Веднъж попаднах в рейс с фенове на Левски и ЦСКА. Едните от едната страна, другите от другата, а аз по средата. Едвам успях да сляза, защото щях да стана на салата. Това споделя Домисани Карамански пред bTV. Той е плод на любовта между майка българка и баща от Зимбабве. Ражда се преди 19 години в Германия. Той е различен от повечето хора, защото е джудже, и това не би трябвало да е проблем.
&bdquo;Странно е да си като мен. Давали са ми пари ей така, за Бог да прости. Аз не възприемам това за нормално, защото не прося, но се случва. Има пък хора, които искат да ме набият. Пак ей така. Веднъж си говорихме с майка ми на една пейка, а един до нас ми извика: &rdquo;Ей, млъквай бе!&rdquo; Нито го знам, нито го познавам. Станахме с майка ми и си тръгнахме&rdquo;, споделя младият художник. <br /> <br /> Доминисиан споделя още, че е свикнал с обидните думи по негов адрес и не им обръща внимание. &bdquo;Наричали са ме табуретка и как ли не. Трудно, но трябва да мислиш как да оцеляваш . Истинско предизвикателство е да се качиш в автобус от градския транспорт. Особено когато съм с папка, е купон. Първо я пъхам и после се набирам, за да се каче. Добре е, че вече има рейсове, които се приспособени за хората с увреждания&rdquo;, казва още той./БЛИЦ<br />