Вчера по обяд камбаната на Камарата на депутатите на Парламента в Рим извести на света с еднократен звън, че Италия си има нов президент – дванадесетият поред в републиканската й история. Той е роденият в Палермо преди 73 години конституционен съдия и министър в няколко правителства Серджо Матарела. Държавният глава глава бе избран с 665 бюлетини, пуснати в зелени урни-делви от участващите във вота депутати и сенатори от лявоцентристката Демократическа партия и от нейния коалиционен партньор в правителството Нови дясноцентристки сили.
Народните избраници от предвожданата от&nbsp;експремиера Силвио Берлускони&nbsp;дясна партия &bdquo;Форца Италия&rdquo; се противопоставиха на избора със 104 бели бюлетини. За своя собствен кандидат &ndash; бившия съдия-следовател Фердинандо Импозимато, пък гласуваха депутатите и сенаторите от другата голяма парламентарна сила &ndash; предвожданото от бившия комик Бепе Грило движение &bdquo;Пет звезди&rdquo;.<br /> <br /> &bdquo;Предсрочният избор&ldquo; на държавен глава се случи, след като на миналия 14 януари почти деветдесетгодишният държавен глава Джорджо Наполитано подаде оставка пет години преди края на втория си мандат. Бившият комунист и виден политик оправда решението си с причинените му от старостта затруднения да изпълнява своите задължения на обединител на нацията. Веднага след като Наполитано напусна президентския дворец &bdquo;Куиринале&rdquo;, политическите сили започнаха трескаво да търсят личността, която можеше да наследи безпроблемно изпратения в пенсия с аплодисменти и благодарности президент. <br /> <br /> В спряганите из медиите с респект имена най-често личеше това на Серджо Матарела и в началото на отиващата си седмица премиерът и лидер на управляващата коалиция Матео Ренци издигна официално точно неговата кандидатура. Представи го като точния човек на точното място, способен да обединява и да гради без политически пристрастия и ежби. Навършилият неотдавна 40 години премиер потърси подкрепа и от бившия си колега и лидер на десницата Силвио Берлускони. <br /> <br /> След кратко колебание той отхвърли поканата, давайки си сметка за някои свои лични сблъсъци с Матарела в далечното и съвсем близко минало. Съответно Берлускони настоя президент да бъде неговият избраник и също човек на левицата Джулиано Амато, ама работата не стана и&nbsp;последва люта разпра с Ренци.<br /> <br /> Серджо Матарела бе одобрен за държавен глава на четвъртото гласуване, където за избора му бе нужно абсолютно мнозинство. При произведените в четвъртък и петък три гласувания се изискваше квалифицирано мнозинство, а то не се получи. В съвместния вот на Камарата на депутатите и Сената на републиката участваха общо 1009 души с право на глас &ndash; 945 депутати и сенатори плюс 64-ма представители на италианските области.<br /> <br /> <strong>Кроткият Серджуцо</strong><br /> <br /> Серджо Матарела, или Серджуцо, както го наричат най-близките му, е роден на 23 юли 1941 г. в Палермо, а баща му е един от първите хора в Сицилия и изявен политик от Християндемократическата партия.&nbsp;Завършил право, на младини новоизбраният президент въобще не смята да следва бащиния си път в политиката &ndash; щафета, която поема неговият по-голям брат Пиерсанти Матарела. Но на 6 януари 1980 г. килъри на мафията раняват смъртоносно отявления враг на Коза ностра и областен управител на Сицилия Пиерсанти, който умира в ръцете на дошлия веднага на мястото на стрелбата Серджо. Три години по-късно по-малкият брат е избран за депутат от левицата в Християндемократическата партия и участва активно в разцвета на т. нар. Палермска пролет &ndash; възхода на гражданското общество в Палермо и неговото противопоставяне на организираната престъпност.<br /> <br /> От 1987 до 1989 г. Матарела е министър за връзки с парламента в кабинета на Джовани Гория, а през следващите две години оглавява просветното ведомство в правителство на Джулио Андреоти. Оттогава е и големият му сблъсък с тв предприемача Силвио Берлускони, на чиито напъни да завладее националния ефир се противопоставя решително. Серджо Матарела е един от малцината италиански политици, излезли чисти от връхлетелите Италия в началото на 90-те години корупционни скандали.<br /> <br /> От октомври 1998 г. до декември 1999 г. той е вицепремиер в кабинета на бившия комунист Масимо д&rsquo;Алема, а през следващите две години е министър на отбраната пак в неговото правителство и в това на социалиста Джулиано Амато. От 2011 г. до вчера бе конституционен съдия. За Серджо Матарела казват, че цял живот бил култивирал кротост, скромност, способност да балансира интереси и политическа предпазливост. Говори с нисък глас, облича се в тъмносиво, мрази интервютата и тв камерите, полемиките. Понякога - за радост на околните твърде рядко, губи търпение и знак за това е безпричинното наместване на очилата му върху носа.<br /> <br /> <strong>Румен МИХАЙЛОВ, КОРЕСПОДЕНТ НА &ldquo;МОНИТОР&rdquo; В ИТАЛИЯ</strong><br type="_moz" />