Покрай дебатите за належаща необходимост от реформа на съдебната система, все повече надигат глас хора, които се смятат за нейни жертви. Между тях има и затворници, които кандидатстват за предсрочно освобождаване. Те твърдят, че и в местата за изтърпяване на наказания не се спазват редът и законът, а освобождаването ставало с връзки, пари и по субективни критерии. Писмо с такова съдържание пристигна и до редакцията на „ШОУ”. То е написано от Станимир Димов Димитров, излежаващ присъда във Варненския затвор.
<br /> Три месеца преди законния срок за излизането си оттам, мъжът не се стърпява и подава жалба до Окръжна прокуратура -Варна, че е бил отхвърлен заради субективно отношение от страна на затворническата администрация. Димитров иска да бъде повдигнато обвинение за неправомерното според него представяне на административна справка за негово изтекло наказание. Варненската прокуратура обаче намира жалбата му за неоснователна и я отхвърля. На Станимир не му остава нищо друго, освен да се жалва пред медиите. Публикуваме част от неговото писмо:<br /> <br /> &bdquo;От 2-годишна присъда, до момента съм излежал 1 година и близо 10 месеца. Молбата ми да бъда освободен предсрочно написах 3 месеца и 4 дни преди законния срок за освобождаването ми. Исках да се прибера у дома за празниците. Тази молба бе отхвърлена заради представена справка от затворническата администрация, че съм бил наказван. Действително, аз имах условно наказание, но то изтече и следваше да бъде заличено, тъй като е преминал изпитателният му срок. Гледам на справката, в която посочват наказанието, като на вид отмъщение от страна на затворническата администрация. Там никак не харесват хора като мен &ndash; грамотни и които си търсят правата. И за да не съм голословен, ще дам пример: В същото време, в което аз получих отказ, бе освободено едно лице на име Бяндо Ненчев Милев &ndash; рецидивист, с близо 25-годишен затворнически &bdquo;стаж&rdquo;, с висящо дело от 2001-ва, възобновено през 2013-а. Дори само това обстоятелство прави недопустимо предлагането му за предсрочно освобождаване. И друг пример ще дам &ndash; освободено беше друго лице &ndash; Слави Рачков Ябанджиев, осъден за убийство при катастрофа, в която е шофирал пиян, и с повторно такова деяние, което го прави рецидивист. Аз задавам резонен въпрос: Защо, или срещу какво, тези хора бяха видени като благонадеждни за освобождаване? Заявявам най-отговорно, че има корупция в затвора. Нарушенията, които се извършват, тук са много. Заведох 4 дела срещу затвора, от които едно вече почти съм спечелил. <br /> <br /> Затворът във Варна има нов шеф, който ми изглежда свестен, но аз имам основания за съдебните дела. На 7 юли миналата година бях запечатан от дежурен надзирател в 36-а килия, която се води като изолатор. 28 дни изкарах там без официално издадена заповед на началника на затвора за затварянето ми, и в компанията на психично болен човек &ndash; с параноидна шизофрения, опасен за живота ми. С право на 1 час излизане, без течаща вода в килията и т.н. Да не говорим, че лудият Коста вършеше всичките си &bdquo;нужди&rdquo; в изолатора и аз трябваше да търпя миризмата от нечистотиите му. Причината да ме затворят там беше, че се случи един незначителен затворнически инцидент, за който не само че нямах вина, ами бях пострадавш. Едни наркомани откраднаха от шкафа ми цигари &ndash; 23 кутии, които съм закупил от затворническата лавка и имах документ за тях. Разрешават се до 5 стека цигари в затвора, имах ги съвсем легално. И след като ми ги открадват, за да не стане бой, &bdquo;запечатаха&rdquo; мен в изолатора. Забележете, не крадците, а мен! Заведох административно дело срещу затвора. В съда началникът призна, че не е била издадена заповед да бъда преместен в изолатор. Това наказание обаче, което е нарушение на затворническата администрация, се използва от нея коварно срещу мен. В момента на излизането ми от изолатора, ме заловиха с телефон &ndash; бях го взел от друг затворник, и пак ме наказаха &ndash; с 6 дни карцер. Написах обяснение, но използваха това наказание, за да осуетят предсрочното ми освобождаване. Направих гладна стачка в знак на протест и ме преместиха. <br /> <br /> Аз трябва да си изляза скоро - на 6 март. Малко ми остава, но това не е причина да не търся отговори на принципни въпроси като защо отношението към затворниците е субективно, по някакви техни &bdquo;вътрешни съображения&rdquo;?! Аз съм бургазлия и конкретно по отношение на мен, ако се влияят от това, че ме спрягат с Митьо Очите, мога само да кажа, че нито го познават такъв, какъвто е в действителност, а не както го представят медиите, нито имат право да ме потискат заради отношението си към него. Аз съм отделен човек, обвиниха ме като подбудител за кражби, осъдиха ме на 2 години, лежа ги и не правя проблеми, ако не ми ги направят. Всеки иска малко човешко отношение! В затвора лежат разни хора. Има и невинни. В килията ми има човек, който считам за абсолютно невинен. Осъден е за убийство, но не е убиец. Заради жесток семеен трилър лежи десет години, жертва на обстоятелствата. Въпросът е, че и в момента е жертва - навън мошеник иска да му вземе имот, и ако не го пуснат предсрочно да се бори за него, ще го изгуби. Аз мисля, че ако в затвора искат да превъзпитават, то единственият път към това е разбирането, човешкото отношение. Но обективно отношение, осигуряващо равни права на всички затворници, а не само на &bdquo;симпатичните&rdquo; по някаква причина. Аз определено не съм симпатичен заради делата, които заведох. Освен това, за което ви разказах, съдя затвора за лошо медицинско обслужване и за други нарушения, като например, че не ни дават цял списък от неща, които ни се полагат &ndash; като се почне от перилни препарати, та се стигне до потник и боксерки. Наглед дребни неща, но тук са много важни, за да имаш някакъв нормален бит и живот&rdquo;, пише до &bdquo;ШОУ&rdquo; Станимир Димитров. <br /> <br /> <br /> <br /> <span style="font-size: small"><strong>Из мотивите на Окръжна прокуратура - Варна:<br /> </strong></span><br /> <em>&bdquo;Видно от представената справка от затворническата администрация при лишения от свобода Димитров проблемни остават зоните на отношението към правонарушението, начин на живот и умения за мислене. Положителната тенденция не е достатъчно силно изразена. В този смисъл работата с осъдения следва да продължи до изтърпяване на остатъчния срок от наказанието&rdquo;.&nbsp;<br /> </em><br /> <br /> <strong>Еми МАРИЯНСКА </strong><br /> <br />