочетено докрай и затова коварно минало. Защото истината ще остане само с половин лице.&nbsp; <div><br /> &bdquo;Християни сме, трябва да прощаваме&ldquo;, хрисимо подсмръкна Йордан Василев, съпруг на вицепрезидента на Желев &ndash; Блага Димитрова, която вече също е в отвъдното. Без да е попитал Желев дали прости и на двама им за безпрецедентния антидържавнически и откровено махленски акт на подгласничката на Желев да напусне поста си с оправданието, че двамата не си говорят. Като че ли държавата може да е заложник на нечии сръдни. Малко по-късно обаче видяхме какъв е замисълът на подобна стъпка &ndash; нечуваният позор с аутодафето на книгата на Желев, станала повод за репресиите срещу него от страна на тоталитарната власт. И то в края на ХХ век.<br /> <br /> И Жорж Ганчев проплака да уважаваме хората, които са работили за България. Сега. Само че в преките си политически сблъсъци с него го наричаше &bdquo;лицето Желю Митев Желев&ldquo; и говореше не с уважение, а с отвращение. Оправданието, че такива са правилата на политическите битки издиша. Защото отвращението не беше от политиката на Желев, а от личността му. И беше прозрачно и безсилно алиби за липсата на аргументи.<br /> <br /> Наследникът на Желев - Петър Стоянов, също се потресе от кончината на предшественика си и каза че такива хора остават в историята. Макар именно той да го измести от сегашното време в историята с вътрешните избори в СДС, който се раздели не като с родоначалника си, а като с най-лютия си враг. На принципа &bdquo;за мъртвия или добро или нищо&ldquo; измрънка нещо и Филип Димитров, за когото Желев беше всичко друго, но не и демократ, макар доказателствата за това, че Димитров е демократ да са твърде спорни. Защото това, че мразиш комунистите, не те прави демократ, а понякога дори и точно обратното.<br /> <br /> В часовете след смъртта на Желю Желев всички тези хора били около него и дошли след него просто трябваше да замълчат. Ако ги бяха превърнали в часовете на голямото мълчание, може би щяхме да им повярваме. Само че те ги превърнаха в часа на голямото лицемерие.<br /> <br /> Дните на приличието около смъртта на Желев ще отминат, скръбните маски ще паднат, но връщането към живота му и към направеното от него ще продължи. За съжаление, вече само с половин лице. Защото другата половина беше загърбена приживе и ще бъде удобно забравена посмъртно. Е, може би ще кръстят някоя разкаляна улица на негово име. А хулителите му ще изперат гузните си съвести на принципа &bdquo;за мъртвия &ndash; или добро, или нищо&ldquo;. И така тържеството на лицемерието ще продължи. Както беше при смъртта на патриарх Максим, както е при смъртта на Желю Желев и както ще бъде при смъртта на всеки следващ фактор от нашата не много богата на личности история. Докато не надраснем комплексите си и не проумеем, че човекът е ценен жив. А почитането на паметта му не е нищо друго, освен оправдание за самите нас. А това го превръща в поредното лицемерие.</div> <div><br /> <strong>Ива НИКОЛОВА, БЛИЦ</strong></div>