Ива Йорданова: Не съм допълнение на Лукарски, аз съм самостоятелна бойна единица

<strong>Ето какво още казва Йорданова:<br /> <br /> - Г-жо Йорданова, защо пуснахте писмо до медиите?</strong><br /> - Причината беше в множеството спекулации дали ще се кандидатирам за председател на Държавната агенция за българите в чужбина. Исках да кажа, че не съм кандидат.<br /> <strong><br /> - Защо не сте кандидат, нали бяхте категорична през октомври, че ще се явите?</strong><br /> - През октомври, когато подадох оставка и исках да има публичен конкурс и изслушване, ситуацията беше различна. Тогава се изразиха съмнения, че съм в конфликт на интереси, макар че не бях. Сега, ако бях подала документи, щях да съм. Не е тайна, че председателят на агенцията се назначава със заповед на премиера, но след решение на Министерския съвет. Явяването ми на този конкурс и евентуално последващо предложение за този пост, ако концепцията ми бъде сметната за най-добра,<br /> би представлявало реален конфликт на интереси. Така че от една гледна точка се сбогувам с една своя мечта.<br /> <strong><br /> - Стара мечта ли беше агенцията за българите в чужбина за вас?</strong><br /> - По-скоро беше кауза, защото съм живяла в чужбина. Половината ми семейство е в САЩ, другата половина - тук. Аз самата 5 г.<br /> съм живяла в Америка, там съм получила едното си образование. Майка ми вече е американски гражданин. Сестра й повече от 20 г. живее в Италия. Голяма част от приятелите ми са навън.<br /> <strong><br /> - Защо се върнахте?</strong><br /> - Съдбата си знае работата. Върнах се по независещи от мен причини и тогава си мислех, че светът се срутва. Сега съм благодарна.<br /> <br /> <strong>- Визата ви ли изтече, че се върнахте?</strong><br /> - Изтече ми визата. 5 г. от живота на един 25-годишен човек, на колкото бях тогава, не е малко време. Майка ми живее там. Градил си някакъв живот, приятели, образование, кариера и в един момент обстоятелствата ти налагат промяна. Това са шокови моменти в живота.<br /> <br /> <strong>- Как преживяхте шока, затворихте ли се, какво се случи?</strong><br /> - Не съм от хората, които ще се затворят. Изключително активен човек съм. Веднага щом се върнах, си казах: &quot;Добре, тук съм. Трябва да помисля какво мога да правя.&quot; Това беше през 2011 г. Съвсем случайно попаднах във фейсбук на информация, че Меглена Кунева търси доброволци за кампанията си за президент. Симпатизирах й много преди това. Знаех, че г-жа Кунева е склонна да поема рискове и мисли иновативно за българската реалност. Извикаха ме на интервю, одобриха ме и започнах след два дена. Работех по-отблизо с кандидата за вицепрезидент Любомир Христов. Той беше живял в САЩ и се разбрахме от раз за маниера на работа като комуникация и отношение. Лесно се сработихме. Така изкарах по-голямата част от кампанията. Накрая работех в екипа, който проучва опонентите. След изборите г-жа Кунева направи сдружение &quot;България на гражданите&quot;. Покани ме да се включа и аз го направих.<br /> <br /> <strong>- А как се издигнахте така бързо до ръководството?</strong><br /> - Много естествено беше всичко. Когато дойде идеята за формиране на партия, г-жа Кунева ме покани да се включа.<br /> <strong><br /> - Каза ли ви с какво сте я спечелили?</strong><br /> - Не искам да говоря от нейно име, но през онази една година, в която работехме заедно, предполагам, че видя в мое лице млад амбициран човек, който работи за кауза, а не за лична облага. Вероятно е преценила, че може да ми гласува доверие и да бъда едно от младите лица в партията. По стечение на обстоятелствата другите млади хора, с които сме приятели и в живота, не само в партията, сега са народни представители. Повечето от тях са образовани в чужбина. Бяхме 6-7 души под 35 години и бяхме ядро от мотивирани за работа младежи. Г-жа Кунева ме покани да бъда като представител на тази млада част и член на Националния съвет.<br />